На 25-ти декември сутринта улиците на Златица и Челопеч бяха огласени от коледарски песни. Група деца от различни възрасти, нагиздени в оригинални български носии, възвестяваха възторжено раждането на Спасителя ни Исус Христос.
Неописуемо е вълнението, което се обгръща тялото ти, когато чуеш пред къщата си коледарските песни и коледарите влезнат през широко отворената пътна врата. Те самите, развълнувани от срещата и това личи по техните чисти, детски лица и грейнали очи.
Някои от коледарите ми разказаха, че цяла нощ не са мигнали от вълнение в очакване на утрото и тръгването из улиците да коледуват на хората и донесат радост и надежда в домовете им. В очакване сутринта да облекат новите си богато нашарени с гайтани елечета, потури, ризи, ще запашат широките пояси, ще наметнат тежките ямурлуци и ще тръгнат смело и уверено да възвестяват благата вест за святото рождество. Особено важна част от носията на коледарина е разбира се, рунтавия калпак, украсен с наниз пуканки и сушени плодове, закичен с дъхав здравец – за здраве и берекет през годината, както и окичената коледарска тояга, на която домакините да нанижат специално приготвените за групата коледен кравай.
Преди да дойде дългоочаквания коледен обаче, има много репетиции, на които се научават оригиналните коледарски песни и специални наричания, за което освен талант, са нужни и много отговорност и желание да се научиш да пазиш и обичаш българските традиции.
Особено интересен и колоритен е водача на коледарската група – хубавеца Илко Събев от с. Челопеч. Той дава тон на песните, той изрича наречените думи и благословиите, а групата хорово ги потвърждава, за да се знае и помни, че в този дом, на тази трапеза в този ден коледари са похлопали на вратата и са гостували на гостоприемния домакин, който „ги дари с добра дара, добра дара – пещник хлеба, превит кравай, а на кравая – сребро злато, кръст дукато”!
Вълнението на стопаните, в чиито къщи влизат коледарите е не по-малко... Двете ми дъщери и зет ми никога не бяха виждали на живо коледари и не бяха чували техните песни и нареждания, защото в София коледари не ходят по къщите и хората ги виждат само от телевизорите... Няма как да усетиш обичая, освен ако не го изживееш лично, освен ако прага ти не преминат напети гиздави и засмени коледари, носещи своите пожелания за здраве, щастие и берекет, освен ако къщата ти не се огласи от техните силни гласове и не закънти от думите им...
А има ли нещо по-хубаво от това в дома ти да дойдат коледари на най-светлия празник Коледа!? Да известят с песни, че се е родил нашия Спасител, да благословят къщата, кошарите, амбарите, кесията ти и да пожелаят здраве и берекет през новата година на стопаните?!
Всички бяхме много развълнувани, а една от дъщерите ми възкликна: - Колко са хубави и сладки тези деца! Колко хубаво пеят и нареждат! А после грабна фотоапарата си и поиска да ги снима, за да покаже на всичките си приятели и познати на какво чудо е станала свидетел, да сподели неописуемото преживяване, която й донесе тази коледарска група от красиви и одухотворени български деца от Средногорието, да сподели със света тяхната мисия да пазят българските традиции и обичаи. Децата от ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч.
От нашата къща коледарите се отправиха към къщата на съседа ми Тодор Чомпалов, където също ги очаквали с трескаво нетърпение...
Това коледуване ми дава повод да изкажа своята и на семейството ми голяма благодарност към създателите на тази коледарска група – Петя Чолакова от Златица, Съби и Иванка Събеви от Челопеч. Възползвам се от случая да изкажа и своята благодарност към всички жители на община Златица, които преди две години дариха парични средства, за да подпомогнат създаването на групата и по този начин подпомогнаха възстановяването на вековната християнска българска традиция и в нашето Средногорие.
Стоян Шиеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар