В началото на мандата ми като общински съветник, когато изборите свършиха, видяхме кой колко е спечелил, кой какво доверие е успял да събере и вече поглеждах напред, за да се захвана с това, което предстои от тук нататък, г-н Георги Евтимов от гр. Златица, идвайки да ме поздрави ми предаде своите заръки, давайки ми да прочета следното:
ПОГЛЕДНИ НАПРЕД!
Александър Перпелиев
Изборите свършиха. Резултатите са такива, каквито сме си ги заслужили. Независимо дали ни харесват или не – това са нашите кметове за следващите четири години. Ние сме си ги избрали. Нека загърбим досегашната практика – щом не съм гласувал за него, ще му преча и ще вредя колкото мога. Това е линията на поведение, която следваше ранното СДС и видяхме докъде докараха държавата. Затова от днес умолявам всеки: Можеш ли да направиш добро, не се дърпай. Кметът е избран да управлява твоя град, не неговия си. Пречиш ли му – вредиш на себе си. Помагаш ли му – инвестираш в бъдещето. Своето и на децата си. Пък след четири години – идат нови избори... Ще има време за нови противоборства.
Тези няколко реда прочетох безброй пъти, надявайки се, че и останалите ми колеги от общинския съвет са сторили същото и всички заедно ще тръгнем напред „да градим живота нов” на града ни.
Надявах се интригите да са свършили с изборите, да загърбим търканията, да забравим обидите, да бъдем по-толерантни и наистина, както всеки от нас твърди, да се погрижим нещата в Златица да тръгнат към по-добро. Надявах се и новоизбраната кметица да стори същото. Изобщо много се надявах.
Сега, в края на февруари за съжаление, все още стоим на едно и също място, ровейки се в минали неща, търсейки отмъщение и доказване на „кой е по- по- най”. Както го е казал най-точно народа, сиреч все още си „мерим пишките”. Бутнали сме каруцата на община Златица в дупката на новоизграждащото се сметище, на съмненията, на недоверието, на търсенето на виновници, на хващането за всяка буква и дума, на Хелзинския комитет дори, без изобщо да вдигнем глава от нея и да погледнем натам, накъдето всички твърдяха по изборите, че сме се запътили. И все още светлина в тунела не се вижда. Нито от едната, нито от другата страна.
Уважаеми г-н Евтимов, твоите надежди и съвети останаха там, при моите. На онова хвърчащо листче, което си раздал на всички новоизбрани общински съветници.
Аз отново го прочетох, за да мога да намеря вдъхновение и сили наистина да работя в посоката, която е необходима на Златица и златичани. И все още се надявам кмет, общински съветници и прочие да запретнат ръкави, да загърбят личните пристрастия и изборни препирни, и да вземат най-после да мислят не само за себе си, а и за онези, които с толкова трудности изкараха да гласуват. Защото същите тези, които пуснаха гласа си, не го направиха, за да си решаваме личните проблематики и да си създаваме нови, а да търсим решения на проблемите, с които е засипана общината ни.
Да намерим средства за детските градини, за социално слабите, да ремонтираме сградите, да закърпим дупките и още хиляди неща, а не да се дърляме на мегдана.
Отново се надявам, нали съм непоправим оптимист, като минат 100-те дни от избора ни, да вземем най-накрая да се хванем на хорото и да го играем правилно докрай, без да бъркаме стъпките, за да постигнем всичко онова, което така гръмко обещавахме по изборите. Заедно! Заедно да погледнем напред!
Петя Чолакова
04 март 2008
В сянката на Пирамидата
Като малък прочетох как на една от водещите американски фирми с трудно произносимото име (за мен тогава) „Дженерал Мотърс”, са им откраднали плановете за новия модел, с който трябвало да спечелят световния пазар. А той се очертавал наистина да бъде „Властелин на пътищата” – лукс, бързина, мощност, но най-важното било, че бил направен така та колкото, където и както и да го блъскаш, нито по колата, нито по шофьора имало и драскотина. С една дума: Страхотия. Страхотия, ама... Ядец!
Няма планове – няма кола. В последствие... фалит. Колкото и да се опитвали от ЦРУ и ФБР да се доберат до някаква следа, все удряли на камък. Защото изобщо не са и имали идея с кого си имат работа. А, всъщност, документите били откраднати от едно 6-годишно българско момченце. Мисля, че се казваше Панчо... Или Зарко, абе, няма значение. Та, то признало единствено на баща си, че е откраднало плановете. И когато баща му го попитал преди да се обади в милицията, в лудницата, в болницата, в пожарната и каквито и други служби се сетите, едновременно – Защо, бе, мойто момче? Та това все пак е прогрес, когото ти спираш. Това все пак е автомобилът на бъдещето. Панчо, или Зарко, го погледнал с недоумение и на свой ред му задал въпрос – Абе, вие ум имате ли? Помислихте ли какво ще стане, когато този автомобил попадне в ръцете на тези с многото пари и с малкото мозък? Та нали всъщност само те могат да си го позволят. Представяте ли си какво ще стане тогава по пътищата с нас и с другите като нас?
Спомня ли си някой София в първите дни след 10-ти ноември 1989 г.? Препълнените улици, разветите знамена, студентски стачки, скандиранията „Демокрация! Демокрация! Демокрация”. Еба ти заблудата!
Защо не се намери преди това някой малък Панчо или Зарко, който да открадне документите с плановете, които са ни приготвили и да ни ги покаже с думите –„Ей, абдали! На какво се надявате? Каква Демокрация, каква Свобода на словото? Каква България за всички, бе? Няма такова нещо. Вас ви лъжат. Ще дойде време, когато всички ще го разберете, но ще бъде късно”.
И това време дойде. Всъщност, то си е било постоянно така, още от самото начало. Само че заслепени от партийните пристрастия и дразги, гледайки предимно в канчето на другия и водени от принципа „Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле”, не забелязахме как прекрасната ни Родина се превърна в ЕООД.
Знае ли някой какво е Египетска пирамида? Не, не! Не гробниците. Става дума за египетския еталон на управление в робовладелския строй. Най-отгоре стои фараона, под него са жреците, които трябва да заблуждават масите, че това е избрания човек, след това идват бирниците, после войската, която трябва да пази всичките тези хора, след това идват занаятчиите, от които се събират данъците и най-отдолу са робите, които се грижат и са ползвани за всичко.
В България това все още съществува. Еталонът, де...
И робовладелческият строй също.
Някой ще каже, че говоря глупости. Ще се обоснова. На отминалите избори за местна власт в Златица за кмет беше избрана Нонка Каменова. И бе избрана от нас, златичани, без да е обвързана с дадена партия, без разните му там уговорки и далавери, и тъй нататък, и тъй нататък... Просто, жената събра няколкостотин подписа, кандидатира се за кмет и народът я избра. Еталон за демокрация. Само че другият еталон (египетския), това няма да ни го прости.
На дневен ред е въпросът с боклука в Златица. Аз съм сигурен, че Нонка ще се пребори с този проблем, но тя (а и ние), трябва да е сигурна, че след него ще има и още, и още, и още... И не заради друго, а заради това, че някой някъде в „демократична” България е решил да си даде гласът, както той намери за добре. А това вече трудно се прощава. Така че, след като ние си я избрахме, Нонка де, така трябва и да покажем, че й вярваме и я подкрепяме.
Затова нека я оставим да си свърши работата докрай. Като, разбира се, да и помогнем и ние. Защото тя е нашият свободен избор и глас. Все още е рано да бъдем съдници. Доверието, което сме й гласували сега тя трябва да оправдае за четиригодишен мандат. Тогава можем да кажем дали сме сгрешили или не.
Сега, обаче трябва да отстояваме избора си. А не успеем ли да го отстоим, мястото ни е само едно – най-долния етаж от египетската пирамида.
Атила Рогачев
Няма планове – няма кола. В последствие... фалит. Колкото и да се опитвали от ЦРУ и ФБР да се доберат до някаква следа, все удряли на камък. Защото изобщо не са и имали идея с кого си имат работа. А, всъщност, документите били откраднати от едно 6-годишно българско момченце. Мисля, че се казваше Панчо... Или Зарко, абе, няма значение. Та, то признало единствено на баща си, че е откраднало плановете. И когато баща му го попитал преди да се обади в милицията, в лудницата, в болницата, в пожарната и каквито и други служби се сетите, едновременно – Защо, бе, мойто момче? Та това все пак е прогрес, когото ти спираш. Това все пак е автомобилът на бъдещето. Панчо, или Зарко, го погледнал с недоумение и на свой ред му задал въпрос – Абе, вие ум имате ли? Помислихте ли какво ще стане, когато този автомобил попадне в ръцете на тези с многото пари и с малкото мозък? Та нали всъщност само те могат да си го позволят. Представяте ли си какво ще стане тогава по пътищата с нас и с другите като нас?
Спомня ли си някой София в първите дни след 10-ти ноември 1989 г.? Препълнените улици, разветите знамена, студентски стачки, скандиранията „Демокрация! Демокрация! Демокрация”. Еба ти заблудата!
