Смъртта често ни отнема близък човек, приятел, сродник, съсед или просто познат. След него остават спомени и те говорят
за човека, който ги е създал, за човека – живял, творил и си отишъл тихо, незабележимо.
За такъв човек, скромен, с голяма душа, безкрайно отдаден на златишкото читалище и всичките му дейности, безумно влюбен в Златица и нейните обикновени хора, ще ви припомним днес.
Почетният гражданин на Златица Никола Младенов, бай Кольо, вуйчо Васо – така го наричаха приятелите му.
Незабравимият, гражданинът с чиста съвест, дългогодишният читалищен деятел и председател на читалището, добрият самарянин и великодушен човек. На него днес пишем това писмо. Той предсмъртно ни завеща да не го забравяме... Да помним участието му в самодейните колективи, в хоровете, в театралните постановки, в сатиричните състави, в карнавалите, във вечеринките.
Къде си бай Кольо да видиш читалището сега?
Ти беше прав, когато ни казваше, че над читалището ще вряскат кукумявки, а твоето дело ще потъне в забрава!
В читалищния дом се вмъкна „най-калпавия келеш на Златица”, както казваше ти, бай Кольо. Приживе ти не искаше да го видиш около себе си, а той се напъна да те замести.
Днес сме вече 20.10.2009 г. Мандатът на старото читалищно настоятелство отдавна изтече – още на 14.06.2009-та.
Събрание така и не се насрочва повече от три години – ни отчетно, ни изборно. Не го насрочват по техни си причини, защото на златичани отдавна им писна от безобразията, които се вършат в читалищната сграда и ще вземат да ги изгонят. Господата се спотайват, подписват документи, вземат решения и харчат читалищни пари за оня, дето свири в комините.
След някой ден Златица ще празнува 120 години от създаването на читалището. Кое ръководство, кое настоятелство подготвя празника? Новоизбрано от хората няма, старото е нелегитимно?
Какво доживяхме, бай Кольо, да не може в целият град да се намерят няколко души – дейни, енергични хора за читалищно ръководство?!? Срам! Голям срам за твоят обичан град, бай Кольо!
Да можеше, приятелю, да влезеш сега в читалището (ако те пуснат, разбира се), да ти литнат прилепите над главата, да ти замирише на мухъл от ъглите в читалищния салон... Да можеше от високото на видиш какво е почудище в твоят втори дом!
Да усетиш пустошта, която лъха от сцената... Да ти падне завесата на главата, да те задуши зловещата тишина... Няма детски смях и глъч, няма песни и музика, няма веселие. Няма живот в тъмния читалищен дом – все едно е дом на покойника, не на културата...
Ти, вуйчо Васо, не позволяваше лоша дума по адрес на читалището да се каже. Пазеше го като свой дом, душата ти беше в него.
Сега с тъга си спомняме за времето, когато пораснахме покрай тебе, за нашата младост. Ти намираше работа за всички нас.
Едного пращаше за вода, друг – да залепи обява, трети да нацепи дърва за печката, четвърти – да уведоми някого, че ще се проведе заседание на читалищното настоятелство. Телефонът беше пред теб, но ти не си позволяваше да ощетиш читалището дори с няколко стотинки, камо ли да ти покриват телефонните разговори на месец. За нас беше чест и гордост да ти помагаме и да седим с теб в твоята Светая-светих.
Днес това го няма! Не се допускат хората в Големия дом – ни млади, ни стари. Да ходят по кръчмите. Читалището е за „богоизбраните”.
Ти, бай Кольо, посрещаше всеки влязъл в читалището като роднина – усмихнат, човечен. Уговаряше всекиго да стане читалищен член, та левчето да влезе в читалищната каса за читалищна дейност, за книга, за театър, за танцова. Сега читалищен член може да стане само човек, приближен на председателя. За други – не е позволено. Членуването в читалището стана възможно само след щателно проучване кой си и на кой си човек – без да ти се даде устава, без да ти се разяснят правата и задълженията, без някой да се опита да те приобщи, за да има живот в читалището...
Къде си, приятелю, да поседнеш на стъпалата отпред, да се „порадваш” на клатушкащият се златишки велможа? Сигурни сме, че щеше да кажеш една от твоите любими фрази: „Бог да прости на пияндура. Аз не ща да му прощавам”.
Къде си сега, да влезеш в покоите на велможата, да поседнеш на новото кресло, да пийнеш едно марково питие?
Може читалищна дейност да няма никаква, може читалището да е заключено за децата и внуците ни, но за хиляди левове обзавеждане се кипри в председателската обител, а марковите питиета се леят като из ведро и за големи суми се купуват.
Бай Кольо, ти изкара пенсия на старото, олющено бюро. Когато кракът му се счупи, приятел донесе тухли-четворки и го подпря. Но около старото бюро кипеше живот, чуваше се смях, репетираха се роли... Къде са те сега? Вместо читалище – дом на покойника. Скръб, тегоба, мрак.
До бюрото ти цъфтеше бегония. Понякога празнувахме – всеки донасяше по нещо от къщи. Суджук, тиквеник, мекици, погача, тутманик. Но от дома, а не се харчеха читалищни пари за банкети.
Ех, бай Кольо, днес читалището не развива дейност като по твое време. Но то не е за чудене. Един барабанчик-тупанджия, комбайнер-тракторист, пожарникар, пишман културен деятел, заядлив и самовлюбен, незнаещ повече от „ало, нашия” човек, какво може да направи? Той просто се напъва да се покаже пред обществото като много кадърен, та след някоя година на изборите като се кандидатира я за кмет, я за общински съветник, вече да им е познат на избирателите.
Да развива постигнатото от теб ли?
Не, не може. Само доноси до прокуратурата, полицията съда може да пише... Такава дейност вече в читалището се развива...
Бай Кольо, ти често ни цитираше откъс от „Време разделно”, в който Манол говори за поганците „за същества – безродници, без душа, без съвест, без любов, които обитават тъмната бездна на проклятието и предателството”. Да можеше да погледнеш в каква тъмна бездна е превърнат твоя свиден втори дом – златишкото читалище! И какви се разпореждат в него?! Виждаш ли отгоре как читалището затъва в дупката и как все по-силно вее вятърът на безхаберието?
Страх ли притиска златичани, будна гражданска съвест ли няма?! До там ли я докарахме, та едно „петле-джинка” да раздава правосъдие?!? Да харчи грешни пари за оня, който клати клоните и да мърси делото ти?!?
Да беше тука, бай Кольо, такъв сиктир щеше да му теглиш, та щеше да се чуе чак в Пирдоп. Но те няма да браниш завоюваното и изграденото през годините.
Читалището е под ключ. Забраниха на децата от танцовия състав да играят за Коледа през миналата година и за 24-ти май през тази. Забраниха мероприятията – намериха си оправдания да почиват по празниците, вместо да работят и да заслужат големите си заплати. Златица мълчи. Златица търпи един самозабравил се комбайнер-тракторист да и чука сол на главата й! Златица много дълбоко спи – не чува воплите на страдащите за култура и история...
Дали златичани те забравиха, бай Кольо? Дали забравиха белокосият, засмян човек, който разговаряше с всекиго като с роднина? Ние все още помним твоят девиз: „С вълците вия, с овцете блея”.
Ти никого не подмина по пътя си, никого не обиди.
Съветваше, плачеше заедно с наскърбения човек, утешаваше го. Днес повече от всякога си нужен на Златица, на читалището, на хората. Тук е тъжно без теб. Пуст е твоят читалищен дом – мрачен и обримчен с паяжини.
Прости ни, приятелю, но не можахме да опазим хилядите експонати, събрани от теб през целия ти живот из Средногорския район. Нямаме достъп до помещенията, в които ги съхраняваха. Те си намериха нови собственици. Окрадоха труда на живота ти. Уж били разбивани врати, уж били откраднати. В полицията защо няма фиксирана кражба, така и не знаем? Значи, остава сами да се досетим кой окраде експонатите. Ти, бай Кольо, им помогни да си спомнят.
Не вярваме, че златичани са те забравили.
Ти беше един от тях. Такъв човек като теб не може да бъде забравен. Ти посвети целият си живот на Златица, твоята голяма любов. Все жалеше, че когато те погребат няма да гледаш към нея, а към Пирдоп.
На нас, твоите приятели, ни се иска златичани да се събудят, да прогледнат и в твоя памет да сложат читалищните работи в ред. Спешно да бъде проведено отчетно-изборно събрание, да се избере ново ръководство от енергични, дейни млади хора, които да работят както работеше ти.
Ако златичани не теглят чертата на това овчедушие, ако оставят да се затрива светилището, което строиха дедите и бащите им, жалко. Ако това не стане, прости ни бай Кольо, че не опазихме и картинната сбирка, която ти подари на читалището. Може би и картините си намериха нови собственици.
Прости ни, че не опазихме читалището от посегателството на алкохолици, които заспиват по масите в кръчмите, бездарници, барабанчици, председатели на разни комисии, слабограмотници...
Какви пожелания отправи към нас преди да си отидеш от този свят! Как тъжно ги редеше, а от очите ти капеха сълзи...
Ти като че предчувстваше какво ще се случи, когато теб вече няма да те има, за да браниш делото си.
Няма вече театрални колективи, няма хорове, няма детски школи, няма концерти. Нищо няма.
От дъжд на вятър се прави някакво мероприятие ей така, от хорска срама около някой голям празник и толкоз. Обзаведен е председателския кабинет и канцеларията като на министър. Плащат се огромни сметки за ел. енергия, представят се фактури за хиляди левове, похарчени по заведения – за алкохол и ядене. Намесиха читалището и в политиката. Читалището се пълни само около избори – по политически срещи с кандидатите. Който не е с читалищното ръководство е враг на читалището...
