В края на месец септември се състоя втория открит урок по занаятчийство по проект “Занаятчиите - пазители на българската самобитност, традиции и обичаи”, изпълняван от Сдружение “За един по-добър живот” с председател Петя Чолакова, финансиран по фонд “Живо наследство” на ФРГИ. Финансирането е предоставено от Фондация “Америка за България”.
Този път любознателните младежи от Златица, Челопеч и Пирдоп гостуваха в дома на Станко Метанов от град Златица - най-известният майстор-мандраджия в регион Средногорие, където той им показа технологията за производство на сирене, кашкавал и кисело мляко.
Много често ние мислим и сме загрижени за бъдещето, но не бива да забравяме, че бъдещето се определя от това, което правим днес, и от това, което е било и което са правили нашите деди. А те са доказали във времето своите умения и са наложили своята идентичност чрез съхраняване на българските ценности, обичаи и не на последно място занаяти.
Един изключително интересен занаят, практикуван от столетия в нашето Средногорие е мандраджийството, или производството на сирене и кашкавал. България е известна като родината на LB Булгарикум, считана за най-ефективната и здравословна закваска за получаване на млечни продукти. Традицията за консумация и приготовление води началото си от историческите корени на българското население. За развитието на мандраджйството в нашите земи споменава турският пътешественик Евлия Челеви от средата на ХVІІ век. В началото на ХІХ век цената на продавания в Цариград кашкавал се движи между 52-58 пари оката.
За производството на кашкавал в България споменават и арменски пътешественици през XVIII в. Ако технологията за приготвяне на сирена и масло е по-опростена и достъпна почти до всички домакинства и мандри, то при приготвянето на кашкавала се изисквало по-голяма специализация и възможности. Това определя и превръщането на производството на кашкавала през XIX в. като един основен занаят в редица по-големи български селища. В тях възникват съсловия от майстори кашкавалджии, които дори практикуват занаята като гурбетчии. В края на XIX в. и нач. на XX в. българските кашкавалджии произвеждали кашкавал вече като гурбетчии в цяла югоизточна Тракия и Мала Азия, Лозенградско, Бунархисарско, Дарданелите, Анкара, Уззерум, Бурса и други. Производството на сирене датира още от идването на нашите прадеди на Балканския полуостров, а първите сведения за производство на кашкавал в България са от преди повече от 400 г., когато това производство е било утвърдено занятие и се е основавало на изпитани и стари технологии.
Един от запазилите занаята в нашия регион е прочутия майстор-кашкавалджия Станко Метанов от Златица, който и към момента ръководи малка действаща мандра.
По време на проведеният открит урок майстор Станко демонстрира на присъстващите представители на читалище “Напредък” гр. Пирдоп, Кукерски клуб “Златното руно” и Детски кукерски клуб “Златните Мечки” - Челопеч към Сдружение “За един по-добър живот” технологията, с която произвежда вкусните млечни продукти, разказа им за времето, в което е бил младеж и е учил занаята, за начина на приготвяне и тънкостите, които прилага, че да се получи вкусна и трайна продукция.
В края на урока майстор Станко прикани присъстващите да похапнат кашкавал и сирене - собствено производство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар