Колко души са нужни, за да засадят едно дърво?!?

В центъра на Златица за пореден път се разигра трагикомичен сценарий на пиар-акция от страна на комино-стърчащата фирма. Пред изумените погледи на десетина деца, облечени подобаващо с рекламни фланелки, най-вероятно подарени им от същата обгазяваща ни денонощно фирма, председателя на ОбС тържествено посади едно дърво???? 
Но, това не е всичко. На грандиозното мероприятие присъстваха още високопоставени представители на изпускащия ароматни серни газове преработвателен гигант, единия от които снимаше ли, снимаше, а другия се хилеше и подскачаше от възторг около председателя, който се беше хванал здраво за дръвчето, за да не го отнесе есенния вятър. Ще си рече обикновения човек, че в центъра на градеца ни ще се монтира поне една Айфелова кула, или ще се засаждат стотици хиляди декари гора!
Но... И това не е всичко! Към групата около дървото се присъединиха представители на местни медии, с което мероприятието достигна нивото най-малкото на представянето на някой кандидат за президент, или "първа копка" за изграждането на нов комин в завода.
Ето така се правят ефективни и показни пиар-акции, с които се демонстрира на облещилото се гражданство в подбалканския градец изключителната корпоративно-социална отговорност на световно-известната фирма, обгазяваща денонощно Златишко-пирдопската котловина.
След направени бързи анализи на случилото се, може спокойно да се отговори на въпроса: Колко души са нужни, за да се посади едно дърво? Е как колко - един председател на Общински съвет, една аурибишна пиарка, един фотограф и няколко представители на медии. За целта обаче дървото трябва да се пренесе от общинската сграда до мястото за засаждане от един служител по чистотата, а други двама след засаждането от председателя пред одобрителния поглед на пиарката и медиите, да дооформят и дозасадят растението.
Днес бе даден един доста интересен урок на децата, присъствали на случилото се: Как се прави от мухата слон и от едно дърво мащабна "зелена" акция, която очакваме с нетърпение да видим подобаващо отразена в местната преса.
Току виж по този случай фирмата получи поредния си "зелен" сертификат, който да размахва и да ни убеждава, че е "най-зелената" фирма не само в България, не само в Европа, не само в Света, но и във Вселената!
Дано поне дръвчето оцелее, че от има-няма месец в Златица усърдно се сече - и в града, и в гората.

Преносен газопровод за гр. Панагюрище и гр. Пирдоп?

"Булгартрансгаз" ЕАД е входирало в Министерството на околната среда и водите (МОСВ) уведомление за инвестиционно предложение, касаещо изграждане на "Преносен газопровод за гр. Панагюрище и гр. Пирдоп".

Предвид разпоредбите на чл. 40, ал. 2 от Наредбата за ОС, във връзка с чл. 12, ал. 2 от същата, е извършена проверка за допустимостта на инвестиционното предложение спрямо режимите за защитените зони, които то засяга - ЗЗ "Средна гора" за опазване на дивите птици.
Проверката на МОСВ е установила, че това инвестиционно предложение за изграждане на преносен газопровод е допустимо спрямо режимите, определени със заповедта за обявяване на зоната.

"СПОДЕЛЕНИ ЦЕННОСТИ", ЛИ?

Тези дни, ненадейно ми попадна едно списание  Shared Values  (“Споделени ценности”) – списание за индустрия, клъстери и конкурентоспособност, което се издава от Индустриален клъстер “Средногорие” по проект с европейско финансиране: „Укрепване на административното тяло и популяризиране на „Средногорие Мед Индустриален клъстер”.
Определено снимката на Тим Курт на самата корица, бе и поводът да разгърна страниците на това странно издание. Странно! Много странно! Индустриалният клъстер „Средногорие”, иначе тайнствено мълчалив, днес просто се не удържа да ни сподели ценностите си. Така, както ги разбира. И покрай “ценностите”, разбира се, страшно много информация и материал за размисъл. Но когато стремежът за самореклама и хвалби е по-голям от заводски комин, то, неминуемо се изпускат думи и информация, които иначе се пазят в дълбока тайна...

ФАЛШИВА СУЕТА. БАИ бабо за призове...

