РОДЕН НА 4-ТИ ЮЛИ

Да, имаше такъв американски филм и той разказваше за саможертвата, себеотрицанието и цената на човешкия живот. 
Красив, малко тъжен, изпълнен с послания.
Подобен бе 4-ти юли в Пирдоп, като изключим, че никак не бе тъжен, 
но изпълнен с послания и истински красив.
Роди се Ротари-парк Пирдоп. Блесна с целия блясък на хиляди балони, екна и изпълни пространството със звънлив детски смях.
„Вие се влакчето с много вагони, цяло накичено с пъстри балони, пее машината – влакчето блясва и през тунелите то не угасва”.

Не би могъл никой от присъстващите да не се сети за тази пъстра детска песничка, щом зърне шареното влакче в центъра на Детското селище, което в този ден бе пълно с нетърпеливи пътници, тръгнали за гара „Вълшебство”.

Клоуни, свирки, лакомства – всичко необходимо, за да се случи весел и неповторим детски празник, бе осигурено от гордите Ротарианци – виновници това да се случи. Тяхната цел бе изпълнена, можеха за миг да отдъхнат, наслаждавайки се на постигнатото. Трибагрената лента за откриване на първи етап на Ротари-парк „Дружба” – Пирдоп бе отрязана от все още настоящия президент Стойно Стойнов, подпомогнат от новия Дамян Ненов и Личността на годината за 2007-ма Радка Николова от гр. Златица, заслужила титлата с изключителната си постъпка – да осинови и осигури дом на две останали без дом момичета.
Леле, какъв ден! Колко цветове, какви багри, какво настроение! Наистина невероятен празник! Един до миналата година съвсем невзрачен парк, днес бе препълнен с деца, майки, зрители, грейнал с цветовете на пързалки, люлки, пейки, въртележки, чешми и беседки. Всичко, което е нужно, за да поиграеш на воля, да се завъртиш и залюлееш, да усетиш вятъра в косите си, да се усмихнеш, да се срещнеш с приятелчета, да бъдеш дете.
Тържествени думи за откриване на Парка произнесе Симо Симов, който запозна присъстващите с историята му, преди той да достигне днешния си вид, казвайки, че най-голямата „вина” това да се случи носи Стойно Стойнов, подкрепен от Красимира Гюлеметова и всички ротарианци, помагали кой с каквото може и каквото е по силите му.
Събитието премина в много смях, незабравими емоции за малчуганите и забавления, които бяха осигурени от неуморните клоуни, специално поканени за случая. Удовлетворението за всички нас са думите на една дама ”Не познавам днес други хора, които с такъв възрожденски плам и себеотрицание да правят толкова добрини за обществото с любов и за своя сметка!”
Да се родиш на 4-ти юли! За Пирдоп и Средногорието този 4-ти юли ще остане в спомените като красив рожден ден на нашия Ротари-парк - Детско селище „Дружба”. Да го пазим и да му се наслаждаваме. На добър час!

ОТБЕЛЯЗАХМЕ РОЖДЕСТВОТО НА ЛЕВСКИ

На 18-ти юли отбелязахме една изключителна за България дата – рождения ден на Васил Иванов Кунчев. 171 години от деня, в който се роди човекът, дарил ни своята душа и сърце.
„Нашата работа зависи от нашите собствени усилия“, „Народната работа стои над всичко“, „Играем с живота на 7 милиона българи – трябва зряло да се постъпва“, „Времето е в нас и ние сме във времето“. Това са само част от написаните мисли, превъплътени в действия на Апостола на Българската свобода Васил Левски.
Всъщност, всеки от нас знае кой е Левски. Всеки от нас в себе си смята, че носи нещо от неговата сила, воля и непримиримост. Всеки се старае да следва примера му. Е,... почти всеки.
Много често в днешно време се случва да чуем неговото свято име от хора, които с действията си никак не му приличат. Напротив, по-скоро са от тези, срещу които той се е борил. И е малко неприятно, и е много непонятно, че трябва да ставаме свидетели именно на това – да се скверни една реликва българска, в името на нещо, срещу което той яростно се е борил.
Винаги, когато е трябвало да отразим събитие, отбелязващо годишнина, свързана с примера на Левски, а и друг велик българин, се замисляме за днешните времена и днешната ни окаяна позиция относно собственото ни съществуване. Няма как да не се замисли човек в какъв свят живеем и къде е Левски сега?... Защо отново имаме нужда от него, след като вече сме свободна държава? Може би, за да ни опази от самите нас, неспособни да задържим и извоюваме свободата си. Не само физическата, по-скоро духовната, тази, да бъдеш себе си.
А годините се изнизват... Днес са вече 171 години от Рождението му, утре ще са 136 от обесването му. И все така сме на същото място и в същото положение, оплетени в оковите на ограниченията, които сами си налагаме и страха да отстояваме започнатото. 

Вече 171 години всички се прекланяме пред неговото слово, някои негови завети знаем наизуст, за други дори не сме чували.
И тази година Средногорието отбеляза подобаващо годишнината. Край Буново, където от година се извисява мемориален комплекс, изграден в негова чест, се събраха жители и гости да поднесат венци и сведат глава пред подвига му. Кметът на община Мирково Цв. Йотина, домакин на събитието, приветства събралите се хора, произнесе слово в чест Дякона, след което даде думата на кмета на Община Пирдоп Ант. Илиева, която прочете специално подготвен материал за него. Венци бяха поднесени и от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова, от ръководствата на „Елаците Мед” и „Геотехмин”, председателя на Пирдопската общинска организация на партия ГЕРБ Васил Кафеджиев, ученици от Средногорските училища, от членовете на клуб „Традиция” Златица-Пирдоп и Мирково.

Връщайки се назад, се сещам какво е написал за Апостола Христо Смирненски по повод 49-годишнината от обесването му: „Срещу дебелите стени на робството, градени с векове, не е достатъчен само един вихрен удар. Непрекъсната енергия, упорита работа и вседневни щурмове - и тогава пред нас не може да устои най-здравата крепост на тираните. 
Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тях. Редом с бурния копнеж за свобода в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата - пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата....”.
И се замислям не е ли време да се осъзнаем като народ. Време е. Наистина настана време да се вгледаме в делата му и да последваме стъпките му, за да изпълним със смисъл саможертвата му...

Петя ЧОЛАКОВА

Цветно вълшебство сътвори ЦДГ "Слънце" Златица

Някога, много отдавна, в началото на вековете, никой не бил чувал за цветовете.
Навсякъде било празно и бяло, сякаш цяло столетие сняг бе валяло...

С тези невероятни и изпълнени с вълшебни обещания думи започна невероятният спектакъл на възпитаниците от ЦДГ „Слънце” град Златица. Малките актьори изпълниха сцената, облечени в костюми, специално приготвени за събитието, което премина под мотото „Как белият свят бил оцветен – да го пазим чист всеки ден”.
„Бялото е най-чисто! Чисто като водата, бликнала от планината” и в бистрен танц децата се потопиха в танца на водата, смеейки се звънко като планински поток.
Детското е най-чисто, детското е най-невинно и когато пред теб малки крачета потропват, ръчички се отправят към небето, пируети, танцови стъпки и съчетания оживяват, за да ти показжат колко е нужно да бъдем грижовни и да пазим природата, няма как да не се вгледаш в своето ежедневие и да не си дадеш сметка, че без твоето отговорно отношение не би могъл да осигуриш на детето си наистина чисто детство. Това бе посланието и на самите деца.
Изключително добре съчетан, спектакълът на ЦДГ „Слънце” премина през различните настроения и значение, които носят цветовете – синьо, жълто, зелено, червено, лилаво, розово, оранжево. И всичко съчетано в изключително добре изработени костюми на патета, жабчета, облаци, цветя и ярко слънце.
„Ей така бил светът оцветен... много отдавна, в един хубав ден..., когато навсякъде било празно и бяло... и даже Бялото още спяло.
Ако земята днес ви хареса... Ако е хубава като принцеса... Пролет и есен, зиме и лете благодарете на Цветовете! Те природата нарисуваха с боички, да я пазим чиста всички!”
Един прекрасен шедьовър сътвориха децата от ЦДГ „Слънце” град Златица, оцветен в настроение и много забавления. И най-важното, изпълнен с посланието към всички нас да бъдем по-отговорни към природата и света около нас, защото децата ни искат и трябва да имат възможност да се радват на красотата й всеки ден, а не да попадат на изхвърлени фасове, хартии навсякъде, да пият замърсена вода и да бъдат обречени.
„Детска градина „Слънце”, построена през 1978 г. всяка сутрин посреща своите възпитаници в просторни и уютни помещения, отделни спални и широк слънчев двор за безопасни и спокойни игри. С много любов и внимание за най-малките граждани на Златица се грижи екип от опитни педагози, които заедно с целия колектив работят така, че децата с желание да посещават детската градина” – това бяха думите на водещата, представяйки своята работа и своето детско заведение.
А малките граждани на Златица в звуци, песни и танци ни показаха какво са научили и колко много са постигнали.
Режисьори на амбициозния проект са учителките Нели Събева и Мария Мичева. Вдъхновени от Багрите, които запълват деня ни, те сътвориха това значително събитие, на което публиката се наслади и бурно аплодира. Изключителните костюми на малките актьори са изцяло подготвени от г-жа Нели Събева, която притежава талант, желание и воля да сътворява красота. Тя с майсторлък и любов е ушила костюмчета за жабчета, патета, народни носии и най- вече костюмите за кулминацията на спектакъла – роклята, която плавно се разгръща от децата и огрява сцената с полите си като истинско „Слънце” – името на детското заведение.
По време на спектакълът имаше мултимедийна презентация, изцяло съчетана с него. На екрана оживяваше картина, сътворена от малък художник, изпъстрена с цветя, облачета, слънчево настроение.
И както казва Жълтото: „Няма измама, просто без мен малко е скучен новият ден. Ако отвориш широко очи ще видиш жълтите ми лъчи. Аз ще изпъдя сивата скука, нека слънце тук да блещука!”, ние ще продължим: И нека в делника на всеки един от нас, зрители, родители и гости, да блещука слънчев лъч, който да изпъди сивината, за да бъдем по-радостни и щастливи. Всеки ден, носейки спомена от засмените лица и озарени от радостните очи на децата от ЦДГ „Слънце” - Златица, които ни поднесоха в дар своето послание и своите таланти.
Петя ЧОЛАКОВА

10 ГОДИНИ БЕЗ НАШИЯ СТОЯН

Проведе се турнир по борба в памет на Стоян Николов – борецът от Златица! Седнах и се замислих как най-добре би било да отразя събитието – да спомена кой е присъствал, защо е присъствал и кой какви медали е спечелил? Започнах. Спортни срещи, адреналин, състезателен дух, задушна зала без места за многобройната публика, поканени изборно гости, мухлясали стени. И спрях. Все пак това не е поредното състезание, макар малко такива да се случват в Златица (нямаме капацитет и база да организираме повече). Всъщност датата и събитието бяха за съвсем друго нещо. Какво да правя? Това не е просто едно състезание, това е жест към един човек, прославил Златица. Моята Златица. И макар в момента нещата тук да не са съвсем наред, макар да имаме много различни гледни точки как би трябвало да се организира подобно събитие, трябва ли непременно да има банкет за общинските съветници при положение, че не са поканени много от приятелите на шампиона Стоян Николов. Макар да не са уважени негови съотборници и съученици, близки приятели, все пак става въпрос за един велик Златичанин.
Погледнах към рафта зад себе си. Там, на почетно място стоеше книгата „Нашият Стоян”. Казах си, не е ли по-добре да почета от нея, да не обръщам внимание кой иска и кой не Златица да върви напред, кой за какво се бори и какво прави, а да покажа какво е направил един обикновен човек от едно обикновено златишко семейство. Не е ли по-важно да разкажа отново за човека с голямо сърце, който без да се пита дали ще има в негова чест организирани банкети, е завоювал слава за България. И за Златица.
Честен поглед вперен напред с увереност и вяра, че усилието си заслужава, ме гледаше от корицата на малка невзрачна книга. Разгърнах страниците и се зачетох за „Нашият брат”:
Здравка Николова: Бяхме и все още сме много задружно семейство – братята ми бяха петима, Стоян най-малкият, след него съм аз. Човекът, който ни научи да живеем сплотено беше мама. Не сме забравили уроците й и днес. А Стоян помагаше на всички ни, без изключение. Беше народен човек в истинския смисъл на тази дума.
Нено Николов: Той много не говореше. Не беше по празните приказки. Доказваше обичта си и братската си привързаност с дела. Помагаше ни от сърце и щеше да продължи да го прави. Просто си беше такъв – добряк и работлив. Не оставаше без работа. Не можеше да стои със скръстени ръце.
Радка Банчева: Стоян беше добър човек. С циганина беше циганин, с българина – българин. Не можеше да мрази и не казваше лоша дума за никого, независимо от взаимоотношенията им. Затова имаше страшно много приятели. Когато се разболя, те не го оставиха сам... Той не остана сам до последния си дъх. С приятелството си хората направиха краят му достоен и не го оставиха да унива... Много ми липсва. Ще го помня винаги такъв, какъвто беше – сърдечен, готов да помогне на всеки, спокоен и удовлетворен от живота.
Разплаках се, четейки тези редове, защото почувствах липсата на човек, който никога не съм познавала отблизо, но продължих да попивам спомените на хората, които макар и да не бяха поканени на днешното „тържество”, винаги са били в сърцето му и той в тяхното остава да бъде жив и вечен.
Един Стоян Николов – Световен и Европейски шампион по класическа борба бе просто такъв – добряк и работлив. Човекът, прославил Златица и България по целия свят. Един самороден талант, едно изключително явление в българския спорт.
„Човек като него повече не срещнах” споделя първият треньор на Стоян Иван Минкин. „На тепиха Стоян беше като Бог. Всеки път беше различен и непредвидим. Много пъти са го снимали, за да разучават хватките му, но никой не успя да го опознае и разгадае като спортист. Дори едни и същи хватки, той правеше по различен начин. Нямаше високо образование, но имаше интелект, имаше голяма спортна и човешка култура”. Думите на първият му треньор ме карат да настръхвам. Изпълват ме със страхопочитание и преклонение. И много съжаление – за това, че не съм имала възможност да се запозная с този необятен истински Човек и, че днес няма такива като него. А за Стоян Николов можело да се говори с дни.

Турнирът в негова чест в Златица мина добре по отношение на участниците. С изключителна гордост всички ние се насладихме на Златишките момчета, тръгнали по стъпките на Стоян, надявайки се да достигнат неговите успехи. Медалите раздадоха кметовете на Златица и Копривщица, заслужили спортисти и други. В категория до 66 г. златния медал грабна Васко, до 67 г. Ганчо от СК “Стоян Николов” - Златица, а купа за най-атлетичен състезател Йото Христов.
Петя ЧОЛАКОВА

Житейска и спортна биография
2 април 1949 г. - Роден в град Златица, Софийски окръг.
1963 г. - Започва да се занимава с класическа борба при треньора Иван Минкин.
1968 г. - Включен е в състава на националния отбор по класическа борба.
1971-1980 г. - Републикански шампион в своята категория - до 90 кг.
1971 г. - Вицесветовен шампион от София.
1972 г. - Европейски шампион в Катовице.
1972 г. - Спортист № 1 в десетката на най-добрите спортисти от Софийски окръг.
1973 г. - Втори на Европейското първенство в Хелзинки.
1973 г. - Бронзов медалист от Световното първенство в Техеран, Иран.
1974 г. - Бронзов медалист от Световното първенство в Катовице, Полша.
1975 г. - Победител в турнира и носител на Златният пояс “Никола Петров”.
1975 г. - Носител на сребърен медал от Световното първенство в Минск.
1975 г. - Спортист № 1 в десетката на най-добрите спортисти от Софийски окръг.
1976 г. - Вицешампион на Европейското първенство в Ленинград.
1976 г. - Олимпийски вицешампион от игрите в Монреал, Канада.
1977 г. - Трето място от Световното първенство в Гьотеборг, Норвегия.
1978 г. - Отборен вицешампион с “Чавдар”, Етрополе на Републиканското първенство.
1978 г. - Световен шампион от първенството в Мексико.
1980 г. - Носител на бронзов медал от първенството на Стория континент в Прага.

През 1983 г. Стоян Николов напуска големия тепих достойно, с чувство на изпълнен дълг и с безкрайна признателност към цялата спортна общественост на България.


ЗЛАТНИТЕ ХВАТКИ. Най-константна форма имат хвърлянията през гръб и хвърлянията през гърди. Затова тези хватки бяха опитните образци на руските научни работници, които първи започнаха изследвания в тази област. Многобройните изследвания, извършени в лабораторията по борба през последните години, дадоха твърде интересни резултати. Индивидуалният анализ на тензограмите разкрива явления, които не могат да се забележат визуално дори на кинограмите. Хвърлянето през гръб разделихме на 4 фази: подготовка (захват, повиване и вкарване на тази под тялото на противника); избиване; полет-приземяване и заключителни усилия (добутване). Това разграничение съответствува на действието на силите, като акцентът се поставя върху избиването. Последното определя характеристиката на полетна фаза, по време на която противникът е абсолютно управляем.
Заслужилите майстори на спорта Стоян Николов и Христо Трайков са познати като световно известни майстори на тази хватка.
Характерното при тяхното изпълнение и особено при Трайков е по-дългата подготвителна фаза, необходима за хубавото влизане под противника. Затова тяхната първа фаза има два спада, но въздействието върху противника е по-дълго и контролирано, а хвърлянето винаги е красиво и ефектно.
Из книгата на проф. Райко Петров
“Усъвършенстване на технико-тактическото майсторство на бореца”

Челопешкият празник на Корминеш

Отново дойде дългоочавкваният от всички челопечани, а и не само, ден на Всите светии. Специален празник за Община Челопеч, който от година на година става все по-посещаем и все по-тържествен.
С всяка изминала година гордите борове, засадени от грижовни и всеотдайни челопечани в местността Корминеш приютяват в своите сенчести прегръдки дошлите да се повеселят, до отморят и да се насладят на програмата, подготвена от Общинската администрация и кмета на Общината специално за тях.
През годините, през които ние от „Багри” споделяме Челопешкия голям ден на сцената на Корминеш се изредиха Иван Балсамаджиев, Галена, Мира и Милко Калайджиев, Тони Дачева и Найден Милков, Вероника, Славка Калчева. Насладихме се на изключителното актьорско майсторство на Мая Новоселска и Христо Гърбов, както и на всеобщия любимец Руслан Мъйнов. И така през годините, та до днес, когато специално за всички челопечани и гости на празника бяха поканени ДесиСлава, Поли Паскова и отново вече доказалия се водещ Руслан.
Естествено, не мога да отмина и да не отбележа със задоволство, че освен известните изпълнители, сцената заразяваха с ентусиазъм и нашите си, местни творци от самодейните състави към училище, читалище, община.
Пъстрозвучна дъга омайва винаги този ден местността Корминеш и я кара да засияе с по-различна светлина. Светлината на споделения празник, блясъка на звездите, дошли специално за случая, красотата на самородните челопешки таланти, дочакали с нетърпение да ни представят своето творчество. И всичко това, организирано от сплотения екип на общинската администрация.
Обърнахме се към новия стар кмет на Община Челопеч инж. Алекси Кесяков да сподели с нас равносметката от годините, в които празника става все по-хубав и събира все повече жители от Челопеч и Средногорието.
И той отговори:
Радвам се, с всяка изминала година интересът към нашия празник нараства. Изключително съм горд, че днес тук има много повече посетители от миналата година, което ме кара да смятам, че се справяме добре и хората остават доволни. Това е преди всичко техният празник и наша основна грижа е той да протече гладко и да има за всекиго по нещо. Затова и се стараем всяка година да обогатяваме програмата, да каним различни изпълнители, за да могат челопечани и гости да им се радват, да могат да потанцуват, да се забавляват. Благодаря на всички, уважили празника ни.

Над 60 малки гости на празника получиха като подарък плюшени зайчета от местното ръководство на партия “НДСВ”.
Сред гостите се открояваха кмета на Община Мирково Цв. Йотина, кмета на община Пирдоп Антоанета Илиева, кмета на община Чавдар Пенчо Геров, кмета на кметство Карлиево Иван Иванов, представители на местни организации и спонсори.