04 февруари 2010

Край Коледната трапеза


Бъдни вечер – святата нощ преди Коледа! За историята на този празник може да търсим корени още в езическите традиции, когато хората забелязали, че в края не декември денят отново става по-голям. Името Коледа идва от римското “calende”.
С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец.
“Календе” в българския език станало Коледа.
В нашите домове най-запомнящото се от празника и носещо най-празнично настроение е самото приготовление и стриктното изпълнение на обредите. Приготвянето на коледната трапеза, питката с късметите – паричка, червен конец, дрянова клечка, пръчица, копче, стафида, хартийка сгъната като малка книжка...
Всяка година до трапезата се донася слама, защото на времето хората са сядали и на сламена трапеза и децата са се претъркулвали по нея, преди да бъде подредена, за да бъде полегнала на една страна и многото пшеница, която ще се народи през годината.
Преди да седне край масата най-възрастният мъж в къщата пали малко тамян и обикаля всички стаи, за да прогони злите духове от къщата и задължително се гори малкото кандило до иконата, което допринася за уюта и атмосферата. Там до иконата всички казват на глас молитвата и... после, разбира се ....Наздраве!!! – с греяна по стара българска традиция ракия! Най-възрастният разчупва погачата над главата на най-малкия и колкото трохички има по главата му – толкова деца трябва да се родят през годината! Първото парче от погачата се оставя на Богородица и там стои цялата нощ, а на сутринта се дава на някое домашно животно, за да е плодотворна следващата година. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да е сит през цялата година и после се започва играта с орехи. Всеки разчупва по един орех и ако орехът му е здрав и хубав, то такъв ще е и той. За играта всеки получава определен брой орехи, които крие в шепите си и другите познават колко е скрил. Победител е този, който събере орехите на всички. Затова, колкото повече хора има край трапезата – толкова по-весело!
А масата винаги остава неразтребена до сутринта... когато всички намират подаръците си край елхата. И не е важно какви са, а да ги има и да са от все сърце!
Истинско и незабравимо! Именно такова бе и представлението, което поднесоха на своите гости и родители малките възпитаници на ЦДГ „Слънце” – град Златица, които с усърдие се суетяха край коледната трапеза и с трепет изпълняваха всички заръки, на които ги бяха научили техните учителки. Малката богато украсена зала в учебното заведение не успя да побере всички желаещи да се насладят на изпълненията на децата,облечени в пъстри български носии.
Най-истинското на Коледа е да се събере цялото семейство и малки и големи, защото това създава атмосферата и в това е същината – да си кажем и покажем, че се обичаме! Така се случи и в ЦДГ „Слънце”, където всички се бяхме събрали, за да изразим своето уважение към българските обичаи и тяхното предаване на поколенията. Защото не е ли това най-святото чувство, не е ли в това магията на празника?! А за тази магия сме нужни ние и нашите чувства и прекрасното усещане да бъдем добри. Да раздаваш добрина и да получаваш удовлетворение от това, че си направил някой щастлив, че си го накарал да се усмихне и да почувства в сърцето си топлината на Коледния пламък.
Тържествена колуминация бе идването на Коледарите от ДКК „Златните МЕЧКИ” – Челопеч, които поднесоха своите наричания за здраве, щастие и берекет на всички присъстващи и изпълниха празника с още повече трепет и очакване идващата година да бъде по-добра и плодотворна.
Екипът на ЦДГ „Слънце” – град Златица направи нашата Коледа вълшебна,
топла и запомняща се!

Няма коментари: