11 април 2013
16 февруари 2013
НОВИЯТ БРОЙ НА "СРЕДНОГОРСКИ БАГРИ"
Списание "Средногорски БАГРИ" можете да разгледате в електронен вариант на адрес:
ПАМЕТНИК - КРЪСТ - ГРОБИЩЕ
Преди повече от година, на 25-ти май 2011 г. в края на Нонкиния мандат, се проведе паметна сесия на ОбС-Златица, на която съветници и граждани с едноминутно мълчание се преклониха пред погиналата община Златица. Предложението дойде от общински съветник инж. Тома Найденов - доайен в златишкия общински съвет и виден представител на БСП. Дали това бе оценка за тогавашното управление, или г-н Найденов, като един апостол-пророк Тома предрече трагичното унищожение на нашата мила община, виждайки в бъдещето нейния пагубен край, можем само да гадаем, но днес, влизайки в Златица - посока София - Бургас, търпеливо изчаквайки по “Софийско шосе” да преминат тежкотоварните камиони с арсенов концентрат от рудник Челопеч, преглъщайки хиляди ругатни заради поредното хлътване на автомобила в зейналите ями по златишките друмища, се натъкваме на смущаваща гледка - до паметника в махала “Пещерата” гордо стърчи дървен кръст, който бе монтиран по-малко от година след паметната сесия, ознаменуваща кончината на Златица.
Паметник до Кръст = Гробище.
Как беше приватизиран МДК „Георги Дамянов” и защо България получи НУЛА лева от сделката?
Интервю на Боян Аспарухов с инж. Георги Симов - изпълнителен директор на МДК „Георги Дамянов” в периода 1992 – 1996 г., пряк участник и очевидец на случилото се.
Инж. Симов управлява 2600 работници и служители в комбината преди приватизацията му.
Предаването “Капиталът”, 34-ти брой, 01.12.2012 г.
Алфа ТВ
Инж. Георги Симов: Ако тази сделка бъде разгледана от специалисти от всички области, които имат участие в приватизацията, ще се окаже, че тя е един пътеводител към това какво не трябва да се прави в България и защо сега България е на това дередже.
Приемам, че са ни натиснали от това, че ще влезнем в Европа само като дадем завода, но без капка достойнство и такова безродство, както го направихме ние, не трябва. Пуснахме ги тук, огледаха, видяха, решиха кой ще бъде инвеститора и им го дадохме без пари.
ОТЗОВАВАНЕТО - ГРАЖДАНСКО ОРЪЖИЕ ЗА КАЛПАВИ ПОЛИТИЦИ
Борислав Цеков, www.24chasa.bg
Гражданите трябва да могат да отзовават калпави депутати, общински съветници и кметове, без да чакат следващи избори. За това е говорено през годините, но Движение “Модерна България” предлага конкретна процедура и предприема действие за предизвикване на такава промяна. Партийното статукво по правило не иска подобен контрол на гражданите върху политиците. Първо, защото не е изгодно на олигархията. За нея овластените граждани са като тамян за дявола. Второ, защото това ограничава безконтролната власт на политбюрата.Такива механизми обаче работят успешно в развити демокрации като САЩ, Канада, Швейцария, а правителството на Дейвид Камерън във Великобритания го включи в пакет от реформи на политическата система. В Латвия пък през 2008 г. с референдум парламентът беше задължен да промени конституцията и да въведе процедура за отзоваване на целия парламент. Приложиха я успешно три години по-късно. През 2011 г. в САЩ бяха стартирани 150 процедури за отзоваване на щатски конгресмени, губернатори и кметове, от които половината успяха. Популярен пример е изборът на Арнолд Шварценегер за губернатор на щата Калифорния, който има мащабите на седмата икономика в света, след като предишният губернатор беше предсрочно отзован от избирателите.
Без да е панацея, този граждански контрол е ключов за оздравяването на нашата политическа система, която страда от хронично гражданско недоверие. Ще стабилизира държавността и институциите и ще подобри кадровата селекция на партиите. За да няма волунтаризъм, процедурата трябва да е следната. Първо, при конкретни основания определено число избиратели, например 5 % от гласувалите в съответния район, с подписка могат да поискат насрочване на вот за отзоваване.
Възможните основания са - напускане на листата, с която е избран, повдигане на обвинение за корупция, установен конфликт на интереси. В посочените примери от чужбина отзоваване може да се иска дори поради несъгласие с провежданата политика. Това заслужава дискусия и у нас, но безспорният минимум са вече изброените.
Второ, трябва да е изтекла поне година от мандата. Трето, за да запази поста си, политикът трябва да получи вот на доверие от поне толкова избиратели, колкото са го избрали. Да постигне своята избирателна квота - ако е бил избран с хиляда гласа, поне толкова трябва да получи, за да запази поста, без значение, че опонентите му може да са в пъти повече.
Това е гаранция, че едно управляващо мнозинство не може да се саморазправя с опозицията. Ако запази поста си, значи политическото представителство е обществено легитимно. Загуби ли вота, системата се стабилизира, като в парламента или общинския съвет влиза следващият от листата на съответната партия, а ако отзованият е кмет - насрочва се частичен избор. И в това няма нищо драматично, още по-малко дестабилизиращо. Напротив, когато гражданите имат доверие в избраниците си, а последните знаят, че зависят от тях, държавността е силна. Сега силна е олигархията, защото загубилите доверието на хората политици се превръщат в лесна маша, ставайки тотално зависими от нейната задкулисна подкрепа. За да стане това, е нужна поправка в Закона за местната власт и добавяне на една конституционна алинея.
Няма смисъл да чакаме или да се молим на партийните върхушки. Гражданската инициатива за национален референдум е възможност да се предизвикат промени, без да се питат партиите. Затова започваме подписка за референдум едновременно със следващите избори. До изборните бюлетини да има и бюлетина с “да” или “не” за въвеждането на механизъм за отзоваване. Това ще е стъпка към смяната на системата - от управление на олигархията към управление на гражданите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)

