В Община Златица

УСИЛЕНО СЕ РАЗДАВАТ ДЪРВА НА ИНВАЛИДИ И ВЕТЕРАНИ
Макар и със закъснение, стартира Програмата на Община Златица за раздаване на дърва за огрев на ветераните от войната и инвалидите. Дейностите се извършват при строг мониторинг от страна на кмета на общината и общински служители. В началото на кампанията в първият дом, в който бяха закарани необходимото количество дървесина присъстваше и инж. Нонка Каменова, за да се увери на място за качественото изпълнение на заданието.
При положение, че повече не се появяват спънки от страна на органите от Държавното лесничейство се очаква кампанията да бъде успешна и всички заплатили по надлежен ред таксата на гишетата в Община Златица, ще получат дървесина за огрев.

ОТБЕЛЯЗА СЕ ДЕНЯ НА СВЕТА ПЕТКА ТЪРНОВСКА
Всяка година на 14 октомври Българската православна църква почита паметта на християнската светица Параскева-Петка Епиватска Българска, наричана още и Търновска. Вече девет века пред живота й, прекаран в пост, молитви, в служба на Бога и хората, се прекланят християните от България, Румъния, Сърбия и Гърция. Със своя подвиг и с неизброимите си чудеса Света Петка Търновска заема заслужено място сред българските светци и е втората по значимост след Свети Йоан Рилски Чудотворец – небесният закрилник на България.
В този ден на малкият златишки параклис, намиращ се в местността “Бакаджик”, построен в чест на светицата, бе отслужена литургия от отец Йордан Георгиев, извършен водосвет, прочетени молитви за здраве и спасение, за благословение на домовете ни. Бе приготвен курбан от неуморни златичанки, пазещи вярата и значимостта на светците ни. Светият ден бе уважен и от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, както и от представители на Общинска администрация.

Спи ли - Не буди го!

Хубав ден e 1 ноември –
Ден на народните будители,
обаче дали нашия мил народец е буден, събуден или си умира с отворени очи, е въпрос на доста спорни дискусии. Общо взето в България тези, коти са ни ограмотили, тези, които са ни извоювали ценности като свобода, демокрация, религия и други духовни храни, са меко казано недолюбвани, преследвани, хулени и дамгосвани. Някога са ги наричали нехранимайковци, сега им викат айдуци, мошеници и прочие.
Как да им се обясни например сега, че издаването на това списание е само със средства на собствениците?
„А, не може да не взимате яко пари отнейде, та да е толкова цветно. Само некой ви дава, за да черните конкуренцията, не ни ги разправяйте на нас тия, че вие сте там без нищо. Не може да пишеш без да ти дават нищо. Плащат ти и то яко”.
И този човек, мъж или жена, бил събуден! Глупости! Още от Средновековието нашия народ е гледал материалната страна на нещата, а не духовната. Вместо да чете, да мисли и да изпита удоволствие от това, че в мозъка му влизат други мисли, освен тия да пие алкохол, да бие жена си, да ходи при любовницата си, да вика на децата си „изроди”, „копелета” и други цветущи епитети, той (или тя) прави сметка кой колко взима, къде ги влага, кой каква кола си е купил и каква къща си е построил. Не, няма да стане така нация. Няма да имаме национална идентичност!
Напоследък забелязвам, че 90% от най-малките до най-големите ученици (деветдесет процента), не са прочели нито една книга през живота си. В същото време деца от 1 до 8 клас масово (ама съвсем масово) не вадят цигарите от устата си, псуват се най-вулгарно, а за безразборен секс да не говорим.
Будни ли сте дами господа! Или от снощната „шльоковица” не ви е останал мозък? А може би, докато бяхте на вечерни седенки с цел алкохолно битово отравяне и интригантстване срещу ваши приятели, сте забравили, че имате деца в къщи, които вече се и дрогират. Да, да! Въобще не си го изсмуквам от пръстите. Завчера за това, че ми отнеха предимството и щях да загина при ПТП, ми връчиха акт от РУ на МВР за 150,00 лева. А за това, че всякакви екземпляри, чиито коли са с номера РВ, СА, Е и други регистрации, продават дрога в Пирдоп и Златица не се пишат актове и глоби. Няма и присъди!
Будни ли сте! За това, че в училищата в района часовете започват от обед и свършват на обед, че всички кръчми са препълнени с деца, за които родителите знаят, че са ги изпратили на училище – будни ли сте? За това, че всъщност нашата нация днес не трябва да чества Ден на будителите, които нито едно дете не познава, а да чества дните, които в училището, в което влезем има деца . за това будни ли сте?
Кога ще се осъзнае така нареченото гражданско общество, което трябва да е непримиримо особено към това, че няма вода по цял ден, че няма ел. енергия и тия от енергото направо ни се подиграват и ни крадат със сметките, че няма пари за увеличаване на пенсиите, няма никакво здравеопазване (камо ли то да е безплатно), няма транспорт да идеш от Карлиево или Църквище до Златица и Пирдоп, нямаме глас за назначаване и уволняване на директори, учители в тези училища, в които ние им плащаме заплатите!!! И още много, много неща, към които едно общество трябва да е непримиримо. Най-после, след огромни мъки и ходене по къщите от страна на хората от Бърза помощ, кметове и председатели от района взеха, че се вдигнаха и защитиха правата ни, постигнаха неща, които са жизненоважни за Средногорието.
Бърза помощ остава! Благодаря ви уважаеми управляващи на Средногорските общини! Благодаря ви от името на хората. Значи все пак с управляващите хора, които ние сме избрали, си оставаме партньори и те се вслушват понякога в нашите предложения. Иска ми се постоянно да е така.
Обаче, ще кажете, Вие кой ще плювате, кой ще излагате на показ, кои кирливи ризи ще размятате? Ами ще ви представяме прекрасните неща от живота. Като например кой филм да гледате, къде и кога на коя хижа да отидете, за да видите прелестите на нашата природа, кое китно място от нашето Средногорие да посетите, къде да хапнете и да се насладите на приятна обстановка и да си отпочинете. И най-вече кой бизнесмен е подкрепил социално мероприятие, кой е отпуснал средства за домове, за деца, за инвалиди. За това ще пишем, когато нашите местни „депутати”, во главе с председатели и кметове започнат да си вършат работата и постигат резултати. Например като този с „Бърза помощ”.
Въпросът, който остава обаче е, как да се започне буденето. Да не стане като онова будене през 1990 г., когато някои си помислиха, че демокрация значи свободия. Буденето трябва да започне от нас самите, от учителите, родителите, читалищните дейци, клубовете, защото колкото повече се създава общество, толкова повече се изкоренява основата на лошите навици.
Честит празник 1 ноември!
Пламен Кунчев по стъпките на
Алеко Константинов

Ротари Клуб Пирдоп посрещна Дистрикт Гуверньора Д-р Любо Атанасов

На 3 октомври Ротари Клуб Пирдоп бе удостоен с високата чест да бъде посетен от Гуверньора на Ротари България д-р Любен Атанасов – лекар, специалист по обща и детска хирургия, ротарианец от 1996 г.
За дейността на Ротари Клуб Пирдоп се говори с интерес и уважение между всички членове на Ротарианското общество и не случайно самият Гуверньор на Дистрикт 2482 България прояви интерес и посети Пирдоп, за да се запознае по-отблизо с членовете му.

Президентът Дамян Ненов, паст-президентите Стойно Стойнов и Цветан Райков, асистент-дистрикт гуверньора Симо Симов, секретаря на клуба Красимира Гюлеметова посрещнаха д-р Любен Атанасов в Ротари парк „Дружба” - Пирдоп. Срещата започна с разходка из красивия есенен парк, където г-н Атанасов се поспря край люлките, за да поговори с посетителите и да почерпи от тях информация за значимостта и нуждата от парка за всички пирдопчани и средногорци. Той се здрависа и поговори с посетителите в парка и се запозна с мнението им за това, което са направили ротарианците, доволни ли са, харесва ли им. Възторжените отговори на децата и родителите накараха всички да се усмихнат с удовлетворение от свършеното.
Ротарианците запознаха д-р Атанасов и със следващите етапи, които са в ход по цялостното изграждане на парка. Разказаха за горещото им желание да дадат възможност на децата да играят и спортуват на открито, на чист въздух, да се забавляват, състезават, да имат своето местенце, където да се чувстват добре – защитени от хвърчащите с бясна скорост автомобили. Гуверньорът сподели, че и други клубове са успели да получат паркови площи, но все още не са направили нищо в тях.

Последва приятелска вечеря, която започна с ритуалите на ротарианци, химна на Ротари и химна на Република България. С мултимедийна презентация бе направен преглед на събитията и програмите, изпълнени досега от РК Пирдоп и предвижданията и програмите, по които ще се работи занапред.

Д-р Атанасов се обърна към присъстващите ротарианци на срещата с думите: „Тази година е годината на нашите желания с действията си да превърнем колкото можем повече мечти в реалност, като разработим и изпълним програми, които ще подобрят живота на децата и ограничат невероятно високата детска смъртност”, след което изнесе презентация, посветена на основното правило на Ротари – „Служба без корист”, служба в полза на обществото.
Увлечени от ентусиазма и благородството, което цари в този клуб, пожелалите да станат негови членове Иван Миндилов, Любомир Маринов и Антоанета Илиева, бяха тържествено приети от Гуверньора на България след полагане на клетва и под бурните овации на редовните членове.

Васил Кафеджиев получи своят знак Пол Харис Фелоу, който се връчва за особени заслуги към ротарианското движение от Ротари Интернационал. Носители на този отличителен знак са Симо Симов, Симеон Николов, Дамян Ненов, Цветан Райков, Васил Кафеджиев, Любомир Гарчев, а за 2007-ма и 2008-ма година номинирани са Стойно Стойнов, Красимира Гюлеметова и Светослав Пенев.

Преди да приключи тържествената официална част всички сърдечно благодариха на Николай Илков – едно младо и интелигентно момче, което в продължение на повече от година самоотвержено и безкористно помагаше на клуба и изпълняваше задълженията на технически секретар, като му пожелаха да бъде първият президент на бъдещият Ротаракт, докато стане редовен член на Клуба.

Д-р Любен Атанасов бе видимо впечатлен от атмосферата и дейността на Клуба. На многобройните въпроси, които му бяха зададени, той отговори, че са своевременни и, че Клуба работи динамично, успешно и е един от малкото клубове в страната, които са успели да създадат авторитет и уважение в обществото с това, което правят.
Красимира Гюлеметова

ТОДОР ОВЧАРОВ - ЕДИН НАПЕТ ЮБИЛЯР

Всеки в Златица, а и в околията знае кой е. Няма как да не се сети, когато става въпрос за Тошо Гумения. Като се замислих за това, че всеки знае и веднага си припомних уникалното произведените на Ботев: „Кой не знай Чавдар Войвода, кой не е слушал за него?”. Така е и за бай Тошо Гумения от Златица – кой не е слушал за него. Още повече, че няма човек от околията да не е обувал поне веднъж в живота си неговите майсторски галоши и цървули. Че кой ли не е карал с гуми регенерат - пак негов майсторлък!
Тодор Овчаров стана на 80 години. Един наистина славен юбилей, изпълнен с мъдрост и опит. Извървявайки устремено своя професионален път, Тодор Овчаров винаги е мислел за своя роден край, за своята Златица и въпреки хилядите възможности “да хване по белия свят”, той решава и остава тук. До него неотлъчно е съпругата му Богинка и сплотеното му семейство.

Решихме по случай неговият емблематичен 80-годишен юбилей да направим едно бързо блиц-интервю и запазим за поколенията някои от неговите „бисери”. За изпълнението на тази мисия се запъти към уютния му дом Пламен Кунчев, или известния на всички ни Гаци. Хем от нас да му честити, хем да го попита за нещо по-така - за Златица преди и сега...
Ето и отговорите на зададените въпроси:

Здрасти бай Тошо! От вратата те питам най-важното – Златица уникален град ли е, хубав за живеене?
Златица е много хубав град. И сега е хубав град. Който не го харесва и който не иска да живее тук, да става и да си връви. Аз искам да кажа, че тук кметове и председатели трябва да стават хора, които са живели поне 50 години и да познават хората. Я някои ги нямаше 50 години и сега са дошли и искат да ни управляват града, да го определят уникален ли е не е ли. Такива трябва веднага да си идат.

Ти Златичанин ли си?
Златичанин, ама кореняк. От времето на пра-пра-пра-дядо ми още моите дедите Овчаровци всичките са от тук. Паметникът на моя пра-пра-дядо още стои в Златишките гробищата.
Той почина на 97 години.

Овчарови известна фамилия ли е?
От край до край. Не само известна, но и много добра фамилия, род с история и традиции. Само ще кажа, че Димитър Овчаров е бил кмет 12 години на град Златица.

Какво те боли, бай Тошо?
Боли ме, че тук идват хора, които не познават местните, като членовете на общинския съвет. Кой ги сложи там и кой ги избра? Не знаят ли те, че за да бъдат съветници и председатели трябва да познават проблемите на хората, а не само своите. Не може хора, които са завършили едно дърводелско училище да ни управляват. Те нямат място в град Златица.
Боли ме, че архивът на общината е като „гробища”. Смачкан и мухлясал. Като ти дотрябва нещо няма как да се намери. Девет години се съдя за имот, който е мой и ВКС ми даде решение, но в общината не приемаха заповедта на ВКС и не ме въвеждаха във владение. Защото зам. кмета по времето на Попов отказа да ми даде заповед. Боли ме, че окрадоха хиляда кубика камъни от Златишкото дере на Черешака, а за баластрата и пясъка да не говорим.
Искам да питам: къде е продадено, къде са парите, внесени ли са в общината?
И за “осенете” ме боли и за тях питам? От Златица до Краварника имаше дървета над 100-годишни. Кой и как ги отсече, къде се проведе търг, къде е материала и внесоха ли се пари в общинската хазна?
На хижата се направи покрив. Сега идват хора и казват, че тече. Кой е правил този покрив, кой е взел парите и не си е свършил работата питам? Защо на хижата все още няма ток? Каква е тази община да не осигури ток? Абе, да ти кажа много имам аз да питам, много да разправям, няма да ти стигне мястото.

Съжаляваш ли за нещо досега?
Съжалявам само за това, че цехът, който направих и го оставих да работят хора и да изкарват продукция, за да си хранят децата, се продаде на безценица. Съсипа се и сега не работи. На днешно време този цех може да работи много добре, защото хората търсят продукцията му, защото тя е евтина. Ама на, няма кой и така се занемари, че го затвориха.

Как си бай Тошо на 80 години?
Добре съм. Но сега малко съм пострадал – счупих си крака.
Радвам се на внуци и най-вече на последната правнучка Емили-Софи. На дъщеря си Зина. Доволен съм от живота си досега. Имам си пералня, която не се чупила от 50 години (баба Гина бел. ред). Живот бомбен. Благодаря на всички които ме уважават и ме посещават. Само ми е мъка как Масларова лъже хората, че увеличава пенсиите, а не дава нищо. Ама, глупав народ!

Интервю: Пламен Кунчев

ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА ПРАЗНУВАТ

Международният ден на възрастните хора - 1 октомври се чества от 1991 г. по инициатива на ООН. В днешният бързо остаряващ свят хората от третата възраст играят все по-голяма роля в обществото. Човешкият живот се удължава, благодарение на завоеванията на медицината и развитието на икономиката, затова възрастните хора в 21 век водят много по-активен начин на живот от своите връстници преди 50 години. Те са по-здрави, по-жизнени, по-информирани, по-трудоспособни.
По случай Международния ден на възрастните хора - 1 октомври, Пенсионерски клуб Златица бе организирал свое тържество в помещението на Клуба. Около отрупаните с вкусни домашно приготвения ястия, бяха насядали засмените наши приятели и приветливо ни подканяха да се включим в техния празник.
Винаги усмихнати и бодри членовете на Клуба отново ни заредиха с неугасимия огън на тяхната енергия.

По повод празника те бяха лично посетени от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, която ги изненада приятно и им поднесе поздравителен адрес. В него тя отправи най-сърдечни поздравления до всички златичани от третата възраст и изрази своята почит, както и почитта на общинска администрация към дълголетието и житейската им мъдрост. Тя сподели необходимостта от удвоени усилия на цялото ни общество, на всички общински служители и съветници, за да се гарантират правата, социалната осигуреност и достоен живот на всички.
Пожелания за здраве, дълголетие и спокойни старини към празнуващите поднесе и екипа на списание „Средногорски БАГРИ”.

Запетите пенсионери от Златица зададоха на инж. Нонка Каменова множество въпроси, свързани с осигуряването на дърва за хората с увреждания и други. Те благодариха за уважението и подкрепата, която винаги са получавали от кмета и общинска администрация.