Прочетохме, че тия дни от много голяма фирма в района ни – не и знам точно името, защото за изминалите 5 години вече три пъти си го сменя, са дарили някакво пикапче на инвалидите в Пирдоп.
Освен, че същите тези хорица бяха поканени на тържеството по случай “мащабната” инвестиция в размер на 2-3 хиляди лева, други допирни точки между същите тези инвалиди и фирмата въобще не виждам.
Иначе казано, защо им е на тези хорица бусче, като нямат поръчки за тяхната продукция? Или, какво ще карат с него след като няма товари?
И това е най-малкото! Преди време писах и лично дадох писмото пред Златишката община на шефа на това предприятие, за това, че в огромната си част работниците му са ощетени от „световната” фирма за сервиз на храна, че същите тези работници са се превърнали в крепостни селяни, каквито е имало само през феодализма, като даваните им пари за храна се връщат обратно във фирмата чрез техния магазин, който функционира на територията на тяхното си мощно предприятие...
Отговорът на писмото закъсня доста и познайте какво пишеше в него, ами... „Извинявайте, че се видяхме”! „На минети в петък”. Бел. ред: Наминете в петък на златишко-пирдопски диалект.
Само, че аз не писах писмо за оспорване на търга, а писах следното: че в условията на икономическа криза най-малкото, което може да се свърши в град Пирдоп и околията е това да се раздават ваучери на стойност 60,00 лева на човек за храна според Българското законодателство, които да важат за всички магазини, които имат договор с оператора на тези ваучери и така ще се запазят много работни места в района, местните малки търговци ще бъдат стимулирани да инвестират в ремонти и други дейности и тогава действително ще повярваме, че това предприятие и фирма са социално отговорни и, че мислят за това, че техните работници не са в държава като Хаити, а са членове на ЕС... Ще вземем да повярваме, че техния работодател също мисли като човек от ЕС.
Как ще ни обясни този работодател схемата на сервизната фирма – „Ако не ядеш, ще пазаруваш пак при нас”, освен ако не знае нашата поговорка – „Хем ще те таковам, хем ще те бия...” Или, с едната ръка ти давам едно, а с другата ти взимам тройно...
Това май е следваната логика от робовладелеца, дошъл да управлява предприятието...
Пирдопските инвалиди и въобще всичките болести, замърсени води, природа, лунни пейзажи, са плод от дейността на същото това предприятие, което с години трови обществото и не само, че го трови, а и не прави нищо за това поне хората да бъдат овъзмездени!
Най-малкото, което може да направи робовладелеца, населил се по нашите земи, е да даде на собствениците си работници правото да избират!
Ще кажете, ама същата сервизна фирма действа и в Челопешкото предприятие! Да, ама там управляващите не живеят в ЕС, те са през океана и след проведените разговори с профсъюзите и лично с Петър Божков – шеф на „Подкрепа”, казуса беше разрешен изцяло в полза на работещите и местния бизнес!
Значи – може! Има прецедент, който позволява да се направи тази стъпка колкото и тромава да е тя за една огромна фирма!
Сега ще чакаме да видим дали този господин, който се биеше в гърдите, че разбира хората с неравностойно положение, че и в неговото семейство има такъв човек, че ще помага на хората от района, дали той ще превъзмогне корпоративните интереси, които са като „синджир марка” в управляващото от него предприятие (говорим за това, че фирмата за сервиз е собственост на брата на този, който изкупува сярната киселина в Девня), или пак в името на далаверата многобройните работещи ще влачат в къщи сладолед в кутии, кисело мляко и десертчета, в предвид на това, че в самия магазин явно само това се продава. Сетете се с каква цел!
Нали идеята на демокрацията беше човек да има свобода на избора си и да пътува свободно, да харчи изкараните с кървава пот пари, където си поиска, а не където му наредят. И на първо място – да живее в чиста околна среда, а не работейки в предприятието да трови децата си всяка една минута, носейки им след това в къщи лакомства от магазина на поробителя...
И понеже знаем, че господата от голямата фирма четат нашето списание, вместо ново официално писмо ще си позволя пак да им повторя – Слушайте гласа на хората, които изкарват благата ви! Не се поддавайте на „сладостта” на евтините PR-акции, които провеждате, за да ви снимат с няколко отрудени, обругани бедни и обезверени хорица пред лъскав бус, а работете неуморно за това да се утвърдите в района и като минете по улиците в Пирдоп, или където и да е, хората да ви поздравяват и да ви се усмихват, а не да ви плюят и псуват наум. Иначе, в най-скоро време пак ще трябва да си смените името... Не, че не го знаем, но ни омръзна да сменяте табелите на Бакаджик...
РS: Тази година поне не хвърлихте хиляди левове за концерта на тромпетистите, както сторихте това през миналото лято... Изхарчихте 70 хиляди лева или евро за глупости, с които се опитахте да замажете очите на местните... Вземете заедно с обществеността се съберете и обсъдете какво ще е най-важно да се направи за децата ни, които няма как да избегнат последствията от дейността ви, но поне ще внесете малко радост в гадното им ежедневие и лунния пейзаж, в който сте ги принудили да живеят!
Помнете! Ние сме търпелив и скромен народ, но изчерпи ли се търпението ни, се събужда борбения дух на дедите ни... На Бенковски, Левски и Крали Марко... И тогава борбата ще бъде до край... И светът ще чуе тътена й...
Гаци ЛАЙФ
Няма коментари:
Публикуване на коментар