На всички граждани в Златица им бе ясно, че след като на поста Председател на читалището бе избран не безизвестния ни тракторист, комбайнер, минен спасител, по настоящем шофьор-пенсионер на пожарна кола, то читалището ще потъне в забвение и тъмнина – и в преносния и в буквалния смисъл на думата.
Ще мъждука, мъждука... и аха, аха, съвсем ще угасне.
Създадените от предишни ръководства 4 танцови състава бяха изгонени от Читалището и децата репетират... Отсреща. Няма възрастен и детски театрален състав. Не се организират за младежите танцови забави с образователни викторини и т.н., т.н. – все дейности, присъщи именно на едно читалище.
Едвам, едвам крета самодейната певческа група „Златолира” със средна възраст 55-65 години. Ако се включат и няколкото активистки-самодейки, които са на възраст над 70 години, то средната възраст става и по-голяма... Единствено те са тези, които отсрамват що годе читалищната дейност, но приемственост от по-млади поколения... Няма! Има само една детска група за автентичен фолклор с ръководител певицата Снежана Борисова, но поради голямата й заетост и невъзможност да идва редовно за репетиции в Златица, децата се учат да пеят автентични народни песни от секретаря на читалището. Поради тази причина много от златишките таланти се принудиха да ходят до София при народната певица Гуна Иванова и там да получат професионално обучение и отговорност към възможностите им.
Точно в 17.00 ч. луксозните кабинети на секретаря и председателя чинно се заключват и остава да работи само библиотеката до 18.30 ч. Слез този час почти никога читалището не работи. А именно тогава се прибират от работа жителите на общината ни и би било хубаво, а и полезно, да могат да го посетят на организирани от служителите му мероприятия. Но такива така или иначе няма.
След 18.30 ч. остава понякога да свети само луксозно отремонтирания за хиляди левове кабинет на председателя, като тогава обикновено се обсъжда стратегията и сценария за предстоящата общинска сесия и свалянето на кмета инж. Нонка Каменова... Съзаклятничейки си, част от общинския съвет се изживяват в ролята на „стожери” на общественото мнение, което никога не са чували, а и не са се съобразявали с него. Основната им цел не е тази да служат на обществото, а да изпълняват другите си службогончески задачи.
При така описаната горе читалищна „богата” дейност и манталитет на управление, не се изненадах от това, което се случи на 18-ти февруари. Поради предварително организирана среща с инвалидите кмета инж. Нонка Каменова не можа да присъства на плануваната от служителите на читалището среща с акад. Константин Косев по случай 136 годишнината от обесването на Апостола Левски (знам, че се питате защо на 18-ти, след като би трябвало това да се случва на 19-ти, но отговор на този въпрос може да ви даде само и единствено „висш” служител от читалище „Христо Смирненски”). Въпреки това от общината бяха осигурени необходимите според читалищните дейци средства в размер на хиляда и кусур лева.
След като акад. Косев приключи своето слово, г-жа П. Николова от ОбА му връчи букет с прочувствени слова на благодарност. На акад. Косев му се насълзиха очите, когато тя сподели, че го чувстваме като наш съгражданин, защото той произхожда по майчина линия от уважаваната в града ни фамилия Раеви.
Когато артистът Налбантов приключи блестящото си изпълнение и отново г-жа Николова понечи да връчи букет от името на обществеността, г-н председателя на читалището настървено, буквално изтръгна букетите от ръцете й и го поднесе от свое име!?! Коментарите, както се казва са излишни... случилото говори само за себе си.
След приключване на програмата, всички присъстващи – и зрители, и гости, се запътихме към Метоха, където да засвидетелстваме почита си към безсмъртното дело на Апостола. На излизане от залата започнах разговор с акад. Косев за историческите събития, свързани със Златица. Пресякохме площада и се отправихме в посока Метоха. Голямо обаче, бе моето изумление, когато стигайки вратата на ресторант „Музея”, председателя на читалището се обърна към академика с думите: „Ние сме тук...” и покани гостите да влязат в ресторанта, вместо да отидат с всички нас до Метоха... Аз останах на тротоара, а акад. Косев, почувствал се крайно неудобно, се върна да си вземе довиждане с мен.
Заедно с другите граждани аз последвах факелното шествие на учениците от СОУ „Паисий Хилендарски”, които въпреки вечерния час, бяха там, а председателя на читалището, забравил за Апостола, побърза да седне на масата в ресторант „Музея”.
- Наздраве, Г-н Читалищен Председателю! Яденето и пиенето нямаше да избягат и тази вечер, но на тях можеше да се посветите и след поклонението пред делото на Апостола. За гостите щеше да бъде интересно да видят Метоха, в който той през 1870 г. основава Златишкия революционен комитет, да чуят чудесната програма, изнесена от учениците и заедно с нас да отдадат почит към делото му с едноминутно мълчание и падане на колене. Не всичко на този свят, г-н Председателю на читалище и културна комисия към ОбС – Златица, е ядене и пиене. Има и по-възвишени неща.
Да изскубнеш чужд букет и да го поднесеш от свое лично име, да не придружиш децата, понесли факли за поклонение, а да побързаш да влезеш в кръчмата, е въпрос на манталитет и елементарно възпитание.
Още един път ви казвам: Наздраве, Уважаеми „Културний Председателю”! И ви призовавам: подайте си оставката, за да може читалището ни да изпълнява своята свята роля отново и да засвети – в буквален и преносен смисъл на тази дума.
Очевидец на случилото се: Стоян Шиеков – член на
читалище „Христо Смирненски” град Златица.
1 коментар:
Колко срам..,паметта на Апостола да бъде на много по-ниско ниво от пиенето и яденето на корем.Срамота!Срамота за нашия град и за нашите съграждани пред очите на такива височайши гости,които решили да уважат нашето градче.
Не живея в родния си град Златица,но съм съпричасна с проблемите му и малките му радости,които се случват.
Е,това е председател на културата ни,но какво ще го упрекваме.Та нали храната е вид култура,а още повече музиката,която е слушал милия ни съгражданин в "културното" заведение"Музея".Та то къде е метох там е и музей,почти няма разлика.
И двете са обществени сгради свързани с миналото ни, с историята ни,с борците ни за Свобода,които са дали живота си за да може някакъв си там "културен"председател да може в свободна страна да седи спокойно на масата в някоя кръчма и да се наслаждава на живота си (макар и според мен провален)
Г-н.Председател(културен няма да ви нарека по простата причина,че според мен нямате никаква култура),не мислите ли,че времето на този пост ви мина и е време да се оттеглите(било то и без достойнство).За краткото време в което сте на пост се постарахте(и то доста усърдно)да сринете културния живот на нашето градче,който е граден дълги години.
Жал ми е за вас,но още ми е по-жал за моите съграждани и за моя роден град.Дайте възможност на някой млад човек,който ще се опита да вдигне на крака срината ни култура,но наистина млад(а не като вас да се прави на такъв).
С уважение към моите съграждани
и към ценностите,които имаше и се надявам да се върнат в града ни:
Филипова-гр.София
Публикуване на коментар