В Община ЧЕЛОПЕЧ

КОЛОЕЗДАЧИТЕ СЕ СРЕЩНАХА С КМЕТА
На 16.10.20008 год. инж. Алекси Кесяков - кмет на община Челопеч прие състезателите от Клуб по приложно колоездене на среща-разговор. На тази среща присъстваха и членове на комисията „Спорт, туризъм...” към ОбС Челопеч. Отчетоха се крайните резултати от изтеклата 2008 спортно-състезателна година на Клуба и се набелязаха предстоящите за идната 2009 год.
Капитаните на двата отбора /възрастови групи/ връчиха на инж. Ал. Кесяков спечелените купи и медали от състезанието в гр. Силистра, който от своя страна изказа своето задоволство от спечелените награди и поздрави състезателите за завоюваните призови места.

СПОРТНИ ПРОЯВИ
Във връзка с графика за учебния процес на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий” за 2008-ма година, на 10 октомври се проведе есенен крос с учениците от среден курс. Под ръководството на преподавателите по физическа култура Радка Ингилизова, Сашка Илиева и Дора Димитрова, мероприятието премина при изключително добра организация, с участието на всички ученици. Момичетата и момчетата показаха голяма отговорност, като се състезаваха като истински лекоатлети.

Отборът по лека атлетика към училището взе участие и в лекоатлетическия крос в Градската градина на град Пирдоп. На 17-ти октомври отново бе проведен ученически крос с учениците от 1 и 2 клас, организиран отново от Дора Димитрова и Александра Илиева, които изключително ентусиазирано, отговорно и организирано накараха най-малките ученици в училище да изживеят невероятно щастие от участието си.
Улицата пред училището бе огласена от детски смях и веселие, за което допринесе и слънчевото време.

ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”
с. Челопеч

ДЕН НА ДНЕШНИЯТ БУДИТЕЛ

Зачатъкът на празника на народните будители може да се открие през 1909 г. в Пловдивските хроники. След честването на Деня на “Св. Св. Кирил и Методий” просветените граждани и учителите отбелязват и 19 октомври като ден в памет на Св. Иван Рилски. Заедно със светеца била отдадена почит и на всички духовни учители на народа. Шествие от учители и ученици преминало през главната улица на града.

Официално Денят на народните будители се празнува едва през 1922 г. Правителството на Александър Стамболийски издава специален указ по инициатива на тогавашния министър на просветата Стоян Омарчевски и група интелигенти.
Изминали са три години от подписването на позорния за България Ньойски договор, национализмът и патриотизмът, подклаждани десетилетия след Освобождението, предизвикват разочарование и униние. Имало е нужда от някакъв духовен подтик. И го намират в наследството и съветите на най-мъдрите българи. Припомнят си честването на народните будители в Пловдив и празникът тръгва. Композиторът Добри Христов пише химна “О, будители народни”, от Министерството на просветата издават нарочно списание - брой единствен, под заглавие “ Св.Св. Кирил и Методий”. В него пишат народният поет Иван Вазов, проф. Александър Балан, Беньо Цонев, проф. Стефан Младенов, Димитър Страшимиров - автор на прочутата история на Априлското въстание, Никола Данчов - издателят на първата българска енциклопедия и други видни творци на българската словесност и духовност. Учениците кичат портретите на народните будители с есенни цветя, шествия и утра има по цялата страна, писатели, художници, поети и артисти се срещат с младите хора на България, четат им нарочно написани за празника произведения, припомнят поучителните слова на Св. Иван Рилски и мъдрите писания и съвети на най-просветените българи. Те са могли да кажат като Петко Рачов Славейков: “Аз отгледах тоя народ, познавам го...” Те са едновременно творци и пазители на самобитния български дух, но винаги са внасяли промени и обновление, постоянно са издигали българските морални ценности до висотата на общочовешките, защото са християни и светски граждани, макар и в условията на потисничество или духовен гнет.
Отшелничеството на Св. Иван Рилски е не само бягство в “пустинята”, но и първи опит на български духовник да се разграничи от пагубното влияние на Византия върху управляващата тогава политическа прослойка и проява на самобитен духовен характер на народа ни. Народни будители могат да се нарекат и онези слепи Самуилови войници, които след разгрома се оттеглят край днешното село Добърско и оттам тръгват по поробената страна и пеят своите песни за героичните победи на българския цар.

За съжаление, най-мъдрите българи често са били пренебрегвани, недочетени и дори подигравани от управниците на държавата. Празникът на народните будители след четвъртвековно лъчение в сърцата на просветените българи е забранен през 1947 г. от властта, нарекла себе си “народна”.
Но празниците не умират, духът им се връща по неведоми пътища и в определен от историята час. Това се случи пак в Пловдив. На 1 ноември 1979 г. в Стария град, в Иконната зала, пред образа на Св. Иван Рилски застават певците от ансамбъл “Йоан Кукузел” с художествен ръководител Таня Христова. Тя е от големия Доганов род на Копривщица и нейният прадядо Константин Доганов е между ктиторите на Рилския манастир. През следващата 1980 година празникът възкръсва с целия си ритуал в гр. Перущица. Поводът е 130-годишнината на местното училище “Кирил и Методий”, основано от народния будител Христо Г. Данов.

През 1981 г. Денят на народните будители бива съпроводен с голям рецитал от старобългарски текстове и музика. Прозвучават заветите на Свети Иван Рилски: “Избирайте си наставници и поставяйте си началници ония мъже, които от всички са засвидетелствувани за духовните им подвизи, които превъзхождат всички по разум и духовни разсъждения. Ако ли пък всички почнете да желаете началство и председателство и да станете наставници и учители, ще се разцъфтят у вас крамоли, препирни, спорове, кавги, надпреварване, клевети, омрази, завист и други неприлични страсти...”

Не е ли Свети Иван Рилски наш съвременен съветник и учител? Но колцина българи четат и разумяват поученията му, да не говорим за политиците и така наречените бизнесмени, които не дават пукната пара за разум, мъдрост, изкуство и литература?
Сега всички у нас искат да са началници (разбирайте депутати и правителствени и европейски чиновници), за да си оправят материалното положение. Навъдиха се множество наставници (социолози, политолози, коментатори), а учителите все повече намаляват. И затънахме в неприлични страсти, по думите на Свети Иван Рилски. Хората се ласкаят и целуват под път и над път, казват, че се обичат, а всъщност се дебнат с омраза. Син пребива майка си, за да му върне парите, който й дал за операция, чиновник притеснява старица - иска рушвет от пенсийката. По екраните и в жълтите вестници чалга певиците са прехвърлили крак върху крак и разказват откровено за порно живота си, а интернет сайтове показват битки между ученички и деца от трети клас. Мазен политик каканиже колко сме напреднали в икономиката и културата, как сме учудили света с родното изкуство. Не се чува задушевен говор, само плямпане за пари, коли и пазарски сметки. От време навреме някой статист отчита, че сме на първо място в света по инфаркти, по ракови заболявания и на едно от челните места по туберкулозни инфекции, хепатит и инсулти сред най-младите.

Човешката природа е обидена, унизена и смазана от низките страсти. Нарушен е естественият имунитет и причина за това е моралното падение и прогоненият дух.
Народът е преживявал такива кризи и в миналото, но е съзнавал, че в самата криза има възможност за спасение, стига да се появят народните будители, стига да се вслушаме в откровенията им. И не е вярно, че днес нямаме нужда от будители, както ни проповядва една видна историчка. Виждате ли, обявяват някои глашатаи на постмодернизма, има интернет, хората знаят езици, нациите си отиват, ставаме граждани на света. Но така наречените граждани на света са си загубили душите, продали са ги на дявола и цял живот тайно плачат за земята и въздуха, за мястото, дето са се родили и дето е преминало детството им. Иначе в главите им е натрупана информация, а не им достига мъдрост да се ползват от нея или пък да я предадат на други. За да сториш това, се иска първо да имаш душа. Мъдростта се развива в душата и в духа български. И днес имаме нужда някой да ни говори задушевно, мъдро, не да го увърта заради пари и власт - такъв е безроден или заровил душата си в боклука на ежедневието.

Има и днес народни будители.
Ще ги познаете по очите, по чистата българска реч, по онова милеене за родното, значимото, което сме сътворили и дали на света. Такъв будител е дяконът Левски, страстният поет и публицист Стоян Михайловски, народният лечител Петър Димков, историкът проф. Петър Мутафчиев, легендарният лекар проф. Стефан Тодоров, който спаси народа си от туберкулозата и ни остави ценни съвети за опазване на здравето. Може да са живели в миналото, но си остават наши съвременници, задушевни събеседници и помощници. Будители са историци като проф. Георги Марков, който, ведно с историческата истина, ни поднася поученията от грешките и пътищата за тяхното поправяне, говори на душите и сърцата ни преди всичко като българин. А душата идва от детството, от първите Кирило-Методиеви буквички, от онова стихотворение на Вазов за земята ни, на което посегнаха някои българските просветни дейци.

Душата идва от българската култура, която усвояваме в детството и юношеството. И ако наистина сме приели тази духовност, ще сме спасени и спасявани, където и да живеем по света. Заради тази духовност младите българи трябва първо да завършат класическа гимназия и тогава да отиват в чуждестранните колежи и университети. Иначе, без да си възпитал душата си с българската духовност, едва ли можеш да усвоиш общочовешката култура и да й служиш от душа. В класическото българско училище се постига мъдрост, която сетне в живота помага на човек, където и да работи. Познавам такива българи - артисти, финансови чиновници, писатели… Всички те са духовни хора, дейността и общуването им са облъхнати от мъдрост. И това са множеството народни будители, които трудно си пробиват път сред чалга културата и масовата организирана посредственост. Имаме нужда от тях, защото те ни възпитават с онази мъдрост, която откриваме сега в тракийската духовност, в съчиненията на първите свети отци на Българската православна църква и в творенията на големите ни творци в литературата, изкуството и науката. Те ни спасяват от нашето невежество, от пороците ни, подхранвани и възпитавани от пошлостите на едно уж задоволено общество.
Матей Преображенски (1828-1875)
Никола Палаузов (1821-1899)

В една неделна сутрин, пуснала телевизора, се загледах в поредната тема на предаването „Сблъсък”. Обсъждаше се „Насажда ли се излишен негативизъм от медиите в България?”. Погледнах поредният брой на вестник „24 часа”, който ми бе под ръка, и слушайки дебата се замислих колко негативизъм излъчват наистина медиите. Тръби се за поредното убийство, украсява се поредната не дотам трагична новина и всичко това с цел добър рейтинг, маркетинг или продажба.
Говорим за безумното пиянство на един народ, или оцветяваме до безобразие перфектният „розов” живот на последния новоизлюпен милиардер?! Помислих си, защо да не отразяваме повече хубави прояви, но след това в ума ми се роди перфектния вестник или медия, описваща единствено добронамереността и добре свършената работа.
И се запитах защо?
На фона на събитията, заливащи страната ни, едва ли ще звучи реалистично – Социална романтика няма. В едно общество добронамереността се предполага, че трябва да бъде част от нас, а не изкуствено насаждан идеал.
Трябва ли да описваме добрите дела – не трябва ли просто да продължим да бъдем техен будител?! Същото важи и за прекаленият негативизъм, стелещ се от редовете, или предаванията на медиите в България. Трябва да говорим за проблемите си, за проблемите на цял един народ, но фактът, че ги превръщаме в невероятна траги-комедия с безумни и абсурдни вести, не ни прави по-различни от обикновени драскачи. Защото поредният пример е как в същото това гореупоменато и така харесващо ми се предаване, отново макар и за миг не акцентирахме на дебата или дискусията, а на силиконови прелести между рундовете.
Ето как изглежда в наше време будителят в голяма степен през моите очи. Не искам дори да се опитвам да правя сравнения между истинното значение на думата и измеримостта й в абсурдизъм. Но ще кажа, че всичко е зависило само и единствено от нас.
Колко пъти бихме могли да го повторим, за да осъзнаем простота му. Да бъдем съвременни будители не е лесно, дори понякога е невъзможно и несъразмеримо. Но и малкото време, което човек може да отдели за написването на статия, която да накара някого да се замисли, понякога е достатъчно.
Може би повтарям тази мисъл за пореден път, но позволете ми малко иронизъм, като добавя, че повторението е майка на знанието.
Будитилят на съвремието трябва да бъде възпитаван в старите нрави със съвременни методи. Или просто да има нуждата от възпитание в необятното поле на знанието, което да намери начин да приложи на практика. Да се поучим от историята, колкото и сложно да е, както доказва реалната обстановка в света изобщо.
Дечка ВЕЛКОВА

ЗЛАТИШКИТЕ МАЛЧУГАНИ ПРЕМЕРИХА СИЛИ В ЛЕКОАТЛЕТИЧЕСКИ КРОС

Слънчев октомврийски ден.
Винаги много съм се радвала, когато мога да започна даден материал с оптимизъм и весело настроение, без да се притеснявам, че ще бъде малко пресилено, или просто не на място. И сега с удоволствие започвам с... един наистина изпълнен със слънце октомврийски ден.
Ден, в който площада пред кметството в Златица оживя. Случи се спортно мероприятие. И мога спокойно да твърдя, че спортно мероприятие от този ранг досега в Златица, а и в околията не се бе случвало.
Може би защото избраният повод бе 100 ГОДИНИ НЕЗАВИСИМА БЪЛГАРИЯ. Наистина запомнящо се.

Организаторите... За първи път инициативата бе на граждани от Златица, решили да направят нещо за града си, а не да чакат все на готово, за да могат после да обсъждат и да дирят кусури.
За смелостта им – Браво! Затова и избраната тема на кросът бе така важна - да отбележим достойно 100-годишната си независимост, не само териториална, но и осъзната духовна.

Как започна всичко... В един не много далечен юнски ден Татяна Дишлянова – управител на ЕТ „Люви Транс” гр. Златица връхлетя в офиса на „Средногорски БАГРИ” с идеята да се организира спортна проява. От гражданите – не от общината, не от училището, от нас самите. Нали все пак става дума за нашите деца, защо да не запретнем ръкави и организираме ако не друго, поне един спортен празник. Речено – сторено.
Изключително бързо се сформира групата – все ентусиазирани и устремени млади златичани. Избиране на дата – най-важната.
И нали няма случайности, естествено 22 септември – важен празник, изключителна годишнина. А и децата вече са тръгнали на училище и по-лесно ще се съберат. Последва писането на сценарий, доизпипване на подробностите. Началото бе сложено.
Към групата се включиха (а не към инициативен комитет с неясна цел) – Милен Митов, Магдалена Ананиева, Ивайло Христов, Райко Георгиев, Иван Иванов, Веселин Рогачев, Светослав Клиновски. След надлежно представяне на идеята за събитието, тя бе радушно приета и от кмета на Община Златица инж. Нонка Каменова, както и от цялата Общинска администрация.

Колелото се завъртя... Разговори с полиция за осигуряване на безопасност и успешно провеждане, осигуряване на медицински екип по време на състезанието (изказваме огромната си благодарност на д-р Георги Георгиев), грамоти, медали, награди...
И най-важното в едно спортно събитие – стълбицата, на която да се качат нашите шампиони, за да получат медалите си (тук благодарим на ръководството на СОУ „Сава Савов” – Пирдоп, че ни услужи с този важен за нашия спортен ден артикул).
Помислено бе за всичко. Имаше организатори, жури, помощ от учителите (въпреки, че получихме упреци от някои представители на тази гилдия във формата на протестно писмо, че не са надлежно поканени, от което всички ние, организаторите, се чувстваме доста разочаровани и обещаваме следващия път, когато организираме каквото и да е за тях специално да изработим покани със златни надписи и да изпратим бъклица. И погача).

Надбягването... То бе организирано в няколко категории, според възрастта и пола на състезателите. Естествено, бе предвидена и Категория смели пораснали деца, но тук смелчаци за наше съжаления не се появиха. Другият път.

Наградите... Те бяха скромни и осигурени от спонсорството на списание „Средногорски БАГРИ”, ЕТ „Люви Транс”, ЕТ „Водолей 97”, местното ръководство на Партия „НДСВ” в лицето на Магдалена Ананиева, Милен Митов (ние го наричаме Буката), които събраха помежду си средства за осигуряването на медали и грамоти, както и Община Златица, осигурила тениска с герба на Общината за всеки участник и малък детски коктейл, състоящ се от паста, плодове и безалкохолни напит. Отново за децата. Уточнявам всичко това, за да се опровергаят някои публикации на „неизвестни” автори, че са давани пищни банкети. Още повече, че когато става дума за Златишките деца, трябва да се знае, че те заслужават не само “пищни банкети”, но и много повече.

И, естествено, победителите... Победителите завоюваха своите победи с хъс и амбиция. В различните категории на почетната стълбица се качиха: Елена Бонкова, Алекси Зашев, Мария Софрониева, Християн Върбанов, Тони Димитрова, Любомир Дишлянов, Атанаска Ненчева, Ани Красимирова, Димитър Ранчев и много други. Златните, сребърните и бронзовите медали връчиха кмета на Общината, г-н Тома Найденов – общински съветник, Райко Георгиев – учител по физическа култура и спорт, Ивайло Христов – състезател и учител по плуване, Мария Кържилова – учител.
Останалите победители бяхме всички ние, удовлетворени от това, че успяхме със собствени сили и средства да осъществим един незабравим спортен празник за децата на Златица и за техните родители, въпреки упреците, въпреки пречките и провокацията на двама-трима общински съветници и странните въпроси за дупките и асфалта.

И за това, че наистина сме се справили блестящо, говорят фактите. Особено тези, че след нашият спортен празник такива бяха организирани и в съседните общини, като в община Пирдоп участници и ръководители са дали за пример нашето събитие и са изразили възмущението си в отворено писмо до кмета на община Пирдоп Антоанета Илиева, в което задават своите въпроси за липсата на организация и подкрепа. Един от тях е: „Всички участници не заслужиха ли да получат поне по една шоколадова вафличка…. Ей, така по детски?!” Това се явява естествен отговор за онзи, дръзнал да ни упреква, че сме почерпили децата. С по една паста.

Уважаеми участници в Лекоатлетически крос Златица, посветен на паметната дата 22 септември и обявяването на нашата Независимост, Независимо от всичко и всички, вие бяхте изключителни и всички ние, организаторите се гордеем с вас.
Петя ЧОЛАКОВА

В Община Златица

УСИЛЕНО СЕ РАЗДАВАТ ДЪРВА НА ИНВАЛИДИ И ВЕТЕРАНИ
Макар и със закъснение, стартира Програмата на Община Златица за раздаване на дърва за огрев на ветераните от войната и инвалидите. Дейностите се извършват при строг мониторинг от страна на кмета на общината и общински служители. В началото на кампанията в първият дом, в който бяха закарани необходимото количество дървесина присъстваше и инж. Нонка Каменова, за да се увери на място за качественото изпълнение на заданието.
При положение, че повече не се появяват спънки от страна на органите от Държавното лесничейство се очаква кампанията да бъде успешна и всички заплатили по надлежен ред таксата на гишетата в Община Златица, ще получат дървесина за огрев.

ОТБЕЛЯЗА СЕ ДЕНЯ НА СВЕТА ПЕТКА ТЪРНОВСКА
Всяка година на 14 октомври Българската православна църква почита паметта на християнската светица Параскева-Петка Епиватска Българска, наричана още и Търновска. Вече девет века пред живота й, прекаран в пост, молитви, в служба на Бога и хората, се прекланят християните от България, Румъния, Сърбия и Гърция. Със своя подвиг и с неизброимите си чудеса Света Петка Търновска заема заслужено място сред българските светци и е втората по значимост след Свети Йоан Рилски Чудотворец – небесният закрилник на България.
В този ден на малкият златишки параклис, намиращ се в местността “Бакаджик”, построен в чест на светицата, бе отслужена литургия от отец Йордан Георгиев, извършен водосвет, прочетени молитви за здраве и спасение, за благословение на домовете ни. Бе приготвен курбан от неуморни златичанки, пазещи вярата и значимостта на светците ни. Светият ден бе уважен и от кмета на община Златица инж. Нонка Каменова, както и от представители на Общинска администрация.

Спи ли - Не буди го!

Хубав ден e 1 ноември –
Ден на народните будители,
обаче дали нашия мил народец е буден, събуден или си умира с отворени очи, е въпрос на доста спорни дискусии. Общо взето в България тези, коти са ни ограмотили, тези, които са ни извоювали ценности като свобода, демокрация, религия и други духовни храни, са меко казано недолюбвани, преследвани, хулени и дамгосвани. Някога са ги наричали нехранимайковци, сега им викат айдуци, мошеници и прочие.
Как да им се обясни например сега, че издаването на това списание е само със средства на собствениците?
„А, не може да не взимате яко пари отнейде, та да е толкова цветно. Само некой ви дава, за да черните конкуренцията, не ни ги разправяйте на нас тия, че вие сте там без нищо. Не може да пишеш без да ти дават нищо. Плащат ти и то яко”.
И този човек, мъж или жена, бил събуден! Глупости! Още от Средновековието нашия народ е гледал материалната страна на нещата, а не духовната. Вместо да чете, да мисли и да изпита удоволствие от това, че в мозъка му влизат други мисли, освен тия да пие алкохол, да бие жена си, да ходи при любовницата си, да вика на децата си „изроди”, „копелета” и други цветущи епитети, той (или тя) прави сметка кой колко взима, къде ги влага, кой каква кола си е купил и каква къща си е построил. Не, няма да стане така нация. Няма да имаме национална идентичност!
Напоследък забелязвам, че 90% от най-малките до най-големите ученици (деветдесет процента), не са прочели нито една книга през живота си. В същото време деца от 1 до 8 клас масово (ама съвсем масово) не вадят цигарите от устата си, псуват се най-вулгарно, а за безразборен секс да не говорим.
Будни ли сте дами господа! Или от снощната „шльоковица” не ви е останал мозък? А може би, докато бяхте на вечерни седенки с цел алкохолно битово отравяне и интригантстване срещу ваши приятели, сте забравили, че имате деца в къщи, които вече се и дрогират. Да, да! Въобще не си го изсмуквам от пръстите. Завчера за това, че ми отнеха предимството и щях да загина при ПТП, ми връчиха акт от РУ на МВР за 150,00 лева. А за това, че всякакви екземпляри, чиито коли са с номера РВ, СА, Е и други регистрации, продават дрога в Пирдоп и Златица не се пишат актове и глоби. Няма и присъди!
Будни ли сте! За това, че в училищата в района часовете започват от обед и свършват на обед, че всички кръчми са препълнени с деца, за които родителите знаят, че са ги изпратили на училище – будни ли сте? За това, че всъщност нашата нация днес не трябва да чества Ден на будителите, които нито едно дете не познава, а да чества дните, които в училището, в което влезем има деца . за това будни ли сте?
Кога ще се осъзнае така нареченото гражданско общество, което трябва да е непримиримо особено към това, че няма вода по цял ден, че няма ел. енергия и тия от енергото направо ни се подиграват и ни крадат със сметките, че няма пари за увеличаване на пенсиите, няма никакво здравеопазване (камо ли то да е безплатно), няма транспорт да идеш от Карлиево или Църквище до Златица и Пирдоп, нямаме глас за назначаване и уволняване на директори, учители в тези училища, в които ние им плащаме заплатите!!! И още много, много неща, към които едно общество трябва да е непримиримо. Най-после, след огромни мъки и ходене по къщите от страна на хората от Бърза помощ, кметове и председатели от района взеха, че се вдигнаха и защитиха правата ни, постигнаха неща, които са жизненоважни за Средногорието.
Бърза помощ остава! Благодаря ви уважаеми управляващи на Средногорските общини! Благодаря ви от името на хората. Значи все пак с управляващите хора, които ние сме избрали, си оставаме партньори и те се вслушват понякога в нашите предложения. Иска ми се постоянно да е така.
Обаче, ще кажете, Вие кой ще плювате, кой ще излагате на показ, кои кирливи ризи ще размятате? Ами ще ви представяме прекрасните неща от живота. Като например кой филм да гледате, къде и кога на коя хижа да отидете, за да видите прелестите на нашата природа, кое китно място от нашето Средногорие да посетите, къде да хапнете и да се насладите на приятна обстановка и да си отпочинете. И най-вече кой бизнесмен е подкрепил социално мероприятие, кой е отпуснал средства за домове, за деца, за инвалиди. За това ще пишем, когато нашите местни „депутати”, во главе с председатели и кметове започнат да си вършат работата и постигат резултати. Например като този с „Бърза помощ”.
Въпросът, който остава обаче е, как да се започне буденето. Да не стане като онова будене през 1990 г., когато някои си помислиха, че демокрация значи свободия. Буденето трябва да започне от нас самите, от учителите, родителите, читалищните дейци, клубовете, защото колкото повече се създава общество, толкова повече се изкоренява основата на лошите навици.
Честит празник 1 ноември!
Пламен Кунчев по стъпките на
Алеко Константинов