Видях Юрий Гагарин

Служих над 14 години във ВВС като пилот и оперативен офицер в системата на ПВО. При съвместни учения по плановете на Варшавският договор имах възможността да срещна съветски летци. Весели и искрени братя по оръжие. Добре подготвени като реактивни изтребители. Нашите пилоти по летателно майсторство твърдо стояха на тяхното ниво на подготовка. Много от българските изтребители бяха обучавани в курсове, школи и академии в СССР. Ученията протичаха в състезателен устрем и взаимопомощ. Бойната авиация на Варшавският договор бе издигната в култ сред останалите родове войски. Но едно епохално събитие завладя умовете и душите не само на военните, но и на най-обикновените хора от целият свят...
Датата бе 12 април 1961 г. Съветският летец ст.лейтенант Юрий Гагарин, сам на космическия кораб „Восток 1” полита за пръв път в Космоса. Успешно изпълнява възложената му мисия от Правителството на СССР. С рискования и героичен старт е трасиран пътя в Космоса към другите планети... Паметният ден е обявен за Ден на авиацията и космонавтиката, а Юрий Гагарин – Космонавт № 1. Награден със златна звезда на герой от СССР. Събитието става на Червения площад в Москва пред милиони посрещачи...
Едно от многото му посещения, участия в международни конгреси и делегации беше в България. Не помня точната дата. Необикновено, неизличимо от съзнанието на всички българи посрещане, превърнало се в ярка демонстрация на Българо-Съветската дружба. Обявен за „герой на социалистическия труд” и почетен гражданин на София, Пловдив и Перник...
Дни наред празнично украсена София очакваше посещението на Гагарин. В определения ден улици и булеварди не можеха да поемат хилядите посрещачи, заели местата си часове по-рано. Тогава живеех на пресечката на бул. Евтимий” и ул. Иван Рилски, близо до Руски паметник. Целият булевард и пространството около паметника бе запълнено с хора от всички възрасти. Знамена, плакати, цветя, български и руски носии. Възбудени, нетърпеливи чакахме с часове... Навсякъде отдалече сякаш избухнаха бомби – скандирания: Гагарин! Гагарин! Да живее Българо-Съветската дружба! Ура! Идва Гагарин! В открита кола се вози Космонавт №1 с внушителен кортеж! От двете страни хората напират ли, напират. Маршрута все повече се стеснява. Всеки иска да се ръкува с Гагарин...
... Видях го отблизо. Не колос, както си го представяхме. В колата един млад, нисък и не много пълен, с нов мундир, окичен само с два ордена на герой-летец. Под опъната фуражка – кръгло красиво младежко лице с лъчезарна, омайваща усмивка. Чаровник! Така изглеждаше земния Гагарин... Овациите и скандиранията, Ура-то не стихваха дори след като се изгуби от погледа ни.
Подобно грандиозно и вълнуващо посрещане не е имало и едва ли някога ще има и ще се повтори. Личност и събитие № 1 на века, оставило неизличими спомени у хиляди, у милиони хора...
Медии, вестници, кино-прегледи не спираха да посвещават своите материали на Гагарин, руската научна мисъл и техническите постижения в областта на космическите кораби и ракетна техника. Датата 12 април бе обявена за „Ден на авиацията и космонавтиката”. Ежегодно по подходящ начин се честваше във ВВС и НРБ.
По-късно в Москва разгледах изложбата, посветена на космонавтите. Видях оригиналната капсула, в която е летял и се е приземил Гагарин, а също така и макет на ракетата-носител. Останах силно впечатлен и донякъде объркан. Ние, пилотите, сме свикнали с многото бордови прибори и уреди на самолетите. А такива в космическия апарат бяха съвсем малко и непривични. Една метална сфера с диаметър 1,5 м., кресло и някакви приспособления... Изводът – какво мъжество, каква храброст, смелост и геройство е да се решиш да полетиш в едно кълбо, изстреляно в открития Космос с ракета!...
Злокобна и трагична е черната дата 27 март 1968 г. Първият и последен полет на Юрий Гагарин с УТ МиГ-15. При неизяснени обстоятелства загива заедно с инструктура полк. Сервогин. Целият свят бе потресен, наскърбен, потопен в мъка и горчилка от гибелта на първия космонавт. Официалното съобщение бе мъгляво, неточно. Всички резултати и изводи на държавната комисия – засекретени. Разпространяват се няколко версии и мистерии за катастрофата. Една от тях – завършил военна академия, защо е трябвало да бъде обучаван за изстребител? Употреба на водка преди полета! Непотвърдена при аутопсията. Самолетът попаднал в свредел при критична обстановка. Версия, която също не издържа. Свределът е най-проста фигура от висшия пилотаж. Няма никакво бойно приложение. Възниква само при загуба на скорост, като летателно упражнение не се изпълнява.
Друга версия – преднамерена диверсия в самолета. Умело прикрита водеща до катастрофа. На кого е нужна? Кой е поръчителя и изпълнителя? Каква би била реакцията на цялата общественост?...
После, намесата на извънземни? Недоказуемо и доста неприемливо!
Самоубийство! Гагарин – вербуван от западни разузнавателни централи? Недопустимо! В никакъв случай! Славата, щастлив с две дъщерички и безупречна съпруга...
Все още много въпроси чакат отговор, а смъртта му тъне в мистерия! Истината може би така и няма да бъде разкрита, но признателността и спомените от подвига на Юрий Гагарин ще останат завинаги! Първият Космонавт!
инж. о.з. м-р Петър Домусчиев