Денят е 24 април, 2009 г. 16.30 ч.
В залата на общината започва сесия на Общинския съвет.
На вратата стоят чинно предварително повикани петима полицаи. Председателката е решила, че трябва да пазят съветниците от техните избиратели – граждани на общината, затова е призовала полицията. Сесията върви нормално, разглеждат се т. 1, т. 2, т. 3 от Дневния ред и се стига до т. 4, по която трябва да се вземе решение за бюст-паметника на Вълко Червенков.
Съветниците предварително са взели решение в комисия той да бъде поставен пред Общината, но дъвчат въпроса не знам за кой ли път. Тогава думата взима Захари Генчев като роднина на Вълко Червенков и предлага паметника да бъде поставен в градинката на „Пещерата”, която е най-близо до родната му къща. Съветниците настръхват като измръзнали.
Председателката на ОбС почервенява, повишава неистово тон и прекъсва сесията, за да не може Захари Генчев да се доизкаже. Защо ли?
Започва да пъди гражданите-избиратели от залата, сякаш същата е собственият й дом. Никой обаче, не желае да напусне. Съветниците решават да направят закрита сесия и един по един се изнизват по посока на Народното читалище. След тях тръгват и полицаите, които се изправят чинно пред вратата на читалището и по нареждане на Председателя не пускат „простосмъртните” представители на Народа да влязат в сградата му, строена със средствата на дядовците и бащите им. Сесията продължава в покоите на Петър Белишки, на тъмно и тайно, да не би да ги хванат уроки. Народа остава отвън, хората сядат по стълбите на Народното читалище, дружески разговарят с полицаите и се смеят на глас за преживяваната дивотия.
Случилото не се е случвало никъде по света. Уникално е! Петима полицаи часове наред стоят прави на почетен караул по нечие желание, изпълнявайки нечий кеф. Кой ли днес плаща на полицията да си губи времето, вместо да гони хайдуците и убийците, вилнеещи из нашия регион? Може би височайшите особи, събрали се да заседават съдбините на стоящите отвън граждани?
Не сме ли всъщност ние данъкоплатците, от чиито джобове излизат средствата за заплати на полицейските служители?
Не сме ли всъщност ние тези, които имат право да решават собствените си съдбини, а не барикадиралите се в Родното ни читалище?
Две седмици след въпросната „уникална” сесия, 9 общински съветника пускат жалба до прокуратурата, в която набедяват присъстващите граждани в престъплението „хулиганство”.
Можеш ли да си представиш, драги читателю, „хулигани” на 60-70 години, някои от тях инвалиди, хора, за които Златица и нейното благоденствие са станали верую, да хулиганстват?
И се питам, как петима полицаи не видяха нарушение на обществения ред и извършване на хулигански действия? Защо на никого не направиха забележка, не беше съставен акт по Указа за дребно хулиганство (може и едро да са имали предвид съветниците), ами дружески разговаряха със своите съграждани за съдбините на града? Само Председателя на ОбС и още няколко общински съветника ли съзряха във въпросите на беловласите златишки избиратели хулиганско поведение? Ами така излиза! Според твърденията на тези съветници, че органите на МВР не са си гледали задълженията? И те ли са „хулигани”, като гражданите?
Аз присъствах на тази сесия. Никой не е нарушил с някакво деяние общественият ред, не е предизвикал скандал. Единствен бившият съветник Асен Згуровски се опитваше да предизвика един гражданин, но не успя. Общинските съветници, подписали жалбата (приличаща на доносите от едно още помнещо се време), за сетен път доказаха, че не служат на Златица и на жителите на общината. Донос след донос – ту срещу общината, ту срещу някой гражданин. С това се занимават златишките съветници и не се замислят колко много вредят с това свое поведение и с тези свои действия.
Когато някой притежава такива „мурафети” да клевети, да набеждава, той е потенциален предател на своя народ. Именно подобни, по всяко време са предавали патриотите на България на враговете й. Помним ги. Като тези, предали Левски, Ботев, Калоян.
Другари съветници, за да ви уважават, вие също трябва да се научите да уважавате и да зачитате човешката личност. За година и половина, благодарение на неразбираемите ви амбиции, инат и мерак за зловредие, Златица не е мръднала в развитието си нито метър напред. Не се ли срамувате да гледате как хората заобикалят дупки като варници, че града е като след бомбандировка?
Поломихме автомобилите, та трябва да пътуваме само с каруци. Златица да не е поле? И за всички несполуки според вас е виновна само и единствено една личност. Вие сте чисти като момини сълзи?!
Всичко, за което мечтаят златичани и жителите от селата от общината, вие не го зачитате и не сте съгласни с ничие чуждо мнение. На инат на кмета става на инат на града.
На инат на града – значи на инат на неговите жители и на децата им. Обрекохте Златица на изоставане, каквото историята не помни. Не е ли време да забравите, че неколцина от вас не са избрани за кметове и да изоставите амбициите да отмъщавате на хората, че ви показаха червен картон на изборите? Или още две години и половина, както каза една видна съветничка от Златица „няма да се прави нищо, защото кмета не е нашия”. Значи ние трябва да чакаме да дойдат други на вашето място, та да настъпят промени? А до тогава да се „радваме” на доносите, зловредията и предателствата ви, и да се чудим как да спрем тъмните дела и дългата ръка на предишния управленец?
Аз имам достатъчно кураж и смелост да кажа каквото мисля. Приемам правдивата критика, но не понасям съскане зад гърба си, набеждаване и измислици по мой адрес. Тези, които са подписали доноса, считайки го за голямо постижение на своя мисловен процес, са закъснели с усвояването на новата професия – съставянето на досиета. Такива като тях съсипаха хиляди семейства, изпратиха хиляди невинни в лагерите за храна на свинете, убиха у хиляди надеждата за по-добро, само с едно набързо драснато доносче.
Сега се опитаха да навредят на почтени златичани с една едничка цел да им бъде забранено да присъстват на сесиите на Общинския съвет. Останаха излъгани, защото, слава на Бога, в тази държава все още има закони и тя все още е Свободна Република! На всяка сесия от сега нататък ще има хора, които искат промени в този град и няма да ги спрат яловите напъни на неколцина съветници.
Аз вярвам, че ще дочакам денят, в който разумните златичани, на които им писна да се подигравате с тях, ще ви покажат отново червения картон. Колкото и да се силите да покажете, че вършите нещо, вече никой не ви вярва. Вие самите не си вярвате. Когато някой си позволи да пише клевети, да набеждава, то значи, че той с нищо свястно не се занимава.
А който не върши нищо свястно, е наложително да се омита и да не взема грешни, народни пари за глупостта, безхаберието и магарешкият си инат.
Златка ГЕОРГИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар