„Най-добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на съпругата си и извади опаковано в копринена хартия пакетче.
Това не беше обикновено пакетче. В него имаше луксозно дамско бельо. Той разкъса хартията, хвърли я и се загледа с тъга в коприната и дантелите. „Купих й го, когато бяхме за първи път в Ню Йорк. Преди осем или девет години. Тя никога не го облече. Пазеше го за някакъв специален случай. Мисля, че днес е този случай”. Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, приготвени за погребалната агенция. Съпругата му беше починала. Той се обърна към мен и ми каза: „Никога нищо не прибирай за някакъв специален случай. Всеки ден от живота ти е специален”.
Няма да забравя тези думи. Те промениха живота ми. Днес чета повече от преди и чистя по-малко. Сядам на терасата и се наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината. Прекарвам повече време със семейството си и с приятелите си и работя по-малко. Разбрах, че животът е натрупване на опит, който трябва високо да се цени. Вече нищо не пазя за специални случаи. Използвам всеки ден кристалните си чаши.
Обличам новото си яке, когато отивам до супермаркета. Използвам любимите си парфюми, когато ми е приятно.
Фрази, като „Един ден....” или „Някой ден...” вече не съществуват за мен, изхвърлил съм ги от речника си. Искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя. Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако знаеше, че утре няма да я има - едно утре, което ние всички доста лекомислено очакваме.
Мисля, че тя би звъннала по телефона на семейството си и на близките си приятели. Може би аз също бих се обадил на стари приятели, за да се сдобря с тях и да се извиня за стари пререкания. Може би тя би поискала да отиде още веднъж в китайски ресторант - нейната любима кухня.
Колко е хубаво. Ето някои от онези малки неизвършени неща, които много биха ме ядосали, ако осъзнаех, че дните ми са преброени, бих се ядосал, че не съм се срещнал с приятелите, на които щях да се обадя “тия дни”. Бих се ядосал, че не съм написал писмата, които щях да напиша “тия дни “. Бих се ядосал, че не съм казвал по-често на най-близките си колко много ги обичам.
От сега нататък нищо няма да пропусна ! Няма да отлагам нещата, които ми носят радост и които ме разсмиват. Повтарям си, че всеки ден е изключителен. Всеки ден, всеки час, всяка минута са изключителни”.
Когато прочетох тези редове, реших, че непременно трябва да ги споделя с всеки един от вас, нашите читатели. Защото, осъзнавайки кои са истинските неща от нашия делник, всеки може да подреди по-добре живота си, да се усмихва по-често, да не обръща внимание на дребните случки, на дребнавите хора, на лошото време.
Всеки един от нас има до себе си много скъпи хора. Време е да се огледаме и да направим нещо специално за тях, за да им напомним колко много ги обичаме.
Ако обаче, си много зает и не можеш да отделиш няколко минути за да го направиш и отложиш отново най-важното за „Някой ден....”, най-вероятно никога няма да го направиш. Затова, не се колебай, зарежи проблемите с колата, документите в службата, неоплевената градина пред къщата, неизтритата прах по витрината на бюфета в кухнята. Усмихни се и прегърни майка си, баща си, децата си, съпругата... Обади се на приятел и му предложи една разходка, посядане на чашка бира... Има хиляди дребни неща, за които си заслужава да отделиш много повече внимание, отколкото на тези, които досега са запълвали деня ти и които не ти носят радост, а просто са едно поредно задължение.
Помисли и го направи, защото утре може и да нямаш тази възможност и тогава наистина боли... Зная го от собствен много болезнен и горчив опит.
Петя ЧОЛАКОВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар