175 години от рождението на Васил Иванов Кунчев - Левски, Апостолът на българската свобода.
175 години от деня, в който проплак най-чистата и свята българска душа.
Едва ли бихме могли да намерим по-силни и по-точни думи за Левски от вече изречените и написаните, затова си позволяваме да публикуваме извадки от една творба на Христо Смирненски за нашия велик герой:
“Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар.
Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове - и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните.
Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата - пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата.
Весело, бледо лице, озарено от лъчите на пламтяща душа. Синкави очи, горящи в мисли и напрежения. И ведно със звънките песни на бодрия веселяк като тътен на вулкан се носи тежкият, бурен зов на вожда, който зове задрямалите войници за утрешния бой. В задимените кафенета на малките занаятчийски градчета, прихлупените балкански колиби, по седенки и читалища - навред гърми неговото слово. Навред отворени обятия, навред предателски очи и низамски потери”...
ЗАВЕТИТЕ НА ЛЕВСКИ
За отечеството работим - кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправим.
Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен.
Часът на свободата призовава всеки българин да покаже на дело родолюбието си.
...Приятелю и брате Филипе, ние дейците сме си посветили живота на отечеството и да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло, (за) да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да вземаме опит, па и да се съветваме един други, да се слушаме и да избягваме даже и най-малката гордост.
Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение.
Всеки каквото заслужи, то не му се изгубва, било, каквото било - добро или зло.
Особено ние, които до смърт сме си решили и после освобождението ни да служим на отечеството, не ни трябват такива глупости.
Ние сме жадни да видим отечеството свободно, па ако щат ме нареди да паса и патките. Не е ли така?
Аз не гледам на днешните ми страдания и оскъдности във всичко, нито всекидневното ми преследване от полицията от град в град, по селата и кърищата, па и от самите изроди български; нито пък казвам, че щом от началото на работите ни досега съм бил способен при такива страшни и мъчни времена, а сега защо да не съм на еди-кое си място, ами еди-кой си наготово (да дойде)? Напротив, ако му сече главата повече, трябва сам да го поканя на мястото си, пък аз да гледам друга, нека (и) по-долна (служба). Историята ни няма да прикачи заслугата ми другиму.
Всичко се случва, на всичко трябва да бъдем осторожни и умни. Има много по-умни, но страхливи.
С такива се постъпва другояче. Такива трябва да бъдат около нас, да се съветваме с тях, пък ние да извършваме.
Тогава заслугата ни е равна. Защото и те без нас не могат, па и ние без тях.
Това, брате, трябва да ни бъде всякога на ума, та да не даваме (лош) пример. Ако ние бъдем такива, тогава никой не ще смее да се възгордее, за да се раждат вражди между нас, от каквито е пропаднало отечеството ни. Имаме хиляди примери.
Щял да дойде някой си по вишегласие да ми вземе онова, което съм заслужил - право или криво - да му е просто. Аз съм се обещал на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.
Та(ка) е (и) нека съди народът, а не да давам глас за себе си. Това е презряно от човещината за глупаво и най-просто нещо.
Какво искам повече, като гледам отечеството си, че не е свободно?
Нали това ми е предначертанието днес за него?
Не да видя себе си на голям чин, но да умра, братко! На всеки български работник трябва да даваме такова предначертание. И тогава работата ни ще свети и Българско ще гърми най-бляскаво като едничка държава в цяла Европа. И най-често трябва да се съветваме ние, дейците, като спазим (посочим) един другиму грешките си. Защото всеки бърка, па не може (сам) да се съвземе.
На драго сърце трябва да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел.
Левски до Филип Тотю, 1.ІІІ.1871 г.
Благословена е Златица, защото не веднъж е приютявала Апостола - в Метоха и в Балкана.
Именно тук на 20-ти юли 1867 г. в планината над тогавашното село Златица се срещат четите на едни от най-големите ръководители на Освобождението- Филип Тотю и Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски.
Мястото на срещата е под връх Юмру-чалж или Свищи плаз. Малко преди това златишкия турски наместник (каймакамин) е по следите на Филип Тотю и неговите другари. Вечерта на 20-ти юли неочаквано става сражение между революционните герои и турската управа в Златица, в което Филип Тотю, Панайот Хитов и Желю Войвода вземат надмощие.
Турците бягат към Златица. В бързината каймакамина и потерята му оставят ценни предмети и два коня.
Потробности около цялата случка, с включени литографии, се съдържат в книгата на Филип Симидов “Филип Тотю – „Хвърковатия Тотю”.
Мария Нейкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар