В памет на Никола Младенов – читалищен деятел, театрал, писател, етнограф, почетен гражданин на Златица и голям българин, починал на 5-ти януари 2005-та година, благодарение на чиито неуморен труд бяха събрани и съхранени множество данни за историята на нашия китен град.
Малко хора знаят, че след падане на Търновското царство под турска власт през 1396 г. цар Иван Шишман и болярите, които в този момент са били извън Търново с войските и семействата си, са се оттеглили към Средногорието. По това време Златица е била голям средновековен град, ограден от всички страни с крепостни стени и многобройни малки крепости – калета в Стара планина и Средна гора, които са пазили проходите към него. Според някои от историческите извори цар Иван Шишман с част от войските и болярите си от Златица се е отправил към Самоков и към непристъпните по онова време Рилски гори. Останалите в Средногорието боляри заедно с доведените от тях войски и местното население укрепили още повече Златица и околните калета. За това въпреки многобройните опити турците не успели да влязат в Средногорието и да превземат Златица през която минавал най-краткият им път за Северна България и Дунава. Златица паднала под турска власт чак през 1420 година – цели 24 години след падането на Търново. Част от защитниците се оттеглили към Стара планина и след това основали град Елена. Друга част тръгнали към Средна гора и основали Копривщица, Клисура, Петрич, Панагюрище...
През 1443 г. полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело организирал голям поход срещу турците, които вече били достигнали границите на Унгария. В огромната му армия влизали полски, унгарски, чешки, трансилвански (влашки) и сръбски войни. Крал Владислав бил само на 19 години и нямал военен опит, военното ръководство на похода се осъществявало от известния пълководец Ян Хуниади. В няколко сражения турците били разбити и се оттеглили към София, като при Ихтиман преградили известния проход Траянови врата, за да не допуснат християнските войски в Тракия и Цариград.
След няколко неуспешни атаки било взето решение войските да бъдат прехвърлени в Златишкото поле и оттам походът да продължи към Тракия по течението на Тополница, или директно през Средна гора в посока Панагюрище, Пазарджик, Пълдин (Пловдив). Разбрал за тази маневра, султан Мурад ІІ изпратил в Златишкото поле множество турски сили начело с Махмуд Челеби – съпруг на неговата сестра. Войските на Владислав ІІІ влезли в Златишкото поле и край Златица се състояло решаващото сражение. Турците били разбити и се оттеглили към укрепените преди това проходи при село Петрич и река Медетска. Там войските на Владислав ІІІ били спрени, не могли да пробият укрепленията и останали да зимуват около Златица.
От битката състояла се тук е запазена една полска ризница, която е предадена от Никола Младенов и Недялко Йорданов (Патриота) на Варненския музей „Владислав ІІІ Варненчик”, където е поставена в специална витрина и има надпис, че е намерена в Златица и подарена на музея от златичани.
Заедно с Асен Самарджиев (Асен Осмака) като деца намерихме при изкоп в техния двор голяма полска бойна брадва, останала от героичното сражение и я предадохме в читалището за бъдещия музей на Златица, впечатлени от желанието на Никола Младенов да съхрани златишката история.
От онова време полето между Пирдоп и Антон се нарича Чешко поле, като спомен от пребивавалите там чешки войски.
През пролетта на 1444 г. крал Владислав напуска Златица и се връща в Унгария, за да подготви своя втори поход срещу турците. Взето е решение този втори поход към Цариград да мине през Северна България, покрай бреговете на Черно море. Край Варна турците позициониран огромна войска, която успяла да спре Владислав ІІІ и в разразилото се сражение, в което той лично влязъл в боя, го убили. Християнските войски са отблъснати и след тази битка, турците се настаняват трайно в България и на Балканите.
Какво става по онова време в Средногорието?
Осмислили голямото стратегическо значение на Златица турците настаняват в Златишкото поле турски военизирани заселници (спахии), готови по всяко време да се отзоват на призивите на султана за военен поход. Българите отново са изтласкани към Стара планина и Средна гора, а Златица е преименувана на Излади и е определена за административен център (кааза), в която са включени Етрополе, Ботевград, Тетевен, заедно с още 30 села и махали.
През 1445 г. в Златица се установява султан Мурад ІІ. Именно тук го е посетил византийският летописец Дукас, заедно генуезкия княз Доменико Гатулизино, за да му се поклонят. За това посещение съобщава в своите записки Дукас, които за наше щастие са запазени.
Най-интересният документ за историята на Златица, Средногорието и България през 15-ти век е запазен благодарение именно на Никола Младенов. Каква историята на този важен документ? През 1883 г. известният чешки историк-османист професор Константин Иречек посещава Златица като министър на образованието в Княжество България. Именно в Златица той вижда и описва останките от крепостните стени, с които е бил ограден града и полуразрушена от местното население голяма каменна турска гробница (тюлбе). Пред гробницата Иречек вижда и описва голям камък с издялан върху него надпис на турски език. Когато го разчита, става ясно, че през 1571 г. българи от Средногорието са разбили изпратените срещу тях турски войски начело с известният турски пълководец Орхан и техен национален герой, който е посечен и умира в битката. От този надпис става ясно, че близо 200 години след падането на България под турско робство, златичани са разбивали изпращаните срещу тях турски войски и са обезглавили националният им герой Орхан, или както е бил известен „Баш Хит”, което на български означава „голям юнак”.
Според турската легенда след като златичани обезглавили турският герой в битката, той взел главата си в едната ръка, а с другата продължавал да се бие. Там, където паднал от коня, турците изградили в негова чест тази гробница „тюлбе” и издълбали каменния надпис, който доказва по недвусмислен начин героизма на златичани от време оно. Златица е преименувана в чест на турския герой Орхан в Башхитово...
От тогава са останали наименованията на местността Башхитската курия (сега между Златица и Пирдоп) и Башхитски ливади (под града ни).
Но къде е сега този исторически камък и каква е ролята на Никола Младенов за неговото запазване?
През 1968 г., заради нечия мегаломанска идея в центъра на Златица отчуждиха и бутнаха голямата ни двуетажна къща, строена през 1938 г. от дядо ми Стоян Шиеков, ресторанта, кафенето и хотела, за да построят Дом на металурга. Така той бе принуден да купи старата паянтова къща на Продан Таркаланов и да построи нова такава за лелите ми Пена и Ангелина. В моментът там живее всеизвестният словописец на нашето списание – Пламен Кунчев (Гаци Лайф).
Когато майсторите започнали да събарят дувара и да редят камъните от него в основите на новата дядова къща, Никола Младенов ми изпрати спешна телеграма в София. В нея пишеше: „Чочо, ела си веднага в Златица. Имам нещо важно да ти кажа”. Взех набързо първия възможен влак и от гарата отидох направо при него. „Какво има вуйчо Васо? Защо ме викаш така спешно?”. Тогава той ми каза: „Чочо, в дувара на къщата, която купи дядо ти Стоян е зазидан важен исторически камък, свидетелстващ за историята на Златица, който е разчетен от професор Иречек. Дай да отидем веднага при дядо ти, защото майсторите ще го разбият и унищожат”.
Веднага се втурнахме с вуйчо Васо към дядо ми да спасяваме историята. С трудно сдържан ентусиазъм разказахме на дядо Стоян за значението на въпросния камък. Дядо ми, изслушвайки ни, каза: „Щом е така, Стояне, подарявам ти този камък, но да го зазидаш и запазиш в дувара, който правите”.
Изпълних заръката на дядо ми, извадихме внимателно камъка и едвам го качихме в една каруца, използвайки талпи и лостове за преместването му. Именно благодарение на спешната и навременна намеса на Никола Младенов успяхме да съхраним един изключително важен исторически документ, доказващ героичността на Златица и нейните жители.
Вечна ти памет, големи родолюбецо, златичанино и истински българино, чичо Кольо!
Благодарим и се прекланяме за изключителното ти благородно и родолюбиво дело, на което бе посветил живота си! Именно ти приживе направи всичко по силите си, за да можем всички ние днес да се гордеем със славното минало на нашия роден край! Поклон пред светлата ти памет!
Стоян Шиеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар