Дънди Прешъс Металс посрещна 2010 с нова придобивка

На 14 януари тази година в Торонто, „Дънди Прешъс Металс”, собственик на „Челопеч Майнинг” ЕАД в България, подписа споразумение с „Уедърли Интернешенъл” за придобиване на инсталация за преработка на руден концентрат. Настоящата сделка е от изключително значение за завършеността на бизнес процесите на компанията. Още повече, че се работи в посока удвояване добива на руда в Челопеч. Тя е чудесна възможност за компанията да развие дейността си по отношение на преработката на медно-златния концентрат, който се добива в Челопеч.


Във връзка с инвестицията, Джонатан Гудман – Президент и Главен изпълнителен директор на ДПМ Инк се обърна към служителите в Дружеството със следното комунике:
ДПМ Инк. подписа писмо за намерение, с което официално се ангажира със закупуването на металургичното предприятие „Цумеб” в Намибия. Това е едно от малкото металургични предприятия в света с технически капацитет да преработва сложен по състав концентрат като нашия.
От 2005 г. ДПМ работи, често срещайки сериозни трудности, в посока на това да осигури необходимите разрешителни за изграждането на ново производствено съоръжение с висока добавена стойност, а именно – инсталация за производство на метали (ИПМ) в България. Поради обжалване на издадените от държавната администрация разрешителни по проекта, дори и при най-добро стечение на обстоятелствата, няма да можем да започнем строителството на ИПМ преди 2012 г. и съответно няма да сме в състояние да приключим този проект до 2014 г.

Всеки бизнес в крайна сметка се стреми да управлява съдбата си в полза на своите служители и акционери. Закупуването на металургичното предприятие в Намибия ще позволи на ДПМ да постигне точно това, като гарантира преработката на сложния ни по състав концентрат и по този начин осигури продължаване на производството в Челопеч и плановете ни за модернизация на рудника и фабриката.
Металургичното предприятие “Цумеб” има капацитет да преработва целия концентрат на Челопеч, дори и след като рудникът достигне пълния си производствен потенциал от 2 млн.т./г.
За периода от 2004 г. до края на 2009 г. инвестициите ни надхвърлиха 300 млн.лeва.

Планираните инвестиции за периода 2010/2011 година са за над 170 млн. лева, насочени основно за разширяване капацитета на рудника и обогатителната фабрика в Челопеч от 1 млн. т/г.
до 2 млн.т./г. Това ще ни позволи да удвоим производството си и да предложим на персонала и всички заинтересовани страни широка гама от допълнителни ползи.
Решението за закупуването на намибийското металургично предприятие няма да се отрази на инвестиционните ни намерения за модернизация на рудника и фабриката,
който процес е вече в ход и се очаква да приключи до м. юни 2011г. Ще продължим напред и с плановете си за изграждането на открит рудник за добив на злато в Крумовград. Този проект е все още на етап първоначални проучвания и получаване на
необходимите разрешителни. С напредъка му очакваме да работим с всички заинтересовани по него страни.
Бих искал да ви благодаря за полаганите от вас усилия за успеха на компанията.


Обърнахме се за коментар и равносметка по отношение дейността на „Челопеч Майнинг” ЕАД към Алекс Нестор – Директор „Външни и корпоративни отношения” в ДПМ Инк:
През изтеклата 2009-та година постигнахме фирмен рекорд в количествата добита и преработена руда, както и в количеството произведен концентрат. Това се дължи, преди всичко на по-добрата организация на работа и впоследствие на повишената ефективност.
Започна строителството на нова наклонена галерия, наречена амбициозно от гражданите „Вяра”. Планирано е то да приключи в края на 2010-та.
С пускането й в експлоатация, тя ще стане основният път за транспорт на добитата руда до повърхността, а шахта капитална ще се използва като допълнителна мощност.

В условията на икономическа криза, в която попадна светът, наш основен приоритет е да съхраним бизнеса и запазим работните места в Челопеч, което за щастие успяваме да постигнем. Разбира се и нашата фирма, като повечето други, премина през т. нар. „оздравителен” процес.
Наложи се да преразгледаме и осмислим приоритетите си, да намалим разходите и преструктурираме дейностите с цел постигане на по-голяма ефективност. Всички тези действия предприехме своевременно, което ни позволи да се чувстваме по-сигурни към настоящия момент, отчитайки, че най-лошото е отминало.

За нас на преден план винаги е бил амбициозният съвременен проект за построяване на инсталация за производство на крайни метали.
Към настоящият момент обаче се наложи той да бъде замразен. Съдбата му ще се реши, след като всички необходими разрешителни бъдат законово изчистени, което, възоснова на предишен опит, не очакваме да се случи преди 2012 година. Само след това ще можем да направим технико-икономическа оценка за възвращаемоста на инвестицията.

Както ви е известно, от 2005 година Дънди премина през много трудности и пречки, което наложи да се разгледат алтернативи за осигуряване на пазар на Челопешкия концентрат и така се стигна до намерението за закупуване на металургично предприятие в Намибия. Това беше една крайно необходима стъпка с цел да се елиминира риска и несигурността, свързани с продажбата на Челопешкия концентрат.
По този начин интересите на акционерите и работещите в компанията сега са защитени.

За ДПМ Инк, и в частност за „Челопеч Майнинг” ЕАД, приоритет е силната социална програма, която изпълняваме всяка година на територията на община Челопеч и околните селища. За нас корпоративната социална отговорност е ключова за дълготрайния успех на бизнеса. Ние искаме всички наши работници и служители да имат добър жизнен стандарт и да работят в условията на сигурност.
Социалната и дарителската ни програми през 2010 година ще продължат. Планираме да финансираме и осъществим съвместно с общините редица инфраструктурни проекти, както и културни, образователни и спортни инициативи.
Тук мога с гордост да заявя, че по отношение на корпоративната социална отговорност Дънди се нарежда на едно от първите места в България.
И в заключение искам да изразя своите най-добри благопожелания към работниците и служителите на нашето предприятие, към гражданите от Средногорието. Искрено им пожелавам здраве, лични и професионални успехи и разбира се много късмет! Вярвам, че и занапред между бизнеса и обществото ще има разбирателство и подкрепа!

КАКВО НИ ПРАВИ ЩАСТЛИВИ

Отмина 2009-та... Изплъзна се между пръстите ни като златен пясък, премина през косите ни като южен бриз... Ни бихме могли да я спрем... Не бихме могли да променим хода на времето... Не бихме могли да обуздаем вихрения му бяг... Можем само и единствено да се заредим с надежда и с очакване да прегърнем дните на 2010-та...
Годината на Тигъра... Обещаващо начало на поредното десетилетие...
Мощна, ръмжаща и дива... Така си я представям, такава я очаквам...
Година на възможности, на мъжество, на борбеност и постигнати цели...

Януари е... Отпрашиха заедно с отишлата си вече 2009-та настроенията и еуфорията от празниците... Никулден, Бъдни вечер, Коледа, Стефановден, Василовден, Йордановден, Ивановден, Бабинден, Антоновден, Атанасовден...
Изредиха се стремглаво лични и семейни празненства, сбирки с приятели... Подобаващо почерпени и попреяли от емоции, притихнахме в края на януари, обвзети от обичайните ежедневни проблеми и случки...

Началото на годината е... Сега е времето да си дадем сметка какво ни прави щастливи и да го следваме неотлъчно до следващата, препускаща стремглаво към нас година...
Това би трябвало да важи за всички ни – и млади, и стари, помъдрели от изминалите дни и натрупан опит... Всеки с проблемите си, всеки с желанията си, всеки с мечтите си...
Нашето списание също стремглаво се втурна в новото десетилетие с хиляди очаквания и възможности за преоткриване на света, за покоряване на върхове...
Пожелахме си да се запазим все така смели, свежи, щури и уникални... Да препускаме редом с мечтите си за по-добър живот, по-чиста околна среда и повече справедливост...
И се зарекохме... Винаги да бъдем непримирими, да се вдъхновяваме от малките, но изключително значителни неща, да се радваме на слънцето и снега, на усмихнатите хора по улиците, на чашата чай и случайната среща с приятели, на бялата пухкава възглавница и мекото одеало, в което да се сгушим с хубава книга в ръка, на водените битки и спечелените войни, на предизвикателствата, които ни очакват зад всеки ъгъл всеки ден, на смеещите се деца, на които сме успели да подарим миг щастие от нашето...
Дадохме си обещание да не забравяме и отминаваме лекомислено малките радости, който правят усмивките ни по-широки и бляскави...
Днес ви подаряваме от нашия ентусиазъм и желание да бъдем по-добри, по-откровени, по-истински и ви доверяваме нашите правила за щастие, с които между впрочем и науката е съгласна...
1. Да усещаш вкусът на живота
2. Да избягваш ненужните съревнования.
3. Да не придаваш огромно значение на парите.
4. Да имаш цели и мечти
5. Да поемаш инициатива
6. Да печелиш нови приятели
7. Да се усмихваш винаги
8. Да казваш искрено Благодаря
9. Да имаш смелостта да се проявяваш
10. Да имаш волята да се раздаваш.

Това е от мен и екипа на „Багри”, останалото зависи само и единствено от теб, приятелю... И не забравяй – винаги можеш да намериш повод да се усмихнеш... Просто опитай...
Петя Чолакова

"ДАРИТЕЛСКА ПРОГРАМА"

Всяка година „Юнион Миниер”, „Юмикор”, „Кумерио”, а по настоящем „Аурубис България” – Пирдоп, което над 82% е разположено на територията на Златица отпуска дарения на общините Златица и Пирдоп – по около 100 хиляди евро за т. нар. социална програма. Голяма част от тях се използват за осигуряване работа на трайно безработни жители, които в продължение на 5 години са все едни и същи трайно безработни и няма никакъв начин да бъдат пренасочени средствата – воля на дарителя и подписано още преди години споразумение между бившия вече кмет Атанас Петров и представители на фирмата.
Кой и по какви критерии решава как да бъдат изразходвани “щедро” отпуснатите от предприятието пари в община Златица доскоро бе неизвестно не само за обикновените граждани, но и за общинските съветници. Ако на кмета се зададе въпрос защо там, а не там се изразходват, дежурния отговор бе – такава е волята на дарителя, сиреч на „Аурубис България” – Пирдоп.
Така отговаряше бившия кмет Атанас Петров, така отговаря и бившата му подчинена, а по настоящем кмет на Златица инж. Нонка Каменова. Явно стажуването при Петров е дало резултат и тя е усвоила много от неговите методи и стил на управление.
Каква е истината, обаче? Истината е, че кмета прави предложение до предприятието за какво да се изразходват „благородно” отпуснатите средства, а на гражданите и съветниците се обяснява, че „такава е волята на дарителя”...
В резултат на тази „воля” Атанас Петров започна ремонт на парната инсталация в читалището... Нарязани и продадени бяха като старо желязо двата работещи парни котела и пълната с нафта цистерна – всичко това за скромните 2000,00 лева и беше монтирана нова скъпоструваща парна инсталация, която не само, че не отоплява салона на читалището, но практически е неизползваема през зимата – отгоре духа топло към тавана, а долу, при столовете е студ...
Но, средствата бяха изразходвани – по волята на дарителя и чрез подбрани от него фирми с уж най-добрите оферти.
И през 2008-2009 г. този номер с „волята на дарителя” отново мина пред общинските съветници... По познатият подход бяха разпределени подобаващо даренията, като основен приоритет бе закупуването на зъболекарски стол в училището, без от него да има кой знае каква нужда – децата не получават безплатно зъболечение, а си плащат като при всеки друг зъболекар. И въпреки несъгласието на част от съветниците, някой наложи „волята на дарителя” и се закупи зъболекарски стол на наетия в училището зъболекар.
През настоящата година, обаче, част от съветниците решиха да спрат порочната практика и да дадат своите предложения за целесъобразно и приоритетно изразходване на отпуснатите дарения от големия инвеститор, бълващ отровни газове ежечасно, който от „добро сърце” отпуска цели 215 хиляди лева да подпомогне социалното ни развитие. Още през ноември общинската съветничка Петя Чолакова внася писмено предложение до кмета и председателката на ОбС как и за какво да се изразходва дарението. Отговор, обаче – никакъв, ни положителен, ни отрицателен. Предложението не бе обсъдено нито от общинския съвет, нито кмета си направи труда да даде отговор, нито от фирмата си направиха труда да отговорят..., а уж всички били запознати и го взели под внимание.
Тогава аз, като председател на ГИК за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица проведох среща с ръководството на „Аурубис България” АД – Пирдоп, на която стана ясно, че изобщо не съществува така налаганата „воля на дарителя”. Има предложения на кмета инж. Нонка Каменова, които са предоставени на фирмата като „съгласувани с общинския съвет и гражданите”...
На тази среща също така стана ясно, че кмета иска от тези 215 хиляди лева 70 хиляди да бъдат вложени за изграждане на отводнителна и напоителна система на стадиона?!?... Интересен факт е, че подобна сума е заложена и в общинския бюджет за същото...
„Стадион”, за който няма изготвен цялостен проект и не са предвидени за изграждане нито съблекални, нито бани... Състезателите ще се преобличат потни пред публиката, сиреч ще увеличат женското присъствие по време на спортните прояви... Явно това ще бъде допълнително шоу за публиката, за която не са предвидени трибуни и пейки... Не е предвидена и писта за лекоатлетически състезания, нито за лица, които искат просто да потичат и използват скъпоструващия ни отводнен и затревен „стадион”. С една дума, в земята ще бъдат „отводнени” и „затревени” хиляди левове от т. нар. „дарителска програма” и още толкова от общинските пари...
За ансамбъл „Златица” щедрото сърце на инж. Каменова е направило предложение да се дадат 14 хиляди лева за спектакъл. Няма лошо, даже похвално, че най-после някой се е сетил и за културата, но...В община Златица няма ли и читалища, които нямат пари да се абонират поне за един вестник или списание, няма ли и други организации, занимаващи се с култура, спорт и ред полезни начинания?...
След възникналите яростни дебати, ръководството, отпуснало щедрите средства за нас, обгазените обикновени жители, предложи кмет, общински съвет и отговорни граждани да се съберат и обсъдят къде и как да се насочат даренията през 2010-та, за да не си мислят хората, че се разпределят един вид „под масата”, както това се е случвало досега и да излязат с общо предложение, което те изцяло ще приемат.
Отново обаче, бе демонстрирана липса на желание да се обсъди цялостно програмата и да се проведе дискусия по въпроса от кмет и общински съветници. В резултат се нагледахме на обичайните срамни сцени, разиграни пред представителите на фирмата. Отново главен герой беше “всезнаещият и компетентен по всички въпроси” Белишки, който не пропусна възможността да оклепе и обяви в некомпетентност кмета инж. Нонка Каменова.
За късмет на златичани беше прието моето предложение вместо да се закопаят 70 хиляди лева в земята без гаранции за ефективност, да се изготви цялостен проект за изграждане на стадион – със съблекални, бани, тоалетни, трибуни, писта и ограда. Проектът по първоначални проучвания ще струва около 50 хиляди лева и чрез него може да се кандидатства по различни европейски програми за финансиране. А именно това е от компетенциите, които декларира по изборите Нонка Каменова, нали?
Разгледани бяха и разумните предложения на Петя Чолакова да се разпределят справедливо средства за културни и спортни прояви, като основно се вложи в талантите на децата и занимаващите се с това, а именно – за клуба по планинско колоездене, за спортния клуб и ансамбъл „Златица”, за мероприятия и спектакли, подготвяни от детските градини и училищата, за Клуба на инвалидите и други. Макар и недостатъчни, все пак тези пари трябва да бъдат изразходвани преди всичко целесъобразно и бъдат вложени в нещо стойностно и ценностно, а не в поредното затревяване, отводняване и ремонтиране, случващо се всяка календарна година.
Някои хора от избраните да управляват Златица, е крайно време да разберат, че са избрани от гражданите и то за 4 години, а не до живот и ако продължават по същия некомпетентен и арогантен начин да налагат собствените си лични виждания и цели, след следващите избори изобщо няма да ги има в общината. Гражданското общество на Златица се пробуди и няма да допусне някой безнаказано да си „разиграва коня” и да ощетява общината ни.
Интересен факт е, че предвидената дарителска програма за община Пирдоп е 220 хиляди лева. Макар и с 5 хиляди лева повече, фирма „Аурубис България” – Пирдоп отново демонстрира своите предпочитания, като ощети гражданите на Златица - за пореден път. А всички знаем къде най-много се замърсява и кой е най-ощетен от дейността на гигантския медодобивен завод, който отпуска цели 215 хиляди лева дарения за Златица. А екологичните последствия от дейността му са изумително стряскащи... Над 50 превишавания на алармените прагове само за 2009-та... И то в пъти повече... И то предимно в Златица... А за компесационна програма все още никой и дума не изрича. Задоволяваме се с подаянията и социалните помощи в размер на 215 хиляди лева, при годишни печалби за предприятието, като в известната песен... Милиони, милиони, милиони... И всичко това, защото кмет и общински съвет се дърлят за дреболии, вместо да впрегнат усилията си и отстояват яростно правото на всеки един гражданин от Златица да живее в чиста околна среда, да диша чист въздух, да пие чиста вода, а виновниците, позволяващи си еждневно да замърсяват околността, да бъдат санкционирани и спрени. Докога?
Стоян Шиеков

СОЦИАЛНИ ПОМОЩИ

Прочетохме, че тия дни от много голяма фирма в района ни – не и знам точно името, защото за изминалите 5 години вече три пъти си го сменя, са дарили някакво пикапче на инвалидите в Пирдоп.
Освен, че същите тези хорица бяха поканени на тържеството по случай “мащабната” инвестиция в размер на 2-3 хиляди лева, други допирни точки между същите тези инвалиди и фирмата въобще не виждам.
Иначе казано, защо им е на тези хорица бусче, като нямат поръчки за тяхната продукция? Или, какво ще карат с него след като няма товари?
И това е най-малкото! Преди време писах и лично дадох писмото пред Златишката община на шефа на това предприятие, за това, че в огромната си част работниците му са ощетени от „световната” фирма за сервиз на храна, че същите тези работници са се превърнали в крепостни селяни, каквито е имало само през феодализма, като даваните им пари за храна се връщат обратно във фирмата чрез техния магазин, който функционира на територията на тяхното си мощно предприятие...
Отговорът на писмото закъсня доста и познайте какво пишеше в него, ами... „Извинявайте, че се видяхме”! „На минети в петък”. Бел. ред: Наминете в петък на златишко-пирдопски диалект.
Само, че аз не писах писмо за оспорване на търга, а писах следното: че в условията на икономическа криза най-малкото, което може да се свърши в град Пирдоп и околията е това да се раздават ваучери на стойност 60,00 лева на човек за храна според Българското законодателство, които да важат за всички магазини, които имат договор с оператора на тези ваучери и така ще се запазят много работни места в района, местните малки търговци ще бъдат стимулирани да инвестират в ремонти и други дейности и тогава действително ще повярваме, че това предприятие и фирма са социално отговорни и, че мислят за това, че техните работници не са в държава като Хаити, а са членове на ЕС... Ще вземем да повярваме, че техния работодател също мисли като човек от ЕС.
Как ще ни обясни този работодател схемата на сервизната фирма – „Ако не ядеш, ще пазаруваш пак при нас”, освен ако не знае нашата поговорка – „Хем ще те таковам, хем ще те бия...” Или, с едната ръка ти давам едно, а с другата ти взимам тройно...
Това май е следваната логика от робовладелеца, дошъл да управлява предприятието...
Пирдопските инвалиди и въобще всичките болести, замърсени води, природа, лунни пейзажи, са плод от дейността на същото това предприятие, което с години трови обществото и не само, че го трови, а и не прави нищо за това поне хората да бъдат овъзмездени!
Най-малкото, което може да направи робовладелеца, населил се по нашите земи, е да даде на собствениците си работници правото да избират!
Ще кажете, ама същата сервизна фирма действа и в Челопешкото предприятие! Да, ама там управляващите не живеят в ЕС, те са през океана и след проведените разговори с профсъюзите и лично с Петър Божков – шеф на „Подкрепа”, казуса беше разрешен изцяло в полза на работещите и местния бизнес!
Значи – може! Има прецедент, който позволява да се направи тази стъпка колкото и тромава да е тя за една огромна фирма!
Сега ще чакаме да видим дали този господин, който се биеше в гърдите, че разбира хората с неравностойно положение, че и в неговото семейство има такъв човек, че ще помага на хората от района, дали той ще превъзмогне корпоративните интереси, които са като „синджир марка” в управляващото от него предприятие (говорим за това, че фирмата за сервиз е собственост на брата на този, който изкупува сярната киселина в Девня), или пак в името на далаверата многобройните работещи ще влачат в къщи сладолед в кутии, кисело мляко и десертчета, в предвид на това, че в самия магазин явно само това се продава. Сетете се с каква цел!
Нали идеята на демокрацията беше човек да има свобода на избора си и да пътува свободно, да харчи изкараните с кървава пот пари, където си поиска, а не където му наредят. И на първо място – да живее в чиста околна среда, а не работейки в предприятието да трови децата си всяка една минута, носейки им след това в къщи лакомства от магазина на поробителя...
И понеже знаем, че господата от голямата фирма четат нашето списание, вместо ново официално писмо ще си позволя пак да им повторя – Слушайте гласа на хората, които изкарват благата ви! Не се поддавайте на „сладостта” на евтините PR-акции, които провеждате, за да ви снимат с няколко отрудени, обругани бедни и обезверени хорица пред лъскав бус, а работете неуморно за това да се утвърдите в района и като минете по улиците в Пирдоп, или където и да е, хората да ви поздравяват и да ви се усмихват, а не да ви плюят и псуват наум. Иначе, в най-скоро време пак ще трябва да си смените името... Не, че не го знаем, но ни омръзна да сменяте табелите на Бакаджик...

РS: Тази година поне не хвърлихте хиляди левове за концерта на тромпетистите, както сторихте това през миналото лято... Изхарчихте 70 хиляди лева или евро за глупости, с които се опитахте да замажете очите на местните... Вземете заедно с обществеността се съберете и обсъдете какво ще е най-важно да се направи за децата ни, които няма как да избегнат последствията от дейността ви, но поне ще внесете малко радост в гадното им ежедневие и лунния пейзаж, в който сте ги принудили да живеят!
Помнете! Ние сме търпелив и скромен народ, но изчерпи ли се търпението ни, се събужда борбения дух на дедите ни... На Бенковски, Левски и Крали Марко... И тогава борбата ще бъде до край... И светът ще чуе тътена й...
Гаци ЛАЙФ

ГОРЯ, НО НА ПЕПЕЛ НЕ СТАВАМ

Под това мото през празничния декември 2009 г. сцената на читалище „Напредък” – Пирдоп бе покорена от Ансамбъл „Златица”, който поднесе на пирдопската и средногорска публика грандиозен спектакъл по случай 35 години творческа дейност на художествения му ръководител и създател Събина Илиева и нейния личен 50-годишен юбилей.
Да уважат тази дългогодишна изпъстрена с творчески багри дейност на Събина Илиева бяха дошли и много гости - нейни колеги от световно известния ансамбъл „Филип Кутев”, състуденти и професори от националното хореографско училище. С тях бяха и техните днешни ученици, направили своите първи стъпки в народните танци именно под зоркия и непоколебим поглед на Събина Илиева. Изпълненията им покориха публиката с ритми, кръщност и красота.
Спектакълът започна с едно необикновено запомнящо се начало и оригинална хореография. Национално известният вече ДКК „Златните МЕЧКИ” при Сдружение „За един по-добър живот” – Челопеч прогони злите духове и събуди притихналата в неспокоен сън на сцената Събина за още по-големи и мащабни творчески успехи, прогонвайки недоброжелатели и завистливи нереализирали се самохвалци, пречещи на културата в района ни.

Предполагам, че ще бъде интересно да споделя как, от къде и защо изгледах този наистина грандиозен спектакъл от най-хубавото място в читалище „Напредък”. Имах официална покана с ред и място, но когато отидох в читалището, се оказа, че всички места са заети много преди началото на спектакъла, а салона се пукаше по шевовете от правостоящи. С любезното съдействие на служителите при читалище „Напредък” бях заведен и настанен да се наслаждавам на представлението зад завесите на сцената... Това ми даде възможност да бъда непосредствен свидетел на големия ентусиазъм на всички участници и на тяхното огромно желание да покажат пред публиката своето майсторство, добито след усилени репетиции и многото отделено време от Събина Илиева.
Зад завесите, в съблекалните и коридорите беше и председателя на читалището Милена Мачканова, която заедно с другите читалищни дейци създаваше перфектен ред и организация сред многобройните участници, за да се случи мащабното събитие, събрало Средногорието в един читалищен салон – нещо, което едва ли би се случило например в Златица...
Имах представа за творческите и организаторски умения на Събина Илиева като ръководител на ансамбъл „Златица”, но тя се оказа недостатъчна... От изказванията и поздравленията на нейните професори и колеги от ансамбъл „Филип Кутев” научих интересни подробности, които разкриват още по-пълно нейния талант и всеотдайност за развитие на българския фолклор и танцово изкуство в района на Средногорието. Един от тези професори сподели, че при създаването на ансамбъл „Златица” от Събина Илиева, той е бил поканен от нея да дойде в Златица за няколко дни и да помогне за поставянето на един от най-хубавите танци на ансамбъла.
От това време той си спомнял как едно дребно човече биело тупана на ансамбъла... След като това дребно човече се издигнало и станало председател на читалището, първото нещо, което направило то, било да изгони ансамбъла на улицата...
От възпитание този професор не спомена името на този тупанджия, но всички ние разбрахме за кого става на въпрос... Само един тупанджия от района отговаря на даденото от професора описание, а именно тупанджията от Златица П. Белишки...
И това доживяхме в Златица. Тупанджия, тупащ се непрекъснато в гърдите и хвалещ се със своята значимост, да изгони децата на Златица на улицата заради лошото му лично отношение към Събина, а ерудираното ни и загрижено за местната култура читалищно настоятелство и видни читалищни дейци от миналото да коментират действията му така: „Нека заради една бълха не горим юргана”. В смисъл, нека заради Петър Белишки, да не затваряме читалището, да затворим очите си и премълчим деянията му...
Дава ли си сметка поне един виден златишки читалищен настоятел какво означава това? Трябва ли да лишим златичани от читалище и култура, само и само да запазим местенцето на тупанджията?!? Трябва ли нашето читалище да тъне в тишина и тъмнина, а ансамбъл „Златица”, съставен от деца и жители на Златица, да изпълва до дупка салона на гостоприемното читалище „Напредък”? И най-вече, след хилядите безпочвени обвинения на П. Белишки към Събина Илиева, които той разпостранява по кафенета и кръчми, не прави ли впечатление, че трябва да има много глупави жители от Златица, които вместо да насочат децата си към читалището и в ръцете на П. Белишки, ги записват да се учат на танцово майсторство именно при Събина Илиева!!! Това е достатъчно показателен факт, за да може всеки разумен човек да прецени ситуацията и да разбере кой крив – кой прав!
И това доживяхме в Златица. Талантливите даровити деца на общината – на улицата... Общинският съвет и кмета на Златица също мълчат за случващото се... За общинския съвет е разбираемо, негов най-виден член отново е същият този тупанджия, който подкрепен от голяма част от съветниците, успява вече повече от 2 години да се кипри освен с титлата председател на читалище и председател на Комисия по образование и култура... Какво бе това Закон за конфликт на интересите?!?
Но за кмета – необичайно е мълчанието в случая.
Не е ли крайно време да се вземат необходимите мерки и ансамбъл „Златица” да се върне и репетира там, където е естественото му място – в читалището на Златица. Този грандиозен спектакъл на ансамбъла, на който всички ние станахме преки свидетели, случил се на сцената на читалище „Напредък” не е ли достатъчно силен шамар за културната златишка общественост, за читалищното настоятелство, за общинския съвет и кмета на Златица?!? Отново ли те ще замълчат, свели виновни погледи, само и само да спасят проядения от бълхата читалищен юрган? И какво всъщност спасяват в случая – собствената си съвест или... нечии интереси?!?
До кога ще се чака този господин Белишки да си развява необезпокоявано палката и бие фалшиво тупана?!?...
След като ансамбъл „Златица” е изгонен навремето от читалището и, за да не се разпадне той, Събина Илиева го регистрира като неправителствена организация (както между впрочем се регистрират и всички читалища, спортни клубове и прочие фондации и сдружения). Родителите заплащат такса за обучението на децата си, както това става и ако същите са записани в читалището. Разлика в нормативните изисквания няма. Разликата е в това, че в ансамбъла те наистина се научават да танцуват и пазят българските ритми, докато златишкото читалище е затворена институция за специално подбрани хора и стои празно и самотно в центъра на града ни, докато само на метри от него в една малка тяхна зала, за която се заплаща наем, кипи трескава дейност, въздуха винаги е изпълнен с детски смях и много настроение, твори се изкуство...
Като неправителствена организация е регистриран не само ансамбъл „Златица”, но и читалище „Христо Смирненски”, както и спортен клуб „Стоян Николов”. В техните управи обаче има доста представители с фамилията на „известния” председател. Може би поради тази или друга причина за тези организации общински съвет Златица без много приказки и обсъждания гласува ежегодно големи субсидии за подкрепа на дейността им от общинския бюджет.
Несъмнено, спортът и културата трябва да се подпомагат от общината, но трябва да се подпомагат и десетките деца, а и възрастни, които се учат от Събина Илиева на танцово изкуство и българщина. Статутът им е един и същ и би следвало общинските съветници на Златица да бъдат безпристрастни и справедливи, когато взимат своите решения, а не да се превръщат в белишковци и шуробаджаначковци...

Танцов ансамбъл „Златица” разнася и утвърждава името на общината ни в страната и чужбина. Това правят и спортистите, коледарите, ентусиастите-състезатели по планинско колоездене, както и другите формални и неформални групи и отбори в общината ни. Те също имат нужда от своите поддръжници и спомоществуватели, които да помогнат да продължат да се развиват.
Възползвам се от случая да поднеса на Събина Илиева от името на Граждански инициативен комитет за защита живота, здравето, правата и интересите на жителите от община Златица нашите най-искрени поздравления по случай нейния творчески юбилей и още много години „Да гори, но на пепел да не стане”.
Стоян Шиеков