В СЯНКАТА НА ПИРАМИДАТА

Като малък прочетох как на една от водещите американски фирми с трудно произносимото име (за мен тогава) „Дженерал Мотърс”, са им откраднали плановете за новия модел, с който трябвало да спечелят световния пазар. А той се очертавал наистина да бъде „Властелин на пътищата” – лукс, бързина, мощност, но най-важното било, че бил направен така та колкото, където и както и да го блъскаш, нито по колата, нито по шофьора имало и драскотина. С една дума: Страхотия. Страхотия, ама... Ядец!
Няма планове – няма кола. В последствие... фалит. Колкото и да се опитвали от ЦРУ и ФБР да се доберат до някаква следа, все удряли на камък. Защото изобщо не са и имали идея с кого си имат работа. А, всъщност, документите били откраднати от едно 6-годишно българско момченце. Мисля, че се казваше Панчо... Или Зарко, абе, няма значение. Та, то признало единствено на баща си, че е откраднало плановете. И когато баща му го попитал преди да се обади в милицията, в лудницата, в болницата, в пожарната и каквито и други служби се сетите, едновременно – Защо, бе, мойто момче? Та това все пак е прогрес, когото ти спираш. Това все пак е автомобилът на бъдещето. Панчо, или Зарко, го погледнал с недоумение и на свой ред му задал въпрос – Абе, вие ум имате ли? Помислихте ли какво ще стане, когато този автомобил попадне в ръцете на тези с многото пари и с малкото мозък? Та нали всъщност само те могат да си го позволят. Представяте ли си какво ще стане тогава по пътищата с нас и с другите като нас?
Спомня ли си някой София в първите дни след 10-ти ноември 1989 г.? Препълнените улици, разветите знамена, студентски стачки, скандиранията „Демокрация! Демокрация! Демокрация”. Еба ти заблудата!
Защо не се намери преди това някой малък Панчо или Зарко, който да открадне документите с плановете, които са ни приготвили и да ни ги покаже с думите –„Ей, абдали! На какво се надявате? Каква Демокрация, каква Свобода на словото? Каква България за всички, бе? Няма такова нещо. Вас ви лъжат. Ще дойде време, когато всички ще го разберете, но ще бъде късно”.
И това време дойде. Всъщност, то си е било постоянно така, още от самото начало. Само че заслепени от партийните пристрастия и дразги, гледайки предимно в канчето на другия и водени от принципа „Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле”, не забелязахме как прекрасната ни Родина се превърна в ЕООД.
Знае ли някой какво е Египетска пирамида? Не, не! Не гробниците. Става дума за египетския еталон на управление в робовладелския строй. Най-отгоре стои фараона, под него са жреците, които трябва да заблуждават масите, че това е избрания човек, след това идват бирниците, после войската, която трябва да пази всичките тези хора, след това идват занаятчиите, от които се събират данъците и най-отдолу са робите, които се грижат и са ползвани за всичко.
В България това все още съществува. Еталонът, де...
И робовладелческият строй също.
Някой ще каже, че говоря глупости. Ще се обоснова. На отминалите избори за местна власт в Златица за кмет беше избрана Нонка Каменова. И бе избрана от нас, златичани, без да е обвързана с дадена партия, без разните му там уговорки и далавери, и тъй нататък, и тъй нататък... Просто, жената събра няколкостотин подписа, кандидатира се за кмет и народът я избра. Еталон за демокрация. Само че другият еталон (египетския), това няма да ни го прости.
На дневен ред е въпросът с боклука в Златица. Аз съм сигурен, че Нонка ще се пребори с този проблем, но тя (а и ние), трябва да е сигурна, че след него ще има и още, и още, и още... И не заради друго, а заради това, че някой някъде в „демократична” България е решил да си даде гласът, както той намери за добре. А това вече трудно се прощава. Така че, след като ние си я избрахме, Нонка де, така трябва и да покажем, че й вярваме и я подкрепяме.
Затова нека я оставим да си свърши работата докрай. Като, разбира се, да и помогнем и ние. Защото тя е нашият свободен избор и глас. Все още е рано да бъдем съдници. Доверието, което сме й гласували сега тя трябва да оправдае за четиригодишен мандат. Тогава можем да кажем дали сме сгрешили или не.
Сега, обаче трябва да отстояваме избора си. А не успеем ли да го отстоим, мястото ни е само едно – най-долния етаж от египетската пирамида.

