- Мюзик-Айдълите в Пирдоп
- По Лазаровден на Кушия в Карлиево
- "Челопеч Майнинг" и АТПГ-Златица - едно успешно сътрудничество
- Салемските вещици по Златишки сценарий
- Баба Пана от Челопеч на 90 години
- Читалището - Музей или Мавзолей
- Мото-клуб "Средногорие" улови зова на сърцето
- Гаци ЛАЙФ - Болен здрав носи
- "Чуден сън" - представяне на детска книга в ОДЗ "Ханс Кр. Андерсен" - Челопеч
- Има и такива хора - Богомил Павлов от Челопеч
20 април 2008
08 април 2008
ОТИДЕ СИ НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ
Доста далеч от земята се съвещавали...
- Време е за друго раждане.
Говореха небесните ангели на Господа.
Това специално дете ще се нуждае от много любов,
Ще се развива много бавно,
и ще са му нужни много повече грижи от хората,
сред които ще живее долу.
Може и да не се научи да тича, да се смее и да играе.
Мислите му може да изглеждат твърде странни
и в много отношения няма да се приспособи.
И всички ще му казват “увредено.”
Затова нека внимателно да изберем
къде да го изпратим, защото
искаме да живее в доволство и да бъде щастливо.
Моля те, Господи, намери семейството,
което ще изпълни тази специална задача за теб.
Те може и да не разберат веднага
тази полезна роля, която си им отредил,
но това дете изпратено свише
поражда по-силна вяра и по-дълбока любов
и те скоро ще осъзнаят получената привилегия,
че тяхното скъпоценно дете,
толкова крехко и слабо е
НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ НА НЕБЕТО.
На моето мило и скъпо ангелче Емилиян,
което бе най-специалното дете на света
и което за мен винаги ще бъде такова!
С цялата ми любов
П.Ч.
- Време е за друго раждане.
Говореха небесните ангели на Господа.
Това специално дете ще се нуждае от много любов,
Ще се развива много бавно,
и ще са му нужни много повече грижи от хората,
сред които ще живее долу.
Може и да не се научи да тича, да се смее и да играе.
Мислите му може да изглеждат твърде странни
и в много отношения няма да се приспособи.
И всички ще му казват “увредено.”
Затова нека внимателно да изберем
къде да го изпратим, защото
искаме да живее в доволство и да бъде щастливо.
Моля те, Господи, намери семейството,
което ще изпълни тази специална задача за теб.
Те може и да не разберат веднага
тази полезна роля, която си им отредил,
но това дете изпратено свише
поражда по-силна вяра и по-дълбока любов
и те скоро ще осъзнаят получената привилегия,
че тяхното скъпоценно дете,
толкова крехко и слабо е
НАЙ-СПЕЦИАЛНОТО ДЕТЕ НА НЕБЕТО.
На моето мило и скъпо ангелче Емилиян,
което бе най-специалното дете на света
и което за мен винаги ще бъде такова!
С цялата ми любов
П.Ч.
За Чиста и Свята Република! или... Разделяй и владей.
„Цели сме изгорели от парене
и пак не знаем да духаме”.
Васил Левски
135 години Бай Василе.
Тъжен юбилей.
За 135-ти път отново дойде времето едни да се преклонят пред твоите дела, втори да те почетат, трети да се отчетат, четвърти да си спомнят за теб, пети да се отъждествят с... 135 години от твоята кончина и вече 130 години свободна България. 130 години, за които трябваше да бъдем вече „Чистата и святата” Република, която ти ни завеща.
Е, Република сме, ама чиста и свята...
Нито има нещо чисто, а пък и всичко свято що ни беше останало, лека-полека омаскарихме.
И продължаваме все в тоя дух.
Ами, краен съм бил! Няма такова нещо.
Нарочно започнах с една от твоите сентенции – тази за „изгорелите” и „парените”. 130 години българинът е парен, горен, мачкан, плют, клан, бесен и то не от някакъв си там поробител (зер вече сме свободни), а от тези, които най-демократично е избрал да го управляват. 130 години не се научихме, че сами кладем огньовете с врялата вода, с която после ни поливат. За 130 години мамицата му разкатаха на българския народ, като че преди това 500 години му бяха малко. Ама и на него не му увря главата, ами продължава все така да подклажда огъня... Този с врялата вода.
Аха! Дето после на неговата глава... Абе, все някога ще уври, ама не се знае кога.
Разделиха ни, Апостоле!
Разделиха ни и ни скараха помежду ни! И то така люто ни скараха, че не можем да се гледаме един други. И всичкото е заради пустата власт.
Сини, червени, жълти, пембени, турунджави – всички са в един кюп.
Значи, Бай Василе,
в центъра на София има една сграда.
Над входа й с големи
букви пише:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.
Хубаво е, нали?
Сигурен съм обаче, че в последните почти 20 години всеки един от тези, които сме избрали да работи в тази сграда „на ползу роду”, върши точно обратното, след като прочете надписа! Те изповядват римското верую „Разделяй и владей!”. За тях българският народ е по-добре да бъде разединен и обезверен, защото така по-лесно можеш да му стъпиш на шията.
В „Нареда за освобождение на българския народ” – Наказателен закон, параграф 3, ти си написал:
„Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт”.
Тръпки ме побиват ако тази наредба влезе в действие в наши дни. Само, че за всичко е помислено, за да не може това да стане. То затова за някои 19 февруари и 2 юни са големи празници.
Най-пресен е случаят в с. Карлиево, бай Василе! Малко селце, задружно. С неговите си проблеми. Селце като повечето в България, където всеки един познава другите. Е, успяха да бръкнат и в душата на карлиевчани. Само няколко дни след 19-ти февруари, Бай Василе, селото беше разделено на две. Довчерашни приятели и комшии скокнаха едни срещу други. И то защо? Защото някои някъде делят мегдан с друг.
Имена няма да споменавам, то не е и нужно. Те си знаят - грехът е техен. Само, че ще се обърна към жителите на Карлиево. Не си струва заради болните амбиции на някои съветници да се смразявате помежду си. Тези госпожи и господа (или другари), които ви подсториха, утре няма да ти дадат и щипка сол да си сложиш на масата, а да не говорим за други услуги или помощи. Но виж, комшиите и съселяните (приятелите от детинство), това е друго нещо. Така, че направете си сами извода.
Та, такива ми ти работи, Бай Василе! Защо се получава така ли? Спомняш ли си навремето, когато те попитаха като се освободим кого ще си турим за цар. Ти тогава отговори, че ако се бием за Освобождението от турско, за да си турим цар, то сме глупаци. Само, че ние си турихме цар, щот сме много уми. И тук преди известно време да вземем пак цар да турим. Пък той от своя страна ни го тури на нас. Е, такова е положението, значи. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. Пък аз, Бай Василе, ще взема с твое позволение да отразя едно твое писмо до Каравелов.
Мисля да нямаш нищо против.
„Не бива да се дава подкрепа
на глупци.
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, е да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво”.
Левски до Л. Каравелов,
25.VІІІ.1872 г.
и пак не знаем да духаме”.
Васил Левски
135 години Бай Василе.
Тъжен юбилей.
За 135-ти път отново дойде времето едни да се преклонят пред твоите дела, втори да те почетат, трети да се отчетат, четвърти да си спомнят за теб, пети да се отъждествят с... 135 години от твоята кончина и вече 130 години свободна България. 130 години, за които трябваше да бъдем вече „Чистата и святата” Република, която ти ни завеща.
Е, Република сме, ама чиста и свята...
Нито има нещо чисто, а пък и всичко свято що ни беше останало, лека-полека омаскарихме.
И продължаваме все в тоя дух.
Ами, краен съм бил! Няма такова нещо.
Нарочно започнах с една от твоите сентенции – тази за „изгорелите” и „парените”. 130 години българинът е парен, горен, мачкан, плют, клан, бесен и то не от някакъв си там поробител (зер вече сме свободни), а от тези, които най-демократично е избрал да го управляват. 130 години не се научихме, че сами кладем огньовете с врялата вода, с която после ни поливат. За 130 години мамицата му разкатаха на българския народ, като че преди това 500 години му бяха малко. Ама и на него не му увря главата, ами продължава все така да подклажда огъня... Този с врялата вода.
Аха! Дето после на неговата глава... Абе, все някога ще уври, ама не се знае кога.
Разделиха ни, Апостоле!
Разделиха ни и ни скараха помежду ни! И то така люто ни скараха, че не можем да се гледаме един други. И всичкото е заради пустата власт.
Сини, червени, жълти, пембени, турунджави – всички са в един кюп.
Значи, Бай Василе,
в центъра на София има една сграда.
Над входа й с големи
букви пише:
„СЪЕДИНЕНИЕТО ПРАВИ СИЛАТА”.
Хубаво е, нали?
Сигурен съм обаче, че в последните почти 20 години всеки един от тези, които сме избрали да работи в тази сграда „на ползу роду”, върши точно обратното, след като прочете надписа! Те изповядват римското верую „Разделяй и владей!”. За тях българският народ е по-добре да бъде разединен и обезверен, защото така по-лесно можеш да му стъпиш на шията.
В „Нареда за освобождение на българския народ” – Наказателен закон, параграф 3, ти си написал:
„Ако някой презре или отхвърли предначертаната държавна система демократска република и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл монархическа) система, то и такива ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт”.
Тръпки ме побиват ако тази наредба влезе в действие в наши дни. Само, че за всичко е помислено, за да не може това да стане. То затова за някои 19 февруари и 2 юни са големи празници.
Най-пресен е случаят в с. Карлиево, бай Василе! Малко селце, задружно. С неговите си проблеми. Селце като повечето в България, където всеки един познава другите. Е, успяха да бръкнат и в душата на карлиевчани. Само няколко дни след 19-ти февруари, Бай Василе, селото беше разделено на две. Довчерашни приятели и комшии скокнаха едни срещу други. И то защо? Защото някои някъде делят мегдан с друг.
Имена няма да споменавам, то не е и нужно. Те си знаят - грехът е техен. Само, че ще се обърна към жителите на Карлиево. Не си струва заради болните амбиции на някои съветници да се смразявате помежду си. Тези госпожи и господа (или другари), които ви подсториха, утре няма да ти дадат и щипка сол да си сложиш на масата, а да не говорим за други услуги или помощи. Но виж, комшиите и съселяните (приятелите от детинство), това е друго нещо. Така, че направете си сами извода.
Та, такива ми ти работи, Бай Василе! Защо се получава така ли? Спомняш ли си навремето, когато те попитаха като се освободим кого ще си турим за цар. Ти тогава отговори, че ако се бием за Освобождението от турско, за да си турим цар, то сме глупаци. Само, че ние си турихме цар, щот сме много уми. И тук преди известно време да вземем пак цар да турим. Пък той от своя страна ни го тури на нас. Е, такова е положението, значи. Каквото сме си надробили, това ще си сърбаме. Пък аз, Бай Василе, ще взема с твое позволение да отразя едно твое писмо до Каравелов.
Мисля да нямаш нищо против.
„Не бива да се дава подкрепа
на глупци.
Байо, да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повечето от глупостта, са причина за разделянето един народ на части и (тогава от него) не остава нищо. Това вие твърде добре познавате. Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да пропадне в неприятелски ръце нищичко, е да ме поддържате, като кажете всекиму: „Ако вие с Левски не се разберете, за вас няма работа!” Това така трябва да направите, ако сте убедени в мене, и няма да (последва) нищо лошаво”.
Левски до Л. Каравелов,
25.VІІІ.1872 г.
Веселин Рогачев
ВИДОВДЕН
- Кажи на детето кога е
Куковден!
Ще му кажа...
На Видовден!
След този диалог между двама батковци, за едно малко момче годината се увеличила с още два дни. Сигурен съм, че много от нас споменават доста често и двата дни, когато са ядосани, или когато не желаят да свършат някому услуга. Само че докато Куковден се възприема като „ако си нямаш работа, надай се”, то фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Но не на Куковден! Не! Видовден все някога ще дойде и тежко, и горко тому, когото...!
Всъщност, Видовден се празнува на 15-ти юни (стар стил: честване на Св.Св. Вартоломей и Елисей). Та, на един Видовден през далечната 1389 г. на Косово поле една срещу друга застават войските на сръбския крал Лазар и неговия съюзник – босненския воевода Твърдко, и войската на султан Мурад І.
Как мислите, ако попитате някой сърбин какво е за него Косово поле, какво ли ще ви отговори той?
В последвалата битка християнските войски са съвсем близо до победата...
Съвсем близо, но... Мурад І е убит, събрите и босненците са разбити, а крал Лазар е обезглавен на трупа на Мурад, като възмездие. Как мислите, ако попитаме който и да е сърбин какво означава за него Косово поле...?
След Косовската битка пътят на Баязид – синът на Мурад към Търновското Българско царство и към Видинското Българско царство бил открит.
А, всъщност, забравих да спомена, че на Косово поле българската армия я било хванала липсата. Защо ли?
Така че, ако попиташ българин какво означава Косово поле за него, файда няма (той и Шипка май вече като попиташ...), но виж, ако попиташ сърбин за Косово поле...
Ако някой се е изнервил вече,
мога да поясня.
Прочетох някъде, че на Косово поле са построени (не си спомням точната бройка), около 136 манастира. Как мислите, защо ли?
Косово поле винаги е било храм за измъчената сръбска душа. Света земя, напоена с кръвта на предците им.
Ето защо те няма да простят никому и никога за „Република Косово”, било на американци, албанци и най-вече на нас. Защото отново ние от всички балкански народи излязохме „най-умните” като признахме Косово. И Гърция, и Румъния, и Кипър, да не говорим за Македония и други държави на Балканския полуостров (християнски), се обявиха против това кощунство, но ние не.
Щот сме чок-тарикатите на Балканския полуостров.
А не усещаме ли как лека-полека всички започват да странят от нас?
Много от нашите гурбетчии се чудят, че в съседните нам страни (сиреч комшиите), отношението към българите е меко казано негативно. Още е пресен споменът за коридора, който дадохме на натовските самолети, които бомбандираха мирното сръбско население (предимно), но сега вече това признаване е равносилно на предателство. Предателство към народ, с който имаме една кръв, един език, една вяра.
За колко сребърника го направихме?
И кого всъщност признахме?
Един руснак беше казал наскоро, че Косово е отворена рана в снагата на сръбската страна, в която американците да могат да бъркат, когато си поискат. А пък след като на американците са им толкова мили шиптарите, да бяха си ги взели в Америка и да им бяха дали някой от техните щати. Тези, чиито предци са вилняли с меч в ръката из християнските земи.
Знае ли някой какво е означавало, за поробения народ думата „арнаутин”? А знае ли сега някой какви асоциации навява из Европа думата „шиптар”?
Та те трябваше да им направят държава на най-святото за сърбите място!
Е... майката и простотия! И в тази простотия трябваше да ни нахакат и нас без отново да ни попита някой за мнението ни. Докога бе?
Само че, една българска поговорка гласи: „Играе ли мечката у комшиите, чакай я и в твоя двор”. И ако, не дай Боже, „мечката заиграе” и у нас, какво ще правим тогава? От кого ще поискаме помощ след като прекъснахме всички пътеки, по които можеше да дойде тя.
В програмата на Българският Централен революционен комитет, в една от точките е записано: - Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свъзана и желаем да съставим с тях Федерация из свободни страни.
Знаете ли какво е означавало това? Балканска Федеративна Република. Замислена е била не от някой друг, а от Левски и Каравелов. И всички други като тях, които сега честваме. Е, омаскарихме и тяхната памет. След като се „гушнахме” с довчерашните поробители и плюхме в сурата на братски народ.
Е, имали сме конфликти помежду си (отново след външна намеса). Водили сме войни помежду си (поради малоумни управници и монарси), но сега вместо полека-лека да изгладим отношенията помежду си, доведохме нещата до задънена улица. Защото, знаете ли вече кога ще ни простят сърбите!? На Куковден! А рано или късно ще дойде Видовден и за нас. Бъдете сигурни!
Куковден!
Ще му кажа...
На Видовден!
След този диалог между двама батковци, за едно малко момче годината се увеличила с още два дни. Сигурен съм, че много от нас споменават доста често и двата дни, когато са ядосани, или когато не желаят да свършат някому услуга. Само че докато Куковден се възприема като „ако си нямаш работа, надай се”, то фразата „ще дойде Видовден” сама по себе си носи някаква скрита заплаха, някакво обещание за разплата. Но не на Куковден! Не! Видовден все някога ще дойде и тежко, и горко тому, когото...!
Всъщност, Видовден се празнува на 15-ти юни (стар стил: честване на Св.Св. Вартоломей и Елисей). Та, на един Видовден през далечната 1389 г. на Косово поле една срещу друга застават войските на сръбския крал Лазар и неговия съюзник – босненския воевода Твърдко, и войската на султан Мурад І.
Как мислите, ако попитате някой сърбин какво е за него Косово поле, какво ли ще ви отговори той?
В последвалата битка християнските войски са съвсем близо до победата...
Съвсем близо, но... Мурад І е убит, събрите и босненците са разбити, а крал Лазар е обезглавен на трупа на Мурад, като възмездие. Как мислите, ако попитаме който и да е сърбин какво означава за него Косово поле...?
След Косовската битка пътят на Баязид – синът на Мурад към Търновското Българско царство и към Видинското Българско царство бил открит.
А, всъщност, забравих да спомена, че на Косово поле българската армия я било хванала липсата. Защо ли?
Така че, ако попиташ българин какво означава Косово поле за него, файда няма (той и Шипка май вече като попиташ...), но виж, ако попиташ сърбин за Косово поле...
Ако някой се е изнервил вече,
мога да поясня.
Прочетох някъде, че на Косово поле са построени (не си спомням точната бройка), около 136 манастира. Как мислите, защо ли?
Косово поле винаги е било храм за измъчената сръбска душа. Света земя, напоена с кръвта на предците им.
Ето защо те няма да простят никому и никога за „Република Косово”, било на американци, албанци и най-вече на нас. Защото отново ние от всички балкански народи излязохме „най-умните” като признахме Косово. И Гърция, и Румъния, и Кипър, да не говорим за Македония и други държави на Балканския полуостров (християнски), се обявиха против това кощунство, но ние не.
Щот сме чок-тарикатите на Балканския полуостров.
А не усещаме ли как лека-полека всички започват да странят от нас?
Много от нашите гурбетчии се чудят, че в съседните нам страни (сиреч комшиите), отношението към българите е меко казано негативно. Още е пресен споменът за коридора, който дадохме на натовските самолети, които бомбандираха мирното сръбско население (предимно), но сега вече това признаване е равносилно на предателство. Предателство към народ, с който имаме една кръв, един език, една вяра.
За колко сребърника го направихме?
И кого всъщност признахме?
Един руснак беше казал наскоро, че Косово е отворена рана в снагата на сръбската страна, в която американците да могат да бъркат, когато си поискат. А пък след като на американците са им толкова мили шиптарите, да бяха си ги взели в Америка и да им бяха дали някой от техните щати. Тези, чиито предци са вилняли с меч в ръката из християнските земи.
Знае ли някой какво е означавало, за поробения народ думата „арнаутин”? А знае ли сега някой какви асоциации навява из Европа думата „шиптар”?
Та те трябваше да им направят държава на най-святото за сърбите място!
Е... майката и простотия! И в тази простотия трябваше да ни нахакат и нас без отново да ни попита някой за мнението ни. Докога бе?
Само че, една българска поговорка гласи: „Играе ли мечката у комшиите, чакай я и в твоя двор”. И ако, не дай Боже, „мечката заиграе” и у нас, какво ще правим тогава? От кого ще поискаме помощ след като прекъснахме всички пътеки, по които можеше да дойде тя.
В програмата на Българският Централен революционен комитет, в една от точките е записано: - Ние, българите, желаем да живеем с всичките наши съседи дружествено, а особено със сърбите и черногорците, които съчувствуват на нашите стремления, и с румънците, с които нашата съдба е тясно свъзана и желаем да съставим с тях Федерация из свободни страни.
Знаете ли какво е означавало това? Балканска Федеративна Република. Замислена е била не от някой друг, а от Левски и Каравелов. И всички други като тях, които сега честваме. Е, омаскарихме и тяхната памет. След като се „гушнахме” с довчерашните поробители и плюхме в сурата на братски народ.
Е, имали сме конфликти помежду си (отново след външна намеса). Водили сме войни помежду си (поради малоумни управници и монарси), но сега вместо полека-лека да изгладим отношенията помежду си, доведохме нещата до задънена улица. Защото, знаете ли вече кога ще ни простят сърбите!? На Куковден! А рано или късно ще дойде Видовден и за нас. Бъдете сигурни!
