Златните МЕЧКИ покориха РАДУИЛ

Традицията повелява. Стари канони, древни закони, глас, зовящ прадедите ни. 

Не мога да нарека кукерството типично християнски обред, но вървейки към сборният пункт на ДКК „Златните МЕЧКИ” в 05.00 часа сутринта, ме обзе странното чувство, че поемам по пътя на една от малкото пренесени през времето местни традиции. Миналото ме прегърна с топлата ласка на бъдещето, отразено в очите на децата, сътворяващи го днес. Смехът им отекна в автобуса въпреки ранния час и сякаш този звън даде началото на поредното ни приключение. 
Колкото и да ни се спеше на нас – спътниците им, тяхната чиста емоция от предстоящото предизвикателно участие бе по-силна от утринната умора и студеното време. Пътят бе към края си, когато село Радуил се откри пред нас с цялата си красота на будният български дух. Пред погледите ни оживя картината, описана от Иван Вазов в цялата си истинност и прелест:
„Аз никъде в България не съм виждал село загнездено в по-обайна местност. В по-разкошна уединеност при дооблачни висини, сред горските обятия”.
Радуил. Посетете го и ще разберете кое е накарало поета да го възпее. И си представете, че е огласено от мощен зов на кукерски звънци. Неописуемо е.
Пристигнахме. Естествено, преди нас с повече от ден бе пристигнал Пламен Кунчев, за да се погрижи всичко да бъде наред. И така стана. Служителите на местната Потребителна кооперация ни оказаха нужното съдействие, за да се представи клуба на Челопешките златни МЕЧКИ блестящо.
Еуфорята около приготовленията бе заразителна. Всеки един от нас в унес развя трибагреника над главата си, за да разкаже на събралото се множество средногорската ни повеля, облечена в собственоръчно изработени кожи. Гледах как тези деца помагаха едно на друго да наденат кукерските одежди върху си и се радвах на единението им.
Те бяха там като съвкупност от преливането на една древна традиция в настоящия 21-ви век, и отново сякаш стара току що разгърната книга разказваше историята ни. 
Чу се тъпан. „Мечките” тръгнаха със смела стъпка под парещото слънце. Маските се извисяваха високо над раменете им. Застинаха улуцуте. Колите спряха. Хората замлъкнаха. Всички като в обща хипноза се отдадоха на насладата да проследят всяко тяхно движение, да уловят всяко помръдване на огромните звънци, да затрептят с всеки звук и ритъм. Имах усещането, че земята спря нормалният си ход за секунда, за да издигне висока преграда над село Радуил, спираща нахлуването на лоши духове.  
И ето ги – Златните МЕЧКИ, наредени в кръг на центъра. Те бяха Центъра на Вселената. Днес. Това бе тяхната победа. Това бе тяхното първо откриване на фестивал станал традиция в с. Радуил, община Самоков.
Тежките кукерски стъпки за миг утихна. Ансамбъл „Златица” с ръководител Събина Илиева поднесе на публиката и своя дар. Средногорието възтържествува и завоюва нови фенове, покори Радуилските висини. Извисиха се гласовете на българската народна песен в гласа на малката Вероника Начева от Златица и нейната съратница Маринела Георгиева от Челопеч – все част от нашите „Златни МЕЧКИ”.
Разлюля се множеството в Божествена наслада от великолепието на „всичко що е българско и родно”. Златните МЕЧКИ с прътове, около които се вииеше фасул, призоваваха берекет по местните устои. Преклони се множеството.
В смях и закачки изгледахме останалата част от фестивала. И другите участници бяха много добри. Но две мнения нямаше -младостта и красотата на нашите Златни МЕЧКИ, техните тежки стъпки трогнаха сърцата на присъстващите. Те бяха там, докосвайки ни до древна история, напомняйки ни стара истина, целувайки ни с великолепието на меча ласка.
За екипът на „Средногорски БАГРИ” бе чест да бъде редом с Вас на този посвоему светъл празник за радуилци. Вашата победа за нас бе и невероятно скъп подарък, тъй като именно с този брой ние ознаменуваме своята такава под светлината на 50. Благодарим Ви и нека пътят ви да следва тежкия танц-пазител на добродетелта и земните устои. Побеждавайте. Можете го.
Дечка ВЕЛКОВА 

50-ти брой на списание "Средногорски БАГРИ"

Петя ЧОЛАКОВА:
Защо го правим?... Защото правим своето пътешествие. И оставяме следа във времето. Нашата следа. Неприкосновена. Неопетнена. Необятна. Има ни! Тук сме. Променяме света.
Все още всеки ден успяваме да направим поне по една щуротия... Да е от нас!

