ЗЛАТИЦА НЕ Е ПОМИЙНА ЯМА

Становище на Инициативен граждански комитет за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица

До:          Никола Треан – изпълнителен директор

на фирма „Аурубис България” АД – Пирдоп

Копие до:          Искра Михайлова – Министър по околната среда и водите

Относно:          Писмо изх. № 1391 / 06.08.2013 г., касаещо провеждане на консултации за определяне на обхвата и съдържанието но оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение на „Аурубис България” АД за „Надграждане на хвостохранилище и изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове”

Уважаеми г-н Треан,

 Безкрайно сме изненадани от заплашителния тон на Вашето писмо с изх. № 1319, което вещае апокалиптична картина за град Златица и другите общини в Средногорието, ако ние продължаваме да настояваме да се спазват законите на Република България и ЕС в случай, че Вашето инвестиционно предложение не се реализира.

Искаме да Ви уверим, че и преди Вашето присъствие в района на Средногорието, тук е съществувал живот още преди 6000 години. Справка: селищната могила в село Чавдар и музея към нея, както и книгите на местния историк и Ваш симпатизант, собственика на в-к „Регион” Иван Иванов, от които е видно, че Средногорието се е развивало във възходяща линия икономически и без присъствието на Аурубис България АД – Пирдоп по тези географски ширини.

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

ЗАЩО БЕ ОТМЕНЕНА НАРЕДБАТА, касаеща изискванията за хигиенно-защитни зони при изграждане на хвостохранилища и депа за опасни отпадъци от преработката на руди???

Отговорът е ясен и категоричен, а от него и изводите са повече от очевадни. Нито едно хвостохранилище в регион Средногорие, в това число хвоста на Дънди, депата на Аурубис и тези на "Елаците" не отговарят на изискванията на тази наредба и са изградени в грубо нарушение на нейните разпоредби. Мощните медодобивни фирми си позволяват да не спазват законите, наредбите и процедурите в Република България, като в тези случаи вместо да получат от държавните и местни институции солидни глоби и отнемане на разрешителни, се действа на принципа - отмяна в полза на корпорациите и корпоративните интереси.

Припомняме становището на проф. д-р инж.-хим. Надка Игнатова – преподавател по „Аналитична химия”, „Замърсяване на водите и въздействие върху екосистемите” и „Водопотребление в населени места” във факултета по „Екология и ландшафтна архитектура” при Лесотехническия университет, София, касаещо инвестиционното намерение на Дънди Прешъс Металс „Разширяване преработката на медно-златни руди от находище „Челопеч” до 3 милиона тона и производство на метали от концентрат”:

Своеволията на една министърка в полза на една фирма...

Добър ден, средногорски жители! Спите ли?

 

Истината винаги намира пролука, за да излезе наяве и изкрещи силно и отчетливо. Стига корупция. Стига корпоративна зависимост. Стига лъжа и лицемерие. Стига страх и задкулисни игри. Стига местни медийни помии и манипулации, платени с договор за 250-300 лева месечно.

Няма да коментираме зависимостите и независимостта на българския съд от мощни корпорации с много пари и възможности. Няма да коментираме, защото е излишно, зависимостите на български министри и на какво са готови, за да угодят на този, който плаща и поръчва музиката. Няма да коментираме липсата на морал и ценностна система у хора, нарекли себе си журналисти и слуги на свободното слово, които забравят, че има различна гледна точка от тази, която прокламират корпорациите, които им плащат.

КАКВО ТИ ОБЕЩАХА, ГЛУПАКО?

 

Исках да направя подарък за празника на моя град, като разкажа нещо за някои хора, които се отъркаха, отъркват се и вероятно още и още ще се отъркват във властта. После се разубедих с аргумента, че не е прилично лични разговори и наблюдения да стигат до публиката, която и без друго доста нахално се опитва да гледа под юргана и изпада в истеричен кикот, ако забележи там нещо любопитно. Избързах, защото изборите хлопат на вратата... От друга страна пък, повече детайли около тези хора сигурно ще дадат представа какво се случва в действителност. Или още по-конкретно – защо нищо не се случва в Златица!  Има неща извън думите и извън политиката, които съсипват общината. Важни са, но не смятам, че стават за подарък.