Атила
17 март 2008
В СЯНКАТА НА ПИРАМИДАТА
Като малък прочетох как на една от водещите американски фирми с трудно произносимото име (за мен тогава) „Дженерал Мотърс”, са им откраднали плановете за новия модел, с който трябвало да спечелят световния пазар. А той се очертавал наистина да бъде „Властелин на пътищата” – лукс, бързина, мощност, но най-важното било, че бил направен така та колкото, където и както и да го блъскаш, нито по колата, нито по шофьора имало и драскотина. С една дума: Страхотия. Страхотия, ама... Ядец!
Няма планове – няма кола. В последствие... фалит. Колкото и да се опитвали от ЦРУ и ФБР да се доберат до някаква следа, все удряли на камък. Защото изобщо не са и имали идея с кого си имат работа. А, всъщност, документите били откраднати от едно 6-годишно българско момченце. Мисля, че се казваше Панчо... Или Зарко, абе, няма значение. Та, то признало единствено на баща си, че е откраднало плановете. И когато баща му го попитал преди да се обади в милицията, в лудницата, в болницата, в пожарната и каквито и други служби се сетите, едновременно – Защо, бе, мойто момче? Та това все пак е прогрес, когото ти спираш. Това все пак е автомобилът на бъдещето. Панчо, или Зарко, го погледнал с недоумение и на свой ред му задал въпрос – Абе, вие ум имате ли? Помислихте ли какво ще стане, когато този автомобил попадне в ръцете на тези с многото пари и с малкото мозък? Та нали всъщност само те могат да си го позволят. Представяте ли си какво ще стане тогава по пътищата с нас и с другите като нас?
Спомня ли си някой София в първите дни след 10-ти ноември 1989 г.? Препълнените улици, разветите знамена, студентски стачки, скандиранията „Демокрация! Демокрация! Демокрация”. Еба ти заблудата!
Защо не се намери преди това някой малък Панчо или Зарко, който да открадне документите с плановете, които са ни приготвили и да ни ги покаже с думите –„Ей, абдали! На какво се надявате? Каква Демокрация, каква Свобода на словото? Каква България за всички, бе? Няма такова нещо. Вас ви лъжат. Ще дойде време, когато всички ще го разберете, но ще бъде късно”.
И това време дойде. Всъщност, то си е било постоянно така, още от самото начало. Само че заслепени от партийните пристрастия и дразги, гледайки предимно в канчето на другия и водени от принципа „Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле”, не забелязахме как прекрасната ни Родина се превърна в ЕООД.
Знае ли някой какво е Египетска пирамида? Не, не! Не гробниците. Става дума за египетския еталон на управление в робовладелския строй. Най-отгоре стои фараона, под него са жреците, които трябва да заблуждават масите, че това е избрания човек, след това идват бирниците, после войската, която трябва да пази всичките тези хора, след това идват занаятчиите, от които се събират данъците и най-отдолу са робите, които се грижат и са ползвани за всичко.
В България това все още съществува. Еталонът, де...
И робовладелческият строй също.
Някой ще каже, че говоря глупости. Ще се обоснова. На отминалите избори за местна власт в Златица за кмет беше избрана Нонка Каменова. И бе избрана от нас, златичани, без да е обвързана с дадена партия, без разните му там уговорки и далавери, и тъй нататък, и тъй нататък... Просто, жената събра няколкостотин подписа, кандидатира се за кмет и народът я избра. Еталон за демокрация. Само че другият еталон (египетския), това няма да ни го прости.
На дневен ред е въпросът с боклука в Златица. Аз съм сигурен, че Нонка ще се пребори с този проблем, но тя (а и ние), трябва да е сигурна, че след него ще има и още, и още, и още... И не заради друго, а заради това, че някой някъде в „демократична” България е решил да си даде гласът, както той намери за добре. А това вече трудно се прощава. Така че, след като ние си я избрахме, Нонка де, така трябва и да покажем, че й вярваме и я подкрепяме.
Затова нека я оставим да си свърши работата докрай. Като, разбира се, да и помогнем и ние. Защото тя е нашият свободен избор и глас. Все още е рано да бъдем съдници. Доверието, което сме й гласували сега тя трябва да оправдае за четиригодишен мандат. Тогава можем да кажем дали сме сгрешили или не.
Сега, обаче трябва да отстояваме избора си. А не успеем ли да го отстоим, мястото ни е само едно – най-долния етаж от египетската пирамида.
Няма планове – няма кола. В последствие... фалит. Колкото и да се опитвали от ЦРУ и ФБР да се доберат до някаква следа, все удряли на камък. Защото изобщо не са и имали идея с кого си имат работа. А, всъщност, документите били откраднати от едно 6-годишно българско момченце. Мисля, че се казваше Панчо... Или Зарко, абе, няма значение. Та, то признало единствено на баща си, че е откраднало плановете. И когато баща му го попитал преди да се обади в милицията, в лудницата, в болницата, в пожарната и каквито и други служби се сетите, едновременно – Защо, бе, мойто момче? Та това все пак е прогрес, когото ти спираш. Това все пак е автомобилът на бъдещето. Панчо, или Зарко, го погледнал с недоумение и на свой ред му задал въпрос – Абе, вие ум имате ли? Помислихте ли какво ще стане, когато този автомобил попадне в ръцете на тези с многото пари и с малкото мозък? Та нали всъщност само те могат да си го позволят. Представяте ли си какво ще стане тогава по пътищата с нас и с другите като нас?
Спомня ли си някой София в първите дни след 10-ти ноември 1989 г.? Препълнените улици, разветите знамена, студентски стачки, скандиранията „Демокрация! Демокрация! Демокрация”. Еба ти заблудата!
Защо не се намери преди това някой малък Панчо или Зарко, който да открадне документите с плановете, които са ни приготвили и да ни ги покаже с думите –„Ей, абдали! На какво се надявате? Каква Демокрация, каква Свобода на словото? Каква България за всички, бе? Няма такова нещо. Вас ви лъжат. Ще дойде време, когато всички ще го разберете, но ще бъде късно”.
И това време дойде. Всъщност, то си е било постоянно така, още от самото начало. Само че заслепени от партийните пристрастия и дразги, гледайки предимно в канчето на другия и водени от принципа „Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле”, не забелязахме как прекрасната ни Родина се превърна в ЕООД.
Знае ли някой какво е Египетска пирамида? Не, не! Не гробниците. Става дума за египетския еталон на управление в робовладелския строй. Най-отгоре стои фараона, под него са жреците, които трябва да заблуждават масите, че това е избрания човек, след това идват бирниците, после войската, която трябва да пази всичките тези хора, след това идват занаятчиите, от които се събират данъците и най-отдолу са робите, които се грижат и са ползвани за всичко.
В България това все още съществува. Еталонът, де...
И робовладелческият строй също.
Някой ще каже, че говоря глупости. Ще се обоснова. На отминалите избори за местна власт в Златица за кмет беше избрана Нонка Каменова. И бе избрана от нас, златичани, без да е обвързана с дадена партия, без разните му там уговорки и далавери, и тъй нататък, и тъй нататък... Просто, жената събра няколкостотин подписа, кандидатира се за кмет и народът я избра. Еталон за демокрация. Само че другият еталон (египетския), това няма да ни го прости.
На дневен ред е въпросът с боклука в Златица. Аз съм сигурен, че Нонка ще се пребори с този проблем, но тя (а и ние), трябва да е сигурна, че след него ще има и още, и още, и още... И не заради друго, а заради това, че някой някъде в „демократична” България е решил да си даде гласът, както той намери за добре. А това вече трудно се прощава. Така че, след като ние си я избрахме, Нонка де, така трябва и да покажем, че й вярваме и я подкрепяме.
Затова нека я оставим да си свърши работата докрай. Като, разбира се, да и помогнем и ние. Защото тя е нашият свободен избор и глас. Все още е рано да бъдем съдници. Доверието, което сме й гласували сега тя трябва да оправдае за четиригодишен мандат. Тогава можем да кажем дали сме сгрешили или не.
Сега, обаче трябва да отстояваме избора си. А не успеем ли да го отстоим, мястото ни е само едно – най-долния етаж от египетската пирамида.
Атила Рогачев
Абонамент за:
Публикации (Atom)