ФАБРИКА В ИТАЛИЯ НА СЪД за смъртта на 2200 души

Рекорден брой тъжители съдят индустриалци,
които прикривали последствията от работата с АЗБЕСТ


Стотици души препълниха една от съдебните зали в
гр. Торино в Северна Италия на 6 април.
Множеството беше там, за да присъства на първото предварително заседание по най-големия процес, организиран някога на Апенините. Той трябва да даде отговор на въпроса дали над 2200 души са загинали от ракови заболявания, а други 700 вероятно са обречени на подобна съдба, защото са работили за циментовата фирма “Етернит” или пък са живеели близо до някой от заводите й.
Недоказаният в зала виновник за тъжната статистика е азбестът в продукцията на предприятията.
Науката обаче отдавна се е произнесла,
че дългото излагане на минерала с изолационни качества може да причини онкоболести.
С тази подробност би трябвало да са запознати и работещите в предприятията, в които се използва азбест. Отговорността за спазване на стандартите за сигурност, разбира се, пада върху ръководството на заводите.

Срещу кого е насочен гневът на ищците?
Първият от тях е Щефан Шмидхайни. 62-годишен немскоговорящ швейцарец, по образование правист, четвърто поколение индустриалец. През различно време от живота си е заемал поста член на борда на директорите на компании от ранга на ABB Asea Brown Boveri, Nestle, Swatch, UBS, притежава завиден опит в производството на строителни материали, оптична техника, в индустриалното консултантство, лауреат е на множество награди, съветник на ООН. Смята се за един от най-богатите швейцарци, със състояние от близо 2.8 млрд. долара към края на 2008 г.
След като го създава, става почетен председател на СВЕТОВНИЯ БИЗНЕС СЪВЕТ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, в който днес членуват най-мощните компании на планетата.
Шмидхайни е един от двамата ответници, тъй като непосредствено преди 30-годишнината си става главен изпълнителен директор на “Етернит”, в която така или иначе влиятелната му фамилия е водещ акционер близо век. Фабриката на компанията в гр. Казале Монферато, Североизточна Италия, започва работа още през далечната 1906 г. Тя е разположена близо до мините Балангеро и се превръща във важен производствен център на азбесто-циментови материали. Техните качества са открити в края на XIX век от австриеца Лудвиг Хачек. Символ на международната компания стават вълнообразните плочи, които днес се наричат етернитови.
Но залежите на Балангеро не са достатъчно, за да отговарят на темпа на развитие. Затова се налага азбестът да се внася в Италия от Канада, Бразилия, Южна Африка и Русия. В последните страни все още няма строго законодателство, третиращо азбеста, и затова предприятията там продължават работата си пред очите на властите независимо от последствията. През 1986 г. заводът в Североизточна Италия трябва да затвори заради фалит на негов филиал. Банкрутът обаче далеч не е най-страшното в случая. Околната среда в района на Казале Монферато вече е толкова замърсена с азбест, че населението му е изложено постоянно на вредното влияние на минерала. Периодът между излагането и развитието на рак може да обхване четири десетилетия.
И днес азбестът продължава да отнема човешки живот. Годишно има приблизително 40 нови случая на плеврален мезотелиом (рак на стените на белия дроб), а епидемиологичната прогноза е за продължаване на тенденцията до 2015-2020 г. Градът има около 50 000 жители.
Барон Луи дьо Картие дьо Маршиен е вторият човек, когото жертвите на азбеста смятат за отговорен за трагедията си. Белгийският доайен на бизнеса от благородно потекло е на 88 г. През 60-те години на миналия век става главен мениджър на “Етернит”
По-късно заема поста председател на борда на директорите на компанията “Бреполс”, която той реформира. Именно в качеството си на ръководители на компанията - производител на азбесто-циментови материали, белгийският барон и швейцарският радетел на устойчиво развитие са основните обвиняеми по делото, което няма паралел по брой на ищците в Италия. Важно е да се спомене, че производителят на азбесто-циментови материали става обект на съдебно преследване за пръв път още през 1993 г. Но тогава в залата бяха призовани само нископоставени служители. Върховният апелативен съд призна отделно предприятието за виновно за смъртта само на един работник. Така се стигна до твърде леки присъди. Процесът в Торино е необичаен с това, че за пръв път не кой да е, а самите ръководители на компанията се изправят пред съда за политиката й в международен план. Като отговорни фактори Шмидхайни и белгийският барон са вземали решения, които са се отразили директно върху управлението на всяко предприятие, в частност на завода в гр. Казале Монферато.
Мащабните разследвания на съдия Рафаеле Гуариниело от Торино са разкрили общо 2969 случая на поразени от азбеста 2200 са завършили със смърт, а около 700 души са онкоболни. Тъй като именно там е разположено голямо предприятие, замърсявало околната среда продължително време, Казале Монферато дава най-тежък дан в брой починали - 1400 служители на “Етернит”, 252 жители от околността и 16 заети във фирма подизпълнител. Към тях се прибавят приблизително 500 души от филиали в Баньоли край Неапол, стотина в Каваньоло около Торино и около 50 в провинция Реджо Емилия. Наред с жертвите, които са представени от 23-ма международни адвокати (координирани от Серджо Бонето), тъжители в процеса се явяват и регионите Пиемонт, Емилия Романя и Кампания, провинциалното правителство на Торино, екологични организации, потребителски сдружения. Всички те обвиняват двамата ответници, че умишлено са довели до заболяването и смъртта на работниците.
Интересен факт е, че Шмидхайни и баронът направиха общо три опита, с които уж от филантропски подбуди целеха да потушат недоволството на тъжителите и така да не се стига до назначаване на дата за първото от предварителните заседания за април. Последната оферта беше отправена миналия месец. Близка до Шмидхайни компания съобщи, че е готова да изплати определена сума пари на всички жителите на Казале Монферато, диагностицирани с болести в резултат на излагане на азбест. Фигури от корпоративния бизнес побързаха да разтълкуват офертата като знак на “чувство за солидарност” с пострадалите, но не и като признание за вина.
Съвсем очаквано Асоциацията на семействата на жертвите на азбеста и лично председателят й Романа Павези (петима нейни близки са засегнати от проблема и затова процесът е мисия на живота й) се обявиха твърдо против предложението. Тъжителите отбелязаха, че и този път компенсации с неясни параметри са подхвърляни без каквито и да са преговори с представящите ги сдружения. Така възможностите за извънсъдебните маневри от страна на белгиеца и швейцареца се изчерпаха. Ако бъдат признати за виновни, двамата може да лежат до 13 г. в затвора, надява се Бонето.
Процесът в Торино ще бъде всичко друго, но не и лесен и кратък. Бившите шефове на “Етернит” имат зад гърба си плеяда от топ адвокати. Процедурни маневри и експертното мнение на заинтересовани страни правят изхода на казуса неизвестен до самото обявяване на присъдата. Така или иначе процесът вече разтревожи международните компании от бранша. Смята се, че той ще даде кураж на бивши и настоящи служители на фирми като тези в Европа да предприемат обща инициатива за постигане на правда.
Михаил Мухтаров


Подобен казус отдавна съществува в Средногорието. Вредното вещество не е азбест, но тук жителите всяка минута са изложени на обгазяване със серен диоксид и други тежки метали, бълвани в стойности, превишаващи многократно пределно допустимите.
Всеки ден всеки от нас научава, че негов близък, познат, приятел, роднина си е отишъл от този свят я ненадейно, я след кратко боледуване, или след многогодишно страдание... от рак. 90% от децата на Средногорието страдат от астма и други болести на дихателните пътища. Тук жените много често са бездетни...
И всичко това в продължение на години, години, години...
Милионерите, собственици на завода - виновник за здраевословните проблеми в Средногорието откриват ли, откриват нови мощности, внасят концентрати от целия свят, крият техния състав, хвърлят минимални средства за подобряване на социалната среда в общините Пирдоп и Златица, след което кротко и постоянно нарушават всички възможни екологични норми, особено в нощните часове. Кметици нехаят, държава нехае, хората умират. Ние умираме. Няма семейство непочернено от раково заболяване...
Огледай се, Средногорецо! Не е ли време да защитиш себе си?!?
Към момента, отново в грубо нарушение на българските закони и норми, на завода бе издадено ново Комплексно разрешително за Ново депо за калциево-арсенатни кекове, т.е. опасни отпадъци, което се намира в подножието на Стара планина - над Златица и Пирдоп.
И не мога тревожно да не си задам въпроса: ами ако се случи това, което стана в Унгария? И настръхвам от ужас колко много хора ще пострадат! И бедствието няма да подмине работещите на ръководни длъжности в завода, нито техните роднини, деца, приятели!
И няма как да не съм притеснена, при положение, че депото е изградено в грубо нарушение на законите още през 2008-ма година, а разрешение за изграждането му е дадено от МОСВ през 2010 г. Е, кажете ми, как да вярваме в “добрите намерения” на фирмата-собственик?
Една гледка особено ме притесни! Разхождайки се из гората над Златица, за да се полюбувам на златната есен, силно впечатление ми направи, че листата не са просто жълти. Те са целите на катранено-черни петна, които приличат на тежки рани по тях. И това явление ясно се различава в горите над завода, където първоначално отива пушека от зловещо-стърчащия отсреща комин. Този пушек се улавя от дърветата, попада в почвите и водите, след което се спуска в градовете ни - ние пием водата и се радваме, че все още сме живи...
А отговорните за това замърсяване! Те нехаят за нас, или както казва българина, “че тях кво ги боли о-ная работа?”... Те откриват нови производствени мощности, които ще увеличат преработката на шлаки с 30%, разбирай и замърсяването с 30%. Аурубис отчитат гордо факта, че е най-големият производител на мед в Европа и глобален лидер в медопреработването, разбирай печели милиарди евро годишно. За сметка на кого и на какво, обаче? Разбирай, за сметка на твоя живот, на живота на децата и близките ти!