30 юли 2011

СТАНДАРТ или КАМБАНА


Повод да направим настоящият парелел, или сравнителен анализ, е разярилата се вестникарска война по наболели теми от нашето китно Средногорие.
Едва ли има някой, който не е прочел, научил, проучил за публикациите, излезли в националния ежедневник “Стандарт”, посветени на село Челопеч, със заглавие: Златното проклятие над Челопеч.
В отговор на тези публикации, в брой 29 на различният софийски регионален вестник “Камбана” излезе материал със заглавие: “Спекулативни опити за дискредитиране на “Челопеч Майнинг” ЕАД”. Решихме да публикуваме паралелно публикациите от двата вестника, а всеки сам да направи извод “Кой крив, кой прав?”.

В-к “Стандарт”: “Челопеч Майнинг” притежава 35-годишна концесия за добив на злато в Средногорието. Преди месец компанията, която е собственост на канадската фирма “Дънди Прешъс Металс”, обяви, че разширява добива на руда до 2 млн. тона годишно. Екологичните организации скочиха, че компанията няма право да увеличи добива. Причината е, че през 2010 г. Върховният административен съд отмени Доклада за въздействие върху околната среда и комплексното разрешително на фирмата, което предвиждаше да се копаят по 3 млн. тона руда за година, както и да се въведе цианидна технология за излужване на жълтия метал.
През последните месеци жителите на селото се оплакват, че са зачестили експлозиите и обгазяванията от мината. През февруари 2011 г. правителството даде на “Болкан Минерал енд Майнинг” (БММ), също дъщерна компания на “Дънди”, 30-годишна концесия за златното находище Хан Крум край Крумовград. Жителите на родопското градче се вдигнаха на бунт, а общината обжалва концесията в съда. В момента вървят обществените обсъждания на Доклада за въздействие върху околната среда.

В-к “Камбана”: До средствата за масова информация чрез БТА, До Комисия по култура, гражданско общество и медиите в Народното събрание...
Обръщаме се към българските компетентни държавни органи, медии и широка общественост във връзка с поредица тенденциозни и неверни публикации във в. “Стандарт”, в. “Атака”, в. “Десант”, както и няколко интернет медии, уронващи името на международната компания Дънди Прешъс Металс Инк. и нейните дъщерни дружества в България “Челопеч Майнинг” ЕАД и “Болкан Минерал енд Майнинг” ЕАД. Позволяваме си да потърсим гласност по този повод, тъй като спекулативното отношение към нашата компания в случая засяга не само доброто име на един отговорен чуждестранен инвеститор, но и доброто име на над 1000 работници и служители на компанията. Не можем да подминем факта, че за пореден път в българските медии се прави опит за дискредитиране на инвеститор и неговите проекти, чрез откровени лъжи и манипулации.

В-к “Стандарт”: Къщите ни падат заради бомбите от мината, жалват се местните. Не, строителството е калпаво, твърдят от компанията.
“Сивият пушек мирише на тоалетна, жълтият ухае на сяра, а черният смърди на горени масла”, мръщи се леля Мария. По неволя пенсионерката от Челопеч е наясно с мръсните тайни на златния рудник, тъй като живее на 20 м. от вентилационна шахта “Изток”. Редовните обгазявания и цветните пушеци са развлечение в сравнение с подземните бомбандировки, с които семейството става и ляга всеки ден...
Военното положение на Узунови продължава вече 5 г. Къщата им е разцепена. Първо се появили дребни пукнатини, а подовете хлътнали. После паднали таванът и стената в едната стая. Сгромолясал се и навесът на плевнята в двора.
Дяланите камъни в оградата танцуват от взривовете, а плевнята всеки момент ще се разпадне... Домът на пенсионерката е осеян с процепи, през които в стаите сутрин влизат гущери.
Околните къщи също са напукани. Съседката Недялка Златанова от четири години живее без стена.

В-к “Камбана”: Дънди Прешъс Металс Инк. присъства в България от 2003 г. Компанията е инвестирала над 300 млн. долара в страната. Цялата печалба на компанията до този момент е реинвестирана в икономиката на България. В Челопеч и съседните общини са инвестирани милиони левове по проекти за инфраструктура, здравеопазване и култура.
Компанията работи при стриктно спазване на българското и европейското законодателство. Част от нашите проекти са съфинансирани от авторитетни финансови институции, които налагат най-строгите стандарти за опазване на околната среда и постигане на устойчиво развитие. Винаги сме били изцяло прозрачни в своята дейност.

В-к “Стандарт”: Още в началото на кошмара Мария Узунова тръгнала да си търси правата - жалва се последователно на “Челопеч Майнинг”, на общинския съвет и на Министерството на околната среда и водите (МОСВ). След като никой не връща отговор, пенсионерката решава да вдигне на бунт семействата от северозападната махала, чиито домове се рушат от подземните бомби. “Събрах 113 подписа и на рударите им казали - който се подпише ще го уволнят. Хората взеха да идват да се отпишат”, разказва тя.
Почти всеки челопечанин има роднини в мината и хората избягват да говорят публично за нередностите.
Собствениците на трийсетина къщи все пак надвили уплахата си и се опълчили срещу тормоза. По заръка на общината инж. Кръстьо Малечков дава конструктивно становище, че експлозиите в мината несъмнено причиняват рушенето на къщите, а измерените шум, прах и обгазявания са далеч над нормите.
Канадската компания също поръчва експертиза...

В-к “Камбана”: Относно публикациите със заглавия като “Златотърсачи бутат къщи. Тровят реката и ни разболяват, жалват се в Челопеч”..., бихме искали да припомним, че “Челопеч Майнинг” извърши първата рекултивация от 50 години насам, включително и на терени от Държавен горски фонд. За тези проекти компанията е носител на една от най-авторитетните международни екологични награди “Зелена ябълка”. Действително в компанията са постъпили жалби за напуквания по някои от къщите в с. Челопеч, във връзка с което Дружеството направи многократни технически анализи и експертизи. Последното измерване на взриво-сеизмичното въздействие беше направено през месец май т.г. от независима гръцка фирма. Резултатите показаха в пъти по-ниски стойности от тези, които според най-строгите немски стандарти се отнасят към чувствителността на обекти като ценни архитектурни паметници и атомни електроцентрали.

В-к “Стандарт”: Мария и Сийка твърдят, че експертите са сложили бомбите далеч от мястото, откъдето гърмят всекидневно, и при експеримента нищо не се е чуло... Наетите от “Дънди” вещи лица доказват, че къщите се рушат заради калпави строежи и компанията не носи вина.
“И кметът изобщо никакво внимание не ми обърна, тая година не може, другата не може, ми аз 5 г. се занимавам с това нещо, всичко пада”, плаче Мария...
Той (бел.ред кметът) обясни, че до преди две години се е занимавал с проблема, но експертизата на “Дънди” категорично е доказала, че домовете се рушат от подпочвените води и слягането на основата под къщите. “Това чисто законово ги оневинява и по никакъв начин “Челопеч Майнинг” не могат да бъдат подведени под отговорност”, подчерта Алекси Кесяков. Лично той бил на мнение, че експлозиите ускоряват рушенето. Кметът се опитал да договори социална програма, чрез която канадската компания да ремонтира трийсетина къщи - “без да засягаме това, кой е виновен за тези пукнатини”. “Трябваше ми подкрепата на засегнатите хора, на общинския съвет, на неправителствените организации, за да мога да реша проблема. Е, от никъде не получих подкрепа”, каза той. Кесяков е имал два неофициална разговора с ръководството на мината и “Дънди” почти са се съгласили да платят ремонта на сградите. “Само че в този момент проблемът излезе извън контрол - тръгна се в друга насока, да се плюе рудникът. Да се опитва да се докаже как, видиш ли, това е голям проблем, къщите се срутват върху главите на хората и други такива литературни излияния”, обяснява кметът на Челопеч. По думите му публичните протести на хората дали шанс на шефовете на мината да кажат “Съжаляваме, но договорката отпада”.

В-к “Камбана”: Ние сме убедени и ще работим за това модерният и щадящ околната среда рудодобив, да се развива успоредно и хармонично с други традиционни за района (Крумовград) дейности тютюнопроизводство, зеленчукопроизводство, животновъдство. Поели сме пълни гаранции, че дейността ни тук няма да попречи на традиционния поминък, а напротив с фонда за подпомагане на бизнеса ще дадем допълнителни възможности на земеделските стопани. Имаме готовност и желание да партнираме и подпомагаме осъществяването на проекти в сферата на туризма, екологията, археологията.

В-к “Стандарт”: Арсенова река трови Поибрене. От няколко години в Поибрене децата станаха болнави, разказва доскорошната фелдшерка на селото Дафинка Карагьозова. Тя лекува хората в панагюрското село от 1955 г. Бебетата на 20 дни постъпват в детското отделение на болницата с тежка бронхопневномия, от която не могат да се излекуват напълно. Впоследствие заболяват от асматичен бронхит, който не се поддава на лечение. Сред хлапетата зачестили анемиите, както и проблемите с пикочния мехур и бъбреците... Появили се и нови за селото болести - хронични бъбречни възпаления. Никога не бяхме имали заболяване на щитовидната жлеза, а сега в Поибрене десетина души страдат от него, разказва Карагьозова.
През лятото на 2005 г. по време на голямото наводнение, две трети от децата изкарват хепатит. Взимат проби от реката и се оказва, че водата съдържа чудовищни количества арсен, кадмий, олово и почти всички тежки метали...
През 2009 г., заради неразрешено заустване на води от хвостохранилището в реката на компанията е наложена месечна глоба от 102 лева.

В-к “Камбана”: Ще продължим да работим само и единствено според буквата и духа на закона. Ще продължим да развиваме своите проекти, ръководени от най-добрите практики и с грижа за околната среда.

В-к “Стандарт”: Замервания на водата в Копривщица (която се намира преди мините замърсители) и на стената на язовир “Тополка” установяват, че съдържанието на арсен се повишава сто пъти. Съдържанието на отровното вещество в картофите на поибренци пък е 11 пъти над нормата. ХЕИ-Пазарджик забранява употребата на питейната вода и на продажбата на прясно мляко, а “Дънди” докарва камиони с минерална вода. Дафинка смята, че децата се увреждат още в майчините утроби. Нейният съпруг Стоян пък сравнява Тополница със златната река от приказката - сутрин е бяла, по обяд става жълтеникава, а вечер потъмнява и почва да мирише на фекалии. За местните е обичайна гледка рибата да плува с корема нагоре.

В-к “Камбана”: Апелираме към всички заинтересовани страни да бъдат обективни в своите преценки и да не се подават на манипулативни твърдения, които не са в полза на обективната истина и не работят в полза на местната общност...

Бел. ред: Публикациите са с известни съкращения, като пълните текстове можете да прочетете в цитираните броеве на в-к “Стандарт” и в-к “Камбана”, както и на интернет-страниците на изданията. Постарали сме се да представим двете гледни точки, за да могат нашите читатели сами да направят своите изводи и да изберат кой казва истината.

Няма коментари: