Ротари Клуб Пирдоп посрещна Дистрикт Гуверньора Д-р Любо Атанасов

На 3 октомври Ротари Клуб Пирдоп бе удостоен с високата чест да бъде посетен от Гуверньора на Ротари България д-р Любен Атанасов – лекар, специалист по обща и детска хирургия, ротарианец от 1996 г.
За дейността на Ротари Клуб Пирдоп се говори с интерес и уважение между всички членове на Ротарианското общество и не случайно самият Гуверньор на Дистрикт 2482 България прояви интерес и посети Пирдоп, за да се запознае по-отблизо с членовете му.

Президентът Дамян Ненов, паст-президентите Стойно Стойнов и Цветан Райков, асистент-дистрикт гуверньора Симо Симов, секретаря на клуба Красимира Гюлеметова посрещнаха д-р Любен Атанасов в Ротари парк „Дружба” - Пирдоп. Срещата започна с разходка из красивия есенен парк, където г-н Атанасов се поспря край люлките, за да поговори с посетителите и да почерпи от тях информация за значимостта и нуждата от парка за всички пирдопчани и средногорци. Той се здрависа и поговори с посетителите в парка и се запозна с мнението им за това, което са направили ротарианците, доволни ли са, харесва ли им. Възторжените отговори на децата и родителите накараха всички да се усмихнат с удовлетворение от свършеното.
Ротарианците запознаха д-р Атанасов и със следващите етапи, които са в ход по цялостното изграждане на парка. Разказаха за горещото им желание да дадат възможност на децата да играят и спортуват на открито, на чист въздух, да се забавляват, състезават, да имат своето местенце, където да се чувстват добре – защитени от хвърчащите с бясна скорост автомобили. Гуверньорът сподели, че и други клубове са успели да получат паркови площи, но все още не са направили нищо в тях.

Последва приятелска вечеря, която започна с ритуалите на ротарианци, химна на Ротари и химна на Република България. С мултимедийна презентация бе направен преглед на събитията и програмите, изпълнени досега от РК Пирдоп и предвижданията и програмите, по които ще се работи занапред.

Д-р Атанасов се обърна към присъстващите ротарианци на срещата с думите: „Тази година е годината на нашите желания с действията си да превърнем колкото можем повече мечти в реалност, като разработим и изпълним програми, които ще подобрят живота на децата и ограничат невероятно високата детска смъртност”, след което изнесе презентация, посветена на основното правило на Ротари – „Служба без корист”, служба в полза на обществото.
Увлечени от ентусиазма и благородството, което цари в този клуб, пожелалите да станат негови членове Иван Миндилов, Любомир Маринов и Антоанета Илиева, бяха тържествено приети от Гуверньора на България след полагане на клетва и под бурните овации на редовните членове.

Васил Кафеджиев получи своят знак Пол Харис Фелоу, който се връчва за особени заслуги към ротарианското движение от Ротари Интернационал. Носители на този отличителен знак са Симо Симов, Симеон Николов, Дамян Ненов, Цветан Райков, Васил Кафеджиев, Любомир Гарчев, а за 2007-ма и 2008-ма година номинирани са Стойно Стойнов, Красимира Гюлеметова и Светослав Пенев.

Преди да приключи тържествената официална част всички сърдечно благодариха на Николай Илков – едно младо и интелигентно момче, което в продължение на повече от година самоотвержено и безкористно помагаше на клуба и изпълняваше задълженията на технически секретар, като му пожелаха да бъде първият президент на бъдещият Ротаракт, докато стане редовен член на Клуба.

Д-р Любен Атанасов бе видимо впечатлен от атмосферата и дейността на Клуба. На многобройните въпроси, които му бяха зададени, той отговори, че са своевременни и, че Клуба работи динамично, успешно и е един от малкото клубове в страната, които са успели да създадат авторитет и уважение в обществото с това, което правят.
Красимира Гюлеметова

ТОДОР ОВЧАРОВ - ЕДИН НАПЕТ ЮБИЛЯР

Всеки в Златица, а и в околията знае кой е. Няма как да не се сети, когато става въпрос за Тошо Гумения. Като се замислих за това, че всеки знае и веднага си припомних уникалното произведените на Ботев: „Кой не знай Чавдар Войвода, кой не е слушал за него?”. Така е и за бай Тошо Гумения от Златица – кой не е слушал за него. Още повече, че няма човек от околията да не е обувал поне веднъж в живота си неговите майсторски галоши и цървули. Че кой ли не е карал с гуми регенерат - пак негов майсторлък!
Тодор Овчаров стана на 80 години. Един наистина славен юбилей, изпълнен с мъдрост и опит. Извървявайки устремено своя професионален път, Тодор Овчаров винаги е мислел за своя роден край, за своята Златица и въпреки хилядите възможности “да хване по белия свят”, той решава и остава тук. До него неотлъчно е съпругата му Богинка и сплотеното му семейство.

Решихме по случай неговият емблематичен 80-годишен юбилей да направим едно бързо блиц-интервю и запазим за поколенията някои от неговите „бисери”. За изпълнението на тази мисия се запъти към уютния му дом Пламен Кунчев, или известния на всички ни Гаци. Хем от нас да му честити, хем да го попита за нещо по-така - за Златица преди и сега...
Ето и отговорите на зададените въпроси:

Здрасти бай Тошо! От вратата те питам най-важното – Златица уникален град ли е, хубав за живеене?
Златица е много хубав град. И сега е хубав град. Който не го харесва и който не иска да живее тук, да става и да си връви. Аз искам да кажа, че тук кметове и председатели трябва да стават хора, които са живели поне 50 години и да познават хората. Я някои ги нямаше 50 години и сега са дошли и искат да ни управляват града, да го определят уникален ли е не е ли. Такива трябва веднага да си идат.

Ти Златичанин ли си?
Златичанин, ама кореняк. От времето на пра-пра-пра-дядо ми още моите дедите Овчаровци всичките са от тук. Паметникът на моя пра-пра-дядо още стои в Златишките гробищата.
Той почина на 97 години.

Овчарови известна фамилия ли е?
От край до край. Не само известна, но и много добра фамилия, род с история и традиции. Само ще кажа, че Димитър Овчаров е бил кмет 12 години на град Златица.

Какво те боли, бай Тошо?
Боли ме, че тук идват хора, които не познават местните, като членовете на общинския съвет. Кой ги сложи там и кой ги избра? Не знаят ли те, че за да бъдат съветници и председатели трябва да познават проблемите на хората, а не само своите. Не може хора, които са завършили едно дърводелско училище да ни управляват. Те нямат място в град Златица.
Боли ме, че архивът на общината е като „гробища”. Смачкан и мухлясал. Като ти дотрябва нещо няма как да се намери. Девет години се съдя за имот, който е мой и ВКС ми даде решение, но в общината не приемаха заповедта на ВКС и не ме въвеждаха във владение. Защото зам. кмета по времето на Попов отказа да ми даде заповед. Боли ме, че окрадоха хиляда кубика камъни от Златишкото дере на Черешака, а за баластрата и пясъка да не говорим.
Искам да питам: къде е продадено, къде са парите, внесени ли са в общината?
И за “осенете” ме боли и за тях питам? От Златица до Краварника имаше дървета над 100-годишни. Кой и как ги отсече, къде се проведе търг, къде е материала и внесоха ли се пари в общинската хазна?
На хижата се направи покрив. Сега идват хора и казват, че тече. Кой е правил този покрив, кой е взел парите и не си е свършил работата питам? Защо на хижата все още няма ток? Каква е тази община да не осигури ток? Абе, да ти кажа много имам аз да питам, много да разправям, няма да ти стигне мястото.

Съжаляваш ли за нещо досега?
Съжалявам само за това, че цехът, който направих и го оставих да работят хора и да изкарват продукция, за да си хранят децата, се продаде на безценица. Съсипа се и сега не работи. На днешно време този цех може да работи много добре, защото хората търсят продукцията му, защото тя е евтина. Ама на, няма кой и така се занемари, че го затвориха.

Как си бай Тошо на 80 години?
Добре съм. Но сега малко съм пострадал – счупих си крака.
Радвам се на внуци и най-вече на последната правнучка Емили-Софи. На дъщеря си Зина. Доволен съм от живота си досега. Имам си пералня, която не се чупила от 50 години (баба Гина бел. ред). Живот бомбен. Благодаря на всички които ме уважават и ме посещават. Само ми е мъка как Масларова лъже хората, че увеличава пенсиите, а не дава нищо. Ама, глупав народ!

Интервю: Пламен Кунчев

ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА ПРАЗНУВАТ

Международният ден на възрастните хора - 1 октомври се чества от 1991 г. по инициатива на ООН. В днешният бързо остаряващ свят хората от третата възраст играят все по-голяма роля в обществото. Човешкият живот се удължава, благодарение на завоеванията на медицината и развитието на икономиката, затова възрастните хора в 21 век водят много по-активен начин на живот от своите връстници преди 50 години. Те са по-здрави, по-жизнени, по-информирани, по-трудоспособни.
По случай Международния ден на възрастните хора - 1 октомври, Пенсионерски клуб Златица бе организирал свое тържество в помещението на Клуба. Около отрупаните с вкусни домашно приготвения ястия, бяха насядали засмените наши приятели и приветливо ни подканяха да се включим в техния празник.
Винаги усмихнати и бодри членовете на Клуба отново ни заредиха с неугасимия огън на тяхната енергия.

По повод празника те бяха лично посетени от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, която ги изненада приятно и им поднесе поздравителен адрес. В него тя отправи най-сърдечни поздравления до всички златичани от третата възраст и изрази своята почит, както и почитта на общинска администрация към дълголетието и житейската им мъдрост. Тя сподели необходимостта от удвоени усилия на цялото ни общество, на всички общински служители и съветници, за да се гарантират правата, социалната осигуреност и достоен живот на всички.
Пожелания за здраве, дълголетие и спокойни старини към празнуващите поднесе и екипа на списание „Средногорски БАГРИ”.

Запетите пенсионери от Златица зададоха на инж. Нонка Каменова множество въпроси, свързани с осигуряването на дърва за хората с увреждания и други. Те благодариха за уважението и подкрепата, която винаги са получавали от кмета и общинска администрация.

АРХИВЪТ НА ОБЩИНА ЗЛАТИЦА

Ето как изглежа архивът на Община Златица след няколко поколения управляващи, а може би до това състояние е бил доведен през последния 4-годишен мандат - за това само можем да гадаем. Тук се намират документите, които доказват граници, територии, обем, размери и всичко, както и да се казва по професионален начин, свързано с това да докажем границите на Общината ни, нейните територии общинска, частна, че и държавна собственост.
Техническа служба, Общинска собственост, Юрист на общината, Главен архитект, Секретар, Заместник кмет, Кмет и всички онези люде, образуващи ръкодовното тяло на общинската администрация са допуснали това да се случи. Какво заслужават.... Преценете сами. 

100 години Независимост...?

В съществуването на всеки народ има събития, които рязко променят развитието му и определят за векове напред неговата историческа съдба. 
Историята на България в нейното вековно развитие е отбелязана от няколко преломни момента: преминаването на река Дунав от Аспарух и установяването на българското племе завинаги на Балканския полуостров; християнизацията на България през втората половина на ІХ век, която определя завинаги принадлежността ни към европейската цивилизация и т.н. В този списък на съдбоносни събития Руско-Турската освободителна война (1877-1878 г.) заема особено място.
Тази война донася загубената пет века по-рано политическа независимост на България и изиграва ролята на буржоазнодемократичната революция, донасяйки земя на селяните и необходимия буржоазно-правов ред за развитието на стопанството на страната ни.
Но народът помни и никога не забравя подвига на своите герои!

„По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски руски народ, подпомогнати от добрите ни съседи поданици на Негово Величество румънския крал, и от юначните българи, на 19 февруари сломи робските вериги що през векове оковаваха България, някога тъй велика и славна”. 
С тези редове започва Манифестът към българския народ за обявяването на независимостта на България преди 100 години. Манифест, под който стоят подписите на 8 българи, за които искам да поговорим и още един подпис на една личност, за която изобщо не ми се говори. Но, какво да се прави... История. По случай празника вестник „Труд” отпечата плакат със снимка на 8-те министри от кабинета на Александър Малинов. Тези същите българи, с чиито подписи България от васално княжество на Турция, отново стана независима държава. Тези същите, които поискаха тя отново да бъде, както някога „Велика и Славна”.

Александър Малинов – Министър-
председател
Ген. Стефан Паприков – Министър на
външните работи и изповеданията
Михаил Такев – Министър на вътрешните работи
Никола Мушанов – Министър на
просвещението
Иван Салабашев – Министър на финансите
Тодор Кръстев – Министър на правосъдието
Ген. Данаил Николаев – Министър
на войната
Андрей Ляпчев – Министър на 
търговията и земеделието

Поклон и Слава!

Вглеждам се във всяко едно от лицата на снимката, в погледа на всеки един от тях с въпроса дали изобщо са си давали сметка за извършеното от тях и за последиците от това начинание? За бремето, което са поели на плещите си? И разбирам, че въпросът ми е излишен. Паралелно до тази снимка съзнанието ми нарежда едни други лица от една трибуна, където са се наредили по случай празника... Не, не. Няма място за сравнение. Тези на снимката са били истински ръководители, защото са били истински българи. Както и предците им са били истински българи. Защото тяхното верую е била България и народа български. Доказателството е, че и след много години някои от тях са викани и в други правителства, за да оправят батаците. Доказателство е и, че само след 4 години довчерашната „рая” натиква в „миша дупка” довчерашния си поробител, за да накара цял свят да погледне с уважение независима България. Значи на вярата се отлаща с вяра. А тези, които бяха на трибуната, кои ли са били техните предци? Откъде ли идва коренът им? Дали не заради тях пак преди 100 и кусур години легендарният Капитан Петко Войвода развя на къщата си във Варна черното знаме с надпис „Те погубиха България”. 
Е, това са мои догадки, разбира се. Не обременявам никого с тях. А дали тази вяра отново ще дойде? Вярата, когато Царят-Освободител отдавна е мъртъв, а на нашия, както се разбира (твърде късно), изобщо не може да се вярва. Вяра в собственият си народ, тъй като на братския руски народ тогава не може да се разчита, особено след поражението на Русия в Руско-Японската война. 
Вяра в собствените си сили, когато знаеш, че всички тъй наречени Велики сили гледат негативно на всяко едно твое начинание, което би те извело към по-добро.

Вярата! Къде е тя сега? 
В какво вярваме вече? 

100 години Независимост! Глупости! 
От 1396 година досега ние все зависим от някой. Петстотин години зависим от поробителя, после зависим от Берлински конгрес. След провъзгласяването на Независимостта пък зависехме от болните амбиции и недалновидността на личността Фердинанд І, нарекла себе си Цар на българите и вкарала ни в две национални катастрофи, за които вечно ще плащаме дан. Зависими от Ньойски договор. Зависими от граждански и политически междуособици. Зависими от „съюзниците” ни от Третия райх. След това зависими от „освободителите” от братския Съветски съюз. Зависими от лъжедемократи, валутен фонд, Евросъюз, Нато, псевдоръководители, мутри и тъй нататък, и тъй нататък – подобна измет. Но най-вече зависими от собственото си съзнание. Е, не можахме да се отърсим от робската си психика и това си е. Все чакаме някой да ни помогне. Все разчитаме на някой да ни оправи вересиите. Отново поглеждам снимката с осемте българи. Те направиха, каквото можаха. И отново си спомням за черното знаме на Капитан Петко – не войводо, не! Не ТЕ погребаха България! Самите ние я погребваме година след година. Малко по малко. 100 години Независимост? На какво? И за кого? Дали някога ще почувствам какво е това. 100 години.
Завърналия се: Веселин Рогачев