ЗЛАТИЦА НЕ Е ПОМИЙНА ЯМА

Становище на Инициативен граждански комитет за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица

До:          Никола Треан – изпълнителен директор

на фирма „Аурубис България” АД – Пирдоп

Копие до:          Искра Михайлова – Министър по околната среда и водите

Относно:          Писмо изх. № 1391 / 06.08.2013 г., касаещо провеждане на консултации за определяне на обхвата и съдържанието но оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение на „Аурубис България” АД за „Надграждане на хвостохранилище и изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове”

Уважаеми г-н Треан,

 Безкрайно сме изненадани от заплашителния тон на Вашето писмо с изх. № 1319, което вещае апокалиптична картина за град Златица и другите общини в Средногорието, ако ние продължаваме да настояваме да се спазват законите на Република България и ЕС в случай, че Вашето инвестиционно предложение не се реализира.

Искаме да Ви уверим, че и преди Вашето присъствие в района на Средногорието, тук е съществувал живот още преди 6000 години. Справка: селищната могила в село Чавдар и музея към нея, както и книгите на местния историк и Ваш симпатизант, собственика на в-к „Регион” Иван Иванов, от които е видно, че Средногорието се е развивало във възходяща линия икономически и без присъствието на Аурубис България АД – Пирдоп по тези географски ширини.

КАКВО ТИ ОБЕЩАХА, ГЛУПАКО?

 

Исках да направя подарък за празника на моя град, като разкажа нещо за някои хора, които се отъркаха, отъркват се и вероятно още и още ще се отъркват във властта. После се разубедих с аргумента, че не е прилично лични разговори и наблюдения да стигат до публиката, която и без друго доста нахално се опитва да гледа под юргана и изпада в истеричен кикот, ако забележи там нещо любопитно. Избързах, защото изборите хлопат на вратата... От друга страна пък, повече детайли около тези хора сигурно ще дадат представа какво се случва в действителност. Или още по-конкретно – защо нищо не се случва в Златица!  Има неща извън думите и извън политиката, които съсипват общината. Важни са, но не смятам, че стават за подарък.

ПАМЕТНИК - КРЪСТ - ГРОБИЩЕ

Преди повече от година, на 25-ти май 2011 г. в края на Нонкиния мандат, се проведе паметна сесия на ОбС-Златица, на която съветници и граждани с едноминутно мълчание се преклониха пред погиналата община Златица. Предложението дойде от общински съветник инж. Тома Найденов - доайен в златишкия общински съвет и виден представител на БСП. Дали това бе оценка за тогавашното управление, или г-н Найденов, като един апостол-пророк Тома предрече трагичното унищожение на нашата мила община, виждайки в бъдещето нейния пагубен край, можем само да гадаем, но днес, влизайки в Златица - посока София - Бургас, търпеливо изчаквайки по “Софийско шосе” да преминат тежкотоварните камиони с арсенов концентрат от рудник Челопеч, преглъщайки хиляди ругатни заради поредното хлътване на автомобила в зейналите ями по златишките друмища, се натъкваме на смущаваща гледка - до паметника в махала “Пещерата” гордо стърчи дървен кръст, който бе монтиран по-малко от година след паметната сесия, ознаменуваща кончината на Златица.

Паметник до Кръст = Гробище.