ЧИТАЛИЩНА БАЩИНИЯ

Имало едно време ентусиазъм и глад за култура.
Имало едно време всеотдайни хора, извадили и последните си парици, за да построят Дом на културата, на българщината, на ценностите. Дом, в който да се съхранят като народ. Дом, в който децата им, внуците им, наследниците на рода им да творят, да се изявяват, да почитат паметта им. И в това време те го създали. И го кръстили Читалище.
И го подарили на поколенията.
Имало едно време Велики идеи, превърнати в реалност от Велики люде. За да има днес в центъра на града ни една красива сграда, изпълнена със съдържание и културна дейност. Имало, за да Има.
Е, сградата я има и сега, макар и поопърпана, но дейност, изпълнена със съдържание и култура отдавна няма.
Читалище „Христо Смирненски” – град Златица.
Институция с особено сантиментална стойност за златичани. Нашето читалище, нашето средище за гордост и спомени, нашето място за изява. Обаче, нещата днес нещо не се връзват. Нишката отдавна е прегризана от мишчици и мишоци и то, нашето читалище, вместо да ни обединява и обогатява, се е превърнало в свърталище на лични страсти, затворено за обикновения отруден златичанин и
гражданин на общината.
След случилите се през месец декември събития, които не само, че не ни заредиха с приятни коледни емоции и празничност, а в душата на всеки обикновен човечец остана горчилката от „маниите” на шепа хора да превърнат Нашето читалище в бащиния, ситуацията става до болка ясна. Сиреч, нашите бащи, дядовци и предци го строили за поколенията, сега същото това Наше читалище е недостъпна крепост за Нас – хората на Златица. Превърнато в... Помните ли го този филм: „Свърталище на духове”. ...И бездуховност.
Какво се случи? През месец декември се наложи Нашето читалище да бъде щурмувано от гражданите на Златица неколкократно, за да извоюват те правото си да се ползват от него. И всички станахме свидетели на това. Но още по-лошото е, че се продължава в същия дух. Читалището е превърнато в сграда, до която имат достъп само няколко „избрани” и „посочени” от ръководството му личности от града. За всеки обикновен човечец то е „Забранена територия” и по него се „стреля”: с отровни думи, злост и обвинения, че си е позволил да нарушаваш... „покоя” му.
Няма да се връщам и на дълго и на широко да ви разказвам какво се случи и през какви неимоверни трудности преминахме, за да има Концерта на Събина Илиева. Да не говорим, че това не е нейния концерт, а изява на децата от Ансамбъл „Златица”, чиито ръководител е тя. На децата на Златица и на техните гости от Македония. Разбираш ли?
Няма да се задълбавам в обяснения как трябваше с „триста ми ти зора” да бъде свикано Читалищното настоятелство, за да може то да вземе отношение и да отвори читалището за театър.
Няма да ви запознавам подробно с държането на някои всеизвестни читалищни настоятели и секретари към граждани на Златица, дошли да се запознаят от „първа ръка” какво се случва и защо Народното читалище в Златица е затворено за Народа. Няма да изпадам в дребни подробности за епитетите, тежките думи и арсенала от обиди, с които се бяха въоръжили голяма част от читалищните настоятели и които избълваха срещу златичани.
Няма да ви занимавам със странните случки около едно прослушване, където някой от читалището си беше позволил да манипулира, да нагласява и да решава кой може и кой не може да представлява Община Златица на Роженския събор. Няма да ви занимавам с наглостта на същия този някой, който няколко пъти иззе функциите на Общината и сам определи правила, комисии и специално подбра кой да покани и кой не, играейки си на “вездесъщ властелин” и си позволи да „оценява” талантите на децата на Златица, да сменя дати, часове, регламенти „днеска и нощеска”, само и само да изпълни пъкления си план да наложи своята воля и да натрие носа на кметица, жители и родители, допуснали да не се съобразяват с неговата „височайша власт” и „воля”.
Няма да ви занимавам и с това колко трудно достъпно е да се добереш до каквато и да било информация относно читалищната дейност, макар и да си член на Проверителната комисия на същото това читалище. Няма да ви занимавам надълго и нашироко „кой коли и кой беси” в нашето читалище и чие е то всъщност – на хората, или на служителите в него.
Чакайте! Спирам! Че то от „няма да ви занимавам”, стигнахме до там, че много се задълбахме и ще вземе да излезе, че то в това читалище май не нещо, а нищо не е наред. Сакън, такива тежки думи по отношение на „безкористната, всеотдайна работа в полза на хората” от читалищните служители си е своего рода „богохулство”. Затова спирам до тук.
И започвам със същината...