Малко глътка „чист” въздух и: „Аурубис България” АД - Пирдоп получи приза „Инвеститор в опазване на околната среда” за 2014 година”. Чак не е за вярване що за болезнена суета е налегнала ръководството на близкия до нас завод в стремежа им да трупат призове, отличия, сертификати и похвали!?
И въобще отказвам да го приписвам на „особеностите” на немския характер. По-скоро го отдавам на балканското и в частност, българско хитреене и натягане. Е, надвили си хората на масрафа, както казват бабите, и си се даруват щедро с призове – кой от кой по-гръмки, кой от кой по-бутафорни.
Хвала на пиЯрът и пиЯрките на предприятието – какво постижение, каква новина!!!
„Инвеститор в опазване на околната среда” направо си звучи като продавач на въздух, ама да не издребняваме. Все пак в нормалните държави, в това число и в Германия, опазването на околната среда е задължително условие за всеки инвеститор, което се поставя далеч преди същинската инвестиция.

СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО ТУРИСТИЧЕСКА МАРКЕТИНГОВА СТРАТЕГИЯ НА ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

До Председател на ОбС-Златица

До Кмет на общината

До лицето Христо Ковачев

94Т-48-4 / 31.10.2013 г.

СТАНОВИЩЕ И ПРЕДЛОЖЕНИЯ

от Тодор Георгиев Чомпалов – общински съветник от Коалиция „Бъдеще за Златица”

Относно: Туристическа маркетингова стратегия

СТАНОВИЩЕ

Безспорно общината има голяма нужда от изработване и приемане от ОбС на Туристическа маркетингова стратегия. По време на заседанията на Постоянните комисии и на ОбС постоянно неосведомяемата част от общинските съветници разбрахме за стратегията. До тогава кметът на общината е свършил „голямата” работа. Без конкурс, без прозрачност е избрала и натоварила лицето Христо Ковачев да изготви стратегия. Това, разбира се, й е продиктувано и наредено от управляващите стратези, а защо не и от някой от „Елаците Мед” АД?

Юруш на туризма в община Златица - да починем до отровените води на Тополница

Признак на малоумие ли е предложения проект за изграждане на зона за отдих до река Тополница, местността "Медет" от ръководството на община Златица, или е просто поредния начин да бъдат използвани и изразходвани 600 хиляди лева от определени и предопределени фирми, обагрени в червени краски, без мисъл за целесъобразност, без никакъв смисъл, въобще без никакво здравомислие?!?... Просто да се приберат едни пари от едни хора и да се бият в гърдите общинарите, че видиш ли печелят европейски проекти и подобряват жизнената среда на града ни?!?

ЗЛАТИЦА НЕ Е ПОМИЙНА ЯМА

Становище на Инициативен граждански комитет за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица

До:          Никола Треан – изпълнителен директор

на фирма „Аурубис България” АД – Пирдоп

Копие до:          Искра Михайлова – Министър по околната среда и водите

Относно:          Писмо изх. № 1391 / 06.08.2013 г., касаещо провеждане на консултации за определяне на обхвата и съдържанието но оценката на въздействието върху околната среда (ОВОС) на инвестиционното предложение на „Аурубис България” АД за „Надграждане на хвостохранилище и изграждане на депо за утайки от пречистване на отпадъчни води и газове”

Уважаеми г-н Треан,

 Безкрайно сме изненадани от заплашителния тон на Вашето писмо с изх. № 1319, което вещае апокалиптична картина за град Златица и другите общини в Средногорието, ако ние продължаваме да настояваме да се спазват законите на Република България и ЕС в случай, че Вашето инвестиционно предложение не се реализира.

Искаме да Ви уверим, че и преди Вашето присъствие в района на Средногорието, тук е съществувал живот още преди 6000 години. Справка: селищната могила в село Чавдар и музея към нея, както и книгите на местния историк и Ваш симпатизант, собственика на в-к „Регион” Иван Иванов, от които е видно, че Средногорието се е развивало във възходяща линия икономически и без присъствието на Аурубис България АД – Пирдоп по тези географски ширини.

НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО

ЗАЩО БЕ ОТМЕНЕНА НАРЕДБАТА, касаеща изискванията за хигиенно-защитни зони при изграждане на хвостохранилища и депа за опасни отпадъци от преработката на руди???

Отговорът е ясен и категоричен, а от него и изводите са повече от очевадни. Нито едно хвостохранилище в регион Средногорие, в това число хвоста на Дънди, депата на Аурубис и тези на "Елаците" не отговарят на изискванията на тази наредба и са изградени в грубо нарушение на нейните разпоредби. Мощните медодобивни фирми си позволяват да не спазват законите, наредбите и процедурите в Република България, като в тези случаи вместо да получат от държавните и местни институции солидни глоби и отнемане на разрешителни, се действа на принципа - отмяна в полза на корпорациите и корпоративните интереси.

Припомняме становището на проф. д-р инж.-хим. Надка Игнатова – преподавател по „Аналитична химия”, „Замърсяване на водите и въздействие върху екосистемите” и „Водопотребление в населени места” във факултета по „Екология и ландшафтна архитектура” при Лесотехническия университет, София, касаещо инвестиционното намерение на Дънди Прешъс Металс „Разширяване преработката на медно-златни руди от находище „Челопеч” до 3 милиона тона и производство на метали от концентрат”:

Своеволията на една министърка в полза на една фирма...

Добър ден, средногорски жители! Спите ли?

 

Истината винаги намира пролука, за да излезе наяве и изкрещи силно и отчетливо. Стига корупция. Стига корпоративна зависимост. Стига лъжа и лицемерие. Стига страх и задкулисни игри. Стига местни медийни помии и манипулации, платени с договор за 250-300 лева месечно.

Няма да коментираме зависимостите и независимостта на българския съд от мощни корпорации с много пари и възможности. Няма да коментираме, защото е излишно, зависимостите на български министри и на какво са готови, за да угодят на този, който плаща и поръчва музиката. Няма да коментираме липсата на морал и ценностна система у хора, нарекли себе си журналисти и слуги на свободното слово, които забравят, че има различна гледна точка от тази, която прокламират корпорациите, които им плащат.

КАКВО ТИ ОБЕЩАХА, ГЛУПАКО?

 

Исках да направя подарък за празника на моя град, като разкажа нещо за някои хора, които се отъркаха, отъркват се и вероятно още и още ще се отъркват във властта. После се разубедих с аргумента, че не е прилично лични разговори и наблюдения да стигат до публиката, която и без друго доста нахално се опитва да гледа под юргана и изпада в истеричен кикот, ако забележи там нещо любопитно. Избързах, защото изборите хлопат на вратата... От друга страна пък, повече детайли около тези хора сигурно ще дадат представа какво се случва в действителност. Или още по-конкретно – защо нищо не се случва в Златица!  Има неща извън думите и извън политиката, които съсипват общината. Важни са, но не смятам, че стават за подарък.

Недоволни животновъди нахлуха при кмета на община Златица

На 25-ти април 2013 г. разгневени граждани – животновъди от град Златица се събраха на протестна среща пред сградата на общината във връзка с издадената от кметицата Магдалена Иванова заповед, с която в нарушение на вековните традиции, се забранява пашата на отглежданите с усърдие и любов домашни животни (овце, крави, коне и кози) в ливадите на община Златица.

 От край време Златица се е славела със своето животновъдство. Отглеждани са хиляди овце и крави, от чието мляко са произвеждане тонове вкусно сирене и кашкавал. В историческите книги е записано, че град Златица е един от водещите в България по производство на вълна, месо, гайтани... Тези традиции са запазени и до днес и ревностно се пазят благодарение на тези животновъди и майстор Станко Метанов – най-добрия сиренар и кашкавалджия в Средногорието.

Как беше приватизиран МДК „Георги Дамянов” и защо България получи НУЛА лева от сделката?

Интервю на Боян Аспарухов с инж. Георги Симов - изпълнителен директор на МДК „Георги Дамянов” в периода 1992 – 1996 г., пряк участник и очевидец на случилото се.

Инж. Симов управлява 2600 работници и служители в комбината преди приватизацията му.

Предаването “Капиталът”,  34-ти брой, 01.12.2012 г.

Алфа ТВ

Инж. Георги Симов: Ако тази сделка бъде разгледана от специалисти от всички области, които имат участие в приватизацията, ще се окаже, че тя е един пътеводител към това какво не трябва да се прави в България и защо сега България е на това дередже.

Приемам, че са ни натиснали от това, че ще влезнем в Европа само като дадем завода, но без капка достойнство и такова безродство, както го направихме ние, не трябва. Пуснахме ги тук, огледаха, видяха, решиха кой ще бъде инвеститора и им го дадохме без пари.