Ще се сбъдне ли последната надежда?...

На всички нас, българите, ни е до болка известна древната максима „Надеждата умира последна”. Тя е измислена от римляните, но изглежда е предназначена за нас, които все още живеем в България през последните 20 години.
Толкова надежди бяха убити от българските политици през тези години, че им остана последната – Бойко Борисов. Висок и снажен като Крали Марко, на 5 юни 2009 г. той, със създадената от него партия „ГЕРБ”, победи триглавата ламя – тройната коалиция. Тази негова победа вдъхна нова и може би последна надежда в отчаяния и обезкуражен от корупция, престъпност и лъжи български народ, че най-после нещо ще се направи и за него...
Много от така наречения български „политически елит” подцениха този самороден политически талант Бойко, който не е завършил елитна английска гимназия като Филип Димитров, Жан Виденов и Сергей Станишев, не е преподавал политическа икономика на социализма в МЕИ като Иван Костов и в жилите му не тече синя кръв като на Симеон Сакскобурготски.
Бил пожарникар. Бил мутра. Бил охранител. Нямал образование. Нямал програма за управление, а създадената от него ПП „ГЕРБ” била сбирщина и нямал кадри за управление на държавата...
Такива и други приказки се говореха и говорят за него преди и след изборите, но явно българският народ не им вярва и рейтинга му продължава да е висок. Въпреки тежкото икономическо наследство, оставено му от тройната коалиция и световната икономическа криза...
Още при съставяне на правителството и предстоящото му гласуване в Парламента, където „ГЕРБ” няма мнозинство, Бойко Борисов показа, че освен самороден политически талант, той е и тактик... На офертите на „Синята коалиция” и РЗС за коалиционно правителство срещу подкрепа в Парламента, той отговори, че ще управлява самостоятелно, а те, ако, не го подкрепят ще се отиде на нови избори... Избори, на които „Синята коалиция” и РЗС щяха на изпаднат от Парламента. Проставяйки тази перспектива, Борисов получи нужната му парламентарна подкрепа и мнозинство, което не можа да спечели на изборите.
На всичкото отгоре е диалогичен и ненадминат майстор в общуването с медиите. От екрана или на телефона реагира на всяка медийна атака срещу него и веднага обезоръжава политическите си противници... Притежава чувство за хумор, говори ясно, кратко и разбираемо, за разлика от неговите предшественици. Подиграват го, че понеже с неговата фирма „Ипон” е охранявал Тодор Живков и Симеон, е станал техен ученик?!?... Ако това беше така, той щеше да говори като селянина Тодор или да търси думите в българския език като „царя на българите” Сакскобурготски...
Дори и противниците му обаче не отричат, че само за няколко месеца сформираното от него правителство успя да се справи с големия милиарден дефицит, оставен му от тройната коалиция и макар със закъснение успя да се разплати с пенсионерите и работещите в държавните структури – БДЖ, лекари и други.
Фирмите, на които държавата дължи стотици милиони още от 2007-2008-ма година, получиха плащания и уверения, че дълговете към тях ще им бъдат изплатени до края на месец март 2010, за да не фалират.
Само за няколко месеца има резултати и в борбата с престъпността и корупцията. Образувани бяха много прокурорски дела и се очакват осъдителни присъди. Безспорен е външно-политически успех на Бойко Борисов. Осъществени бяха срещи на високо ниво и договорености с Ангела Меркел, Силвио Берлускони, Никола Саркози и Владимир Путин. Размразени бяха дълбоко замразените и с изтичащ срок на годност европейски фондове по време на тройната коалиция. Това ще даде глътка въздух на икономиката ни в трудната световна финансова криза. През 2010-та ще започне и така дълго отлаганото строителство на магистралите, което също ще подпомогне икономиката.
Какви са обаче проблемите, пред които ще бъде изправен Бойко Борисов, правителството и ПП „ГЕРБ”, на която той вече не е формален, а де юре лидер? Тези проблеми са същите, каквито има всяка една лидерска партия в България през последните 20 години. Партия, която е създадена от и около една личност. Българските граждани гласуват за нейния лидер, а не за нейните кандидат-депутати, кандидат-кметове и кандидат-общински съветници. Мултиплициране.... няма. Демек, гласувайки за Антоанета, не получаваш Бойко... Нищо, че на предизборните плакати са снимани заедно... А именно, когато народа има нужда от хляб, не става с пасти.
Понякога избирателите дори не знаят имената на кандидатите, техните качества и виждат за първи път физиономиите им от прясно разлепените плакати току преди изборния ден. До тази на Бойко.
Спомнете си как се развиха лидерските партии като СДС начело с Иван Костов и НДСВ начело с „царя” Симеон, които убиха надеждите на хората и това е тяхното най-голямо престъпление в новата ни история.
Ако Бойко Борисов има намерение не само да си изкара мандата като Министър-председател на Република България, но и да запише името си в историята като реформатор и успешен премиер, е необходимо да не повтаря грешките на горе споменатите негови предшественици. Тези грешки са толкова очевадни и толкова болезнени за българския народ, че няма нужда да ги припомняме, защото всеки от нас ги изпита на гърба си.
Ако Бойко Борисов иска да успее и да не убие и последната надежда на хората, трябва бързо чрез парламентарното мнозинство, с което все още разполага, да прокара закони, които да отпушат икономиката, да реформира здравеопазването, образованието и на всяка цена правосъдната система...
Незабавно трябва да се промени Закона за съдебната власт и да се въведе изборното начало в тази система. Районните и окръжни съдии, прокурори, началници на РПУ, да се избират от гражданите с 4-годишен мандат. Това неминуемо ще повиши качеството и отговорността на съдийската, прокурорската и полицейска работа. Ще бъдат създадени реални критерии за тяхното професионално израстване и ще отпаднат задкулисни влияния за повишаването им в системата.
Ако ПП „ГЕРБ” не иска да я постигне съдбата на СДС и НДСВ, трябва да се поучи от ДПС... 20 години Ахмед Доган, наред с основателите на движението обучаваше и вкарваше във властта на местно и национално ниво млади кадърни хора. Дори създаде и младежко ДПС, чрез което отгледа, изучи и обучи много млади качествени хора, които сега вкарва в ръководството на ДПС.
Засега ПП „ГЕРБ” е в насипно състояние като кадри и структури не само в Средногорието. Явно нямат добре развит отдел „Кадри” и време да се занимават с партийно строителство, а изборите за местна власт през 2011 г. вече чукат на вратата. Ако искат да имат успех на тези важни избори трябва още от сега да си намерят и подготвят подходящи и качествени кандидати за кметове и съветници. Да се поучат от опита си в Златица, където техен съветник напусна ПП „ГЕРБ”, за да се кандидатира за депутат от ПП „ЛИДЕР”, а това е ясна индикация пред избирателите за качеството на подбраните кадри. Подобни проблеми често се срещат и в други населени места – къде кмет, къде общински съветник „сдават багажа” и уронват трудно градения авторитет на партията. Да не стане като в рекламата за вафлите – „Днес в Златица и Пирдоп, а утре и в други градове...”.
Но, да не им давам акъл, че ще ми се разсърдят другите политически партии, които започнаха вече подготовката си за предстоящите избори и дори ухажват усърдно избирателите.
Болшинството от българските граждани в този момент очакват Бойко Борисов и правителството му да издърпат българската каруца и повериха последната си надежда на него за излизане от блатото. Дано се справи! Но в България са много саирджиите, келепирджиите и завистниците, а малко са хората, които са готови да влязат в блатото, за да бутат държавната и общинска каруца за общото благо.
Затова хората повярваха на Бойко Борисов. Засега! Защото не искат да им умре и последната надежда. Умре ли и тази надежда, ще стане още по-лошо в България. Няма нищо по-страшно от огладнял, оглупял и обезверен народ. Такъв народ след това лесно се управлява от всякакви политически мекерета и политически проститутки.
Ако това стане всички свестни български граждани, които са останали все още в България, ще нарамят своите торбички и ще избягат по Европата, Америка, Азия и Африка, а тук ще останат само... знаем ги!
Стоян Шиеков