Атила Рогачев

ЛЮЛЯКЪТ МИ ЗАМИРИСА...

ОКОЛО КРИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ В ЗЛАТИЦА!

„Никой човек не е остров,
затворен в себе си;
всеки е парченце от сушата,
частица от океана;
и една буца пръст да отвлече
морето, Светът се смалява,
тъй както ако нос е бил
отнесен или домът
на твой приятел,
или пък твоят собствен;
смъртта на всеки земен жител
ме отслабва,
защото съм частица
от човечеството;
така че никога не питай за кого бие камбаната...
Тя бие за теб”.

Джон Дън (1572 г. - 1631 г.)
Английски поет


Какво се случва в Златица?
И защо се стигна до тази нелепа ситуация с боклука? И кой я предизвика?
И ти искаш да знаеш. И аз искам да знам. Защото и ти и аз сме част от нея.
Въпреки, че непрекъснато получавам информация относно „насъскания” вече и доста наболял въпрос около изграждащото се депо за твърди битови отпадъци на територията на Община Златица, което за сметка на това трябва след завършването си да побира боклуците на целия ни регион (дано не се окаже, че обхвата е доста по-голям), още не мога да разбера защо стигнахме до там да скачаме едни срещу други?
А всеки продължава да твърди, че е за бързото завършване на обекта и за доброто на Златица! Моята Златица!
Участвайки в разнообразни дебати за депото, слушайки различните гледни точки, все по-често чувам, че това депо не е само за Златица, Пирдоп и Челопеч, а ще трябва да обслужва и останалите общини от Средногорието, въпреки твърденията на предишния кмет на Община ни, че това няма да стане и той няма да го позволи. Връщайки се назад в недалечното минало на 2006-2007 г., си спомням няколко помпозни речи на същия другар, в които на дълго и на широко обясняваше, че сметището ще бъде открито в края на годината. Този край на тази година, в която трябваше вече да сме открили депото така и още не се е случил. И заради това в момента сме изправени пред създадената умишлено „криза за боклуците” на Златица.
Защо криза само на Златишките боклуци? Не е ли тя част от цялото на Средногорието? Не е ли тя тази, обречената, да бъде приемница на отпадъците на района ни? Сливи ли ще взимаме за смет в Златица след като сметището заработи?
Във всички твърдения, във всички изказани думи „За” и „Против”, все се говори за Златишкото сметище, което било изграждано с държавни пари и трябвало да обслужва всички общини. Но проблемът в момента са само и единствено златишките боклуци, които няма къде да бъдат извозвани. Нещо не се връзва. Не мога да разбера за кое става въпрос. Проблемът е депото или отпадъците на Златица?
Колегите от Общински съвет Пирдоп взеха решение да спрат извозването на Златишките боклуци на тяхното нерегламентирано сметище. В защита интересите на гражданите на Пирдоп. Правилно. За това са избрани, за да служат на интересите на гражданите на Пирдоп.
Жителите на с. Карлиево, община Златица въстанаха гръмко срещу златишките боклуци на тяхното нерегламентирано сметище. Оказа се, че такова изобщо не съществува, а има само временен сметосъбирателен пункт, създаден за тяхно улеснение.
И всички с ясната идея, че защитават интересите на своето си населено място. Това, че с. Карлиево е община Златица не значи нищо, Карлиево си е Карлиево, Златица си е Златица. В този случай.
Резултатът накрая е един. След като бързо и ефективно се завърши обекта: „Депо за твърди битови отпадъци Златица – Челопеч – Пирдоп”, което по нечие неразумно решение, се намира изцяло на територията на община Златица и всички камиони с боклуци ще трябва, независимо от къде идват, да минават през земите на Златица, да изхвърлят боклуците си именно тук – в Златица. Ще се разнасят миризми, ще се ръсят отпадъци. Къде? Отново в Златица. Но... Сега всички сме срещу Златица, за да можем утре всички да депонираме в Златица. Интересно мислене.
За жителите на Пирдоп е разбираемо да вземат подобна позиция, но за жителите на Карлиево – не разбирам!
А парите са държавни. А територията, която е екологично съсипана, за да се изгради така необходимото на всички ни депо е Златишка. И когато Златица е взела това трудно решение да разруши красивата си природа, за да реши проблемите на всички около нея, никой не е възроптал. А сега, когато пред Златица стои проблем, който ако се мисли и действа разумно, може да бъде разрешен в най-скоро бъдеще, всички вкупом скачат.
Аз, например, не искам това депо да бъде на Златишка територия и то в местност, която е известна със своята богата природа, красота и биоразнообразие. И обвинявам този, който е разрешил тук да се строи сметище. Не е ли достатъчно, че Златица е заобиколена от големи по мащаб замърсители на въздуха, водата и прочие, та трябваше да има и още един такъв замърсител?
Но, нейсе! Свършило се е! Няма как да го преместим на територията на Пирдоп. Ако можеше да стане, с радост им го давам. Но то се намира в нашите земи и вече няколко години се завършва и открива. През изминалият мандат на кмета с кодово название „Балкан” все предстоеше рязането на лентата и поливането по случай заработването му. И това все не ставаше, с изключение може би на поливането.
Е, питам се, не може ли да почакаме още една-две години и това да стане. Или има някаква сериозна причина страшно много да бързаме. А не бяхме се разбързали така през 2007-ма. Сега всичко трябва бързо да се плати, без много, много да се разтакава, за да се открие частично поне една клетка. Фирмата да продължи да го изгражда, да го управлява, да усвоява държавните средства. На Златишка територия. А нашата мисъл трябва умишлено да бъде насочвана само и единствено в посока: Боклуци.
Зарина се Златица в боклуците, които сама е създала. Народът роптае, има кой да го насъсква. Златица ще замирише. И на мен ми замириса, но не на люляци, а на лаици. Пак се връщам назад в недалечното минало на 2006-2007 г., когато няколко пъти публикуваме снимки от неизчистени контейнери и прочие. Днес положението не се е променило, даже мога да кажа, че е малко по-чисто около тях, въпреки решението на Общински съвет Пирдоп и факта, че няма къде да сметоизвозваме. Малко по-чисто е от Петровото време.
Да се върнем на „Ябълката на раздора” - ДЕПОТО и фирмата, която го изгражда. Първоначалната цена за изграждането му е била около 3 млн. лева, сегашната му вече възлиза на повече от 6 млн. лева и същото така или иначе, въпреки гръмките обещания на бившия кмет, още не е пуснато в експлоатация, макар и частично. Интересен факт, който предизвиква хиляди въпроси: Защо? Кой е виновен? До каква степен е завършено? Качествено ли е изработено, или ще се превърне в екологична бомба? Колко още средства трябва да се налеят, за да получим най-накрая така жадувания продукт? Звънят въпросите в главите ни, но всички сме настръхнали само и единствено срещу Златишките боклуци и създалата се умишлено криза.
Не коментирам кой и как ни доведе до това положение. Не коментирам и виновниците това сметище още да не се е случило. Единствено коментирам, че все пак най-голямата цена то изобщо да се случи, е платила Община Златица, в чийто състав влиза и с. Карлиево. Не може да се делим на наши и ваши, когато както ни изнася. Не може да настояваме община Златица да бъде изключително открита към съставните си села, а съставните села да не подкрепят община Златица. Тантото е за кукуриго. Казал го е народът. И аз като общински съветник, между впрочем, събрал достатъчно гласове, колкото и да не се харесва това на г-жа кандидатката за кмет Тинчева, събрала около 47 гласа, която на последната сесия на ОбС Златица коментираше, че не нашето място е там, а тя трябва да бъде поне общински съветник, смятам, че ако се загърбят личните интереси и предпочитания, ако се преглътне недоверието, неприязънта и злобата, ако успеем да бъдем поне за кратко честни и признаем грешките си, сметище ще има. Па макар и то на безвъзвратно разрушената Златишка китна територия. И то ще „колекционира” както златишките, така и пирдопските, карлиевските, челопешките и много още други твърди битови отпадъци. А къде ще депонираме боклуците от душите си!

В началото започнах с една утопия, обрисувана в красиви думи, толкова далечни от нас самите. Особено сега, тук в Средногорието, което е на прага отново да изрови томахавката на войната. Посланието им не се чува, защото сме се запушили и заинатили да гоним... Михаля. И всичко това, защото все още не сме превъзмогнали изборните резултати и сме готови на всичко, за да отмъщаваме.
А говорим за Европейски съюз, за европейски фондове, за екипност, за присъединяване, за общност. И най-вече за проекти, които можем да спечелим, само ако имаме необходимия брой жители... над 10 хиляди. И, за да ги дадат тези пусти европейски пари именно на нас, трябва преди всичко да играем заедно. Искащите са много. А ние сме на път до крайна степен да разединим не само Златица и Пирдоп, но и самата Златица отвътре. Защо? И кой ще спечели от това?
А камбана бие всеки ден.
За кого ли?

Петя Чолакова

PS: Уважаеми Златичани, кандидатът за кмет на Община Златица Д. Тинчева, спечелила доверието на 47 избиратели, ще разреши създалата се криза, както сама предложи на последната сесия на Общински съвет - Златица! Не се бойте!
Бъдещето ни е в сигурни ръце!

ПОГЛЕДНИ НАПРЕД

В началото на мандата ми като общински съветник, когато изборите свършиха, видяхме кой колко е спечелил, кой какво доверие е успял да събере и вече поглеждах напред, за да се захвана с това, което предстои от тук нататък, г-н Георги Евтимов от гр. Златица, идвайки да ме поздрави ми предаде своите заръки, давайки ми да прочета следното:

ПОГЛЕДНИ НАПРЕД!
Александър Перпелиев
Изборите свършиха. Резултатите са такива, каквито сме си ги заслужили. Независимо дали ни харесват или не – това са нашите кметове за следващите четири години. Ние сме си ги избрали. Нека загърбим досегашната практика – щом не съм гласувал за него, ще му преча и ще вредя колкото мога. Това е линията на поведение, която следваше ранното СДС и видяхме докъде докараха държавата. Затова от днес умолявам всеки: Можеш ли да направиш добро, не се дърпай. Кметът е избран да управлява твоя град, не неговия си. Пречиш ли му – вредиш на себе си. Помагаш ли му – инвестираш в бъдещето. Своето и на децата си. Пък след четири години – идат нови избори... Ще има време за нови противоборства.

Тези няколко реда прочетох безброй пъти, надявайки се, че и останалите ми колеги от общинския съвет са сторили същото и всички заедно ще тръгнем напред „да градим живота нов” на града ни.
Надявах се интригите да са свършили с изборите, да загърбим търканията, да забравим обидите, да бъдем по-толерантни и наистина, както всеки от нас твърди, да се погрижим нещата в Златица да тръгнат към по-добро. Надявах се и новоизбраната кметица да стори същото. Изобщо много се надявах.
Сега, в края на февруари за съжаление, все още стоим на едно и също място, ровейки се в минали неща, търсейки отмъщение и доказване на „кой е по- по- най”. Както го е казал най-точно народа, сиреч все още си „мерим пишките”. Бутнали сме каруцата на община Златица в дупката на новоизграждащото се сметище, на съмненията, на недоверието, на търсенето на виновници, на хващането за всяка буква и дума, на Хелзинския комитет дори, без изобщо да вдигнем глава от нея и да погледнем натам, накъдето всички твърдяха по изборите, че сме се запътили. И все още светлина в тунела не се вижда. Нито от едната, нито от другата страна.
Уважаеми г-н Евтимов, твоите надежди и съвети останаха там, при моите. На онова хвърчащо листче, което си раздал на всички новоизбрани общински съветници.
Аз отново го прочетох, за да мога да намеря вдъхновение и сили наистина да работя в посоката, която е необходима на Златица и златичани. И все още се надявам кмет, общински съветници и прочие да запретнат ръкави, да загърбят личните пристрастия и изборни препирни, и да вземат най-после да мислят не само за себе си, а и за онези, които с толкова трудности изкараха да гласуват. Защото същите тези, които пуснаха гласа си, не го направиха, за да си решаваме личните проблематики и да си създаваме нови, а да търсим решения на проблемите, с които е засипана общината ни.
Да намерим средства за детските градини, за социално слабите, да ремонтираме сградите, да закърпим дупките и още хиляди неща, а не да се дърляме на мегдана.
Отново се надявам, нали съм непоправим оптимист, като минат 100-те дни от избора ни, да вземем най-накрая да се хванем на хорото и да го играем правилно докрай, без да бъркаме стъпките, за да постигнем всичко онова, което така гръмко обещавахме по изборите. Заедно! Заедно да погледнем напред!

Петя Чолакова

В сянката на Пирамидата

Като малък прочетох как на една от водещите американски фирми с трудно произносимото име (за мен тогава) „Дженерал Мотърс”, са им откраднали плановете за новия модел, с който трябвало да спечелят световния пазар. А той се очертавал наистина да бъде „Властелин на пътищата” – лукс, бързина, мощност, но най-важното било, че бил направен така та колкото, където и както и да го блъскаш, нито по колата, нито по шофьора имало и драскотина. С една дума: Страхотия. Страхотия, ама... Ядец!
Няма планове – няма кола. В последствие... фалит. Колкото и да се опитвали от ЦРУ и ФБР да се доберат до някаква следа, все удряли на камък. Защото изобщо не са и имали идея с кого си имат работа. А, всъщност, документите били откраднати от едно 6-годишно българско момченце. Мисля, че се казваше Панчо... Или Зарко, абе, няма значение. Та, то признало единствено на баща си, че е откраднало плановете. И когато баща му го попитал преди да се обади в милицията, в лудницата, в болницата, в пожарната и каквито и други служби се сетите, едновременно – Защо, бе, мойто момче? Та това все пак е прогрес, когото ти спираш. Това все пак е автомобилът на бъдещето. Панчо, или Зарко, го погледнал с недоумение и на свой ред му задал въпрос – Абе, вие ум имате ли? Помислихте ли какво ще стане, когато този автомобил попадне в ръцете на тези с многото пари и с малкото мозък? Та нали всъщност само те могат да си го позволят. Представяте ли си какво ще стане тогава по пътищата с нас и с другите като нас?
Спомня ли си някой София в първите дни след 10-ти ноември 1989 г.? Препълнените улици, разветите знамена, студентски стачки, скандиранията „Демокрация! Демокрация! Демокрация”. Еба ти заблудата!
Защо не се намери преди това някой малък Панчо или Зарко, който да открадне документите с плановете, които са ни приготвили и да ни ги покаже с думите –„Ей, абдали! На какво се надявате? Каква Демокрация, каква Свобода на словото? Каква България за всички, бе? Няма такова нещо. Вас ви лъжат. Ще дойде време, когато всички ще го разберете, но ще бъде късно”.
И това време дойде. Всъщност, то си е било постоянно така, още от самото начало. Само че заслепени от партийните пристрастия и дразги, гледайки предимно в канчето на другия и водени от принципа „Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле”, не забелязахме как прекрасната ни Родина се превърна в ЕООД.
Знае ли някой какво е Египетска пирамида? Не, не! Не гробниците. Става дума за египетския еталон на управление в робовладелския строй. Най-отгоре стои фараона, под него са жреците, които трябва да заблуждават масите, че това е избрания човек, след това идват бирниците, после войската, която трябва да пази всичките тези хора, след това идват занаятчиите, от които се събират данъците и най-отдолу са робите, които се грижат и са ползвани за всичко.
В България това все още съществува. Еталонът, де...
И робовладелческият строй също.
Някой ще каже, че говоря глупости. Ще се обоснова. На отминалите избори за местна власт в Златица за кмет беше избрана Нонка Каменова. И бе избрана от нас, златичани, без да е обвързана с дадена партия, без разните му там уговорки и далавери, и тъй нататък, и тъй нататък... Просто, жената събра няколкостотин подписа, кандидатира се за кмет и народът я избра. Еталон за демокрация. Само че другият еталон (египетския), това няма да ни го прости.
На дневен ред е въпросът с боклука в Златица. Аз съм сигурен, че Нонка ще се пребори с този проблем, но тя (а и ние), трябва да е сигурна, че след него ще има и още, и още, и още... И не заради друго, а заради това, че някой някъде в „демократична” България е решил да си даде гласът, както той намери за добре. А това вече трудно се прощава. Така че, след като ние си я избрахме, Нонка де, така трябва и да покажем, че й вярваме и я подкрепяме.
Затова нека я оставим да си свърши работата докрай. Като, разбира се, да и помогнем и ние. Защото тя е нашият свободен избор и глас. Все още е рано да бъдем съдници. Доверието, което сме й гласували сега тя трябва да оправдае за четиригодишен мандат. Тогава можем да кажем дали сме сгрешили или не.
Сега, обаче трябва да отстояваме избора си. А не успеем ли да го отстоим, мястото ни е само едно – най-долния етаж от египетската пирамида.

Атила Рогачев

ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!

ТЪРСИМ ОТГОВОР: В кой век живеем и... има ли почва за свобода на словото и личността в Общински съвет Златица?

