Под това мото през празничния декември 2009 г. сцената на читалище „Напредък” – Пирдоп бе покорена от Ансамбъл „Златица”, който поднесе на пирдопската и средногорска публика грандиозен спектакъл по случай 35 години творческа дейност на художествения му ръководител и създател Събина Илиева и нейния личен 50-годишен юбилей.
Да уважат тази дългогодишна изпъстрена с творчески багри дейност на Събина Илиева бяха дошли и много гости - нейни колеги от световно известния ансамбъл „Филип Кутев”, състуденти и професори от националното хореографско училище. С тях бяха и техните днешни ученици, направили своите първи стъпки в народните танци именно под зоркия и непоколебим поглед на Събина Илиева. Изпълненията им покориха публиката с ритми, кръщност и красота.
Спектакълът започна с едно необикновено запомнящо се начало и оригинална хореография. Национално известният вече ДКК „Златните МЕЧКИ” при Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч прогони злите духове и събуди притихналата в неспокоен сън на сцената Събина за още по-големи и мащабни творчески успехи, прогонвайки недоброжелатели и завистливи нереализирали се самохвалци, пречещи на културата в района ни.
Предполагам, че ще бъде интересно да споделя как, от къде и защо изгледах този наистина грандиозен спектакъл от най-хубавото място в читалище „Напредък”. Имах официална покана с ред и място, но когато отидох в читалището, се оказа, че всички места са заети много преди началото на спектакъла, а салона се пукаше по шевовете от правостоящи. С любезното съдействие на служителите при читалище „Напредък” бях заведен и настанен да се наслаждавам на представлението зад завесите на сцената... Това ми даде възможност да бъда непосредствен свидетел на големия ентусиазъм на всички участници и на тяхното огромно желание да покажат пред публиката своето майсторство, добито след усилени репетиции и многото отделено време от Събина Илиева.
Зад завесите, в съблекалните и коридорите беше и председателя на читалището Милена Мачканова, която заедно с другите читалищни дейци създаваше перфектен ред и организация сред многобройните участници, за да се случи мащабното събитие, събрало Средногорието в един читалищен салон – нещо, което едва ли би се случило например в Златица...
Имах представа за творческите и организаторски умения на Събина Илиева като ръководител на ансамбъл „Златица”, но тя се оказа недостатъчна... От изказванията и поздравленията на нейните професори и колеги от ансамбъл „Филип Кутев” научих интересни подробности, които разкриват още по-пълно нейния талант и всеотдайност за развитие на българския фолклор и танцово изкуство в района на Средногорието. Един от тези професори сподели, че при създаването на ансамбъл „Златица” от Събина Илиева, той е бил поканен от нея да дойде в Златица за няколко дни и да помогне за поставянето на един от най-хубавите танци на ансамбъла.
От това време той си спомнял как едно дребно човече биело тупана на ансамбъла... След като това дребно човече се издигнало и станало председател на читалището, първото нещо, което направило то, било да изгони ансамбъла на улицата...
От възпитание този професор не спомена името на този тупанджия, но всички ние разбрахме за кого става на въпрос... Само един тупанджия от района отговаря на даденото от професора описание, а именно тупанджията от Златица П. Белишки...
И това доживяхме в Златица. Тупанджия, тупащ се непрекъснато в гърдите и хвалещ се със своята значимост, да изгони децата на Златица на улицата заради лошото му лично отношение към Събина, а ерудираното ни и загрижено за местната култура читалищно настоятелство и видни читалищни дейци от миналото да коментират действията му така: „Нека заради една бълха не горим юргана”. В смисъл, нека заради Петър Белишки, да не затваряме читалището, да затворим очите си и премълчим деянията му...
Дава ли си сметка поне един виден златишки читалищен настоятел какво означава това? Трябва ли да лишим златичани от читалище и култура, само и само да запазим местенцето на тупанджията?!? Трябва ли нашето читалище да тъне в тишина и тъмнина, а ансамбъл „Златица”, съставен от деца и жители на Златица, да изпълва до дупка салона на гостоприемното читалище „Напредък”? И най-вече, след хилядите безпочвени обвинения на П. Белишки към Събина Илиева, които той разпостранява по кафенета и кръчми, не прави ли впечатление, че трябва да има много глупави жители от Златица, които вместо да насочат децата си към читалището и в ръцете на П. Белишки, ги записват да се учат на танцово майсторство именно при Събина Илиева!!! Това е достатъчно показателен факт, за да може всеки разумен човек да прецени ситуацията и да разбере кой крив – кой прав!
И това доживяхме в Златица. Талантливите даровити деца на общината – на улицата... Общинският съвет и кмета на Златица също мълчат за случващото се... За общинския съвет е разбираемо, негов най-виден член отново е същият този тупанджия, който подкрепен от голяма част от съветниците, успява вече повече от 2 години да се кипри освен с титлата председател на читалище и председател на Комисия по образование и култура... Какво бе това Закон за конфликт на интересите?!?
Но за кмета – необичайно е мълчанието в случая.
Не е ли крайно време да се вземат необходимите мерки и ансамбъл „Златица” да се върне и репетира там, където е естественото му място – в читалището на Златица. Този грандиозен спектакъл на ансамбъла, на който всички ние станахме преки свидетели, случил се на сцената на читалище „Напредък” не е ли достатъчно силен шамар за културната златишка общественост, за читалищното настоятелство, за общинския съвет и кмета на Златица?!? Отново ли те ще замълчат, свели виновни погледи, само и само да спасят проядения от бълхата читалищен юрган? И какво всъщност спасяват в случая – собствената си съвест или... нечии интереси?!?
До кога ще се чака този господин Белишки да си развява необезпокоявано палката и бие фалшиво тупана?!?...
След като ансамбъл „Златица” е изгонен навремето от читалището и, за да не се разпадне той, Събина Илиева го регистрира като неправителствена организация (както между впрочем се регистрират и всички читалища, спортни клубове и прочие фондации и сдружения). Родителите заплащат такса за обучението на децата си, както това става и ако същите са записани в читалището. Разлика в нормативните изисквания няма. Разликата е в това, че в ансамбъла те наистина се научават да танцуват и пазят българските ритми, докато златишкото читалище е затворена институция за специално подбрани хора и стои празно и самотно в центъра на града ни, докато само на метри от него в една малка тяхна зала, за която се заплаща наем, кипи трескава дейност, въздуха винаги е изпълнен с детски смях и много настроение, твори се изкуство...
Като неправителствена организация е регистриран не само ансамбъл „Златица”, но и читалище „Христо Смирненски”, както и спортен клуб „Стоян Николов”. В техните управи обаче има доста представители с фамилията на „известния” председател. Може би поради тази или друга причина за тези организации общински съвет Златица без много приказки и обсъждания гласува ежегодно големи субсидии за подкрепа на дейността им от общинския бюджет.
Несъмнено, спортът и културата трябва да се подпомагат от общината, но трябва да се подпомагат и десетките деца, а и възрастни, които се учат от Събина Илиева на танцово изкуство и българщина. Статутът им е един и същ и би следвало общинските съветници на Златица да бъдат безпристрастни и справедливи, когато взимат своите решения, а не да се превръщат в белишковци и шуробаджаначковци...
Танцов ансамбъл „Златица” разнася и утвърждава името на общината ни в страната и чужбина. Това правят и спортистите, коледарите, ентусиастите-състезатели по планинско колоездене, както и другите формални и неформални групи и отбори в общината ни. Те също имат нужда от своите поддръжници и спомоществуватели, които да помогнат да продължат да се развиват.
Възползвам се от случая да поднеса на Събина Илиева от името на Граждански инициативен комитет за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица нашите най-искрени поздравления по случай нейния творчески юбилей и още много години „Да гори, но на пепел да не стане”.
Стоян Шиеков
Няма коментари:
Публикуване на коментар