Смели сме! 
Защото вярваме в своята Независимост! Отстояваме я! Борим се! Не сме забравили. Помним! И пишем, за да се помни!

Свежи сме! 
Защото сме запазили детски наивното в себе си. Чистотата. Лоялността. Коретността. Приятелството – онова истинското, не фалша, който цари в момента.
Често ни упрекват, че сме млади. Често ни ругаят, че сме различни. Често ни мразят за това, че сме истински, неподправени и неподражаеми. Нека!!!
Има място за всеки под слънцето, но историята помни такива като нас.
Свежестта ни идва и от това, че сме неподправени, оригинални. Абе, ние сме си ние! Въпреки Койкини, въпреки Тинчевичковчета, въпреки Чомпаличковци, въпреки Атанаспреструвковци, въпреки Белишкосивушковци и тем подобни.
И това е положението. Харесва ви – не ви харесва! Четете ни! Радваме се, за което.
Ех, има ни! Усещаме зовът на природата. Тачим отечество и национални ценности. Защитаваме родното си място от хрантутковци и идолопоклонници. Ние сме. 
Багри сме и вече петдесет броя правим приключения!

Уникални сме! 
Защото няма кой друг така да дарява от себе си. Завиждат ни! Хубаво е.
Един ден една приятелка ни нарече – Последните Мохикани! Благодарим, че има тази вяра в нас и прозира в чистите ни и неподправени сърца.
Не се обръщаме назад – към мостовете, които някой друг е разрушил. Защото винаги даваме право на втора възможност, но не и на трета. Гледаме винаги напред, защото там отново ни очакват непокорени и недокоснати хоризонти. Очаквайте ни.
Умеем да улавяме красотата на мига и да му се радваме, да я подаряваме. Не сме подвластни на властта, властолюбието, парите, безплатните банкети с ядене и пиене на корем. Не можеш ни направиш свои роби с това. Друга е нашата цел.
50... 100... 200... Продължаваме! Ние сме територия само за Свободния дух!
Можем го! Съдете ни!

Пъстри сме! 
Затова ни обичате. Предлагаме ви изпитано лекарство срещу скуката. Зареждаме ви с бодрост и дързост. Неуморими сме! Още незавършили настоящия брой и вече сме започнали новия. Низчерпаеми. Творчески сме препълнени – с идеи и сили да ги осъществим.

Отричайте ни! 
Нас ни има! Подаряваме на нашите истински читатели частица от искрата, която гори в нас! Защото искаме! Защото можем! Защото вярваме! И успяваме...
Защото вятър ни зове...
Защото слънце ни намига...
Защото шепнат ни дърветата...
Защото водата ни очиства...
„БАГРИ СМЕ”.

И дето се вика: Хвани Гаци – удари Рогачев! Вари Петя – печи Дечка! От трън Светли, та на глог Иван. И това си е. Важното е да не ти пука! Защото казваме това, което всички наши читатели мислят - без страх. Право в очите. Безумно смели сме, безоблачно чисти и продължително верни! От върха откъснати! 

Дечка ВЕЛКОВА:
50-ти брой е нашия малък, но значителен юбилей. Всеки един от нас - Екипа на Средногорските БАГРИ през цялото това време не се отказа. Не е лесно да продължиш да вървиш по пътя на мечтата си, защото да положиш основите се оказва много по-лесно от това да отгледаш една идея и да я дариш със смелост да продължи да живее. Дали сме успяли в очите на читателите – това не можем да твърдим от настоящата трибуна, но със сигурност не сме спряли да творим и градим онези ценности, даряващи куража и желанието да гледаме с очите на вярващ в бъдещето на творението си. Всичко онова, което човек може да дари на времето, всичко онова, с което може да бъде полезен не само на себе си – е нашата най-голяма амбиция да продължим да влагаме и душите си и силите си в отглеждането и развитието на Средногорски БАГРИ.
Защото, за да продължи да съществува един продукт на българският пазара не е само материална обезпеченост. Това е и талант, и новаторство. Дори безмерно усилие. Вяра и борба с вятърна мелница. Понякога сме жлъчни, друг път попадаме в ролята на наивни романтици, но дори и такива не спряхме да бъдем до вас през цялото това време и да изживяваме всяка реалност в района ни редом с всички ви. Дали това ни направи по-възвишени – едва ли. Но приятелството е да не се отказваш да приемаш всичко - и добро и лошо в едно с читетлите си. Да помагаш и смело да заявиш присъствието си – Днес, Тук и Сега. 
Ние оставихме следа чрез Вас във времето, бидейки полезни по един или друг начин – а това е заветната мисъл, дарена ни от великите радетели на Историята Българска. И това е достатъчно.
В началото бе Мечтата, след време узрял момент за сътворението й, а днес след 50 броя, е развитието и отглеждането на нашата рожба. А за подобно нещо няма граници. Има само чиста любов и непресъхващо желание, с които превъзмогваш всички физически граници на личността си. 
За да те има. За да останеш. За да те последват.

Пламен КУНЧЕВ:
Защо? Навъртяха се 50 броя на списанието и започнахме да се питаме един друг защо сме тук? Първата и главна причина е Петя Чолакова, която така прегърна идеята за „Багри” ,че дори и един скептик като мен взе да й вярва и то се случи. Списанието завладя с такъв гръм и трясък нашите общини, че ми е трудно да повярвам в близко бъдеще някой да направи същия или подобен продукт. Втората причина са принципите на издателя и собственик Светли, който не се поколеба да пусне статията „Куция кон”, спомогнала да изгони „Вашия човек” от Златица, въпреки оказания натиск от Общинската администрация и лично от агент „Балкан”, както и спирането на договора за информационно сътрудничество. Светли не се колебае никога какво решение да вземе като издател и то винагие: „За” всеки материал, „За” всяка статия, „За” всяка позиция от наша страна – въпреки нечистоплътните действия, предприети против него от разпозналите се лица.
Третата причина е лична. Беше ми дадено място и време да споделя своите виждания, да опиша Вашите проблеми и желания, а също така да изказвам своята позиция, доста често различна от тази на главния редактор и издателя. Само ще Ви припомня, че подкрепата ми за сметище на „Екодивелъпмънт” беше на 360 градуса от мнението на обществеността и това на г-ца Чолакова, и в същото време беше публикувана в списанието. Може би трябва да напомня на някои съветници от Общински съвет Златица и „обществени личности”, че Аз бях За инвестициите в подобен проект, За работни места, За финансова облага за Община Златица, докато всичките Вие правехте комитети против фирмата и личността, която стоеше зад нея. Сега сме свидетели на някакъв обрат в поведението Ви, който аз наричам... Хайде, по случай 50-тия брой на „Багри” да си спестим обидните епитети.
Дами и Господа, Другари и Другарки, много Ви здраве от „Средногорски БАГРИ” – списанието на щурите, смелите, свежите и уникалните.
Ваш: „М. Милоров”.

Веселин РОГАЧЕВ:
Защо ги правим ли? 
Защото ние сме... тия, тия и ония. „С две думи” – Различни.
Защото на хората им писна от всекидневния фалш и лъжи. Гаци ЛАЙФ, Вес Рогачев, Горда Златишкова, Атила, Дечка, Пламен Кунчев, Петя Чолакова, Светли, Ванчо и... други, и други – Различни и Истински. Като цветовете на дъгата. Нашата дъга. Нашата вярност. Нашето Средногорие.
Докосвайки се до душите на Нашите читатели ние предоставяме същата възможност и на тях. Защото сме с открити сърца. Може би – сърцати. 
Защото обичаме красотата и истината. Обичаме България и нашето Средногорие. 
Мразим лъжата и лустрото. Мразим фалша и лакейщината. 
Ненавиждаме предателството, блюдолизниците и най-вече дупедавците.
Такива ни харесват хората – такива трябва да останем.
А, да... Щях да забравя! Сто години Независимост – 50 брой на БАГРИ. 
И ако това не е поличба!

РОДЕН НА 4-ТИ ЮЛИ

Да, имаше такъв американски филм и той разказваше за саможертвата, себеотрицанието и цената на човешкия живот. 
Красив, малко тъжен, изпълнен с послания.
Подобен бе 4-ти юли в Пирдоп, като изключим, че никак не бе тъжен, 
но изпълнен с послания и истински красив.
Роди се Ротари-парк Пирдоп. Блесна с целия блясък на хиляди балони, екна и изпълни пространството със звънлив детски смях.
„Вие се влакчето с много вагони, цяло накичено с пъстри балони, пее машината – влакчето блясва и през тунелите то не угасва”.

Не би могъл никой от присъстващите да не се сети за тази пъстра детска песничка, щом зърне шареното влакче в центъра на Детското селище, което в този ден бе пълно с нетърпеливи пътници, тръгнали за гара „Вълшебство”.

Клоуни, свирки, лакомства – всичко необходимо, за да се случи весел и неповторим детски празник, бе осигурено от гордите Ротарианци – виновници това да се случи. Тяхната цел бе изпълнена, можеха за миг да отдъхнат, наслаждавайки се на постигнатото. Трибагрената лента за откриване на първи етап на Ротари-парк „Дружба” – Пирдоп бе отрязана от все още настоящия президент Стойно Стойнов, подпомогнат от новия Дамян Ненов и Личността на годината за 2007-ма Радка Николова от гр. Златица, заслужила титлата с изключителната си постъпка – да осинови и осигури дом на две останали без дом момичета.
Леле, какъв ден! Колко цветове, какви багри, какво настроение! Наистина невероятен празник! Един до миналата година съвсем невзрачен парк, днес бе препълнен с деца, майки, зрители, грейнал с цветовете на пързалки, люлки, пейки, въртележки, чешми и беседки. Всичко, което е нужно, за да поиграеш на воля, да се завъртиш и залюлееш, да усетиш вятъра в косите си, да се усмихнеш, да се срещнеш с приятелчета, да бъдеш дете.
Тържествени думи за откриване на Парка произнесе Симо Симов, който запозна присъстващите с историята му, преди той да достигне днешния си вид, казвайки, че най-голямата „вина” това да се случи носи Стойно Стойнов, подкрепен от Красимира Гюлеметова и всички ротарианци, помагали кой с каквото може и каквото е по силите му.
Събитието премина в много смях, незабравими емоции за малчуганите и забавления, които бяха осигурени от неуморните клоуни, специално поканени за случая. Удовлетворението за всички нас са думите на една дама ”Не познавам днес други хора, които с такъв възрожденски плам и себеотрицание да правят толкова добрини за обществото с любов и за своя сметка!”
Да се родиш на 4-ти юли! За Пирдоп и Средногорието този 4-ти юли ще остане в спомените като красив рожден ден на нашия Ротари-парк - Детско селище „Дружба”. Да го пазим и да му се наслаждаваме. На добър час!

ОТБЕЛЯЗАХМЕ РОЖДЕСТВОТО НА ЛЕВСКИ

На 18-ти юли отбелязахме една изключителна за България дата – рождения ден на Васил Иванов Кунчев. 171 години от деня, в който се роди човекът, дарил ни своята душа и сърце.
„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
Всъщност, всеки от нас знае кой е Левски. Всеки от нас в себе си смята, че носи нещо от неговата сила, воля и непримиримост. Всеки се старае да следва примера му. Е,... почти всеки.
Много често в днешно време се случва да чуем неговото свято име от хора, които с действията си никак не му приличат. Напротив, по-скоро са от тези, срещу които той се е борил. И е малко неприятно, и е много непонятно, че трябва да ставаме свидетели именно на това – да се скверни една реликва българска, в името на нещо, срещу което той яростно се е борил.
Винаги, когато е трябвало да отразим събитие, отбелязващо годишнина, свързана с примера на Левски, а и друг велик българин, се замисляме за днешните времена и днешната ни окаяна позиция относно собственото ни съществуване. Няма как да не се замисли човек в какъв свят живеем и къде е Левски сега?... Защо отново имаме нужда от него, след като вече сме свободна държава? Може би, за да ни опази от самите нас, неспособни да задържим и извоюваме свободата си. Не само физическата, по-скоро духовната, тази, да бъдеш себе си.
А годините се изнизват... Днес са вече 171 години от Рождението му, утре ще са 136 от обесването му. И все така сме на същото място и в същото положение, оплетени в оковите на ограниченията, които сами си налагаме и страха да отстояваме започнатото. 

Вече 171 години всички се прекланяме пред неговото слово, някои негови завети знаем наизуст, за други дори не сме чували.
И тази година Средногорието отбеляза подобаващо годишнината. Край Буново, където от година се извисява мемориален комплекс, изграден в негова чест, се събраха жители и гости да поднесат венци и сведат глава пред подвига му. Кметът на община Мирково Цв. Йотина, домакин на събитието, приветства събралите се хора, произнесе слово в чест Дякона, след което даде думата на кмета на Община Пирдоп Ант. Илиева, която прочете специално подготвен материал за него. Венци бяха поднесени и от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова, от ръководствата на „Елаците Мед” и „Геотехмин”, председателя на Пирдопската общинска организация на партия ГЕРБ Васил Кафеджиев, ученици от Средногорските училища, от членовете на клуб „Традиция” Златица-Пирдоп и Мирково.

Връщайки се назад, се сещам какво е написал за Апостола Христо Смирненски по повод 49-годишнината от обесването му: „Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове - и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните. 
Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата - пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата....”.
И се замислям не е ли време да се осъзнаем като народ. Време е. Наистина настана време да се вгледаме в делата му и да последваме стъпките му, за да изпълним със смисъл саможертвата му...

Петя ЧОЛАКОВА

Цветно вълшебство сътвори ЦДГ "Слънце" Златица

Някога, много отдавна, в началото на вековете, никой не бил чувал за цветовете.
Навсякъде било празно и бяло, сякаш цяло столетие сняг бе валяло...

С тези невероятни и изпълнени с вълшебни обещания думи започна невероятният спектакъл на възпитаниците от ЦДГ „Слънце” град Златица. Малките актьори изпълниха сцената, облечени в костюми, специално приготвени за събитието, което премина под мотото „Как белият свят бил оцветен – да го пазим чист всеки ден”.
„Бялото е най-чисто! Чисто като водата, бликнала от планината” и в бистрен танц децата се потопиха в танца на водата, смеейки се звънко като планински поток.
Детското е най-чисто, детското е най-невинно и когато пред теб малки крачета потропват, ръчички се отправят към небето, пируети, танцови стъпки и съчетания оживяват, за да ти показжат колко е нужно да бъдем грижовни и да пазим природата, няма как да не се вгледаш в своето ежедневие и да не си дадеш сметка, че без твоето отговорно отношение не би могъл да осигуриш на детето си наистина чисто детство. Това бе посланието и на самите деца.
Изключително добре съчетан, спектакълът на ЦДГ „Слънце” премина през различните настроения и значение, които носят цветовете – синьо, жълто, зелено, червено, лилаво, розово, оранжево. И всичко съчетано в изключително добре изработени костюми на патета, жабчета, облаци, цветя и ярко слънце.
„Ей така бил светът оцветен... много отдавна, в един хубав ден..., когато навсякъде било празно и бяло... и даже Бялото още спяло.
Ако земята днес ви хареса... Ако е хубава като принцеса... Пролет и есен, зиме и лете благодарете на Цветовете! Те природата нарисуваха с боички, да я пазим чиста всички!”
Един прекрасен шедьовър сътвориха децата от ЦДГ „Слънце” град Златица, оцветен в настроение и много забавления. И най-важното, изпълнен с посланието към всички нас да бъдем по-отговорни към природата и света около нас, защото децата ни искат и трябва да имат възможност да се радват на красотата й всеки ден, а не да попадат на изхвърлени фасове, хартии навсякъде, да пият замърсена вода и да бъдат обречени.
„Детска градина „Слънце”, построена през 1978 г. всяка сутрин посреща своите възпитаници в просторни и уютни помещения, отделни спални и широк слънчев двор за безопасни и спокойни игри. С много любов и внимание за най-малките граждани на Златица се грижи екип от опитни педагози, които заедно с целия колектив работят така, че децата с желание да посещават детската градина” – това бяха думите на водещата, представяйки своята работа и своето детско заведение.
А малките граждани на Златица в звуци, песни и танци ни показаха какво са научили и колко много са постигнали.
Режисьори на амбициозния проект са учителките Нели Събева и Мария Мичева. Вдъхновени от Багрите, които запълват деня ни, те сътвориха това значително събитие, на което публиката се наслади и бурно аплодира. Изключителните костюми на малките актьори са изцяло подготвени от г-жа Нели Събева, която притежава талант, желание и воля да сътворява красота. Тя с майсторлък и любов е ушила костюмчета за жабчета, патета, народни носии и най- вече костюмите за кулминацията на спектакъла – роклята, която плавно се разгръща от децата и огрява сцената с полите си като истинско „Слънце” – името на детското заведение.
По време на спектакълът имаше мултимедийна презентация, изцяло съчетана с него. На екрана оживяваше картина, сътворена от малък художник, изпъстрена с цветя, облачета, слънчево настроение.
И както казва Жълтото: „Няма измама, просто без мен малко е скучен новият ден. Ако отвориш широко очи ще видиш жълтите ми лъчи. Аз ще изпъдя сивата скука, нека слънце тук да блещука!”, ние ще продължим: И нека в делника на всеки един от нас, зрители, родители и гости, да блещука слънчев лъч, който да изпъди сивината, за да бъдем по-радостни и щастливи. Всеки ден, носейки спомена от засмените лица и озарени от радостните очи на децата от ЦДГ „Слънце” - Златица, които ни поднесоха в дар своето послание и своите таланти.
Петя ЧОЛАКОВА