С голямо тържество, изпълнено с балони, клоуни и цветя, на 3-ти юли 2009 г. Ротари клуб – Пирдоп откри вторият етап от Ротари парк „Дружба”, с който завърши цялостното изграждане на парка. Вече функционира спортната площадка за тенис на корт, футбол на малки вратички, волейбол. В другата част на парка има монтиран баскетболно табло, както и цветна чешма.
Дамян Ненов и Стойно Стойнов прерязаха трикольорната лента, с което официално откриха в присъствието на голямо множество родители, деца, официални гости и медии изцяло завършения парк.
Те припомниха, че само преди две години, това място е било в много лошо състояние и благодарение на усилията на ротарианците се е превърнало в уютен кът от града. Реконструкцията на парка възлиза на стойност над 200 хиляди лева.
Бяха изказани специални благодарности на „Челопеч Майнинг”, „Аурубис”, Ротари-клуб Карлово и много други фирми за техния принос в реализацията на проекта.
Сред официалните гости бе и Ричард Хаус – генерален мениджър на „Челопеч Майнинг” ЕАД.
Водещ на събитието бе Светла Бамбекова, която разказа историята на парка.
Началото за неговото изграждане е поставено от президента на клуба през 2007/2008 година Стойно Стойнов, който успя да изгради с помощта на членовете на Клуба първата част от парка, състояща се от детско селище с много съоръжения за детски игри – въртележка, къщички, пързалки и влакче. Той успя да почисти занемарения терен, да оформи тревни площи и алеи, както и да бъдат монтирани чешмата и беседката от ковано желязо, подарък от Любо Белперчинов – ротарианец от Ротари клуб – Карлово.
Вторият етап бе изграден под ръководството на Дамян Ненов – президент на Ротари Клуб Пирдоп мандат 2008/2009 г., като той успя да възстанови изцяло спортните площадки и чешмата в горната част на парка, отново със съдействието на всички приятели от Ротари Клуб Пирдоп.
Откриването на парка бе планирано да съвпадне с церемонията, която се извършва в края на всяка ротарианска година, когато настоящия президент предава ръководството на Клуба на новия. Дамян Ненов предаде ротарианската огърлица и отговорностите за ръководене на Ротари Клуб Пирдоп на навия президент за 2009-2010 година Георги Георгиев от град Златица. Дамян Ненов обяви като отличили се дарители и носители на „Пол Харис” през тази ротарианска година Красимир Гинчев и Йордан Биков. Награда-статуетка за особени заслуги получи и Симо Симов.
В своето обръщение към приятелите и гостите г-н Георгиев сподели гордостта си от високата чест да ръководи ротарианците, които винаги са работили безкористно и в полза на обществото. Той увери, че ще работи усърдно за запазване на постигнатото и за утвърждаване авторитета на Ротари клуб Пирдоп както в Средногорието, така и на национално ниво.
Темата на Ротари за 2009-2010 година е „Бъдещето на Ротари е във ваши ръце”. „Ротари е велика организация и има потенциала да стане още по-велика – ако всеки един от нас се изправи срещу предизвикателството и поеме отговорност за бъдещето. Ако вярвате в Ротари и силата й да носи промяна, време е да се изправите и да се отдадете на свършването на работата по най-добрия начин, на който сте способни – с цялото си съзнание, сърце и душа” са думите на Джон Кени – Президент 2009-10 на Ротари Интернешънъл.
Да пожелаем успех на ротарианците в постигане на целите на Ротари Интернешънъл, насочени изцяло в полза на обществото.
01 октомври 2009
ЖИВОТО ОГНИЩЕ
Ако минете по улица „Димчо Дебелянов” в град Златица, ще чуете удари по нагорещено желязо. Това са ударите от чуковете върху брадви, кирки, оси за каруци, шини за дървени колелета, мотики и какви ли не още селскостопански инструменти.
В дом № 2 на улица „Димчо Дебелянов” повече от петдесет години живее задружно и работливо семейството на Стоян и Величка Пейчеви. Бай Стоян е наследил коларо-железарският занаят от баща си Пейчо Пейчев, а той от неговия баща Стоян Пейчев...
Бай Стоян Пейчев е вече на 75 години, но продължава да майстори нови каруци и до отремонтира такива, които са се поизхабили от употреба – де в гората или по полето. Стрелки, столове, лисичини и други части с имена, които днес са позабравени. Много хора го търсят да им наклепе, закили и наточи брадвите, кирките, мотики, тесли и други необходими в ежедневието сечива.
Няма друг майстор в Средногорието като бай Стоян Пейчев, който може да ти направи нова дървена каруца по оригинала от преди 100, че и повече години... Затова и днес го търсят мераклии, които искат да украсят къщите, градините и вилите си с оригинални писани дървени колелета от каруца или волска кола.
Материал и майсторлък при бай Стоян, дал Господ! На сухо и проветриво място се пазят набичени наплати – дървени парчета, от които се прави обръча около дървените спици. Материали за главините и спиците също има в изобилие.
Най-голямото богатство на този дом е съхранената традиция и радостта, която дарява бай Стоян на многобройните си приятели – клиенти...
Щастлив съм, че тези честни и работливи наши съграждани Стоян и Величка Пейчеви, са и мои приятели. Всяка минута от тяхното ежедневие е изпълнена с работа в работилницата или по полето, където те отиват с пеещата си дървена каруца, теглена от тяхната вярна съдружница – магарицата Марта.
Благодарен за извършената му услуга и възхитен от майсторлъка на фамилия Пейчеви, видния златишки художник (сега покойник) Георги Златанов е изрисувал рекламна табела, която още е запазила цветовете си и стои гордо закачена до вратата на работилницата. Трябва да отбележим, че семейството на бай Стоян произхожда от стари златишки родове. Майка му, баба Дела, е дъщеря на Ико Генин – църковен настоятел на църквата „Св. Георги Победоносец” в Златица. Тя и сестра й Гена Дикова (нейна близначка), бяха дългогодишни помощници на протойерей Данчо. Сестра им Ненка продължава рода на Серофимците в Златица, а синовете на дядо Ико са сред основателите на Дружеството на златичани в София и Туристическо дружество „Медет”.
Трябва да отбележим, че преди колективизацията в Златица работеха денонощно няколко коларо-железарски работилници и улиците на града ни се огласяха от ударите на чуковете по наковалните. Няколко от тях бяха най-известните в околията – на бай Пейчо Пейчев, на Гочо Осмака, на Христо Ковача и на Грую Ковача. Като деца ходехме да дърпаме у тях дървото, чрез което с меха се разпалваха дървените въглища и се нагряваха железата, които майсторите оформяха умело с чуковете и ги превръщата в здрави сечива.
Градският часовник работеше и отмерваше работното време на занаятчиите в Златица. Малко хора знаят, че Часовниковата кула в Златица е построена през 1777 година с тази цел – да отмерва работното време на майсторите. Кепенците и вратите на дюкяните и работилниците се отваряха и затваряха в отмерения час от Часовниковата кула... Вероятно, защото вече е „излишна необходимост”, или защото всички имат часовници, струващи от 5 лева до 5 хиляди лева, символът на Златица не е толкова важно дали се чува, но едно време съвсем не е било така... И днес, въпреки годините, градския часовник оглася общината ни. Приятно е все пак, да чуеш ударите му и да си представиш как преди 222 години нашите прадеди са изградили Кулата и са докарали часовниковият механизъм чак от Виена..., за да урегулира работното време на отрудените занаятчии.
Днес, живото огнище съществува в дома на Стоян и Величка Пейчеви и ни дава представа за отминало историческо време и хората, занимаващи се със занаят, или както са ги наричали тогава – еснафи.
Винаги съм обичал старите български занаяти, скромните и талантливи майстори, които ги владеят до съвършенство.
Купувал съм си ту брадва, ту тесла от магазина, удрял съм един-два пъти в дървото и острието се огъва, но... рекламации в днешните магазини не се приемат?! И, естествено, веднага съм се запътвал към бай Стоян Пейчев „да оправи работата” на днешните производители. Бай Стоян владее вековната тайна на закаляването. Тайната се предава от поколение на поколение и аз с любопитство заразпитвах майстора за нея. А той с готовност ми демонстрира знанията си.
„Виждаш ли Стояне, когато нагорещеното острие се потопи във водата, се следи цвета й върху него. Първата вода е бяла. Ако острието се извади веднага, то става твърдо, но крехко. Лесно се чупи при удар. Трябва да се изчака малко и бялата вода да стане жълта. Ако водата по острието стане червена или синя, то метала става мек и се огъва, както се получава с теслите и брадвите от магазина. За да е острието закалено добре, то трябва да се потопи отново и водата по него да стане жълта... Останалото е магия, която притежава всеки един добър майстор. Тя не се учи – тя се носи в сърцето.”
Бай Стоян е скромен и щастлив човек. Натъжава го само, че внуците му се увличат повече по новите технологии и не проявяват интерес към древния занаят, на който може да ги научи. Няма и други мераклии, на които е готов да предаде тънкостите на този занаят, а той се научава само с мерак край живото огнище, горящо в работилницата му. Няма вече и безработни, които искат да си изкарвах хляба с много труд и с научен древен занаят.
Дано бай Стоян и Величка Пейчеви са ни живи и здрави още дълги години, за да се чуват звънките огнени удари върху горещото желязо и да е живо огнището в техния дом.
Стоян Шиеков
В дом № 2 на улица „Димчо Дебелянов” повече от петдесет години живее задружно и работливо семейството на Стоян и Величка Пейчеви. Бай Стоян е наследил коларо-железарският занаят от баща си Пейчо Пейчев, а той от неговия баща Стоян Пейчев...
Бай Стоян Пейчев е вече на 75 години, но продължава да майстори нови каруци и до отремонтира такива, които са се поизхабили от употреба – де в гората или по полето. Стрелки, столове, лисичини и други части с имена, които днес са позабравени. Много хора го търсят да им наклепе, закили и наточи брадвите, кирките, мотики, тесли и други необходими в ежедневието сечива.
Няма друг майстор в Средногорието като бай Стоян Пейчев, който може да ти направи нова дървена каруца по оригинала от преди 100, че и повече години... Затова и днес го търсят мераклии, които искат да украсят къщите, градините и вилите си с оригинални писани дървени колелета от каруца или волска кола.
Материал и майсторлък при бай Стоян, дал Господ! На сухо и проветриво място се пазят набичени наплати – дървени парчета, от които се прави обръча около дървените спици. Материали за главините и спиците също има в изобилие.
Най-голямото богатство на този дом е съхранената традиция и радостта, която дарява бай Стоян на многобройните си приятели – клиенти...
Щастлив съм, че тези честни и работливи наши съграждани Стоян и Величка Пейчеви, са и мои приятели. Всяка минута от тяхното ежедневие е изпълнена с работа в работилницата или по полето, където те отиват с пеещата си дървена каруца, теглена от тяхната вярна съдружница – магарицата Марта.
Благодарен за извършената му услуга и възхитен от майсторлъка на фамилия Пейчеви, видния златишки художник (сега покойник) Георги Златанов е изрисувал рекламна табела, която още е запазила цветовете си и стои гордо закачена до вратата на работилницата. Трябва да отбележим, че семейството на бай Стоян произхожда от стари златишки родове. Майка му, баба Дела, е дъщеря на Ико Генин – църковен настоятел на църквата „Св. Георги Победоносец” в Златица. Тя и сестра й Гена Дикова (нейна близначка), бяха дългогодишни помощници на протойерей Данчо. Сестра им Ненка продължава рода на Серофимците в Златица, а синовете на дядо Ико са сред основателите на Дружеството на златичани в София и Туристическо дружество „Медет”.
Трябва да отбележим, че преди колективизацията в Златица работеха денонощно няколко коларо-железарски работилници и улиците на града ни се огласяха от ударите на чуковете по наковалните. Няколко от тях бяха най-известните в околията – на бай Пейчо Пейчев, на Гочо Осмака, на Христо Ковача и на Грую Ковача. Като деца ходехме да дърпаме у тях дървото, чрез което с меха се разпалваха дървените въглища и се нагряваха железата, които майсторите оформяха умело с чуковете и ги превръщата в здрави сечива.
Градският часовник работеше и отмерваше работното време на занаятчиите в Златица. Малко хора знаят, че Часовниковата кула в Златица е построена през 1777 година с тази цел – да отмерва работното време на майсторите. Кепенците и вратите на дюкяните и работилниците се отваряха и затваряха в отмерения час от Часовниковата кула... Вероятно, защото вече е „излишна необходимост”, или защото всички имат часовници, струващи от 5 лева до 5 хиляди лева, символът на Златица не е толкова важно дали се чува, но едно време съвсем не е било така... И днес, въпреки годините, градския часовник оглася общината ни. Приятно е все пак, да чуеш ударите му и да си представиш как преди 222 години нашите прадеди са изградили Кулата и са докарали часовниковият механизъм чак от Виена..., за да урегулира работното време на отрудените занаятчии.
Днес, живото огнище съществува в дома на Стоян и Величка Пейчеви и ни дава представа за отминало историческо време и хората, занимаващи се със занаят, или както са ги наричали тогава – еснафи.
Винаги съм обичал старите български занаяти, скромните и талантливи майстори, които ги владеят до съвършенство.
Купувал съм си ту брадва, ту тесла от магазина, удрял съм един-два пъти в дървото и острието се огъва, но... рекламации в днешните магазини не се приемат?! И, естествено, веднага съм се запътвал към бай Стоян Пейчев „да оправи работата” на днешните производители. Бай Стоян владее вековната тайна на закаляването. Тайната се предава от поколение на поколение и аз с любопитство заразпитвах майстора за нея. А той с готовност ми демонстрира знанията си.
„Виждаш ли Стояне, когато нагорещеното острие се потопи във водата, се следи цвета й върху него. Първата вода е бяла. Ако острието се извади веднага, то става твърдо, но крехко. Лесно се чупи при удар. Трябва да се изчака малко и бялата вода да стане жълта. Ако водата по острието стане червена или синя, то метала става мек и се огъва, както се получава с теслите и брадвите от магазина. За да е острието закалено добре, то трябва да се потопи отново и водата по него да стане жълта... Останалото е магия, която притежава всеки един добър майстор. Тя не се учи – тя се носи в сърцето.”
Бай Стоян е скромен и щастлив човек. Натъжава го само, че внуците му се увличат повече по новите технологии и не проявяват интерес към древния занаят, на който може да ги научи. Няма и други мераклии, на които е готов да предаде тънкостите на този занаят, а той се научава само с мерак край живото огнище, горящо в работилницата му. Няма вече и безработни, които искат да си изкарвах хляба с много труд и с научен древен занаят.
Дано бай Стоян и Величка Пейчеви са ни живи и здрави още дълги години, за да се чуват звънките огнени удари върху горещото желязо и да е живо огнището в техния дом.
Стоян Шиеков
Меморандум... Мем(у)рандум... Детелини... Детелини...
Интересен начин на общуване бе регистриран в Челопеч между кмета и общинския съвет. Вместо лично, очи в очи около кръглата маса на преговори и дискусии за бъдещето на общината, те предпочетоха да започнат своеобразна кореспонденция помежду си с писма, декларации и най-висша форма на надписване - кой може повече. Общуването им премина границите на познатите ни форми и достигна до писането на МЕМОРАНДУМИ.
Тук е мястото за обикновените жители на Средногорието и отрудени граждани, да разясним значението на думата.
Що е то Меморандум според “Укипедия”:
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становището на правителството за него.
От тук личи достигнатото ниво на управление на Община Челопеч, към което се стремят местните управленци, избирайки точно тази форма за изказване на своите виждания и тегоби. Ето и други примери от българското ежедневие за документи от този вид, за да добиете, уважаеми челопечани, по-ясна представа за значението на Меморандума, сътворен от общинските съветници на Челопеч.
Примери за подписани
МЕМОРАНДУМИ:
- Партия ГЕРБ подписа меморандум за съвместно партньорство с 12 ромски неправителствени организации от цялата страна. Бойко Борисов обясни, че няма пречки ром да стане министър.
В-к Сега
- Подписан е Меморандум за опазването на лешоядите в Европа
- МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007 - 2013 г.) между правителството на Република България, представлявано от Министерството на финансите, и Европейската инвестиционна банка
(Одобрен с Решение № 676 от 15 септември 2006 г. на Министерския съвет. В сила от 5 октомври 2006 г.) (обн. ДВ бр. 95/2006 г.)
- Меморандум за бъдещо сътрудничество подписа ГЕРБ с неправителствената организация Обединен ромски съюз. Хасковският лидер каза, че те ще лобират за това – образовани роми да заемат управленски позиции след изборите...
„Новините от Хасково и Южна България”
- Подписан е Меморандум за разбирателство между България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA.
И накрая, но не на последно място:
Меморандум на едно дете
1. Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
2. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз предпочитам това, защото така ще разбера къде ми е мястото.
3. Не ме насилвайте, защото така ще разбера, че силата е всичко! Аз мога да бъда убеден/убедена и с думи.
4. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по всевъзможни начини.
5. Не ми обещавайте! Може да не сте в състояние да изпълните обещанието си, което ще ме накара повече да не ви вярвам.
6. НЕ ми се сърдете, когато ви кажа или направя нещо, което ще ви разстрои! По-късно ще се опитам да завоювам още по-големи победи.
7. Не се разстройвайте много когато ви кажа “мразя те”! Така ще ви накарам да съжалявате за това, което сте ми сторили.
8. Не ме карайте да се чувствам по-малък /по-малка/, отколкото съм! Аз ще го компенсирам като започна да се държа като “важна клечка”.
9. Не вършете вместо мен неща, които мога да свърша и сам /сама/! Така ще се почувствам като “бебе” и ще продължа да ви използвам.
10. Не обръщайте внимание на “лошите” ми навици и думи! Това само ще ме насърчи да продължавам да ги повтарям.
11. Не ме критикувайте пред други хора! Аз възприемам по-добре когато разговаряте с мен насаме.
12. Не обсъждайте поведението ми в разгара на кавгата! Способността ми за контактуване тогава е нарушена. Прави сте да изисквате от мен, но по-добре ще възприемам правилата по-късно.
13. Не ме поучавайте! Ще се изненадате колко добре знам какво е добро и какво лошо в постъпките ми.
14. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Трябва да се науча да правя грешки, за да не ги повтарям, а не да ми внушавате, че съм непоправим /непоправима/.
15. Не ми се карайте постоянно! Ще се наложи да се правя на глух /глуха/.
16. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам защо се държа така.
17. Не забравяйте, че обичам да експериментирам, така се уча! Моля, изтърпявайте ме.
18. Не ме предпазвайте от последиците!
Аз имам нужда от опит.
19. Не обръщайте внимание на леките ми заболявания! Така ще свикна да се радвам на неразположението си, ако тогава ми обръщате повече внимание.
20. Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Скоро с изненада ще установите, че не спирам да питам и да търся информация.
21. Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”! Питам, за да се занимавате повече с мен.
22. Не се притеснявайте, че прекарвате малко време с мен! По-важно е как го прекарваме.
23. Не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам.
24. Не се страхувайте заедно с мен! Вдъхнете ми смелост, иначе аз ще се страхувам повече.
25. Не мога да се справям без вашето разбиране и насърчение! Понякога забравяте похвалите и одобренията, но кавгите никога.
26. Отнасяйте се с мен така, както се отнасяте с приятелите си! По-лесно се уча от модели, а не от критика.
...И още нещо:
27. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ АЗ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ДЕТЕ!
ОБЕЩАВАМ ДА ВИ ОБИЧАМ МНОГО!
ОБИЧАЙТЕ МЕ ПОВЕЧЕ И ВИЕ, МОЛЯ ВИ ....
Публикувано от Радостина
Тук е мястото за обикновените жители на Средногорието и отрудени граждани, да разясним значението на думата.
Що е то Меморандум според “Укипедия”:
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Дипломатически документ, в който са изложени подробности за развитие на спорен въпрос и становището на правителството за него.
От тук личи достигнатото ниво на управление на Община Челопеч, към което се стремят местните управленци, избирайки точно тази форма за изказване на своите виждания и тегоби. Ето и други примери от българското ежедневие за документи от този вид, за да добиете, уважаеми челопечани, по-ясна представа за значението на Меморандума, сътворен от общинските съветници на Челопеч.
Примери за подписани
МЕМОРАНДУМИ:
- Партия ГЕРБ подписа меморандум за съвместно партньорство с 12 ромски неправителствени организации от цялата страна. Бойко Борисов обясни, че няма пречки ром да стане министър.
В-к Сега
- Подписан е Меморандум за опазването на лешоядите в Европа
- МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ
Меморандум за разбирателство за развитие и финансиране на инфраструктура в рамките на План за инвестиции в транспортна и базисна инфраструктура на българското правителство (2007 - 2013 г.) между правителството на Република България, представлявано от Министерството на финансите, и Европейската инвестиционна банка
(Одобрен с Решение № 676 от 15 септември 2006 г. на Министерския съвет. В сила от 5 октомври 2006 г.) (обн. ДВ бр. 95/2006 г.)
- Меморандум за бъдещо сътрудничество подписа ГЕРБ с неправителствената организация Обединен ромски съюз. Хасковският лидер каза, че те ще лобират за това – образовани роми да заемат управленски позиции след изборите...
„Новините от Хасково и Южна България”
- Подписан е Меморандум за разбирателство между България и Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA.
И накрая, но не на последно място:
Меморандум на едно дете
1. Не ме разглезвайте! Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
2. Не се страхувайте да сте строги с мен! Аз предпочитам това, защото така ще разбера къде ми е мястото.
3. Не ме насилвайте, защото така ще разбера, че силата е всичко! Аз мога да бъда убеден/убедена и с думи.
4. Не бъдете непоследователни! Това ме обърква и ме кара да се измъквам по всевъзможни начини.
5. Не ми обещавайте! Може да не сте в състояние да изпълните обещанието си, което ще ме накара повече да не ви вярвам.
6. НЕ ми се сърдете, когато ви кажа или направя нещо, което ще ви разстрои! По-късно ще се опитам да завоювам още по-големи победи.
7. Не се разстройвайте много когато ви кажа “мразя те”! Така ще ви накарам да съжалявате за това, което сте ми сторили.
8. Не ме карайте да се чувствам по-малък /по-малка/, отколкото съм! Аз ще го компенсирам като започна да се държа като “важна клечка”.
9. Не вършете вместо мен неща, които мога да свърша и сам /сама/! Така ще се почувствам като “бебе” и ще продължа да ви използвам.
10. Не обръщайте внимание на “лошите” ми навици и думи! Това само ще ме насърчи да продължавам да ги повтарям.
11. Не ме критикувайте пред други хора! Аз възприемам по-добре когато разговаряте с мен насаме.
12. Не обсъждайте поведението ми в разгара на кавгата! Способността ми за контактуване тогава е нарушена. Прави сте да изисквате от мен, но по-добре ще възприемам правилата по-късно.
13. Не ме поучавайте! Ще се изненадате колко добре знам какво е добро и какво лошо в постъпките ми.
14. Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове! Трябва да се науча да правя грешки, за да не ги повтарям, а не да ми внушавате, че съм непоправим /непоправима/.
15. Не ми се карайте постоянно! Ще се наложи да се правя на глух /глуха/.
16. Не искайте обяснение за лошото ми поведение! Понякога не знам защо се държа така.
17. Не забравяйте, че обичам да експериментирам, така се уча! Моля, изтърпявайте ме.
18. Не ме предпазвайте от последиците!
Аз имам нужда от опит.
19. Не обръщайте внимание на леките ми заболявания! Така ще свикна да се радвам на неразположението си, ако тогава ми обръщате повече внимание.
20. Не избягвайте отговорите на честите ми въпроси! Скоро с изненада ще установите, че не спирам да питам и да търся информация.
21. Не казвайте, че въпросите ми са “глупави” и “безсмислени”! Питам, за да се занимавате повече с мен.
22. Не се притеснявайте, че прекарвате малко време с мен! По-важно е как го прекарваме.
23. Не се представяйте за идеални и безгрешни! Ще ми бъде трудно да ви следвам.
24. Не се страхувайте заедно с мен! Вдъхнете ми смелост, иначе аз ще се страхувам повече.
25. Не мога да се справям без вашето разбиране и насърчение! Понякога забравяте похвалите и одобренията, но кавгите никога.
26. Отнасяйте се с мен така, както се отнасяте с приятелите си! По-лесно се уча от модели, а не от критика.
...И още нещо:
27. НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ, ЧЕ АЗ ВСЕ ОЩЕ СЪМ ДЕТЕ!
ОБЕЩАВАМ ДА ВИ ОБИЧАМ МНОГО!
ОБИЧАЙТЕ МЕ ПОВЕЧЕ И ВИЕ, МОЛЯ ВИ ....
Публикувано от Радостина
Без първи копки
И като се започна едно чакане под шатрите!...
Едно чакане, едно вайкане, едно ми ти нетърпение!
Какво чакане ли, ще се запитат читатели?! Как какво?... На бързия влак. После се разбра, че чакаме Станишев, ама той бил в Югозападна България (Симитли, Дупница и други градове) и не знае, че трябва да е в Челопеч...
Не, че от там не минават метафорично влакове, защото железницата ни в района разкарва хората си с допотопни градски рейсове, но по-скоро влак да мине оттам, камо ли лидера на БСП.
На чакащите обаче не им мигна окото да опустошат отрупаните с храна маси, разбира се за сметка на бюджета, който го пълните Вие, Драги читатели, като си внасяте винетки и данъци за несъществуващи и неродени пътища и магистрали, като пътя около Челопеч!
А иначе, ако бе дошъл, можеше да му зададем няколко въпроса на другаря Станишев, като за последно!
Например:
- Защо три години се ремонтира шосе от три километра между Челопеч и Златица и колко струва тази отсечка на българския данъкоплатец?
- Кога ще получим нормален достъп до София, защото всички знаем, че ходенето и връщането от там грози всеки с много висок процент смъртност?
- Защо Тройната коалиция не направи здравеопазването в района такова, че да лекува и пази хората, особено като се знае, че нашия район е с шоково замърсяване от многото промишлена дейност в котловината ни, а и извън нея?
И един такъв важен въпрос:
- Защо ще идва Станишев в община Челопеч да подкрепя кмет, който е бойкотиран от всичките съветници и то главно от БСП, а другаря Кирил Добрев чистосърдечно преди две години каза в тяхната кампания, че Челопеч трябва да се промени и да се махне корупционното управление, визирайки същия този кмет?!?
Или пък един друг въпрос:
Кога държавата ще си влезе в ролята на такава и ще осигури равен старт пред бизнеса, а не да толерира хайдуците, сергиджиите и всякакви амбулантни търговци, които нямат касов апарат, камо ли да ги плашат с 25 хиляди лева глоба за липса на такъв?!?
Искам да попитам бившия вече министър-председател Станишев защо се прави ремонт на жп-линията (подбалканската), след като „Кремиковци” не работи, след като няма пътнико-поток и след като всичките напомпани пари от бюджета в БДЖ се стопяват като ланшния сняг?
Отговорът е прост. Чрез така наречените спешни и неотложни ремонти се изписват милиони за несъществуващи ремонтни дейности, а тези пари отиват в партийните каси и личните им джобове!
В местни медии бяха публикувани толкова фризирани отзиви за срещите на местни бизнесмени и организации с Кирил Добрев, със съветници на Станишев, с кандидати от листата, че чак ми се доплака от умиление. Брей, ние да не знаем, че тези хора са давали толкова пари напоследък, че знаят за проблемите на района, че ще помагат да се направят пътищата и т.н., т.н.
Само да припомня, че преди 3 (три) години срещу Дънди Прешъс Метълс и разширението в Челопеч лично Младен Червеняков контролираше протестите за спиране на разрешителното за работа. Да припомня за липсата на становища от Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, като водачите на тези протести бяха Симеон Марин (син на вицепрезидента) и всичките лидери на БСП в района. Сега същите тези другари ни канят да гласуваме за тях.
Човек, който както се знае, няма и един ден трудов стаж да ни убеждава колко добрини ни е направил?! Аз бих посъветвал хората, които все още им вярват, да спрат да пият и пушат, да спрат да дават пари на цигани и мошеници да си откупват внуците, да си продадат и последната кравица, и последното теленце, и да отидат на екскурзия в Македония, Гърция и Турция, за да видят това, за което само са сънували и мечтали – чисто море, реки, планини, обработваема земя, автомагистрали и улици без дупки. И минимална пенсия от 500 долара при цени на храните по-евтини от българските!
Да, другари и другарки! Докато вие чакате по шатрите шефа си и се чудите кой да изкарате виновен за собствения си мързел и безотговорност, докато унищожавате коктейлните маси по хотели и зали, и се биете в гърдите, че правите дарения с пари, дадени ви от общинския бюджет, хората работят и реализират национален продукт, който създава работа и сигурност, и прави страните им като райски градини. Вместо да се вдигнете на протест, че крадат и ви будалкат, че живеете в „държава”, Вие им пляскате и се криете от дъжда с мечтата да ви дават по местната телевизия! Браво! Добре сте усвоили максимата за хляба и пастите, казана от Антоанета (не от пирдопската, естествено). Но, знае ли човек!
И понеже темата за прословутия околовръстен път на Челопеч, с която някои момчета станаха общински съветници (не без наша помощ, естествено), е тема на деня, задаваме следния въпрос на организационния комитет по посрещането на Първия копач на България: Не се ли сетихте, че идеята за околовръстен път, проекта за него и вкарването му в инфраструктурната стратегия на Република България беше осъществена от Добри Добрев още през 1999 г., или по-точно от Доко Папата!?
Но народа и затова си има поговорка: С чужда пита помен прави.
Или: Изтъркаха си платното и ритнаха крусното.
Всъщност, огромен опит за откриване на пътища има една сегашна кметица, която чакаше пътя от Етрополе да мине покрай хотела й в Мирково, като за целта се изядоха десетина агнета, а резултата от една табелка пред тунела посока Етрополе-Златица още се мъдри там за целта на грандиозните сбирки.
Ако някой всъщност пита дали някога ще се реализира този проект за околовръстен път, може да му пожелая да си пусне песента на Годжи „Пари нема – действайте” и да гледа тези от Автомагистрали как местят с влекача багера за поредната копка.
А дотогава, ще чакаме да дойде влака! Не бързия, разбира се!
Стига сме залагали на куци коне, я!
Гаци ЛАЙФ
Едно чакане, едно вайкане, едно ми ти нетърпение!
Какво чакане ли, ще се запитат читатели?! Как какво?... На бързия влак. После се разбра, че чакаме Станишев, ама той бил в Югозападна България (Симитли, Дупница и други градове) и не знае, че трябва да е в Челопеч...
Не, че от там не минават метафорично влакове, защото железницата ни в района разкарва хората си с допотопни градски рейсове, но по-скоро влак да мине оттам, камо ли лидера на БСП.
На чакащите обаче не им мигна окото да опустошат отрупаните с храна маси, разбира се за сметка на бюджета, който го пълните Вие, Драги читатели, като си внасяте винетки и данъци за несъществуващи и неродени пътища и магистрали, като пътя около Челопеч!
А иначе, ако бе дошъл, можеше да му зададем няколко въпроса на другаря Станишев, като за последно!
Например:
- Защо три години се ремонтира шосе от три километра между Челопеч и Златица и колко струва тази отсечка на българския данъкоплатец?
- Кога ще получим нормален достъп до София, защото всички знаем, че ходенето и връщането от там грози всеки с много висок процент смъртност?
- Защо Тройната коалиция не направи здравеопазването в района такова, че да лекува и пази хората, особено като се знае, че нашия район е с шоково замърсяване от многото промишлена дейност в котловината ни, а и извън нея?
И един такъв важен въпрос:
- Защо ще идва Станишев в община Челопеч да подкрепя кмет, който е бойкотиран от всичките съветници и то главно от БСП, а другаря Кирил Добрев чистосърдечно преди две години каза в тяхната кампания, че Челопеч трябва да се промени и да се махне корупционното управление, визирайки същия този кмет?!?
Или пък един друг въпрос:
Кога държавата ще си влезе в ролята на такава и ще осигури равен старт пред бизнеса, а не да толерира хайдуците, сергиджиите и всякакви амбулантни търговци, които нямат касов апарат, камо ли да ги плашат с 25 хиляди лева глоба за липса на такъв?!?
Искам да попитам бившия вече министър-председател Станишев защо се прави ремонт на жп-линията (подбалканската), след като „Кремиковци” не работи, след като няма пътнико-поток и след като всичките напомпани пари от бюджета в БДЖ се стопяват като ланшния сняг?
Отговорът е прост. Чрез така наречените спешни и неотложни ремонти се изписват милиони за несъществуващи ремонтни дейности, а тези пари отиват в партийните каси и личните им джобове!
В местни медии бяха публикувани толкова фризирани отзиви за срещите на местни бизнесмени и организации с Кирил Добрев, със съветници на Станишев, с кандидати от листата, че чак ми се доплака от умиление. Брей, ние да не знаем, че тези хора са давали толкова пари напоследък, че знаят за проблемите на района, че ще помагат да се направят пътищата и т.н., т.н.
Само да припомня, че преди 3 (три) години срещу Дънди Прешъс Метълс и разширението в Челопеч лично Младен Червеняков контролираше протестите за спиране на разрешителното за работа. Да припомня за липсата на становища от Министерството на икономиката и Министерството на околната среда и водите, като водачите на тези протести бяха Симеон Марин (син на вицепрезидента) и всичките лидери на БСП в района. Сега същите тези другари ни канят да гласуваме за тях.
Човек, който както се знае, няма и един ден трудов стаж да ни убеждава колко добрини ни е направил?! Аз бих посъветвал хората, които все още им вярват, да спрат да пият и пушат, да спрат да дават пари на цигани и мошеници да си откупват внуците, да си продадат и последната кравица, и последното теленце, и да отидат на екскурзия в Македония, Гърция и Турция, за да видят това, за което само са сънували и мечтали – чисто море, реки, планини, обработваема земя, автомагистрали и улици без дупки. И минимална пенсия от 500 долара при цени на храните по-евтини от българските!
Да, другари и другарки! Докато вие чакате по шатрите шефа си и се чудите кой да изкарате виновен за собствения си мързел и безотговорност, докато унищожавате коктейлните маси по хотели и зали, и се биете в гърдите, че правите дарения с пари, дадени ви от общинския бюджет, хората работят и реализират национален продукт, който създава работа и сигурност, и прави страните им като райски градини. Вместо да се вдигнете на протест, че крадат и ви будалкат, че живеете в „държава”, Вие им пляскате и се криете от дъжда с мечтата да ви дават по местната телевизия! Браво! Добре сте усвоили максимата за хляба и пастите, казана от Антоанета (не от пирдопската, естествено). Но, знае ли човек!
И понеже темата за прословутия околовръстен път на Челопеч, с която някои момчета станаха общински съветници (не без наша помощ, естествено), е тема на деня, задаваме следния въпрос на организационния комитет по посрещането на Първия копач на България: Не се ли сетихте, че идеята за околовръстен път, проекта за него и вкарването му в инфраструктурната стратегия на Република България беше осъществена от Добри Добрев още през 1999 г., или по-точно от Доко Папата!?
Но народа и затова си има поговорка: С чужда пита помен прави.
Или: Изтъркаха си платното и ритнаха крусното.
Всъщност, огромен опит за откриване на пътища има една сегашна кметица, която чакаше пътя от Етрополе да мине покрай хотела й в Мирково, като за целта се изядоха десетина агнета, а резултата от една табелка пред тунела посока Етрополе-Златица още се мъдри там за целта на грандиозните сбирки.
Ако някой всъщност пита дали някога ще се реализира този проект за околовръстен път, може да му пожелая да си пусне песента на Годжи „Пари нема – действайте” и да гледа тези от Автомагистрали как местят с влекача багера за поредната копка.
А дотогава, ще чакаме да дойде влака! Не бързия, разбира се!
Стига сме залагали на куци коне, я!
Гаци ЛАЙФ
Какво направиха със света?
„Ще завърши войната и ще хвърлим всичко, което имаме – всичкото злато, цялата материална мощ за обработка и оглупяване на хората...
Човешкият мозък, човешкото съзнание подлежат на изменение. Посявайки там хаос, ние ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги накараме да вярват в тях”.
„Ще изкореним социалната същност на литературата, изкуството, театрите и киното. Всичко ще изобразява секса, култа към насилието, садизма, предателството, безнравствеността”.
„Ще създадем хаос в управлението на държавите им. Ще насаждаме корупцията, безпринципността, подкупите. Честността, порядъчността ще се осмиват и ще станат отживелица от миналото. Ще култивираме ловко и незабележимо нахалството, наглостта, лъжата, измамата, пиянството, наркоманията, животинския страх един от друг. Ще скъсаме духовните им корени, ще опошляваме и унищожаваме основите на народната им нравственост. Ще атакуваме младежта още в детските и юношеските години, ще я разлагаме и развращаваме. Ще ги направим циници и космополити... Ето така ще направим!”
Алън Дълес
1945 г. в доклад пред Агенцията (ЦРУ)
Човешкият мозък, човешкото съзнание подлежат на изменение. Посявайки там хаос, ние ще подменим техните ценности с фалшиви и ще ги накараме да вярват в тях”.
„Ще изкореним социалната същност на литературата, изкуството, театрите и киното. Всичко ще изобразява секса, култа към насилието, садизма, предателството, безнравствеността”.
„Ще създадем хаос в управлението на държавите им. Ще насаждаме корупцията, безпринципността, подкупите. Честността, порядъчността ще се осмиват и ще станат отживелица от миналото. Ще култивираме ловко и незабележимо нахалството, наглостта, лъжата, измамата, пиянството, наркоманията, животинския страх един от друг. Ще скъсаме духовните им корени, ще опошляваме и унищожаваме основите на народната им нравственост. Ще атакуваме младежта още в детските и юношеските години, ще я разлагаме и развращаваме. Ще ги направим циници и космополити... Ето така ще направим!”
Алън Дълес
1945 г. в доклад пред Агенцията (ЦРУ)
Абонамент за:
Публикации (Atom)