Защо не се намери преди това някой малък Панчо или Зарко, който да открадне документите с плановете, които са ни приготвили и да ни ги покаже с думите –„Ей, абдали! На какво се надявате? Каква Демокрация, каква Свобода на словото? Каква България за всички, бе? Няма такова нещо. Вас ви лъжат. Ще дойде време, когато всички ще го разберете, но ще бъде късно”.
И това време дойде. Всъщност, то си е било постоянно така, още от самото начало. Само че заслепени от партийните пристрастия и дразги, гледайки предимно в канчето на другия и водени от принципа „Не сакам я да съм добре, а Вуте да е зле”, не забелязахме как прекрасната ни Родина се превърна в ЕООД.
Знае ли някой какво е Египетска пирамида? Не, не! Не гробниците. Става дума за египетския еталон на управление в робовладелския строй. Най-отгоре стои фараона, под него са жреците, които трябва да заблуждават масите, че това е избрания човек, след това идват бирниците, после войската, която трябва да пази всичките тези хора, след това идват занаятчиите, от които се събират данъците и най-отдолу са робите, които се грижат и са ползвани за всичко.
В България това все още съществува. Еталонът, де...
И робовладелческият строй също.
Някой ще каже, че говоря глупости. Ще се обоснова. На отминалите избори за местна власт в Златица за кмет беше избрана Нонка Каменова. И бе избрана от нас, златичани, без да е обвързана с дадена партия, без разните му там уговорки и далавери, и тъй нататък, и тъй нататък... Просто, жената събра няколкостотин подписа, кандидатира се за кмет и народът я избра. Еталон за демокрация. Само че другият еталон (египетския), това няма да ни го прости.
На дневен ред е въпросът с боклука в Златица. Аз съм сигурен, че Нонка ще се пребори с този проблем, но тя (а и ние), трябва да е сигурна, че след него ще има и още, и още, и още... И не заради друго, а заради това, че някой някъде в „демократична” България е решил да си даде гласът, както той намери за добре. А това вече трудно се прощава. Така че, след като ние си я избрахме, Нонка де, така трябва и да покажем, че й вярваме и я подкрепяме.
Затова нека я оставим да си свърши работата докрай. Като, разбира се, да и помогнем и ние. Защото тя е нашият свободен избор и глас. Все още е рано да бъдем съдници. Доверието, което сме й гласували сега тя трябва да оправдае за четиригодишен мандат. Тогава можем да кажем дали сме сгрешили или не.
Сега, обаче трябва да отстояваме избора си. А не успеем ли да го отстоим, мястото ни е само едно – най-долния етаж от египетската пирамида.
Атила Рогачев
29 януари 2008
ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!
ТЪРСИМ ОТГОВОР: В кой век живеем и... има ли почва за свобода на словото и личността в Общински съвет Златица?
В нашата малка община Златица все е тая – и 20 години, че и 40 години да минат от времето на прехода, от времето на промените, от времето на робството робуването, от времето на комунистическо-социалистическото затъмнение, все е тая. Продължават да се случват все същите неща – другарски срещи, другарски съвети, да се налагат мнения, да се изискват необмислени неща, да се налага цензура на всичко и на всички.
Пиша по повод нещо, което ми се случи съвсем неочаквано. Нещо, което не бях предвидила, защото просто, сверявайки часовника и най-вече календара си, все пак знам, че живеем в 21-ви век и има свобода на човека, на словото, на мисленето, на изказването и на защитаването на собствено мнение и позиция. На някакви си там принципи.
Явно много съм се объркала, като съм смятала, че в ролята си на общински съветник в Община Златица, избрана по общия ред на едни избори, ще мога да защитавам идеите и принципите, заложени в програмата, с която съм избрана.
Да, ама отново не, уважаеми съграждани и мои избиратели! Обръщам се точно към вас, за да знаете, че някои от колегите от другите политически партии и коалиции в настоящия общински съвет са решили, че ще командват и налагат собствените си искания, без оглед кой как и за какво е избран, без да се съобразяват, че може да има и различно от тяхното мнение. Дали то е правилно или не – времето ще покаже.
Важното е, че не всички сме марионетки, а можем сами да мислим, да търсим отговори и да взимаме решения, и не бихме допуснали да ни налагат своето, да ни засипват с епитети, определения и поучителни речи, да тъпчат достойнството и самочувствието ни на пълноправни граждани.
Всъщност, за какво става дума.
Точно преди Коледа бе свикано заседание на Постоянната комисия по Местно самоуправление, обществен ред, безопасност на движението и противодействие на корупцията. Направо настръхвам колко сериозно звучи! Та в дневния ред на това заседание като точка три бе записано: Вземане на становище относно публикации (в тази дума имаше допусната правописна грешка, но да не забелязваме) в местни медии, без да бъде упоменато точно в кои и за какво иде реч. Включването на такава точка ми се видя доста странно – нито е противодействие срещу корупцията (с една статия не могат да бъдат присвоени средства), нито е свързано с безопасността на движението (въпреки, че може пък във въпросната публикация да е засегнат въпроса как да пресичаме Панагюрското, кой знае!). Не ми се видя да има нещо общо и с местното самоуправление, но пък може да е засегнат някой въпрос как да самоуправляваме страстите си, а и с обществения ред нямаше много допирни точки, но пък може да става на въпрос за вдигането на „много шум за нищо”, т.е. като прочетеш, познаеш се и надаваш вой. Аз самата не влизам в състава на точно тази комисия, който за сведение на Вас, читателите, ще уточня:
Председател: Николай Додеков
Членове: 1. Емилия Тодорова
2. Асен Згуровски
3. Здравко Тодоров
4. Тодор Чомпалов.
Но, естествено, изключително заинтригувана от дневния ред, а и поканена лично от Председателя на Общинския съвет г-жа Сашка Кърпарова, отидох и аз, предполагайки, че става въпрос за публикация именно в списание „Средногорски БАГРИ”, на което по щастлива случайност съм главен редактор.
На заседанието на комисията освен нейния състав присъстваха и г-жа Маргарита Йорданова, г-н Тома Найденов, г-жа Диляна Дилова, г-н Петър Белишки – почти целия Общински съвет на община Златица. Явно изключително интересно и важно заседание.
Няма да ви занимавам подробно с провелите се дебати, само ще отбележа дебело, че най-много коментари предизвика именно т. трета от дневния ред, която бе включена по повод внесено писмо от Диляна Дилова и Тодор Чомпалов до Председателя на ПКМСОРПК (съкращението на комисията) при ОбС Златица, което публикуваме дословно:
Относно: Публикации в списание „Средногорски багри” от м. декември 2007 г.
Уважаеми господин Председател,
В брой 42, месец декември 2007 г. са публикувани статии, компрометиращи работата на ОбС – Златица и в частност общинските съветници Тодор Чомпалов и Диляна Дилова. Без да коментираме авторите на статиите и присъствието им на заседания на ОбС – Златица, молим комисията да вземе отношение по достоверността на изнесените факти.
28.ХІІ.2007 г.
С Уважение: Т. Чомпалов, Д. Дилова.
Без да коментирам авторите на подобно твърдение, че статиите (не упоменават точно кои) компрометират работата на ОбС Златица, си задавам въпроса: работа на комисията ли е да разглежда и взима становище по подобен род жалби и въпроси? Това каква полза носи на обществото в община Златица, влиза ли в правомощията на Общинския съвет и с какво допринася за подобряване жизнения стандарт на гражданите на общината ни?
Но да оставим настрана какви асоциации предизвиква подобно поведение, по-шокиращото в случая е, че се бе събрал един вид Другарски съд, който да произнесе своята присъда по повод има ли въобще някой право в Общински съвет Златица да бъде на различно мнение от това на високоуважаваните дългогодишни общински деятели Диляна Дилова и Тодор Чомпалов? И защо някой си позволява да не играе по свирката на мнозинството, което в момента царува в Общински съвет Златица? И най-вече защо някой си позволява да мисли, да разсъждава и да бъде със свои принципи, като това не е разрешено от някои от колегите общински съветници? И колко е лошо да по-млад от останалите? Младите изобщо да не си мислят, че разбират от нещо, че са компетентни в нещо и че ги бива за нещо. В Златишкия общински съвет в момента важи максимата: Ако не си с нас, си против нас!
По време на другарския съд, пред който бях изправена, се чуха реплики от рода: не може да се пише така, не знаеш как се прави, малка си, не разбираш, но най-шокиращата бе изказаната от Маргарита Йорданова в края на заседанието, която с половин уста изрече следното твърдение: Не ти достига интелектуалния потенциал.
Благодаря Ви, другарко Йорданова, за безплатно проведения бърз преглед и поставената диагноза, но се надявам друг път да не ми извършвате прегледи, защото имам достатъчно компетентен личен лекар, на чието мнение вярвам. Дали достига или не интелектуален потенциал на моята скромна личност всъщност изобщо не е Ваша работа, а за това дали се справям с работата си като общински съветник и като главен редактор на списание може да дава оценка работодателя ми, читателите ми и избирателите ми. В това число Вие лично не влизате. И предлагам на колегите от Общинския съвет да вземем да си проведем един изпит и решим тестове за интелигентност, за да сме на ясно кой с какъв потенциал разполага, за да не се налага друг път да се съмняваме в това дали колегата до нас е с акъла си или не.
Всъщност, целия този драматичен спектакъл, разиграл се на това заседание, бе предизвикан от статията: „Общински неволи”, в която като факти са залегнали изказвания на цитираните колеги общински съветници. Използваното име за автор на статията е използвано поради факта, че в статия на Тодор Чомпалов от 2006 г. автора е наречен така, като всяка прилика с действителни лица е напълно случайна. Извинявам се на засегнатите несъзнателно хора, носещи подобно име, които както дочувам са потърсени и намесени в случая. Ако на някой не му е ясно, то използваното име е метафорично, като за съжаление по технически причини сме пропуснали да поставим кавички от двете страни. Извиняваме се.
Накрая, искам да ви споделя, уважаеми читатели и избиратели! За нас и за вас изборите свършиха, но за някои колеги от Съвета още не са. Целта за тези действия в момента е малко неясна, но ще излезе в най-скоро време на яве. Тогава ще я коментираме. Обръщам се лично към Диляна Дилова – дълбоко оценявам Вашия съвет като много не разбирам и не съм наясно с нещата да попитам хората, които имат дългогодишен опит като общински съветници. Наистина, аз се старая, когато проблема, който се разрешава не е от моята скромна компетенция, да се допитам до специалисти и хора, доказали се като такива в лицето на г-н Тома Найденов, инж. Алекси Кесяков и други. Вие, за съжаление, не влизате в графата на тези хора, чието мнение и становище е достатъчно компетентно, за да го взимам под внимание. И също така Ви моля, г-жо Дилова, тъй като изключително много радеете за имиджа на Общински съвет Златица, в чиито състав влизам и аз, колкото и това да не Ви харесва, напишете жалба относно статия, публикувана във в-к „Стандарт”, като призовете главния му редактор на другарски съд, защото е позволил да се публикуват неверни данни, цитирам: „село Златица – Пирдопско”.
Уважаеми читатели и съграждани, позволих си да Ви занимавам с настоящите събития, за да сте наясно по какъв начин в момента се работи в Общински съвет Златица. В същото време се надявам това да провокира у всички вас желание да присъствате на нашите заседания и сесии, да бъдете съпричастни към проблемите, пред които е изправена община Златица и да можем заедно – Общински съвет, Граждани, Общинска администрация и Кмет наистина да работим за благото на общината ни. Вие сте истинския коректив в работата на всеки един от нас и ние сме длъжни да се съобразяваме с това.
Петя Чолакова
В нашата малка община Златица все е тая – и 20 години, че и 40 години да минат от времето на прехода, от времето на промените, от времето на робството робуването, от времето на комунистическо-социалистическото затъмнение, все е тая. Продължават да се случват все същите неща – другарски срещи, другарски съвети, да се налагат мнения, да се изискват необмислени неща, да се налага цензура на всичко и на всички.
Пиша по повод нещо, което ми се случи съвсем неочаквано. Нещо, което не бях предвидила, защото просто, сверявайки часовника и най-вече календара си, все пак знам, че живеем в 21-ви век и има свобода на човека, на словото, на мисленето, на изказването и на защитаването на собствено мнение и позиция. На някакви си там принципи.
Явно много съм се объркала, като съм смятала, че в ролята си на общински съветник в Община Златица, избрана по общия ред на едни избори, ще мога да защитавам идеите и принципите, заложени в програмата, с която съм избрана.
Да, ама отново не, уважаеми съграждани и мои избиратели! Обръщам се точно към вас, за да знаете, че някои от колегите от другите политически партии и коалиции в настоящия общински съвет са решили, че ще командват и налагат собствените си искания, без оглед кой как и за какво е избран, без да се съобразяват, че може да има и различно от тяхното мнение. Дали то е правилно или не – времето ще покаже.
Важното е, че не всички сме марионетки, а можем сами да мислим, да търсим отговори и да взимаме решения, и не бихме допуснали да ни налагат своето, да ни засипват с епитети, определения и поучителни речи, да тъпчат достойнството и самочувствието ни на пълноправни граждани.
Всъщност, за какво става дума.
Точно преди Коледа бе свикано заседание на Постоянната комисия по Местно самоуправление, обществен ред, безопасност на движението и противодействие на корупцията. Направо настръхвам колко сериозно звучи! Та в дневния ред на това заседание като точка три бе записано: Вземане на становище относно публикации (в тази дума имаше допусната правописна грешка, но да не забелязваме) в местни медии, без да бъде упоменато точно в кои и за какво иде реч. Включването на такава точка ми се видя доста странно – нито е противодействие срещу корупцията (с една статия не могат да бъдат присвоени средства), нито е свързано с безопасността на движението (въпреки, че може пък във въпросната публикация да е засегнат въпроса как да пресичаме Панагюрското, кой знае!). Не ми се видя да има нещо общо и с местното самоуправление, но пък може да е засегнат някой въпрос как да самоуправляваме страстите си, а и с обществения ред нямаше много допирни точки, но пък може да става на въпрос за вдигането на „много шум за нищо”, т.е. като прочетеш, познаеш се и надаваш вой. Аз самата не влизам в състава на точно тази комисия, който за сведение на Вас, читателите, ще уточня:
Председател: Николай Додеков
Членове: 1. Емилия Тодорова
2. Асен Згуровски
3. Здравко Тодоров
4. Тодор Чомпалов.
Но, естествено, изключително заинтригувана от дневния ред, а и поканена лично от Председателя на Общинския съвет г-жа Сашка Кърпарова, отидох и аз, предполагайки, че става въпрос за публикация именно в списание „Средногорски БАГРИ”, на което по щастлива случайност съм главен редактор.
На заседанието на комисията освен нейния състав присъстваха и г-жа Маргарита Йорданова, г-н Тома Найденов, г-жа Диляна Дилова, г-н Петър Белишки – почти целия Общински съвет на община Златица. Явно изключително интересно и важно заседание.
Няма да ви занимавам подробно с провелите се дебати, само ще отбележа дебело, че най-много коментари предизвика именно т. трета от дневния ред, която бе включена по повод внесено писмо от Диляна Дилова и Тодор Чомпалов до Председателя на ПКМСОРПК (съкращението на комисията) при ОбС Златица, което публикуваме дословно:
Относно: Публикации в списание „Средногорски багри” от м. декември 2007 г.
Уважаеми господин Председател,
В брой 42, месец декември 2007 г. са публикувани статии, компрометиращи работата на ОбС – Златица и в частност общинските съветници Тодор Чомпалов и Диляна Дилова. Без да коментираме авторите на статиите и присъствието им на заседания на ОбС – Златица, молим комисията да вземе отношение по достоверността на изнесените факти.
28.ХІІ.2007 г.
С Уважение: Т. Чомпалов, Д. Дилова.
Без да коментирам авторите на подобно твърдение, че статиите (не упоменават точно кои) компрометират работата на ОбС Златица, си задавам въпроса: работа на комисията ли е да разглежда и взима становище по подобен род жалби и въпроси? Това каква полза носи на обществото в община Златица, влиза ли в правомощията на Общинския съвет и с какво допринася за подобряване жизнения стандарт на гражданите на общината ни?
Но да оставим настрана какви асоциации предизвиква подобно поведение, по-шокиращото в случая е, че се бе събрал един вид Другарски съд, който да произнесе своята присъда по повод има ли въобще някой право в Общински съвет Златица да бъде на различно мнение от това на високоуважаваните дългогодишни общински деятели Диляна Дилова и Тодор Чомпалов? И защо някой си позволява да не играе по свирката на мнозинството, което в момента царува в Общински съвет Златица? И най-вече защо някой си позволява да мисли, да разсъждава и да бъде със свои принципи, като това не е разрешено от някои от колегите общински съветници? И колко е лошо да по-млад от останалите? Младите изобщо да не си мислят, че разбират от нещо, че са компетентни в нещо и че ги бива за нещо. В Златишкия общински съвет в момента важи максимата: Ако не си с нас, си против нас!
По време на другарския съд, пред който бях изправена, се чуха реплики от рода: не може да се пише така, не знаеш как се прави, малка си, не разбираш, но най-шокиращата бе изказаната от Маргарита Йорданова в края на заседанието, която с половин уста изрече следното твърдение: Не ти достига интелектуалния потенциал.
Благодаря Ви, другарко Йорданова, за безплатно проведения бърз преглед и поставената диагноза, но се надявам друг път да не ми извършвате прегледи, защото имам достатъчно компетентен личен лекар, на чието мнение вярвам. Дали достига или не интелектуален потенциал на моята скромна личност всъщност изобщо не е Ваша работа, а за това дали се справям с работата си като общински съветник и като главен редактор на списание може да дава оценка работодателя ми, читателите ми и избирателите ми. В това число Вие лично не влизате. И предлагам на колегите от Общинския съвет да вземем да си проведем един изпит и решим тестове за интелигентност, за да сме на ясно кой с какъв потенциал разполага, за да не се налага друг път да се съмняваме в това дали колегата до нас е с акъла си или не.
Всъщност, целия този драматичен спектакъл, разиграл се на това заседание, бе предизвикан от статията: „Общински неволи”, в която като факти са залегнали изказвания на цитираните колеги общински съветници. Използваното име за автор на статията е използвано поради факта, че в статия на Тодор Чомпалов от 2006 г. автора е наречен така, като всяка прилика с действителни лица е напълно случайна. Извинявам се на засегнатите несъзнателно хора, носещи подобно име, които както дочувам са потърсени и намесени в случая. Ако на някой не му е ясно, то използваното име е метафорично, като за съжаление по технически причини сме пропуснали да поставим кавички от двете страни. Извиняваме се.
Накрая, искам да ви споделя, уважаеми читатели и избиратели! За нас и за вас изборите свършиха, но за някои колеги от Съвета още не са. Целта за тези действия в момента е малко неясна, но ще излезе в най-скоро време на яве. Тогава ще я коментираме. Обръщам се лично към Диляна Дилова – дълбоко оценявам Вашия съвет като много не разбирам и не съм наясно с нещата да попитам хората, които имат дългогодишен опит като общински съветници. Наистина, аз се старая, когато проблема, който се разрешава не е от моята скромна компетенция, да се допитам до специалисти и хора, доказали се като такива в лицето на г-н Тома Найденов, инж. Алекси Кесяков и други. Вие, за съжаление, не влизате в графата на тези хора, чието мнение и становище е достатъчно компетентно, за да го взимам под внимание. И също така Ви моля, г-жо Дилова, тъй като изключително много радеете за имиджа на Общински съвет Златица, в чиито състав влизам и аз, колкото и това да не Ви харесва, напишете жалба относно статия, публикувана във в-к „Стандарт”, като призовете главния му редактор на другарски съд, защото е позволил да се публикуват неверни данни, цитирам: „село Златица – Пирдопско”.
Уважаеми читатели и съграждани, позволих си да Ви занимавам с настоящите събития, за да сте наясно по какъв начин в момента се работи в Общински съвет Златица. В същото време се надявам това да провокира у всички вас желание да присъствате на нашите заседания и сесии, да бъдете съпричастни към проблемите, пред които е изправена община Златица и да можем заедно – Общински съвет, Граждани, Общинска администрация и Кмет наистина да работим за благото на общината ни. Вие сте истинския коректив в работата на всеки един от нас и ние сме длъжни да се съобразяваме с това.
Петя Чолакова
21 декември 2007
В Общински съвет Златица нещата не изглеждат добре
Отмина първата сесия на общински съвет Златица след няколкото поредни циркови изпълнения за избор на председател на ОбС. Хубаво е, че най-накрая започнахме, лошото е, че тя с нищо не се отличаваше от предишните и както се вижда от държането и действията на участниците, следващите ще са не по-малко циркови.
Няколко предпремиери и една премиера сложиха началото на комедийно-трагичния спектакъл „Танцът на марионетките”.
Трагично-смешно, непонятно и жалко за града ни, ако така поставеното представление се проточи и се играе цял мандатен сезон.
Сесията започна агресивно и досущ наподобяваше времето между двата тура на изборите за кмет. Същите актьори отново се изявяваха в същите роли, може би защото всъщност това са истинските им лица и нрави. Започна се с неизречени псувни, доста ругатни и тем подобни по отношение кой къде трябва да седи и кое е определеното място за БСП. И както се започна, така и свърши... С доста изказани и неизказани остри думи, намеци, лични обиди по повод и без повод, лични безпочвени нападки по кмет, администрация и т.н. и т.н. Все същите, на които се нагледахме през изминалия изборен период и се надявахме никога повече да не ставаме свидетели на подобни истерии. Но не би... Продължават ли... и ще продължават.
Странните въпроси, които интересуваха живо някои от висшечайшите съветници бяха от изключително значение за бъдещето на Златица – заплатата на кмета, коя е госпожата с шапката, кой и защо е назначен в общината, какви са длъжностите им...
Особено важни проблеми, с чието разрешение ще тръгнем напред, ще вземем да цъфнем, че чак и да вържем.
Няколко предпремиери и една премиера сложиха началото на комедийно-трагичния спектакъл „Танцът на марионетките”.
Трагично-смешно, непонятно и жалко за града ни, ако така поставеното представление се проточи и се играе цял мандатен сезон.
Сесията започна агресивно и досущ наподобяваше времето между двата тура на изборите за кмет. Същите актьори отново се изявяваха в същите роли, може би защото всъщност това са истинските им лица и нрави. Започна се с неизречени псувни, доста ругатни и тем подобни по отношение кой къде трябва да седи и кое е определеното място за БСП. И както се започна, така и свърши... С доста изказани и неизказани остри думи, намеци, лични обиди по повод и без повод, лични безпочвени нападки по кмет, администрация и т.н. и т.н. Все същите, на които се нагледахме през изминалия изборен период и се надявахме никога повече да не ставаме свидетели на подобни истерии. Но не би... Продължават ли... и ще продължават.
Странните въпроси, които интересуваха живо някои от висшечайшите съветници бяха от изключително значение за бъдещето на Златица – заплатата на кмета, коя е госпожата с шапката, кой и защо е назначен в общината, какви са длъжностите им...
Особено важни проблеми, с чието разрешение ще тръгнем напред, ще вземем да цъфнем, че чак и да вържем.
ОБЩИНСКИ НЕВОЛИ
Преди няколко месеца в един местен седмичник дълбоко уважаваното радио „Ауреа” беше представено като „Радио латерна” от “интересния и ерудиран”
г-н полковник Чомпалов.
Спомнихме си това по повод на изминалите изборни перипетии за общински председател в Общински съвет Златица и “първата” сесия, на която трябваше да се приеме Правилника за работа на общински съвет Златица, защото държането на същия господин-другар не може да се оприличи с нищо друго,
освен с „латерна”.
Постоянното му мрънкане, че този му пречи, ония не е в час, трети му дава акъл, четвърти не му играе по свирката, вече ни дови. Докога този субект, от когото през последните две сесии се отказаха и от БСП поддръжниците му, ще ни занимава с дребните си интриги, арогантно поведение и военен непукизъм?
Ако не му харесва конфигурацията в Общински съвет Златица, на кого трябва да се сърди?
И с какво право същия си позволява да “окачествява” кандидатурата на Петър Георгиев за заместник кмет, със странните доводи, че същия не бил висшист, бил млад, бил неопитен и прочие бисери.
В което, между другото бе подкрепен от друг неориентиран съветнически субект – г-жа сенатор Дилова. Ами по техните критерии заместник кмета трябва да е най-малкото между 80 - 90-годишен и да клати „мъде” по цял ден в общината, за да чакаме всеки момент да му чукне камбалото.
„Това е, Минке, положението” – казал Ц. Кокала след като жена му го видяла, че е с бикини.
Това е положението г-н Военен. Свърши ви вече доминирането в гражданската структура общински съвет, защото повечето прости хора поизмряха и ако предложението на Ст. Стоянов за контрол на решенията на Общинския съвет не се приема от теб и компанията
от „Заедно можем повече да...”, то това е поради причината, че на тази сесия нямаше повече присъстващи от тези, които ви избраха, но се надяваме занапред
да не е така! Тогава на тях обяснете защо не може сесиите да се провеждат там, където има място за всички желаещи граждани да присъстват, за да ви гледат саира.
Гаци ЛАЙФ
г-н полковник Чомпалов.
Спомнихме си това по повод на изминалите изборни перипетии за общински председател в Общински съвет Златица и “първата” сесия, на която трябваше да се приеме Правилника за работа на общински съвет Златица, защото държането на същия господин-другар не може да се оприличи с нищо друго,
освен с „латерна”.
Постоянното му мрънкане, че този му пречи, ония не е в час, трети му дава акъл, четвърти не му играе по свирката, вече ни дови. Докога този субект, от когото през последните две сесии се отказаха и от БСП поддръжниците му, ще ни занимава с дребните си интриги, арогантно поведение и военен непукизъм?
Ако не му харесва конфигурацията в Общински съвет Златица, на кого трябва да се сърди?
И с какво право същия си позволява да “окачествява” кандидатурата на Петър Георгиев за заместник кмет, със странните доводи, че същия не бил висшист, бил млад, бил неопитен и прочие бисери.
В което, между другото бе подкрепен от друг неориентиран съветнически субект – г-жа сенатор Дилова. Ами по техните критерии заместник кмета трябва да е най-малкото между 80 - 90-годишен и да клати „мъде” по цял ден в общината, за да чакаме всеки момент да му чукне камбалото.
„Това е, Минке, положението” – казал Ц. Кокала след като жена му го видяла, че е с бикини.
Това е положението г-н Военен. Свърши ви вече доминирането в гражданската структура общински съвет, защото повечето прости хора поизмряха и ако предложението на Ст. Стоянов за контрол на решенията на Общинския съвет не се приема от теб и компанията
от „Заедно можем повече да...”, то това е поради причината, че на тази сесия нямаше повече присъстващи от тези, които ви избраха, но се надяваме занапред
да не е така! Тогава на тях обяснете защо не може сесиите да се провеждат там, където има място за всички желаещи граждани да присъстват, за да ви гледат саира.
Гаци ЛАЙФ
Абонамент за:
Публикации (Atom)