Уважаеми граждани на Златица (не само на града, а и на селата). Под носа ви се вършат многобройни и многообразни безчинства, ощетявайки ви не само духовно, но и морално, културно, че и материално. Някой се опитва да ви отнеме завещаното от бащи, дядовци и прадеди – Светилището на българската ни идентичност, традиции, култура и всички онези невидими за окото ценности, които ни крепят и запазват като народ – Читалището.
Граждани! Хора! Осъзнайте се! Ограбват не само вас, но и децата ви. Превземат отвътре Крепостта на духовността ви! Затръшват ни нагло вратите на Нашето читалище и ни карат да се чувстваме виновни, че сме си позволили да поискаме да влезнем в него.
Златичани, Карлиевчани, Петричани и вие от Църквище. Всички ние ще останем без духовна светлина, ако позволим да продължи да се разиграва трагичната сага около читалище „Христо Смирненски”.
Време е да бъдат спрени онези, които са го превърнали в своя собственост и в своя бащиния!
В него отдавна не се спазва Устав и Закон, а всичко се „тълкува” по собствен начин – само в полза на ръководство и настоятелство.
В Устава на читалище „Христо Смирненски” ясно е записано:
Член 1: НАРОДНО читалище „Христо Смирненски” е традиционно самоуправляващо се културно просветно сдружение на ЖИТЕЛИТЕ на град Златица, област Софийска.
Член 2: Читалището е юридическо лице с ИДЕАЛНА цел с наименование „Христо Смирненски”, което е създадено и ФУНКЦИОНИРА на основание Закона за народните читалища и този Устав.
Член 4: Читалището е неполитическа организация и в неговата дейност могат да вземат участие ВСИЧКИ физически лица БЕЗ ОГЛЕД на ограничение на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.
Член 5: ЧИТАЛИЩЕТО ИМА ЗА СВОИ ЦЕЛИ:
Т.1 ДА РАБОТИ ЗА РАЗВИТИЕТО И ОБОГАТЯВАНЕТО НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА ОТ ГРАД ЗЛАТИЦА.
Т.2 Да запазва и развива обичаите и традициите на българския народ.
Т.3 Да буди интерес към знание с оглед на развитието на личността и ПРИОБЩАВАНЕТО на хората към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
Т.4 ДА БЪДЕ СРЕДИЩЕ ЗА ДУХОВЕН ЖИВОТ и материална култура НА НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА И РЕГИОНА.
Т.5 ДА РАБОТИ за възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание.
Това са основните цели на Народно читалище „Христо Смирненски”, заложени в неговия основен документ – Устава. На хартията точно и ясно е записано за какво изобщо е създадено Читалището – ДА БЪДЕ СРЕДИЩЕ ЗА ДУХОВЕН ЖИВОТ, просветно сдружение на ЖИТЕЛИТЕ на Златица, с ИДЕАЛНА цел да ФУНКЦИОНИРА на основание на Закон и Устав, ДА РАБОТИ ЗА развитието и обогатяването на културния живот на ХОРАТА... И още и още, и още... Думи, добри намерения и идеали. И в действителност: работа за МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА на определен кръг от членове, недопускане на гражданите до читалището, ограбване не само на културния им живот, но и на самата сграда, построена с парите на семействата на същите тези граждани. Може ли в читалище да цари: безхаберие, бездействие, високопарност, високомерност, че и безморална наглост, граничейки с простащина, дебелоочие, манипулация, дребнавост и алчност? Дори самата аз бях свидетел как членовете на читалищното настоятелство натириха с остри епитети гражданите, позволили си да потропат на вратите му. Същите онези, които трябва да ПРИОБЩАВАТ и да ОБОГАТЯВАТ ДУХОВНО изгониха тези, които трябва да бъдат приобщени и обогатени.
Защо ни е читалище щом то не е отворено за хората?
Защо ни е ръководство на читалището, щом то не изпълнява основните си задължения – към хората? Защо ни е огромна сграда, наречена на културата, щом в нея нищо културно не може да се случи – за гражданите? Защо са ни толкова щатни служители, взимащи заплати? За бездействие и служене не на хората, а на лични интереси ли?
Но, да спрем за малко с въпросите и да продължим с Устава:
Член 7: Членството в читалището Е СВОБОДНО ЗА ВСИЧКИ дееспособни граждани без ограничения, щом те работят за постигане на целите на читалището и ЗАЩИТАВАТ неговите интереси.
Член 9: Действителни индивидуални членове на читалището могат да бъдат ВСИЧКИ лица, които са навършили 18 години и редовно заплащат членския си внос, определен с решение на Общото събрание на читалището.
Член 10: (1) Кандидатите за действителни индивидуални членове подават писмено заявление до настоятелството на читалището, в което декларират, че желаят да станат членове на читалището, че познават и приемат неговия Устав и ще работят за постигане на целите му.
(2) На члена на читалището се издават съответните документи за членство.
Член 11: Приетият за действителен индивидуален член на читалището плаща членски внос по ред, определен от Настоятелството.
И моят въпрос е: Как се става член на читалище „Христо Смирненски”? На кой Господ да се помолят хората, за да станат членове на Народното Златишко читалище? Защо питам ли? Ами защото най-фрапиращото, което се случи, бе да срещна разплакани жени-пенсионерки от Златица, които поискали да станат членове на НЧ „Христо Смирненски”. За целта те се запознали с Устава на читалището, написали своите молби, приготвили своите 2,00 лева от и без това мизерните си пенсийки, и се запътили ентусиазирано към читалищната сграда, окрилени от мисълта, че ще подпомогнат закъсалата читалищна дейност и ще работят за благото на градеца ни. Същите тези мили женици били посрещнати арогантно и дори вулгарно. Техните молби били безцеремонно скъсани. В същото време били засипани с обиди, обвинения и подозрения. Подали им някакви си там специални читалищни молби, които да попълнят, не им взели пари за членски внос и им дали ясно да разберат, че може и да бъдат приети, може и да не бъдат приети за членове. Всичко зависело от благоволението на Читалищното настоятелство. Жените, стресирани си тръгнали към дома, а в душите им царял смут, страх и обида.
Това е горчивата истина какво се случва в Народно читалище „Христо Смирненски” град Златица, което по Устав е създадено с основна цел: ДА РАБОТИ ЗА РАЗВИТИЕТО И ОБОГАТЯВАНЕТО НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА ОТ ГРАД ЗЛАТИЦА, приемайки ги „културно, любезно и възпитано”, подпомагайки ги и стимулирайки ги да станат негови членове, за да работят за неговото израстване и изпълнение на поставените цели. По описания по-горе модел, начин и метод. И естествено, ако Волята на читалищното настоятелство е такава, че да допусне който и да било дръзнал да подаде молба, да бъде приет.
Къде? В „Братството на ..., ли”. Определете сами.
Продължавам, макар и материалът да е дълъг, да се удивлявам на случващото се около „Народното” ни читалище и записаното в
неговия Устав:
Член 15: Членовете на читалището ИМАТ ПРАВО ДА:
1. Участват в УПРАВЛЕНИЕТО на читалището.
2. Получават УЛЕСНЕН ДОСТЪП до всички читалищни форми на дейност и прояви по ред, определен от Настоятелството.
3. ПОЛЗУВАТ с ПРЕДИМСТВО културно-просветните форми на читалището.
4. ПОЛУЧАВАТ ВСЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ, относно дейността на читалището и упражняват контрол върху нея.
Еха! Я виж ти какви права имали членовете! Може би, затова така трудно в днешно време се става член на Нашето читалище и не всеки е допускан за такъв. Само „Избраните”. Обаче, аз като член на читалището, не мога да си обясня следното. Абе, колкото и пъти да съм се опитвала да получа надлежна и точна информация относно дейността на читалището и, не дай си Боже, да упражня контрол върху нея – все съм удряла на камък. Непоклатим. Закриващ всякаква искрица светлина за прозрачност в работата и тем подобни „високопарни” нови европейски думички. Всеки път, когато съм се опитвала да получа достъп до всички читалищни форми на дейност (даже и не си помислям за улеснен достъп), съм се сблъсквала с недомлъвки, пречки, че накрая и до неприятни подхвърляния. Що ли ми е притрябвало да се занимавам, че нямам ли си друга някаква работа.
А това пък да се запозная с писмено определения Ред за това от Настоятелството – Да бе! Че коя съм аз да си позволявам такива волности. А и всеки друг на мое място. Ама, как не ни е срам, бе хора, че искаме изобщо такова нещо! Ама, къде се намираме?!
Продължавам по Устав...
Членовете на читалището са ДЛЪЖНИ:
1. Да спазват Устава на читалището и решенията на неговите членове.
2. Да плащат лично и редовно членския си внос.
3. Да участват в дейностите на читалището.
4. Да опазват имуществото и доброто име на читалището, както и да не уронват неговия престиж.
А сега де! Аз съм член на читалище „Христо Смирненски” – Златица! Имам своите права и своите задължения, и бих искала да ги изпълнявам съвестно. Обаче, както се оказа, това никак не е лесна задача. Искам да участвам в дейностите на читалището – никой не ме допуска. Искам да опазвам доброто име на читалището – никой не разрешава. Какво да правя, че да изпълня задълженията си така и не знам. Където, каквото сторя – все не е одобрено я от секретаря, я от настоятелството, я от председателя. Ама пък и те са членове на читалището! Или, може и да не са? Може и да бъркам. Те сигурно са собственици на читалището, а пък аз съм някакъв си там членуващ? За тях сигурно не важат правилата да не уронват авторитета, да опазват и да се грижат за имуществото и доброто име на читалището? Май е както си го мисля - те не са членове, а собственици, та затова не спазват правилата? То, така и трябва. То нали си е тяхно, що да се съобразяват. Но, членовете, виж за тях нещата стоят по-друго яче.
Всъщност, както съм се замислила, стигам до там, че май трябва да се променят нещата в това читалище. Да вземат властимащите в него да напишат други права и други задължения, да не се объркваме ние, обикновените членове и да се бъркаме където не ни е работа. Например (само примери, не е задължително който и да било да ги приеме): Председателят на читалището (който и да е той) да има право да харчи читалищни пари не за читалищна дейност, а за предизборни и други видове банкети (особено ако пиячката и лапачката е в повече и по начесто). Секретарят на читалището (който и да е той) да има право да гони всички, в зависимост от настроението си и от това кой кой е – мой, твой, свой. Членовете на читалищното настоятелство (които и да са те) да имат право да използват повереното им от хората имущество за свои собствени цели, а всички останали да заплащат допълнително за това, ако може повече и в по-едри банкноти. ....
(обърни на следващата страница - продължава)
Имам и други подходящи предложения, но ще си ги запазя за по-късно, да взема с тях да направя добро впечатление на сегашното читалищното ръководство, да се издигна в „очите на слепите”, че иначе да не вземат да ме изгонят и мен от читалището.
Но пък, като се замисля, може и да нямам скоро тази възможност, защото по Устав такива предложения се приемат или отхвърлят от Общото събрание на всички членове на читалището. Из Устава:
Член 21: Общото събрание се свиква редовно най-малко веднъж в годината по решение на неговото настоятелство с писмена покана, която се обявява публично най-малко седем дни преди датата на събранието...
Член 22: (3) В работата на Общото събрание могат да участвуват всички негови членове.
Ама, то както си мисля, май ще има много да почакам, докато някой обърне внимание на моите предложения, защото Общо събрание скоро не е свиквано. Е, какво от това, че по Устав трябва да се събира НАЙ-МАЛКО веднъж в годината.
Е, какво от това, че вече три години ръководството на читалището изобщо са забравили, че съществува такова чудо, наречено Общо събрание. Все пак, сигурна съм, че те, улисани в работа „в полза на хората и обогатяване на тяхната култура”, са позабравили на кой точно трябва да се отчитат и кой трябва да събират. Ама какви са тия събрания в тая криза, бе? Че друга работа нямаме ли си?
А Общото събрание изобщо някой знае ли от колко души се състои? На читалището де, не на някоя друга институция. Аз не знам. Попитах и други дългогодишни членове – и те не знаят, но ми обясниха, че няма страшно. Списъка с членовете зорко се пази в Читалищната каса и няма да се изгуби. Единствен екземпляр е и затова трябва да остане в дълбока тайна, че това застрашава Народната културна сигурност на Златица. Ще вземе някой да обясни на всички членове какво става и какво трябва да се направи. Ще вземе някой да реши да свика Събранието и то да влезе в ролята си и да обърка всички сметки на читалищните ръководители и служители. А такова нещо не трябва да се допуска.
Ох, Ах, Их... Доста още има какво да се пита и разпитва относно Нашето Златишко читалище. Могат да се зададат хиляди въпроси, като този каква е ролята на Проверителната комисия и нейните правомощия? Пред кого дават отчет за действията си настанилите се от години в читалищната сграда? Има ли кой да чуе гласа народен и докога ще продължава Сагата? Ще има ли читалище в Златица, или то просто ще бъде мавзолей, в който се съхраняват останките от отминали събития, от театри, постановки, участия, танци, седенки и прочие?
И още въпроси, изказани съмнения, питания на граждани...
Към Пешовци, Койкуни, Кинкини, Анкини, Ганкини, Патиланкини...
И към население, и към отговорни бивши читалищни дейци, и към Арменския поп. Докога?
Едно е ясно. Време е Хората на Златица да демонстрират своята воля и променят ситуацията. Време е Община, Културно министерство и всички институции, имащи отношение към читалищата, да бъдат сезирани за случващото се в Златишкото читалище.
Време е, за да успеем да спасим и малкото останало за спасяване.
И сега е Времето всеки, който е загрижен за съдбата на нашето читалище, да се включи в усилията на всички ни за неговото запазване като такова.
Петя Чолакова

(Всички използвани имена и факти са случайни, както и всички съвпадения с действителни лица. Останалото е груба действителност.)