"СТАНИ НИНЕ, ГОСПОДИНЕ"

Потънахме в бяла приказка. Снегът ни затрупа като магия точно по Коледа. Извиси се буря, загазихме в преспи, скреж прегърна клонки и храсти, но това само вля повече ентусиазъм в екипа ни, наденал върху раменете си за поредна година Коледарската традиция.
И този път не само Златица отвори широко вратите си за благословията на коледарите. Тежките гласове се извисиха и над снежните порти в Челопеч, занизаха се наричания, облечени в песни, затрополяха коледарки, отрупани с гевреци, торбите натежаха от благословени дарове.
„Ей, тръгнали Коледари от вратница, на вратница...” Огласиха се улиците от тържественост, традиция и отколешна магия. Тръгнаха челопешките „Златни МЕЧКИ” да носят благата вест на всички, отворили сърцата и домовете си за доброто, за вярата и за благуването.
Потънахме в картина, рисуваща се пред очите ни, в която се вплитаха багрите на стари носии и усмихнати момчешки лица. Дадохме си сметка, че дори икономическа криза не е в състояние да помрачи радостта в българското семейство на връх коледните празници.
Няма по затрогваща гледка от признанието и благодарността на възрастният човек, стиснал за ръка своето внуче и приканващ благите гости с глътка червено вино и залък топла пита, да прекрачат прага на дома му. Българският дух и обредност с векове са доказвали, че лесно не се пречупват под тежестта на преспи и пожари.
За сетен път смелата дружина, събрана от Сдружение „За един по-добър живот” и неговите „Златни МЕЧКИ” съхрани в нас искрата надежда. За сетен път огънят, разпален от силния ентусиазъм и радостта им, стопли душите ни, въпреки, че ботушите ни тънеха в киша и газеха бързо трупащия се сняг.
Положителната енергия, която носеха в очите си и предаваха на всички ни тези неуморни пазители на българските традиции, накараха улиците да запеят в едно със скърцащия сняг под краката на минувачите.
Коледата оживя, придобивайки своите празнични измерения и надигна застиналия мрак по прозорците. Звънчета подеха с меден глас радостната глъч пред трапезата, отрупана с даровете на добротата и благденствието.
Пред застиналият праг на Челопеч и Златица, където малката дружина продължи да сее благоденствени пожелания, имахме силата отново да повярваме в онези малки чудеса, който стоят в основата на велики мисли и големи дела. Отново в нас заблестя увереността, че не ще загубим силните устои, изградени от дедите ни. Може би малко позабравени през годините, те дишаха с пълни гърди под усилията на неуморните „Златни МЕЧКИ”.
И отново някой се нагърби и показа, че българщината е тази, която ни разплаква, за добро или зло!
Аз лично, не виждам нищо лошо времето да пази историята и идентичността на всяка култура. Да го предава в ръцете на младото си поколение и да продължава живота му. Самите ние сме свидетели и наследници, участници дори в ужасно много безумни войни в името на еднолична власт и господството – били те не само световни, но и лични, за да забравяме колко топлина носи едно мило деяние, като това да подариш капка любов. Като изречеш: Честита Коледа, гледайки в очите човека седнал до теб. Онзи, който си избрал да сподели с теб късче пишеща се днес история. Онзи, който поел ръката ти, съумява да влее в теб вярата, без да разбереш кога е станало, защото си бил с дълбоко нахлупена шапка, докато света е ставал „по-красив и бял”.
Нека пожелаем здраве и руйно дълголетие на „Златните Мечки” от Сдружение „За един по-добър живот” и нека новата година им донесе още по-голямо вдъхновение, защото благодарение на тях традицията продължи да живее в нашето покрито със сняг Средногорие. Нека помнят, носят и предават българските устои. Нека ни напомнят колко малко е нужно на човек, за да се усмихне. Под сиянието на Коледната звезда и малко хмел нашето малко списание „Средногорски БАГРИ”, ви подарява коледна приказка за хората, изпълнили страниците ни с вяра, доброта и щастливи ноти.

Как започна всичко...
В началото на далечния вече месец септември 2008-ма година. На една сбирка на членовете на Детски кукерски клуб „Златните МЕЧКИ” се разказваха истории за Коледарите на Златица, които вече няколко години носят Благата вест на жителите на града. И решиха членовете на Клуба да тръгнат и те да съхраняват тази изконна българска традиция. Последваха усилени репетиции и много труд. За да може да се чуе дългоочакваното „Стани, стани Нине, отвори ни тежки порти..., че ти идем добри гости”.
Първо участие – Първа радост. Нея подарихме на инвалидите от с. Челопеч. Хората, нуждаещи се от най-много добри неща в живота си, хората, обречени да се борят всеки ден за глътка щастие и сигурност. Именно на тях решихме да наречем първото си участие и да донесем на тях колкото можем повече радост. Надяваме се, че сме успели да стоплим дните им, да се преклоним пред волята им и да им подарим надежда. Те ни приеха радушно и ни дариха богато.
Второ участие. Най-трудното, защото трябваше да покорим сцената на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – Челопеч. Вперените в нас очи на нашите връстници, съученици и приятели, на нашите учители и възпитатели. И гордостта им, че сме се справили блестящо. Заредихме се със смелост, крачейки към важния ден – 25-ти декември,
се приготвихме да покорим Карлиево.
Невероятен е този кмет, невероятно е това селце. Скътало се в прегръдките на заскрежени борове, то с трепет ни очакваше. И ние не закъсняхме... Богата трапеза бе приготвил за нас кмета Иван Иванов, а и кметицата на Златица бе там. Получихме овации, поздравления. И си тръгнахме гордо окрилени, че отново сме се срещнали с добри хора и сме ги зарадвали с добри вести.
Да бъдат здрави и силни, да са пълни кошарите със стадата, да са пълни хамбарите с житото, да са пълни дворовете с малки деца...
Естествено, нямаше как да не уважим милата покана на изключителните и неповторими членове от Пенсионерски клуб – Златица. Такава публика никога не се забравя. Именно там получихме най-истинските и неподправени аплодисменти. И повярвахме, че сме успели да уловим магията на обичая. Минахме и през Чавдар. Мълвата за нас продължила нататък и за нас чули чак в Поибрене, откъдето получихме покана да гостуваме и изнесем ритуала на сцена.
И така, участие след участие, улисани в носенето на радост и настроение, вървяхме към най-свидния ден – Коледния! Т
ова бе истинското предизвикателство. Да прекрачиш притихнал дом, в който те очакват. Да викнеш с пълно гърло, за да разберат всички, че Бог се е родил и има кой да спаси света и да го пази...
И ето, че той настъпи... И тръгнахме рано призори. Бодри и засмени. Първо в къщата на кмета инж. Алекси Кесяков. Важно е. Нали той е домакина на общината – трябва на него първо да кажем, че се е случило чудото на Коледа. След това при чичо ти Златан Главанджиев, който дори топчето бе заредил, за да се чуе и разбере, че в къщата му идат коледари. Честитихме дома му, потропнахме хорце и се запътихме към следващия домакин, който ни очакваше с нетъпрение – Наско Фотев. И там наричане, и там даруване – радост и тържественост. Последваха домовете на председателя на общинския съвет Николай Николов, после в дома на Тодор Бантов, където поседнахме край трапезата, да се посгреем, че път ни чака... И стар коледар от Златица, запалил огъня и хвърлил бъдника от вечерта. Чичо Любо Стоичков от Златица, поканил специално за случая приятел чак от Италия. Професор от университета в Палермо. Да му се похвали с българските обичаи и красотата на българските традиции. И, естествено с нас – Коледарите от Сдружение „За един по-добър живот” и ДКК “Златните МЕЧКИ”.
Ой, вий момци коледарци, къдя пътя пътувахте, къдя Богу богувахте... Посрещна ни чичо Любо по стара традиция с греяно вино и много обич. И ние му отговорихме... Тъмни нощи прехвърлихме, кални друми претъпкахме, мед и масло пребъркахме, смилни китки изкривихме, дрен-криваци поломихме, та дойдохме и се спрехме в равни двори на тоз наш стар старея... Нарекохме дома и семейството му със здраве и берекет, и отново тръгнахме, че ни чакаха и другаде. Христо Геров, Стоян Шиеков, Нонка Каменова, чичо ти Ангел Борисов (Чушката), Дончо Павлов (с гумите), бай Тошан (Обувката), че и чичо ти Ники – отсреща, после отново в Челопеч на Пенка Кунчева и Дончо Делков. Всички те ни бяха приготвили своите краваи и дукати – все за Коледарите.
И на всички наши доброчести домакини нарекохме:
Тоз кравай, сет-пресет, вит-превит, пред Бога печен, на нас наречен – колко зрънца са у него, млети и премлети, вети и превети, сети и пресети, толкоз здраве, чест и спор в тая къща! Туй докато, ако е медно – медна му кошара, ако е златно – златна му кесия...
Една незабравима Коледа за всички ни!
Дечка Велкова, Петя Чолакова

Благодарим на всички, които отвориха сърцата и домовете си, за да ни приемат и да съхранят с нас българщината. Благодарим на всички, които ни подкрепиха при подготовката и пресъздаването на обичая, подарявайки ни стари дари. Благодарим за съдействието на Ненка Узунова от Петрич и Цветана Радева от Карлиево за предоставените безплатно носии. Благодарим на Стоян Шиеков и Недялко Градинаров от Карлиево за топлината, с която ни дариха!
Единствените, на които няма за какво да благодарим са от ч-ще „Христо Смирненски” – Златица, които ни поискаха 84,00 лева наем за ползването на костюми и ямурлуци, за да възродим обичая “Коледуване” и за благородната кауза да научим децата да пазят обичаите на българина.

Е, имаше и такива, които ни подражаваха, но малко безуспешно и доста безлично. На тях пожелаваме по-добре да се справят следващия път и ги съветваме... Не коледувайте по гаражи и паркинги. Така традиции не се възстановяват и Благи вести не се носят. Колите нямат души, пък макар и те да са собственост на чужденци.

ЛИПСА НА СУБОРДИНАЦИЯ, обикновен PR или просто амнезия?

Поставянето на паметна плоча на Митрополит Серафим и генерал Паприков на 3-ти януари 2009 г. в Пирдоп, е само по себе си похвално дело. С отбелязването на Освобождението на града е хубаво да почетеш видни негови граждани. Но... Всичко това е доста неразбираемо, след като вече се е случвало. И тогава първосигнално си мислиш – да не би причините да се случи отново не се крият някъде другаде? И не води ли това повторение до разходи в ущърб естествено отново на гражданите на Пирдоп?
Дали на отец Недко акъла му е „изфирясъл” и е забравил, че през 2003-та година в двора на църквата в Пирдоп беше поставена паметна плоча на Митрополит Серафим, или е бил учтиво „помолен” да забрави, може така да му е било заповядано, но фактите са си факти, видно от снимковия материал.
За поставените в тревата пред паметника на Тодор Влайков плочи на 3-ти януари 2009 г. няма никакво решение на Общински съвет – Пирдоп. Поне до този момент. Може и да се появи такова след време – кой знае? Може да е и със задна дата – кой знае?
Няма никакво съгласуване с граждани, църковни настоятели и прочие. Може и да се проведе такова – кой знае? В община Пирдоп са известни с честите отворени срещи с граждани, на които се прожектират филми и се прави подробен отчет „крачка по крачка” какво се е случило, какво е свършено и какво предстои. Може просто в този момент да са пропуснали и за това да ги запознаят пирдопските граждани? Нали всички действия на общинското ръководство са абсолютно прозрачни и съгласувани с избирателите. Няма съгласуване дори с тези, които през 2003-та година са поставили първата плоча, а именно представителите на ВМРО в общината. Може би, защото днешната е по-хубава и няма нищо общо с тяхната? Просто е някакво странно съвпадение в изписаните имена.
Идват избори, за които трябва да се правят показни акции, като тази на 3-ти януари. Така наречената „Алея на славата” е обсъждана още през 2003-та година, като е предвидено в двора на църквата до плочата на Митрополит Серафим да се сложат и паметни плочи на други бележити пирдопчани. Е, идеята вече е съвременно приватизирана и чрез съветника по тези въпроси (дали не работеше той на общинска ясла по музейни дела), е осъществена половинчато, като веднага след PR (пи ар по днешно му) акцията на кмета на общината, паметните плочи са прибрани за по-добри времена. Същите, както е видно от материалите на сайта на Община Пирдоп, са открити, поставени направо на земята. Може би с цел след една година (а може би и след два-три месеца – на 3-ти март, например), пак да се открият и осветят, и да се намисли място за друга „Алея на славата”? Всичко сигурно зависи от това какви още акции трябва да се организират, че на изборите да сме първи? Зависи кой ще спечели и изборите обаче.
Въпреки това сме длъжни да попитаме: откъде идват средствата за направата на дублиращите се плочи и не е ли това поредното хвърляне на прах в очите на пирдопчани, а и средногорци, за да се промиват мозъците им, че нещо се върши в общината и те да не видят основните проблеми, които все си остават нерешени?
Запяхме хубавата българска песен: “Може би съвсем случайно стана... Може би? Може би?”. В този град след толкова години... Може би? Може би?”...

На сайта на Община Пирдоп пише:
„Поклонението продължи с поднасяне на цветя пред паметника на Тодор Влайков и откриването на паметни плочи на ген. Стефан Паприков и Златан Груев – Митрополит Серафим Севлиевски. По инициатива на Община Пирдоп с тях беше сложено началото на изграждането на алея на славата, в която ще намерят място и други бележити пирдопчани”.

Приликите и разликите - открийте сами и сами отгатнете причините за всичко случващо се. А ние се питаме: защо замлъкна сайта „Община Пирдоп ДНЕС” – Блогът на Пирдоп, където „вече можеш да кажеш всичко тук”.

ЧИТАЛИЩНА БАЩИНИЯ

Имало едно време ентусиазъм и глад за култура.
Имало едно време всеотдайни хора, извадили и последните си парици, за да построят Дом на културата, на българщината, на ценностите. Дом, в който да се съхранят като народ. Дом, в който децата им, внуците им, наследниците на рода им да творят, да се изявяват, да почитат паметта им. И в това време те го създали. И го кръстили Читалище.
И го подарили на поколенията.
Имало едно време Велики идеи, превърнати в реалност от Велики люде. За да има днес в центъра на града ни една красива сграда, изпълнена със съдържание и културна дейност. Имало, за да Има.
Е, сградата я има и сега, макар и поопърпана, но дейност, изпълнена със съдържание и култура отдавна няма.
Читалище „Христо Смирненски” – град Златица.
Институция с особено сантиментална стойност за златичани. Нашето читалище, нашето средище за гордост и спомени, нашето място за изява. Обаче, нещата днес нещо не се връзват. Нишката отдавна е прегризана от мишчици и мишоци и то, нашето читалище, вместо да ни обединява и обогатява, се е превърнало в свърталище на лични страсти, затворено за обикновения отруден златичанин и
гражданин на общината.
След случилите се през месец декември събития, които не само, че не ни заредиха с приятни коледни емоции и празничност, а в душата на всеки обикновен човечец остана горчилката от „маниите” на шепа хора да превърнат Нашето читалище в бащиния, ситуацията става до болка ясна. Сиреч, нашите бащи, дядовци и предци го строили за поколенията, сега същото това Наше читалище е недостъпна крепост за Нас – хората на Златица. Превърнато в... Помните ли го този филм: „Свърталище на духове”. ...И бездуховност.
Какво се случи? През месец декември се наложи Нашето читалище да бъде щурмувано от гражданите на Златица неколкократно, за да извоюват те правото си да се ползват от него. И всички станахме свидетели на това. Но още по-лошото е, че се продължава в същия дух. Читалището е превърнато в сграда, до която имат достъп само няколко „избрани” и „посочени” от ръководството му личности от града. За всеки обикновен човечец то е „Забранена територия” и по него се „стреля”: с отровни думи, злост и обвинения, че си е позволил да нарушаваш... „покоя” му.
Няма да се връщам и на дълго и на широко да ви разказвам какво се случи и през какви неимоверни трудности преминахме, за да има Концерта на Събина Илиева. Да не говорим, че това не е нейния концерт, а изява на децата от Ансамбъл „Златица”, чиито ръководител е тя. На децата на Златица и на техните гости от Македония. Разбираш ли?
Няма да се задълбавам в обяснения как трябваше с „триста ми ти зора” да бъде свикано Читалищното настоятелство, за да може то да вземе отношение и да отвори читалището за театър.
Няма да ви запознавам подробно с държането на някои всеизвестни читалищни настоятели и секретари към граждани на Златица, дошли да се запознаят от „първа ръка” какво се случва и защо Народното читалище в Златица е затворено за Народа. Няма да изпадам в дребни подробности за епитетите, тежките думи и арсенала от обиди, с които се бяха въоръжили голяма част от читалищните настоятели и които избълваха срещу златичани.
Няма да ви занимавам със странните случки около едно прослушване, където някой от читалището си беше позволил да манипулира, да нагласява и да решава кой може и кой не може да представлява Община Златица на Роженския събор. Няма да ви занимавам с наглостта на същия този някой, който няколко пъти иззе функциите на Общината и сам определи правила, комисии и специално подбра кой да покани и кой не, играейки си на “вездесъщ властелин” и си позволи да „оценява” талантите на децата на Златица, да сменя дати, часове, регламенти „днеска и нощеска”, само и само да изпълни пъкления си план да наложи своята воля и да натрие носа на кметица, жители и родители, допуснали да не се съобразяват с неговата „височайша власт” и „воля”.
Няма да ви занимавам и с това колко трудно достъпно е да се добереш до каквато и да било информация относно читалищната дейност, макар и да си член на Проверителната комисия на същото това читалище. Няма да ви занимавам надълго и нашироко „кой коли и кой беси” в нашето читалище и чие е то всъщност – на хората, или на служителите в него.
Чакайте! Спирам! Че то от „няма да ви занимавам”, стигнахме до там, че много се задълбахме и ще вземе да излезе, че то в това читалище май не нещо, а нищо не е наред. Сакън, такива тежки думи по отношение на „безкористната, всеотдайна работа в полза на хората” от читалищните служители си е своего рода „богохулство”. Затова спирам до тук.
И започвам със същината...
Уважаеми граждани на Златица (не само на града, а и на селата). Под носа ви се вършат многобройни и многообразни безчинства, ощетявайки ви не само духовно, но и морално, културно, че и материално. Някой се опитва да ви отнеме завещаното от бащи, дядовци и прадеди – Светилището на българската ни идентичност, традиции, култура и всички онези невидими за окото ценности, които ни крепят и запазват като народ – Читалището.
Граждани! Хора! Осъзнайте се! Ограбват не само вас, но и децата ви. Превземат отвътре Крепостта на духовността ви! Затръшват ни нагло вратите на Нашето читалище и ни карат да се чувстваме виновни, че сме си позволили да поискаме да влезнем в него.
Златичани, Карлиевчани, Петричани и вие от Църквище. Всички ние ще останем без духовна светлина, ако позволим да продължи да се разиграва трагичната сага около читалище „Христо Смирненски”.
Време е да бъдат спрени онези, които са го превърнали в своя собственост и в своя бащиния!
В него отдавна не се спазва Устав и Закон, а всичко се „тълкува” по собствен начин – само в полза на ръководство и настоятелство.
В Устава на читалище „Христо Смирненски” ясно е записано:
Член 1: НАРОДНО читалище „Христо Смирненски” е традиционно самоуправляващо се културно просветно сдружение на ЖИТЕЛИТЕ на град Златица, област Софийска.
Член 2: Читалището е юридическо лице с ИДЕАЛНА цел с наименование „Христо Смирненски”, което е създадено и ФУНКЦИОНИРА на основание Закона за народните читалища и този Устав.
Член 4: Читалището е неполитическа организация и в неговата дейност могат да вземат участие ВСИЧКИ физически лица БЕЗ ОГЛЕД на ограничение на възраст и пол, политически и религиозни възгледи и етническо самосъзнание.
Член 5: ЧИТАЛИЩЕТО ИМА ЗА СВОИ ЦЕЛИ:
Т.1 ДА РАБОТИ ЗА РАЗВИТИЕТО И ОБОГАТЯВАНЕТО НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА ОТ ГРАД ЗЛАТИЦА.
Т.2 Да запазва и развива обичаите и традициите на българския народ.
Т.3 Да буди интерес към знание с оглед на развитието на личността и ПРИОБЩАВАНЕТО на хората към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.
Т.4 ДА БЪДЕ СРЕДИЩЕ ЗА ДУХОВЕН ЖИВОТ и материална култура НА НАСЕЛЕНИЕТО В ГРАДА И РЕГИОНА.
Т.5 ДА РАБОТИ за възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание.
Това са основните цели на Народно читалище „Христо Смирненски”, заложени в неговия основен документ – Устава. На хартията точно и ясно е записано за какво изобщо е създадено Читалището – ДА БЪДЕ СРЕДИЩЕ ЗА ДУХОВЕН ЖИВОТ, просветно сдружение на ЖИТЕЛИТЕ на Златица, с ИДЕАЛНА цел да ФУНКЦИОНИРА на основание на Закон и Устав, ДА РАБОТИ ЗА развитието и обогатяването на културния живот на ХОРАТА... И още и още, и още... Думи, добри намерения и идеали. И в действителност: работа за МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА на определен кръг от членове, недопускане на гражданите до читалището, ограбване не само на културния им живот, но и на самата сграда, построена с парите на семействата на същите тези граждани. Може ли в читалище да цари: безхаберие, бездействие, високопарност, високомерност, че и безморална наглост, граничейки с простащина, дебелоочие, манипулация, дребнавост и алчност? Дори самата аз бях свидетел как членовете на читалищното настоятелство натириха с остри епитети гражданите, позволили си да потропат на вратите му. Същите онези, които трябва да ПРИОБЩАВАТ и да ОБОГАТЯВАТ ДУХОВНО изгониха тези, които трябва да бъдат приобщени и обогатени.
Защо ни е читалище щом то не е отворено за хората?
Защо ни е ръководство на читалището, щом то не изпълнява основните си задължения – към хората? Защо ни е огромна сграда, наречена на културата, щом в нея нищо културно не може да се случи – за гражданите? Защо са ни толкова щатни служители, взимащи заплати? За бездействие и служене не на хората, а на лични интереси ли?
Но, да спрем за малко с въпросите и да продължим с Устава:
Член 7: Членството в читалището Е СВОБОДНО ЗА ВСИЧКИ дееспособни граждани без ограничения, щом те работят за постигане на целите на читалището и ЗАЩИТАВАТ неговите интереси.
Член 9: Действителни индивидуални членове на читалището могат да бъдат ВСИЧКИ лица, които са навършили 18 години и редовно заплащат членския си внос, определен с решение на Общото събрание на читалището.
Член 10: (1) Кандидатите за действителни индивидуални членове подават писмено заявление до настоятелството на читалището, в което декларират, че желаят да станат членове на читалището, че познават и приемат неговия Устав и ще работят за постигане на целите му.
(2) На члена на читалището се издават съответните документи за членство.
Член 11: Приетият за действителен индивидуален член на читалището плаща членски внос по ред, определен от Настоятелството.
И моят въпрос е: Как се става член на читалище „Христо Смирненски”? На кой Господ да се помолят хората, за да станат членове на Народното Златишко читалище? Защо питам ли? Ами защото най-фрапиращото, което се случи, бе да срещна разплакани жени-пенсионерки от Златица, които поискали да станат членове на НЧ „Христо Смирненски”. За целта те се запознали с Устава на читалището, написали своите молби, приготвили своите 2,00 лева от и без това мизерните си пенсийки, и се запътили ентусиазирано към читалищната сграда, окрилени от мисълта, че ще подпомогнат закъсалата читалищна дейност и ще работят за благото на градеца ни. Същите тези мили женици били посрещнати арогантно и дори вулгарно. Техните молби били безцеремонно скъсани. В същото време били засипани с обиди, обвинения и подозрения. Подали им някакви си там специални читалищни молби, които да попълнят, не им взели пари за членски внос и им дали ясно да разберат, че може и да бъдат приети, може и да не бъдат приети за членове. Всичко зависело от благоволението на Читалищното настоятелство. Жените, стресирани си тръгнали към дома, а в душите им царял смут, страх и обида.
Това е горчивата истина какво се случва в Народно читалище „Христо Смирненски” град Златица, което по Устав е създадено с основна цел: ДА РАБОТИ ЗА РАЗВИТИЕТО И ОБОГАТЯВАНЕТО НА КУЛТУРНИЯ ЖИВОТ НА ХОРАТА ОТ ГРАД ЗЛАТИЦА, приемайки ги „културно, любезно и възпитано”, подпомагайки ги и стимулирайки ги да станат негови членове, за да работят за неговото израстване и изпълнение на поставените цели. По описания по-горе модел, начин и метод. И естествено, ако Волята на читалищното настоятелство е такава, че да допусне който и да било дръзнал да подаде молба, да бъде приет.
Къде? В „Братството на ..., ли”. Определете сами.
Продължавам, макар и материалът да е дълъг, да се удивлявам на случващото се около „Народното” ни читалище и записаното в
неговия Устав:
Член 15: Членовете на читалището ИМАТ ПРАВО ДА:
1. Участват в УПРАВЛЕНИЕТО на читалището.
2. Получават УЛЕСНЕН ДОСТЪП до всички читалищни форми на дейност и прояви по ред, определен от Настоятелството.
3. ПОЛЗУВАТ с ПРЕДИМСТВО културно-просветните форми на читалището.
4. ПОЛУЧАВАТ ВСЯКАКВА ИНФОРМАЦИЯ, относно дейността на читалището и упражняват контрол върху нея.
Еха! Я виж ти какви права имали членовете! Може би, затова така трудно в днешно време се става член на Нашето читалище и не всеки е допускан за такъв. Само „Избраните”. Обаче, аз като член на читалището, не мога да си обясня следното. Абе, колкото и пъти да съм се опитвала да получа надлежна и точна информация относно дейността на читалището и, не дай си Боже, да упражня контрол върху нея – все съм удряла на камък. Непоклатим. Закриващ всякаква искрица светлина за прозрачност в работата и тем подобни „високопарни” нови европейски думички. Всеки път, когато съм се опитвала да получа достъп до всички читалищни форми на дейност (даже и не си помислям за улеснен достъп), съм се сблъсквала с недомлъвки, пречки, че накрая и до неприятни подхвърляния. Що ли ми е притрябвало да се занимавам, че нямам ли си друга някаква работа.
А това пък да се запозная с писмено определения Ред за това от Настоятелството – Да бе! Че коя съм аз да си позволявам такива волности. А и всеки друг на мое място. Ама, как не ни е срам, бе хора, че искаме изобщо такова нещо! Ама, къде се намираме?!
Продължавам по Устав...
Членовете на читалището са ДЛЪЖНИ:
1. Да спазват Устава на читалището и решенията на неговите членове.
2. Да плащат лично и редовно членския си внос.
3. Да участват в дейностите на читалището.
4. Да опазват имуществото и доброто име на читалището, както и да не уронват неговия престиж.
А сега де! Аз съм член на читалище „Христо Смирненски” – Златица! Имам своите права и своите задължения, и бих искала да ги изпълнявам съвестно. Обаче, както се оказа, това никак не е лесна задача. Искам да участвам в дейностите на читалището – никой не ме допуска. Искам да опазвам доброто име на читалището – никой не разрешава. Какво да правя, че да изпълня задълженията си така и не знам. Където, каквото сторя – все не е одобрено я от секретаря, я от настоятелството, я от председателя. Ама пък и те са членове на читалището! Или, може и да не са? Може и да бъркам. Те сигурно са собственици на читалището, а пък аз съм някакъв си там членуващ? За тях сигурно не важат правилата да не уронват авторитета, да опазват и да се грижат за имуществото и доброто име на читалището? Май е както си го мисля - те не са членове, а собственици, та затова не спазват правилата? То, така и трябва. То нали си е тяхно, що да се съобразяват. Но, членовете, виж за тях нещата стоят по-друго яче.
Всъщност, както съм се замислила, стигам до там, че май трябва да се променят нещата в това читалище. Да вземат властимащите в него да напишат други права и други задължения, да не се объркваме ние, обикновените членове и да се бъркаме където не ни е работа. Например (само примери, не е задължително който и да било да ги приеме): Председателят на читалището (който и да е той) да има право да харчи читалищни пари не за читалищна дейност, а за предизборни и други видове банкети (особено ако пиячката и лапачката е в повече и по начесто). Секретарят на читалището (който и да е той) да има право да гони всички, в зависимост от настроението си и от това кой кой е – мой, твой, свой. Членовете на читалищното настоятелство (които и да са те) да имат право да използват повереното им от хората имущество за свои собствени цели, а всички останали да заплащат допълнително за това, ако може повече и в по-едри банкноти. ....
(обърни на следващата страница - продължава)
Имам и други подходящи предложения, но ще си ги запазя за по-късно, да взема с тях да направя добро впечатление на сегашното читалищното ръководство, да се издигна в „очите на слепите”, че иначе да не вземат да ме изгонят и мен от читалището.
Но пък, като се замисля, може и да нямам скоро тази възможност, защото по Устав такива предложения се приемат или отхвърлят от Общото събрание на всички членове на читалището. Из Устава:
Член 21: Общото събрание се свиква редовно най-малко веднъж в годината по решение на неговото настоятелство с писмена покана, която се обявява публично най-малко седем дни преди датата на събранието...
Член 22: (3) В работата на Общото събрание могат да участвуват всички негови членове.
Ама, то както си мисля, май ще има много да почакам, докато някой обърне внимание на моите предложения, защото Общо събрание скоро не е свиквано. Е, какво от това, че по Устав трябва да се събира НАЙ-МАЛКО веднъж в годината.
Е, какво от това, че вече три години ръководството на читалището изобщо са забравили, че съществува такова чудо, наречено Общо събрание. Все пак, сигурна съм, че те, улисани в работа „в полза на хората и обогатяване на тяхната култура”, са позабравили на кой точно трябва да се отчитат и кой трябва да събират. Ама какви са тия събрания в тая криза, бе? Че друга работа нямаме ли си?
А Общото събрание изобщо някой знае ли от колко души се състои? На читалището де, не на някоя друга институция. Аз не знам. Попитах и други дългогодишни членове – и те не знаят, но ми обясниха, че няма страшно. Списъка с членовете зорко се пази в Читалищната каса и няма да се изгуби. Единствен екземпляр е и затова трябва да остане в дълбока тайна, че това застрашава Народната културна сигурност на Златица. Ще вземе някой да обясни на всички членове какво става и какво трябва да се направи. Ще вземе някой да реши да свика Събранието и то да влезе в ролята си и да обърка всички сметки на читалищните ръководители и служители. А такова нещо не трябва да се допуска.
Ох, Ах, Их... Доста още има какво да се пита и разпитва относно Нашето Златишко читалище. Могат да се зададат хиляди въпроси, като този каква е ролята на Проверителната комисия и нейните правомощия? Пред кого дават отчет за действията си настанилите се от години в читалищната сграда? Има ли кой да чуе гласа народен и докога ще продължава Сагата? Ще има ли читалище в Златица, или то просто ще бъде мавзолей, в който се съхраняват останките от отминали събития, от театри, постановки, участия, танци, седенки и прочие?
И още въпроси, изказани съмнения, питания на граждани...
Към Пешовци, Койкуни, Кинкини, Анкини, Ганкини, Патиланкини...
И към население, и към отговорни бивши читалищни дейци, и към Арменския поп. Докога?
Едно е ясно. Време е Хората на Златица да демонстрират своята воля и променят ситуацията. Време е Община, Културно министерство и всички институции, имащи отношение към читалищата, да бъдат сезирани за случващото се в Златишкото читалище.
Време е, за да успеем да спасим и малкото останало за спасяване.
И сега е Времето всеки, който е загрижен за съдбата на нашето читалище, да се включи в усилията на всички ни за неговото запазване като такова.
Петя Чолакова

(Всички използвани имена и факти са случайни, както и всички съвпадения с действителни лица. Останалото е груба действителност.)

"ПИЧИ ВЪШКИ"

Тихо се сипе първия сняг...
Тази така хубава и радостна детска песничка взе да ни се счува като анатема, или дяволско проклятие, особено на нас – възрастните от нашата околия, а защо не и за хората от цялата страна.
И още се чудим (да ни се чуди човек) и се дивим на „умните” управленски решения на нашите кметове и общински съвети в района! Въобще, като се тръгне от Буново, та се стигне до Клисура, без да подминем и така наречения град-музей Копривщица, който спокойно може да кандидатства за най-големи алкохолни уикенди, проведени в България, положението си е все „изненадващо”.

Та, като обиколим тези селища, какво виждаме, а и опитваме?
Каменица, Бодят, Смолско, Петрич да ги коментирам ли въобще? Няма техника, няма пясък (освен на абсолютно главен път). Абе, истината е, че ако има и малко вятър -народа умира, щото няма да има и ток, ни вода. Е, ще си топят хорицата с дръвца на огъня в тенджерите сняг. Няма да умират жадни, я! Да, ама ВиК не отбива от сметките, дори когато си топиш сняг, пак си върви плащането и съответно всекидневното хапване и пийване на същите.
Буново и Мирково – същата картинка! Да стигнеш до махалите на високото – невъзможно и непроходимо. Няма трактори, няма общинска техника, няма лопатари и няма пясък – разбира се, че няма, че откъде да има, да не сме Австралия, или Сахара.
Челопеч и Чавдар, нали са най-облагодетелстваните общини, щото от Дънди някоя си там (фирмата дето стопанисва рудник Челопеч, де), наливат доста в общинските бюджети. И там обаче, също се чистят улици и шосета с един багер (БАГЕР). И той минава на два-три дни по веднъж, но от трупането на преспите взе, че се счупи. Да му се не види и късмета!
За предният си мандат кмета на Челопеч даде на общинските челопешки съветници общо 45 хиляди лева заплати на година, че и повече, а за купуването на поне 3 посчупени багера като този, дето чистеше, та да работи поне един, ПАРИ НЯМА! Няма и да има. Този общински съвет май ще задмине по бюджет миналия, но багера пак си е един.
А зимата все ни изненадва, мандат след мандат, година след година.
Трагедията в може би най-богатата средногорска община е пълна. Изборите отдавна минаха, почти преполовихме мандата. И сега отново си смучем палците за сол.
Това митингите за Околовръстното, това за работа без пари – „на ползу роду” и ред такива демагогии, бяха забравени тутакси – в минутата на обявяване на резултатите, че даже и на секундата.
С Швейцарска точност.
Златица – и тя зле. Опесъчен главен път два дни след падналия обилен сняг, а другите улици - кучета ги сновали. Въобще, съветниците освен да се събират да обсъждат 20-те лева на кметицата, които ги е похарчила да иде до София, за друго не се мисли. Те поне не лъжеха златишките избиратели, а ачик-ачик си казваха защо ще влизат и са в Общинския съвет. За власт и за пари, ако някой още не ги е чул и разбрал.
Няма никаква светлина в тунела (спряха я и от Украйна и Русия). Още повече, че фирмата, която чисти, както и снегопочиства по договора, сключен от един небезизвестен златишки кмет за 15 (петнадесет години), май се казва „Любекс”. Няма шофьори за бусовете, та камо ли да отдели персонал за снегопочистване. А, и забравих, че същата фирма отделя огромен ресурс да чисти на престъпниците от Златишкия пазар, които даже не са предупредени да си чистят след сергиите.
Антон, горкичките, все си нямат пари и поради тази причина си нямат и пясък. и сол. Е, Главния път е опесъчен, ама нали за това си плащаме винетки. Обаче в Антон има един почин – опознай селото ни, за да го обикнеш, защото там маршрутки или автобуси минават на няколко часа, ако въобще дойдат в селото. Обаче антончани навремето си купиха коли (от бакъра) и имат бензин и нафта (от базата), та какво да ги мислим там.
Душанци е курортно село и там трябва да се ходи само на пролет и лятото, защото, както разбрахме и Коритаров си пие питието на Душанския язовир. Летен курорт, през зимата никой не се и сеща да тръгне в тази посока, няма какво да се притесняваме, че не е изчистено.
Опа, пропуснахме Града „на мечтите”, на „неограничените възможности”, на кръчмите и не на последно място на хотелите. Познахте от първия път – Градът с главно Г – Пирдоп. Градът на банките. И в Пирдоп... Изведнъж виждаме едно чудо. Ама истинско чудо на чудесата. Да му се не начудиш на чудото. То се движи с бясна скорост по улиците и уличките и не дава и прашинка да падне върху асфалта. Те тука кметицата ни удари в земята. Най-голямото чудо на света – и то в Пирдоп се приютило.
И кметица го управлява! Видяхте ли, скъпи пирдопчани, защо сте плащали и ще плащате по-големи данъци върху колите си (освен тези, които ги регистрирахте по околните села и градове). Видяхте ли къде отидоха милионите от отчисления и глоби, от унищожената природа на Еленско и ползване на централен Главен път през Пирдоп от „световноизвестната фирма Лена”? Видяхте ли къде отидоха парите от присъствието на чуждите командировани фирми, цицащи паричките от нас и харчени в Бургас, че и къде ли не другаде? Видяхте ли къде отидоха финансиите от най-добрата практика в света, а именно спестяването на тротоарни плочки и посипването на тротоарите с филц, земя и тем подобни. Само от тази новаторска идея община Пирдоп ще спечели хиляди в момента, а и в бъдеще ще има за общинската хазна.
И понеже Инспектората по зимни изненади и говорителя на народа, не може да отговори на Вашите въпроси, защото това са въпроси, задавани от хората в град Пирдоп и околията през цялата 2008-ма година по козарници, по кръчми и завери, ги зададохме от Ваше име на един типично средностатистически пирдопчанин. Попитахме го: Абе, господин Гражданино, видя ли за какво отидоха тия пари от баснословно високи такси и прочие? Отговорът бе: „Абе, за тая пича въшка ли, бе!?!”. Да му се не начудиш на акъла, че и на „чудото”. Нищо не разбира тоя народ, бе!
От името на гражданите – Народен инспекторат по зимни изненади

Номинации за "Личности" и "Фирми" на годината

Уважаеми Дами и Господа!
Първият номиниран за тази година от юридическите лица, т.е. от фирмите, е фирма-а-а-а... „Лена”. Мотивите за тази номинация са:
1. Строеж на участък от път – 5 километра за срок от 3 (три) години.
2. Строеж на 2 (два) моста на Козница и 1 (една) преградна стена за срок от 3 (три) години.
3. Къртене на пътна настилка, която е положена преди 2 (две) години и къртене на току що положен асфалт поради това, че са забравили дренажните тръби за оттичане на събиращата се вода при валежи.
И, несъмнено, Палмата на първенството за тази номинация е последната и предпоследната проява на „строителите” от тази така „професионална” фирма. А именно, вместо да изчисти площадката на собствената си асфалтова база, построена в исторически уникалната местност Еленско (между впрочем как стана така, че на най-хубавото пирдопско място откъм история и природа се постави тази система, унищожаваща я тотално, е необясним пирдопски феномен), те решиха проблема си (не без знанието на общинските власти в Пирдоп) като изкъртиха плочниците пред домовете на хората по околовръстното на двата града и засипаха с чакъл, филц или просто със земен отпадък тротоарите, като с това засипаха и дворовете и вратниците на гражданите, които още на същия ден взеха лопатите и изриваха земята, за да може да си влезнат в домовете. Това: метене, чистене, миене на тротоарни пространства, вече може да бъде забравено от кмета на Пирдоп. ЧАКЪЛА решава всичко. И ни идва на ум, че това може да го измисли само един човек, който никога не си е измел пред дома. Сетете се кой е?
Бравос! Бравос – вика Бай Ганьо! Абе, тия в Европата защо са им плочки, тротоари, площади, зелени градинки, цветя и други салтанати, като проблемите може да се решат по почина на фирма „Лена”? Засипвай всичко с чакъл, валирай и си накриви капата!
Следващото, и надяваме се последно (поне за изминалата година) решение на „Лена” е изораването на вече валираните и насипани банкети и от двете страни от Челопеч до Златица. Е, това вече не ни го побира ума!!! Цяла есен карахте филц, валирахте и се правехте, че работите. Накрая го изорахте! „Без думи”. Имаше една такава рубрика. Обаче умно-тиите не свършват до тук. Трябва да сложим знаци и мантинели. Мантинелите се монтират точно там, където трябва да се спира, че то и без това няма място. Където сложиха прегради вече се забелязват първите деформации по тях, а до края на зимата доста от преградите ще идат при германците. Да не се подсещаме, че ако за Златица от Челопеч тръгнеш пеша – няма откъде да минеш, освен да вървиш по средата на пътя, рискувайки да те премажат. Ако вървиш отстрани, можеш да направиш неколкократен „опит за летене”, улавяйки силната въздушна вълна от преминаващите с пълна газ автомобили. Ама защо ни е пешеходна и велосипедна зона, бе? Че ние сме в 21-ви век! Возете се – не ходете!
Ама, чакайте, то с това не се е свършило. Има монтирани и пътни знаци. Кой знае защо те пък бяха побити през 10 метра единия и се почва... 100 км. 80 км. 60 км. 40 км. Е, ние да не караме драгстери и да не спираме с парашути! Про-стотия в най-висша форма. А кой ни чу толкова време, когато алармирахме всички институции за дейността на тази прословута фирма „Лена”? Естествено е, че тя спечели в категорията, а именно: Простотия в най-висша форма за фирма на 2008-ма година.
Преминаваме към избор на „Личност” на годината - 2008-ма. Без всякакви колебания това е Върховния анестезиологичен убиец, който съсипа живата на семейството от Златица. Явно подкрепата ни за хората, работещи в болницата ни се изчерпва до там, че да им се запазят работните места, да им се асфалтира (незнайно защо до 23.00 ч. вечерта) паркинга, сакън да не се пипат нашите само и само да се пенсионират. Е, видяхме докъде я докарахме господа Общинари. Два смъртни случая. Две семейства – почернени. И война между Гражданството. Едните за другите: Разпни го!
Без съмнение обаче има и други хора, и организации плачещи за номинации и спорещи да грабнат първото място за 2008-ма година. Например – Общински съвет Златица, номиниран за пълно бездействие и липса на каквато и да е отговорност към избирателите си. Номинация за “плюване в устите си” на бивши кметове, председатели и други обществени личности, които в името на кражбата, интригата, манипулацията и рушенето на мостовете между гражданите, и между общините, си забравиха принципите, морала (ако са ги имали въобще), партийни принадлежности и етнически такива. И още... И още..., че и много повече, отколкото може да понесе страдалческия средногорски народец.
2009-та настъпи и е време да „честитим” на спечелилите. Фирма „Лена” – първо място. Фирма „Еталон”.
Анестезиолог от Пирдопската болница – І-во място. “Лекар” и най-вече “Човек Еталон”. И сега, естествено идва въпроса с награждаването.
Дали да не им дадем награди по Крумовите закони - може да са по 20 удара с тояга на голо, 20 удара с камшик на голо и отрязването на едната ръка. А може да докараме кран с по-голяма стрела на площада до фонтана и да се стигне до увисването на гореспоменатите на същия. Да наградим подобаващо и онези, които са допуснали да се случат тези неща. Малко е средновековно, но и това е измислено в Европа, и е било много ефикасно по време на
Инквизицията!
Целта оправдава средствата,
нали така!