В нашата малка община Златица все е тая – и 20 години, че и 40 години да минат от времето на прехода, от времето на промените, от времето на робството робуването, от времето на комунистическо-социалистическото затъмнение, все е тая. Продължават да се случват все същите неща – другарски срещи, другарски съвети, да се налагат мнения, да се изискват необмислени неща, да се налага цензура на всичко и на всички.
Пиша по повод нещо, което ми се случи съвсем неочаквано. Нещо, което не бях предвидила, защото просто, сверявайки часовника и най-вече календара си, все пак знам, че живеем в 21-ви век и има свобода на човека, на словото, на мисленето, на изказването и на защитаването на собствено мнение и позиция. На някакви си там принципи.
Явно много съм се объркала, като съм смятала, че в ролята си на общински съветник в Община Златица, избрана по общия ред на едни избори, ще мога да защитавам идеите и принципите, заложени в програмата, с която съм избрана.
Да, ама отново не, уважаеми съграждани и мои избиратели! Обръщам се точно към вас, за да знаете, че някои от колегите от другите политически партии и коалиции в настоящия общински съвет са решили, че ще командват и налагат собствените си искания, без оглед кой как и за какво е избран, без да се съобразяват, че може да има и различно от тяхното мнение. Дали то е правилно или не – времето ще покаже.
Важното е, че не всички сме марионетки, а можем сами да мислим, да търсим отговори и да взимаме решения, и не бихме допуснали да ни налагат своето, да ни засипват с епитети, определения и поучителни речи, да тъпчат достойнството и самочувствието ни на пълноправни граждани.
Всъщност, за какво става дума.
Точно преди Коледа бе свикано заседание на Постоянната комисия по Местно самоуправление, обществен ред, безопасност на движението и противодействие на корупцията. Направо настръхвам колко сериозно звучи! Та в дневния ред на това заседание като точка три бе записано: Вземане на становище относно публикации (в тази дума имаше допусната правописна грешка, но да не забелязваме) в местни медии, без да бъде упоменато точно в кои и за какво иде реч. Включването на такава точка ми се видя доста странно – нито е противодействие срещу корупцията (с една статия не могат да бъдат присвоени средства), нито е свързано с безопасността на движението (въпреки, че може пък във въпросната публикация да е засегнат въпроса как да пресичаме Панагюрското, кой знае!). Не ми се видя да има нещо общо и с местното самоуправление, но пък може да е засегнат някой въпрос как да самоуправляваме страстите си, а и с обществения ред нямаше много допирни точки, но пък може да става на въпрос за вдигането на „много шум за нищо”, т.е. като прочетеш, познаеш се и надаваш вой. Аз самата не влизам в състава на точно тази комисия, който за сведение на Вас, читателите, ще уточня:
Председател: Николай Додеков
Членове: 1. Емилия Тодорова
2. Асен Згуровски
3. Здравко Тодоров
4. Тодор Чомпалов.
Но, естествено, изключително заинтригувана от дневния ред, а и поканена лично от Председателя на Общинския съвет г-жа Сашка Кърпарова, отидох и аз, предполагайки, че става въпрос за публикация именно в списание „Средногорски БАГРИ”, на което по щастлива случайност съм главен редактор.
На заседанието на комисията освен нейния състав присъстваха и г-жа Маргарита Йорданова, г-н Тома Найденов, г-жа Диляна Дилова, г-н Петър Белишки – почти целия Общински съвет на община Златица. Явно изключително интересно и важно заседание.
Няма да ви занимавам подробно с провелите се дебати, само ще отбележа дебело, че най-много коментари предизвика именно т. трета от дневния ред, която бе включена по повод внесено писмо от Диляна Дилова и Тодор Чомпалов до Председателя на ПКМСОРПК (съкращението на комисията) при ОбС Златица, което публикуваме дословно:
Относно: Публикации в списание „Средногорски багри” от м. декември 2007 г.
Уважаеми господин Председател,
В брой 42, месец декември 2007 г. са публикувани статии, компрометиращи работата на ОбС – Златица и в частност общинските съветници Тодор Чомпалов и Диляна Дилова. Без да коментираме авторите на статиите и присъствието им на заседания на ОбС – Златица, молим комисията да вземе отношение по достоверността на изнесените факти.
28.ХІІ.2007 г.
С Уважение: Т. Чомпалов, Д. Дилова.
Без да коментирам авторите на подобно твърдение, че статиите (не упоменават точно кои) компрометират работата на ОбС Златица, си задавам въпроса: работа на комисията ли е да разглежда и взима становище по подобен род жалби и въпроси? Това каква полза носи на обществото в община Златица, влиза ли в правомощията на Общинския съвет и с какво допринася за подобряване жизнения стандарт на гражданите на общината ни?
Но да оставим настрана какви асоциации предизвиква подобно поведение, по-шокиращото в случая е, че се бе събрал един вид Другарски съд, който да произнесе своята присъда по повод има ли въобще някой право в Общински съвет Златица да бъде на различно мнение от това на високоуважаваните дългогодишни общински деятели Диляна Дилова и Тодор Чомпалов? И защо някой си позволява да не играе по свирката на мнозинството, което в момента царува в Общински съвет Златица? И най-вече защо някой си позволява да мисли, да разсъждава и да бъде със свои принципи, като това не е разрешено от някои от колегите общински съветници? И колко е лошо да по-млад от останалите? Младите изобщо да не си мислят, че разбират от нещо, че са компетентни в нещо и че ги бива за нещо. В Златишкия общински съвет в момента важи максимата: Ако не си с нас, си против нас!
По време на другарския съд, пред който бях изправена, се чуха реплики от рода: не може да се пише така, не знаеш как се прави, малка си, не разбираш, но най-шокиращата бе изказаната от Маргарита Йорданова в края на заседанието, която с половин уста изрече следното твърдение: Не ти достига интелектуалния потенциал.
Благодаря Ви, другарко Йорданова, за безплатно проведения бърз преглед и поставената диагноза, но се надявам друг път да не ми извършвате прегледи, защото имам достатъчно компетентен личен лекар, на чието мнение вярвам. Дали достига или не интелектуален потенциал на моята скромна личност всъщност изобщо не е Ваша работа, а за това дали се справям с работата си като общински съветник и като главен редактор на списание може да дава оценка работодателя ми, читателите ми и избирателите ми. В това число Вие лично не влизате. И предлагам на колегите от Общинския съвет да вземем да си проведем един изпит и решим тестове за интелигентност, за да сме на ясно кой с какъв потенциал разполага, за да не се налага друг път да се съмняваме в това дали колегата до нас е с акъла си или не.
Всъщност, целия този драматичен спектакъл, разиграл се на това заседание, бе предизвикан от статията: „Общински неволи”, в която като факти са залегнали изказвания на цитираните колеги общински съветници. Използваното име за автор на статията е използвано поради факта, че в статия на Тодор Чомпалов от 2006 г. автора е наречен така, като всяка прилика с действителни лица е напълно случайна. Извинявам се на засегнатите несъзнателно хора, носещи подобно име, които както дочувам са потърсени и намесени в случая. Ако на някой не му е ясно, то използваното име е метафорично, като за съжаление по технически причини сме пропуснали да поставим кавички от двете страни. Извиняваме се.
Накрая, искам да ви споделя, уважаеми читатели и избиратели! За нас и за вас изборите свършиха, но за някои колеги от Съвета още не са. Целта за тези действия в момента е малко неясна, но ще излезе в най-скоро време на яве. Тогава ще я коментираме. Обръщам се лично към Диляна Дилова – дълбоко оценявам Вашия съвет като много не разбирам и не съм наясно с нещата да попитам хората, които имат дългогодишен опит като общински съветници. Наистина, аз се старая, когато проблема, който се разрешава не е от моята скромна компетенция, да се допитам до специалисти и хора, доказали се като такива в лицето на г-н Тома Найденов, инж. Алекси Кесяков и други. Вие, за съжаление, не влизате в графата на тези хора, чието мнение и становище е достатъчно компетентно, за да го взимам под внимание. И също така Ви моля, г-жо Дилова, тъй като изключително много радеете за имиджа на Общински съвет Златица, в чиито състав влизам и аз, колкото и това да не Ви харесва, напишете жалба относно статия, публикувана във в-к „Стандарт”, като призовете главния му редактор на другарски съд, защото е позволил да се публикуват неверни данни, цитирам: „село Златица – Пирдопско”.
Уважаеми читатели и съграждани, позволих си да Ви занимавам с настоящите събития, за да сте наясно по какъв начин в момента се работи в Общински съвет Златица. В същото време се надявам това да провокира у всички вас желание да присъствате на нашите заседания и сесии, да бъдете съпричастни към проблемите, пред които е изправена община Златица и да можем заедно – Общински съвет, Граждани, Общинска администрация и Кмет наистина да работим за благото на общината ни. Вие сте истинския коректив в работата на всеки един от нас и ние сме длъжни да се съобразяваме с това.
Петя Чолакова