07 ноември 2008

ТОДОР ОВЧАРОВ - ЕДИН НАПЕТ ЮБИЛЯР


Всеки в Златица, а и в околията знае кой е. Няма как да не се сети, когато става въпрос за Тошо Гумения. Като се замислих за това, че всеки знае и веднага си припомних уникалното произведените на Ботев: „Кой не знай Чавдар Войвода, кой не е слушал за него?”. Така е и за бай Тошо Гумения от Златица – кой не е слушал за него. Още повече, че няма човек от околията да не е обувал поне веднъж в живота си неговите майсторски галоши и цървули. Че кой ли не е карал с гуми регенерат - пак негов майсторлък!
Тодор Овчаров стана на 80 години. Един наистина славен юбилей, изпълнен с мъдрост и опит. Извървявайки устремено своя професионален път, Тодор Овчаров винаги е мислел за своя роден край, за своята Златица и въпреки хилядите възможности “да хване по белия свят”, той решава и остава тук. До него неотлъчно е съпругата му Богинка и сплотеното му семейство.

Решихме по случай неговият емблематичен 80-годишен юбилей да направим едно бързо блиц-интервю и запазим за поколенията някои от неговите „бисери”. За изпълнението на тази мисия се запъти към уютния му дом Пламен Кунчев, или известния на всички ни Гаци. Хем от нас да му честити, хем да го попита за нещо по-така - за Златица преди и сега...
Ето и отговорите на зададените въпроси:

Здрасти бай Тошо! От вратата те питам най-важното – Златица уникален град ли е, хубав за живеене?
Златица е много хубав град. И сега е хубав град. Който не го харесва и който не иска да живее тук, да става и да си връви. Аз искам да кажа, че тук кметове и председатели трябва да стават хора, които са живели поне 50 години и да познават хората. Я някои ги нямаше 50 години и сега са дошли и искат да ни управляват града, да го определят уникален ли е не е ли. Такива трябва веднага да си идат.

Ти Златичанин ли си?
Златичанин, ама кореняк. От времето на пра-пра-пра-дядо ми още моите дедите Овчаровци всичките са от тук. Паметникът на моя пра-пра-дядо още стои в Златишките гробищата.
Той почина на 97 години.

Овчарови известна фамилия ли е?
От край до край. Не само известна, но и много добра фамилия, род с история и традиции. Само ще кажа, че Димитър Овчаров е бил кмет 12 години на град Златица.

Какво те боли, бай Тошо?
Боли ме, че тук идват хора, които не познават местните, като членовете на общинския съвет. Кой ги сложи там и кой ги избра? Не знаят ли те, че за да бъдат съветници и председатели трябва да познават проблемите на хората, а не само своите. Не може хора, които са завършили едно дърводелско училище да ни управляват. Те нямат място в град Златица.
Боли ме, че архивът на общината е като „гробища”. Смачкан и мухлясал. Като ти дотрябва нещо няма как да се намери. Девет години се съдя за имот, който е мой и ВКС ми даде решение, но в общината не приемаха заповедта на ВКС и не ме въвеждаха във владение. Защото зам. кмета по времето на Попов отказа да ми даде заповед. Боли ме, че окрадоха хиляда кубика камъни от Златишкото дере на Черешака, а за баластрата и пясъка да не говорим.
Искам да питам: къде е продадено, къде са парите, внесени ли са в общината?
И за “осенете” ме боли и за тях питам? От Златица до Краварника имаше дървета над 100-годишни. Кой и как ги отсече, къде се проведе търг, къде е материала и внесоха ли се пари в общинската хазна?
На хижата се направи покрив. Сега идват хора и казват, че тече. Кой е правил този покрив, кой е взел парите и не си е свършил работата питам? Защо на хижата все още няма ток? Каква е тази община да не осигури ток? Абе, да ти кажа много имам аз да питам, много да разправям, няма да ти стигне мястото.

Съжаляваш ли за нещо досега?
Съжалявам само за това, че цехът, който направих и го оставих да работят хора и да изкарват продукция, за да си хранят децата, се продаде на безценица. Съсипа се и сега не работи. На днешно време този цех може да работи много добре, защото хората търсят продукцията му, защото тя е евтина. Ама на, няма кой и така се занемари, че го затвориха.

Как си бай Тошо на 80 години?
Добре съм. Но сега малко съм пострадал – счупих си крака.
Радвам се на внуци и най-вече на последната правнучка Емили-Софи. На дъщеря си Зина. Доволен съм от живота си досега. Имам си пералня, която не се чупила от 50 години (баба Гина бел. ред). Живот бомбен. Благодаря на всички които ме уважават и ме посещават. Само ми е мъка как Масларова лъже хората, че увеличава пенсиите, а не дава нищо. Ама, глупав народ!

Интервю: Пламен Кунчев

Няма коментари: