Лазаровден, Цветница, Великден... Гергьовден...
Омаяно е пролетното ни ежедневие от пъстротата на българските традиции, обичаи... Сияе в багрите на носиите...
Трепти с думите и звуците на българските фолклорни песни и хора... Усмихнати, ведри, изпълнени с надежда и очакване, отправяме поглед към заснежения Балкан и мечтаем, потопени в емоциите на редуващите се празници, обкръжени от обич и семеен уют...
ЛАЗАРУВАНЕ... На този ден по отколешна традиция лазаруват девойки, навършили пълнолетие... Задължително е според старите обичаи всяка девойка да бъде лазарка, за да може да се омъжи...
На Лазаровден момите играят несключено хоро, наричано “кумица” или “кръстница”. За такава се избира най-добрата и уважавана девойка, най-личната в селото. Докато другите играят и пеят в двора на стопаните, “кумицата” отива при стопанката и мята на рамото й кърпа, като очаква да дарува лазарките с бели яйца, сирене, брашно, орехи и дребни монети.
Лазаруването е обичай, обречен на възкръсването на Лазар, който е бил приятел на Исус Христос. Умирайки, бива погребан, но три дни след смъртта му Христос изрича думите: “Лазаре, стани!” и го възкресява. И така, на осмия ден преди Великден, се празнува Лазаровден, а името Лазар е символ на здраве и дълголетие.
ЦВЕТНИЦА... Едва ли има някой, който да не знае, че след Лазаровден се отбелязва Цветница още Връбница. На този ден празнуват всички, които са кръстени на цветя и растения.
Цветницата е празник на цветята, на красотата, на настъпилата пролет. С пъстри букети и върбови клонки се ходи на служба в църквата. Благословените въброви клонки се раздават на вярващите и всеки ги отнася у дома си, сплита ги на венче, което се пази до следващата година и носи благоденствие на дома.
Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.
ВЕЛИКДЕН
...”Чук, чук, яйчице... Имаш ли си сърчице?
Чуло ли си блага вест, Бог Исус роди се днес!”....
И ето, че Страстната седмица завършва с най-светлият християнски празник - ВЕЛИКДЕН.
Както повелява традицията всяка домакиня почиства за този ден дома си и го украсява празнично. Всеки се старае да направи къщата си по-хубава и по-гиздава. Но всички усилия биха били напразни, ако на този ден ги няма усмивките и доброто настроение... А те изобилстват, родени от събирането на семейството около празничната трапеза.
Усмивките и веселото настроение идват с аромата на топъл козунак и с ярките цветове на боядисаните яйца, приготвени от всяка домакиня на Велики четвъртък рано преди изгрев слънце. На този ден се е състояла Тайната вечеря и Юда е предал Христос, за да се случи най-великото чудо - Възкресението Христово.
В този ден от църквата изнасят Кръста от олтара, което символизира носенето му от Исус към Голгога.
Боядисвайки яйцата, първото винаги е червено и се оставя пред иконата до следващия Великден.
Традицията повелява... Традицията се спазва...
Има сведения, както исторически така и археологически, че яйца са се боядисвали и дарявали още в древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция.
Първият козунак пък е бил изпечен във Франция през ХVІІ век. Думичката “козунак” е с румънски произход и означава баница с грозде. Някои пък го свързват с гръцката думи “kuzinaki”, която означава звънче заради формата на гръцките козунаци.
У нас, в България, козунаци започват да се правят през последните години на ХІХ век. И днес, посрещайки великия празник, нека бъдем изпълнени със светлина, любов, вяра и надежда през цялата година... И нека, произнасяйки светлите думи: “Христос Возкресе”, повярваме в чудото и наистина възкресим добротата и милосърдието.
И нека Добротата стане наш спътник в живота - правейки добро, ще получите добро...
Така ще почетем и саможертвата на Христос за нас, хората, които празнуваме днес Великден - вече трето хилядолетие!
ГЕРГЬОВДЕН
Червен, червен Великден... Зелен, зелен Гергьовден...
Няколко дни след Великден отбелязваме не по-малко важния за българския народ празник Гергьовден...
Свети Георги тебе молим с нас по пътя да вървиш!
Свети Георги тебе молим
дай ни сила с нашата орис пак да се преборим...
Колко много истина, колко много вяра и очакване вплита българския народ в своите песни и молитви, отправени към личните светии за спасение и сили да посрещат несретностите на живота... Гергьовден в България се нарича денят на Свети Георги Победоносец - Ден на храбростта и Българската армия, Ден на българската сила, мощ и велики войни...Той е и в чест на повелителя на пролетната влага и плодородието - отключва благодатните извори на водата, побеждавайки ламята, обхожда и наглежда полята и посевите... Грижи се за прехраната на българина... Покровител е още и на земеделците, най-вече на овчарите и стадата.
С искрени поздрави към всички празнуващи с пожелание за здраве, плодородие и дълголетие БЪДЕТЕ ЧЕСТИТИ!
Снежана ИЛИЕВА
Няма коментари:
Публикуване на коментар