Какви пари за Кметствата - "Такова животно нема"

Абсурдните ситуации в Общински съвет Златица са толкова много, че не можеш ги обхванеш. Сесиите и заседанията на комисиите с всеки изминал ден все повече заприличват на латиноамериканските саги, все си мислиш, че вече има проблясъци, но нещата вместо да се оправят, стават все по-критични, все по-сапунени и все по- нагласени отвън. Някак си все се съмнявам, че някаква „висша” сила диктува какво и как да правят някои от общинските съветници (а и от администрацията), и над общината тегне прокобата на един отминал мандат. Поне на това прилича. Надявам се, да не се окажа права и в това, че в момента не е важно Златица ще я има ли, няма ли, по-важното е отмъщението на загубилите, които в момента трият сол на главите на измъчените златишки избиратели, задето дръзнаха да се противопоставят на начертания „сценарий”.
На 08.04.2008 г. имаше редовна сесия на Общински съвет Златица. Основна точка на този епизод от започналата сага бе Бюджет 2008 г., претърпял множество поправки по предложения на общински съветници, преминал на обсъждане неколкократно в някои специално избрани комисии. Бюджет 2008 г. е първият бюджет на Община Златица за мандат 2007-2011 г., със социална насоченост. Много странно, защото специално Социалната комисия към ОбС Златица изобщо не бе надлежно свикана, за да го разгледа подробно. Е, то и нужда от тази Комисия много, много няма, защото на златичани всичко им е наред в социалната сфера. Особено в здравеопазването и социалните грижи. Но, както и да е.
Та на този пореден спектакъл, наречен сесия на ОбС Златица, който трябваше да протече по предварително подготвен сценарий по думите на г-жа Дилова, отново се демонстрира отношението на колеги общински съветници към казуса: Да я има ли Златица, или да я няма! То, според мен, бе: „Абе, какво ни е еня ще я има ли Златица, важното е да я няма кметицата!”. Поне аз останах с това впечатление, надявам се да греша.
Все повече и повече бутаме каруцата на община Златица към зейналата дупка на погълналото милиони сметище, на отворената широка яма на рушащото се „ново” училище, което вече повече от
12 години все не можем да довършим.
И отново си задавам въпроса: Защо ли? И кой е виновен за ситуацията, в която днес сме изпаднали? Едва ли е г-н Чомпалов като кмет, сигурно не е и г-н Петров. Само, че все техните имена изникват като се заговори за всички належащи проблеми в общината.
Един достоен гражданин, който стоически издържа по-голямата част от сесията, сподели пред вратите на Общината: „Всичко това е наследство от едно недобро управление. Към днешния ден общината няма разработени проекти, няма насоки за кандидатстване за финансиране, които се изработват през един четиригодишен мандат. През предишния това не е свършено, а само се изпълняваха проектите от времето на Стефан Попов (депото, центъра и други), както и няколко по „Красива България”. А трябваше да има екип за проекти и да се кандидатства навсякъде. Затова сега няма накъде да се върви”.
Общинските съветници от Коалиция „Заедно можем повече” в Общински съвет Златица, подкрепени от БСП представители, отново отрязаха заделените средства за проектиране, както и средствата, предназначени за съставните кметства на Община Златица – Карлиево, Петрич и Църквище. Отново се подиграха на очакванията на хората, живеещи в тези селища, че ще бъдат пълноправни граждани на Община Златица, като пренасочиха парите, заделени за тях, отново за изграждане на училището
(не за доизграждане).
Хубаво е, че Златица някой далечен слънчев ден ще има готово Средно Общообразователно Училище. Но този слънчев ден може би няма да го видим ние, днешните граждани. Дано го видят нашите внуци.
Ценко Цеков е започнал тази инициатива и е успял за кратко време да я изпълни 80%. От тогава до днес са минали 12 години и все не можем да довършим останалите 20%. Накрая се оказва, че то самото май няма да отговаря на Европейските стандарти и трябва коренно да се реконструира и промени. И вместо да се търси алтернатива и преди да се продължи изграждането му, да се намерят варианти за промяна на плановете и съгласуването им с новите стандарти, отново се взе решение просто да се налеят колкото могат повече средства за градежа му. Естествено, от общинския бюджет, че от къде другаде дават пари за такива точно работи? Отново наливане от пусто в празно.
Връщам се в недалечното минало, когато присъствах на една сесия на предишния общински съвет. Там усилено и тревожно се говореше, че Техникума на Златица ще бъде закрит. Тогавашният кмет категорично заяви, че това няма да стане и той лично ще се заеме.
Сега усилено се говори, че това е станало, но просто не се афишира. Техникумът на Златица ще бъде преместен в Пирдоп и това било положението.
Според мен, това няма да се случи, но най-голяма вина за създалата се тревожна ситуация има превръщането на златишкото основно училище в СОУ – Средно общообразователно училище, което задържа учениците и с това предреши съдбата на Техникума, който не можа да попълни паралелките си. Всеобщо мнение, което никой не иска гласно да изрази, е че това е истината за сегашната съдба на Техникума. Едно общообразователно училище има опасност да закрие една Професионална гимназия. За мен това наистина е много жалко.
Когато бях на посещение в мината на „Челопеч Майнинг” ЕАД, на всяка крачка срещах свои съученици от Техникума, или приятели, завършили там. Все специалисти – тораджии, механици, монтьори, професионални шофьори. Такива специалисти се търсят и в Кумерио МЕД, „Елаците Мед” АД, Геотехмин. Не срещнах никой, който да е завършил просто общообразователна гимназия.
И сега, ако има опасност да се затвори училището, което подготвя именно такива специалисти, няма защо да се учудваме, че безработицата в района ще расте, че предприятията вместо местни служители, ще назначават такива отвън. На тях просто не им трябват общо образовани хора, а такива, които притежават професия, квалификации и свидетелства за правоуправление на пътностроителни машини, камиони и прочие.
Да ни е жива и здрава оная глава, която ни докара до там, че да говорим за затваряне на 75-годишно училище с традиции и доказани специалности, за да се радваме на новото си СОУ.
Отклоних се от темата само, за да се върна към нея с още по-голямо несъгласие към взетото от мнозинството общински съветници решение средствата, предвидени за проектиране на водопроводна мрежа Петрич, водопроводна мрежа Църквище, водопроводна мрежа Карлиево, водопроводна мрежа Златица, да бъдат прехвърлени за изграждане на СОУ-то.
При гласуването и приемането на това предложение кметовете на тези кметства просто станаха и излязоха от заседателната зала, като г-н Иван Иванов обяви, че вече твърдо се насочва към провеждането на референдум и прехвърлянето на кметство Карлиево към община Челопеч, което сигурно ще бъде последвано и от Петрич към Мирково. Не се учудвам, нито ги упреквам. След като непрекъснато тези селища са ощетявани през изминалите мандати и сега за първи път имаше малък проблясък за сериозно отношение и към тях, те отново останаха излъгани. А тези 45 хиляди лева, които им бяха отнети и с които те биха решили много проблеми, няма да стигнат за изграждане на училището. Ще трябват поне 20 пъти по толкова, за да може някой ден да бъде довършено. И ако изобщо тогава има кой да учи в него, след като раждаемостта не се вдига, младите хора напускат Златица, а другите общини работят усилено за запазване на професионалните си гимназии и намират хиляди начини за тяхното успешно развитие. С тези мисли приключих участието си в поредната сесия на всеизвестния с „работата си” общински съвет Златица.
Искрено се надявам, че песимизмът ми ще остане неоправдан, че нещата най-накрая ще тръгнат в правилна посока, че „умните” глави ще уврат, ще забравят собствените си лични интереси и поне малко ще помислят за общината.
А на гражданина, който така стоически издържа да гледа и слуша как затриват родното му място, ще кажа: Надявайте се и вие с мен, че нещата рано или късно ще потръгнат. Но не вярвайте на думите на общинския съветник, който гласува срещу парите за кметствата и после дойде да се обяснява на кмета на Петрич, че ще се оправят нещата и ще се намерят проекти и програми за канализацията. Същият този съветник вътре в залата обяви, че това е като да гониш Михаля, репликирайки кметицата, когато обясняваше, че е нужно да се отделят средства за проектиране, защото до края на годината ще бъдат отворени Европейските оперативни програми именно в тази насока – изграждане на канализации, и ние трябва да имаме готови проекти, за да кандидатстваме. Прекъсвайки я, той отговори, че това са празни приказки и лъжи, че такива проекти и пари не ни трябват и няма да спечелим. Това му изказване само по себе си говори, че него изобщо не го е еня всъщност какво ще става, ще има ли, няма ли да има средства за кметствата, ще я има ли, няма ли да я има Златица, той нали се е уредил с два апартамента в София. Да му мислят златичани, дето са го избрали.
А и все се чудя къде точно са насочили усилията си ръководството на СОУ-то, та не търсят финансиране по програми, ами все чакат на готово да им се спуснат колкото могат от общината, пък било то и крайно недостатъчни средства, които лесно се наливат за нещо, което само гълта ли гълта, а файда от него май няма да има никаква.
Най-новото е, че сега съветниците взеха от парите за спорта по програмата за финансиране от Кумерио, които и без това са крайно недостатъчни (някакви си 200 хил. на година при 420 хил. от “Челопеч Майнинг” само за Чавдар),
за да дадат на кметствата, за замазване на положението. И в двата случая важи поговорката “Мижи да те лажем”.
Подпис: „СБ”, но не съвсем
Петя Чолакова