1-ВИ ОКТОМВРИ! Есенен лист от календара на годината, на който празнуват хората от третата възраст. По един своеобразен и изключителен начин Международният ден на възрастните хора бе отбелязан и от пенсионерските клубове в община Златица, като домакин на празника бе пенсионерски клуб “Златина”.
Този празник се чества от 1990 г. и е учреден с решение на общото събрание на ООН.
Целта е да се повиши вниманието към проблемите на възрастните хора и се отдаде почит към техния принос за обществото.
По повод тържествения ден и организираното мероприятие, екипът на списание “Средногорски БАГРИ” поднесе на своите засмени съгражданки и съграждани най-искрени пожелания и благодарности:
“Скъпи приятели и верни читатели
на списание “Средногорски БАГРИ”,
трудно е да изкажем всички думи, които напират в нас, с които трябва да Ви благодарим за Вашата борбеност, непримиримост, сила и вяра!
Във вас е мъдростта на изминалите дни, в които сте градили и създавали Света,
в който днес всички живеем!
Вие ни учите на трудолюбие, отговорност и прецизност, предавате ни своите знания и умения да се справим с предизвикателствата на днешния ден.
Вашата вяра в нас - Вашите деца и внуци, ни прави по-силни и по-смели да продължим напред и да създаваме пъстро и щастливо бъдеще за нашия град,
за нашата община.
Желаем Ви крепко здраве, мир и топлина в семействата Ви, дълголетие и много житейски радости!
Честит празник!”
Присъстващите на тържеството се насладиха на кръшните изпълнения на златишките танцьори и певческите умения на своите приятелки от музикалната група към Пенсионерски клуб “Златина”. Бе организирана и томбола с атрактивни награди, като късмета в празничния ден със сигурност бе при групата от Карлиево.
Петя ЧОЛАКОВА
14 ноември 2011
Нона Караджова върна ОВОС-а за добив на злато край Крумовград
Висшият експертен екологичен съвет (ВЕЕС) ще трябва отново да преразгледа намеренията на „Болкан минерал енд майнинг“ да копае в находището. Министърът на околната среда и водите Нона Караджова върна за преразглеждане решението на ВЕЕС, който одобри оценката за въздействието върху околната среда на „Болкан минерал енд майнинг“ за проекта за добив на злато край Крумовград. Това съобщиха за „Класа“ от екоминистерството. Компанията е дъщерно дружество на канадската „Дънди прешъс“.
Караджова връща решението за преразглеждане, тъй като Басейнова дирекция Източнобеломорски регион (Плевен) е направила екологична оценка на проекта, преди да са влезли в сила промените в Закона за опазване на околната среда от това лято, обясниха от екоминистерството.
На 19 септември само пет от 25-те представители на ВЕЕС гласуваха против изграждането на златен рудник от дъщерната компания на канадската „ДПМ“. Не беше допуснат представителят на екологичната мрежа „Блулинк“ Андрей Ковачев с мотива, че е представител и на политическа партия „Зелените“.
Съветът тогава по безпрецедентен начин допусна предварително изпълнение на намеренията за добив. Това означава, че канадската компания ще може да строи рудника и да започне да копае, даже и при съдебен спор, обжалвания, протести и т.н. Мотивът на директора на „Болкан минерал енд майнинг“ Алекс Нестор е, че става дума за значима инвестиция от „национално“ и „местно“ значение и щял да претърпи загуби от нейното осуетяване или забавяне?! Според него до момента компанията била загубила 500 млн. долара от пазарната си стойност.
„Класа“ потърси обяснение лично от г-н Алекс Нестор откъде конкретно идват тези загуби, но той се затрудни да отговори на въпросите ни, като поиска да му ги предоставим писмено...До приключването на броя отговор не получихме, но все още го очакваме, за да го публикуваме.
Против концесията е и местното население. Общината обжалва процедурата за одобрението на концесията, което е изпреварило решението за оценката за въздействие върху околната среда. От екоминистерството твърдят, че ВЕЕС е одобрил алтернативата, която предвижда добив на руда до концентрат, експертите са отхвърлили възможността за преработката на концентрата до злато.
Проблемът беше повдигнат и в Европейския парламент от гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, заместник- председател на Комитета за регионално развитие на ЕП. Във връзка с това комисарят по околна среда на ЕК Янес Поточник разпореди проверка за законосъобразността на предоставената без ОВОС от българското правителство концесия край Крумовград, съобщиха от Българския център за зелена икономика. Гражданите на Крумовград изпратиха петиция до Европейския парламент срещу намеренията за добив в района, съобщи преди дни Мария Дамянова, председател на сдружението „Живот за Крумовград“.
ЕК няма практика да иска разяснения по случая, чиято процедура още не е приключила, обясниха от МОСВ. След като министърът върне решението за ОВОС-а на „Болкан минерал енд майнинг“, се очаква експертите на ВЕЕС в кратки срокове да гласуват отново дали ще одобрят златната концесия, а министърът трябва да се произнесе отново в срок от 14 дни.
Добивът на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе“ от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/г. Процедурата за златодобив в находището “Ада тепе” започна още през октомври 2004 г., но с предвидена цианидна технология. По-късно тя беше прекратена, а новата процедура с предвидената “водна” технология започна през май 2010 г. При нея обогатяването на рудата се извършва с вода, а не с цианидни разтвори.
в-к КЛАСА
В същото време ДПМ вместо да се вслуша в недоволството на местните общности не само в Крумовград, но и в Средногорието, се занимава да плаща на Илиана Раева. За информация на потърпевшото средногорско население, което е обречено да гълта ежедневно отровен концентрат, разнасящ се от необезопасения склад в Челопеч и разтоварната на гара Златица, в предаването „Нека говорят” по бТВ Раева заяви: Премиерът ми помогна да намеря спонсори за участие в Световната купа.
Уговорката Дънди да стане спонсор на гимнастичките на клуб Илиана не е от вчера. “Златна мина ще кове медали на Илиана Раева. Златотърсачите от “Дънди прешъс метал” сключиха нов договор с клуба по художествена гимнастика “Илиана”.
Канадската компания ще бъде спонсор на клуба на Илиана Раева и през 2011 г.”
Докато по висшите етажи на властта разпределят спонсорства, за местните общности средства за компенсиране нанесените от фирмата екологични щети няма. Гражданите изказват своите сериозни притеснения, че подобна схема на спонсорство е организирана, за да може фирмата по-лесно да се добере до разрешителни и да продължи да изнася златото на България, като се облагодетелства в огромни мащаби.
Компрометираната околна среда в Челопеч, Златица и Поибрене остава нерешен проблем.
“Винаги сме имали усет към златото”, похвали се шефът на компанията Алекс Нестор преди година, а вчера анонсира и новата помощ за коване на медали в “много труден за родния спорт момент”. (24 часа)
Надяваме се усета към златото от страна на фирмата да не минава през здравето на хората и унищожаване на природата в населените места, където тя оперира и спонсорството към клуб „Илиана” да не е начин да бъдат купени държавните институции?
Караджова връща решението за преразглеждане, тъй като Басейнова дирекция Източнобеломорски регион (Плевен) е направила екологична оценка на проекта, преди да са влезли в сила промените в Закона за опазване на околната среда от това лято, обясниха от екоминистерството.
На 19 септември само пет от 25-те представители на ВЕЕС гласуваха против изграждането на златен рудник от дъщерната компания на канадската „ДПМ“. Не беше допуснат представителят на екологичната мрежа „Блулинк“ Андрей Ковачев с мотива, че е представител и на политическа партия „Зелените“.
Съветът тогава по безпрецедентен начин допусна предварително изпълнение на намеренията за добив. Това означава, че канадската компания ще може да строи рудника и да започне да копае, даже и при съдебен спор, обжалвания, протести и т.н. Мотивът на директора на „Болкан минерал енд майнинг“ Алекс Нестор е, че става дума за значима инвестиция от „национално“ и „местно“ значение и щял да претърпи загуби от нейното осуетяване или забавяне?! Според него до момента компанията била загубила 500 млн. долара от пазарната си стойност.
„Класа“ потърси обяснение лично от г-н Алекс Нестор откъде конкретно идват тези загуби, но той се затрудни да отговори на въпросите ни, като поиска да му ги предоставим писмено...До приключването на броя отговор не получихме, но все още го очакваме, за да го публикуваме.
Против концесията е и местното население. Общината обжалва процедурата за одобрението на концесията, което е изпреварило решението за оценката за въздействие върху околната среда. От екоминистерството твърдят, че ВЕЕС е одобрил алтернативата, която предвижда добив на руда до концентрат, експертите са отхвърлили възможността за преработката на концентрата до злато.
Проблемът беше повдигнат и в Европейския парламент от гръцкия евродепутат Михаил Тремополос, заместник- председател на Комитета за регионално развитие на ЕП. Във връзка с това комисарят по околна среда на ЕК Янес Поточник разпореди проверка за законосъобразността на предоставената без ОВОС от българското правителство концесия край Крумовград, съобщиха от Българския център за зелена икономика. Гражданите на Крумовград изпратиха петиция до Европейския парламент срещу намеренията за добив в района, съобщи преди дни Мария Дамянова, председател на сдружението „Живот за Крумовград“.
ЕК няма практика да иска разяснения по случая, чиято процедура още не е приключила, обясниха от МОСВ. След като министърът върне решението за ОВОС-а на „Болкан минерал енд майнинг“, се очаква експертите на ВЕЕС в кратки срокове да гласуват отново дали ще одобрят златната концесия, а министърът трябва да се произнесе отново в срок от 14 дни.
Добивът на златосъдържащи руди от участък „Ада тепе“ от находище „Хан Крум” е с очакван експлоатационен период около 9 години при добив от 850 000 т/г. Процедурата за златодобив в находището “Ада тепе” започна още през октомври 2004 г., но с предвидена цианидна технология. По-късно тя беше прекратена, а новата процедура с предвидената “водна” технология започна през май 2010 г. При нея обогатяването на рудата се извършва с вода, а не с цианидни разтвори.
в-к КЛАСА
В същото време ДПМ вместо да се вслуша в недоволството на местните общности не само в Крумовград, но и в Средногорието, се занимава да плаща на Илиана Раева. За информация на потърпевшото средногорско население, което е обречено да гълта ежедневно отровен концентрат, разнасящ се от необезопасения склад в Челопеч и разтоварната на гара Златица, в предаването „Нека говорят” по бТВ Раева заяви: Премиерът ми помогна да намеря спонсори за участие в Световната купа.
Уговорката Дънди да стане спонсор на гимнастичките на клуб Илиана не е от вчера. “Златна мина ще кове медали на Илиана Раева. Златотърсачите от “Дънди прешъс метал” сключиха нов договор с клуба по художествена гимнастика “Илиана”.
Канадската компания ще бъде спонсор на клуба на Илиана Раева и през 2011 г.”
Докато по висшите етажи на властта разпределят спонсорства, за местните общности средства за компенсиране нанесените от фирмата екологични щети няма. Гражданите изказват своите сериозни притеснения, че подобна схема на спонсорство е организирана, за да може фирмата по-лесно да се добере до разрешителни и да продължи да изнася златото на България, като се облагодетелства в огромни мащаби.
Компрометираната околна среда в Челопеч, Златица и Поибрене остава нерешен проблем.
“Винаги сме имали усет към златото”, похвали се шефът на компанията Алекс Нестор преди година, а вчера анонсира и новата помощ за коване на медали в “много труден за родния спорт момент”. (24 часа)
Надяваме се усета към златото от страна на фирмата да не минава през здравето на хората и унищожаване на природата в населените места, където тя оперира и спонсорството към клуб „Илиана” да не е начин да бъдат купени държавните институции?
Гостоприемният майстор Станко от Златица
В края на месец септември се състоя втория открит урок по занаятчийство по проект “Занаятчиите - пазители на българската самобитност, традиции и обичаи”, изпълняван от Сдружение “За един по-добър живот” с председател Петя Чолакова, финансиран по фонд “Живо наследство” на ФРГИ. Финансирането е предоставено от Фондация “Америка за България”.
Този път любознателните младежи от Златица, Челопеч и Пирдоп гостуваха в дома на Станко Метанов от град Златица - най-известният майстор-мандраджия в регион Средногорие, където той им показа технологията за производство на сирене, кашкавал и кисело мляко.
Много често ние мислим и сме загрижени за бъдещето, но не бива да забравяме, че бъдещето се определя от това, което правим днес, и от това, което е било и което са правили нашите деди. А те са доказали във времето своите умения и са наложили своята идентичност чрез съхраняване на българските ценности, обичаи и не на последно място занаяти.
Един изключително интересен занаят, практикуван от столетия в нашето Средногорие е мандраджийството, или производството на сирене и кашкавал. България е известна като родината на LB Булгарикум, считана за най-ефективната и здравословна закваска за получаване на млечни продукти. Традицията за консумация и приготовление води началото си от историческите корени на българското население. За развитието на мандраджйството в нашите земи споменава турският пътешественик Евлия Челеви от средата на ХVІІ век. В началото на ХІХ век цената на продавания в Цариград кашкавал се движи между 52-58 пари оката.
За производството на кашкавал в България споменават и арменски пътешественици през XVIII в. Ако технологията за приготвяне на сирена и масло е по-опростена и достъпна почти до всички домакинства и мандри, то при приготвянето на кашкавала се изисквало по-голяма специализация и възможности. Това определя и превръщането на производството на кашкавала през XIX в. като един основен занаят в редица по-големи български селища. В тях възникват съсловия от майстори кашкавалджии, които дори практикуват занаята като гурбетчии. В края на XIX в. и нач. на XX в. българските кашкавалджии произвеждали кашкавал вече като гурбетчии в цяла югоизточна Тракия и Мала Азия, Лозенградско, Бунархисарско, Дарданелите, Анкара, Уззерум, Бурса и други. Производството на сирене датира още от идването на нашите прадеди на Балканския полуостров, а първите сведения за производство на кашкавал в България са от преди повече от 400 г., когато това производство е било утвърдено занятие и се е основавало на изпитани и стари технологии.
Един от запазилите занаята в нашия регион е прочутия майстор-кашкавалджия Станко Метанов от Златица, който и към момента ръководи малка действаща мандра.
По време на проведеният открит урок майстор Станко демонстрира на присъстващите представители на читалище “Напредък” гр. Пирдоп, Кукерски клуб “Златното руно” и Детски кукерски клуб “Златните Мечки” - Челопеч към Сдружение “За един по-добър живот” технологията, с която произвежда вкусните млечни продукти, разказа им за времето, в което е бил младеж и е учил занаята, за начина на приготвяне и тънкостите, които прилага, че да се получи вкусна и трайна продукция.
В края на урока майстор Станко прикани присъстващите да похапнат кашкавал и сирене - собствено производство.
Този път любознателните младежи от Златица, Челопеч и Пирдоп гостуваха в дома на Станко Метанов от град Златица - най-известният майстор-мандраджия в регион Средногорие, където той им показа технологията за производство на сирене, кашкавал и кисело мляко.
Много често ние мислим и сме загрижени за бъдещето, но не бива да забравяме, че бъдещето се определя от това, което правим днес, и от това, което е било и което са правили нашите деди. А те са доказали във времето своите умения и са наложили своята идентичност чрез съхраняване на българските ценности, обичаи и не на последно място занаяти.
Един изключително интересен занаят, практикуван от столетия в нашето Средногорие е мандраджийството, или производството на сирене и кашкавал. България е известна като родината на LB Булгарикум, считана за най-ефективната и здравословна закваска за получаване на млечни продукти. Традицията за консумация и приготовление води началото си от историческите корени на българското население. За развитието на мандраджйството в нашите земи споменава турският пътешественик Евлия Челеви от средата на ХVІІ век. В началото на ХІХ век цената на продавания в Цариград кашкавал се движи между 52-58 пари оката.
За производството на кашкавал в България споменават и арменски пътешественици през XVIII в. Ако технологията за приготвяне на сирена и масло е по-опростена и достъпна почти до всички домакинства и мандри, то при приготвянето на кашкавала се изисквало по-голяма специализация и възможности. Това определя и превръщането на производството на кашкавала през XIX в. като един основен занаят в редица по-големи български селища. В тях възникват съсловия от майстори кашкавалджии, които дори практикуват занаята като гурбетчии. В края на XIX в. и нач. на XX в. българските кашкавалджии произвеждали кашкавал вече като гурбетчии в цяла югоизточна Тракия и Мала Азия, Лозенградско, Бунархисарско, Дарданелите, Анкара, Уззерум, Бурса и други. Производството на сирене датира още от идването на нашите прадеди на Балканския полуостров, а първите сведения за производство на кашкавал в България са от преди повече от 400 г., когато това производство е било утвърдено занятие и се е основавало на изпитани и стари технологии.
Един от запазилите занаята в нашия регион е прочутия майстор-кашкавалджия Станко Метанов от Златица, който и към момента ръководи малка действаща мандра.
По време на проведеният открит урок майстор Станко демонстрира на присъстващите представители на читалище “Напредък” гр. Пирдоп, Кукерски клуб “Златното руно” и Детски кукерски клуб “Златните Мечки” - Челопеч към Сдружение “За един по-добър живот” технологията, с която произвежда вкусните млечни продукти, разказа им за времето, в което е бил младеж и е учил занаята, за начина на приготвяне и тънкостите, които прилага, че да се получи вкусна и трайна продукция.
В края на урока майстор Станко прикани присъстващите да похапнат кашкавал и сирене - собствено производство.
Граждански мониторинг на екопоследствия от геоложко проучване
Доброволци, активисти и членове на Кризисен щаб - Златица се изкачиха в Стара планина - местност “Шипките” - вододайната зона на града, за да осъществят традиционните си дейности по граждански мониторинг върху екологосъобразността на геоложките проучвания на фирма „Геотехмин”.
Неотдавна местните общности от Златица и Пирдоп протестираха срещу провеждането на геоложки проучвания на сесия на ОбС-Златица, където представиха гражданска петиция, че не желаят над град Златица да бъдат извършвани каквито и да било геоложки проучвания, които компрометират питейните води и са опасни за здравето. След реакцията на гражданите, фирмата – оператор свали сондите от обекта до изясняване на решенията на публичната администрация по казуса.
Резултатите от гражданския мониториг на Кризисен щаб – Златица показват, че на мястото, където е била монтирана сондата, дупките са запушени с подръчни материали, сред които например работен гащиризон. От тях продължава да изтича оцветена в наситено бяло вода, която се стича в дерето, свързано с водопровода за питейна вода. Взети са проби, които предстои да бъдат представени на държавния контролен орган в лицето на МЗ и МЗХ за установяване наличието на тежки метали в нея - арсен, олово, цинк, кадмий, мед и други.
До мястото на сондата, на нерегламентирано сметище под хижа „Свищи плаз”, екоактивистите установиха изхвърлен пластмасовия контейнер за събиране на утайките от сондата, заедно с утайките в него.
За резултатите от гражданския мониторинг е съставен протокол, подписан от доброволците на Кризисния щаб в състав: Захари Генчев, Мария Нейкова, инж. Петрана Нейкова, Петя Чолакова, Борис Гечев и Стоян Терзийски. Коалиция за устойчиво развитие подкрепя усилията на Кризисен щаб Златица за предотвратяване на опасностите за природата и човешкото здраве, свързани с геологопроучвателната дейност, извършвана на територията на вододайна зона – Златица.
Във връзка с подадените сигнали от Кризисния щаб от страна на Министерски съвет е разпоредена цялостна проверка на геоложкото проучване.
Неотдавна местните общности от Златица и Пирдоп протестираха срещу провеждането на геоложки проучвания на сесия на ОбС-Златица, където представиха гражданска петиция, че не желаят над град Златица да бъдат извършвани каквито и да било геоложки проучвания, които компрометират питейните води и са опасни за здравето. След реакцията на гражданите, фирмата – оператор свали сондите от обекта до изясняване на решенията на публичната администрация по казуса.
Резултатите от гражданския мониториг на Кризисен щаб – Златица показват, че на мястото, където е била монтирана сондата, дупките са запушени с подръчни материали, сред които например работен гащиризон. От тях продължава да изтича оцветена в наситено бяло вода, която се стича в дерето, свързано с водопровода за питейна вода. Взети са проби, които предстои да бъдат представени на държавния контролен орган в лицето на МЗ и МЗХ за установяване наличието на тежки метали в нея - арсен, олово, цинк, кадмий, мед и други.
До мястото на сондата, на нерегламентирано сметище под хижа „Свищи плаз”, екоактивистите установиха изхвърлен пластмасовия контейнер за събиране на утайките от сондата, заедно с утайките в него.
За резултатите от гражданския мониторинг е съставен протокол, подписан от доброволците на Кризисния щаб в състав: Захари Генчев, Мария Нейкова, инж. Петрана Нейкова, Петя Чолакова, Борис Гечев и Стоян Терзийски. Коалиция за устойчиво развитие подкрепя усилията на Кризисен щаб Златица за предотвратяване на опасностите за природата и човешкото здраве, свързани с геологопроучвателната дейност, извършвана на територията на вододайна зона – Златица.
Във връзка с подадените сигнали от Кризисния щаб от страна на Министерски съвет е разпоредена цялостна проверка на геоложкото проучване.
05 октомври 2011
Абонамент за:
Публикации (Atom)