Ето защо написахме това писмо, бай Кольо.
Не е по силите ни да се борим срещу озурпаторите. Прости ни, приятелю, че светилището е обвито в забвение и интриги, и потъва в мрака. Ти ни обеща и от отвъдното да пазиш Златица и „убавините” златишки. Няма го твоят тънък хумор и острата ти критика! Златица хептен затъна, или както ти обичаше да казваш: „занееля”. И онези, които се веселиха около теб по празниците, аплодираха твоите театрални изяви, радваха се на всеки концерт – и те сега си траят. Защо стана така, бай Кольо? Дали, защото злото взе връх над доброто, лицемерието над истината?
В читалището цари беззаконие и безконтролност.
Златичани те обичаха, приятелю, но изглежда те забравиха, защото все още мълчаливо стават свидетели на случващото се...
Дано Бог чуе молбата ни и прати разум на неразумните, а с гръм разбуди спящите! А ти – прощавай, че не опазихме делото ти!
Златка Младенова и приятели
30 ноември 2009
МЕДОДОБИВНО "ЧИСТО" СРЕДНОГОРИЕ
Преди дни огромен облак опасни и вредни вещества се образува на територията на бившето МДК-ка, след което бавно се издигна нагоре и се понесе в посока на Дома за медико-социални грижи за деца в Златица, Вилна зона „Черешака” и околията. Хората, които в този момент са били на работа в завода разказват, че дори и с предпазни маски не са могли да дишат нормално, имали са гаден лепкаво-горчив вкус и в продължение на няколко дни са страдали от силно главоболие, общо неразположение, гадене и повръщане.
Доста стряскащ и тревожен факт е, че виждащият се от километри отровен облак, не бе засечен от нито един измервателен апарат и никъде не бяха публикувани данни за стойността на отровните газове, с които за пореден път бе обгазено Средногорието. Нито една национална медия не спомена за ефекта от поредното залпово замърсяване от иначе претендиращия за екологично чист производител. Така стана и преди около два месеца с разлива хвост на Елаците, когато тонове от отровата се изляха през пропукалата се стена на хвостохранилището.
В тези нередки случаи на масови замърсявания в „черната точка” на Европа – Средногорието, все още се процедира, както по времето на Чернобил – при пълно затъмнение и лишаване на населението от информация на какво са подложени ежедневно.
След тези често случващи се инцидентни изпускания и залпови замърсявания, никак не е учудващо, че все по-често умират 30-40 годишни мъже от някоя форма на рак, над 90% от жителите страдат от астма и други остри дихателни заболявания, всяко второ дете има всевъзможни известни и неизвестни алергии, а процента на увредените деца расте с неконтролируема скорост.
А иначе, настоящите управници и собственици на завода демонстрират изключителна загриженост за хората и природата – на думи, и изпълняват своята амбициозна дарителска програма, която на година възлиза на 200 хиляди лева при годишна печалба за предприятието в размер на няколко стотин милиона евро.
И единствено страхът, който е обзел работниците, че ще бъдат уволнени и няма да могат да покриват разходите си и да осигуряват хляб за децата си, ги кара всеки ден да рискуват своя и техния живот, като премълчават престъпното замърсяване, на което всеки ден стават преки свидетели.
А държавата тихичко се е скрила зад комисионните и мърка доволно... Какво тук значат няколко хиляди люде, които всеки ден са подложени на геноцид?! Важни са данъците, които влизат в държавната хазна и другите финансови отчисления, давани под и над масата.
След няколко разговора с различни обществени личности разбрахме едно – всяка една българска лаборатория, която би могла да направи изследвания на населението в нашия регион, както и на водата, въздуха и почвите, не е много заинтересована да го извърши. Пък и има доста съмнения по отношение верността на данните, които се предоставят след това.
Интересен е фактът, че в Златица на три места има монтирани контролно-измервателни уреди, но данните от тях първо отиват в завода и чак след това се връщат обработени в Общината и се показват на телевизора във фоайето, за да може всеки да се убеди, че няма никакво замърсяване в района – въпреки горчивия лепкав вкус в устата, силното главоболие, болките в корема, гаденето и повръщането.
Да сте живи и здрави, докато може да издържи организма ви, уважаеми читатели. Останалото е... Божа работа!!! Друг няма кой да помогне и да се грижи за живота и здравето ви.
Харчете си с радост отпуснатите 200 хиляди лева за социални проекти от завода и им благодарете, че са толкова добри да дадат и тях, че то в тая криза за кое по напред – за автомобилни състезания и състезатели ли, за социални нужди ли, за коктейли и гостувания по нощни тв-предавания ли – за какво ли?...
А от екологичните списания можете да научите всичко за опазването и грижата за околната среда, но преди да вземете информацията на сериозно, погледнете долу на втора страница кои са тези, които спонсорират изданието. Ще откриете много познати фирми!!! Е може за общините пари да няма, но за помпозни статии в лъскави скъпи издания – има, има. Нали там пише, че са изрядни и че всички ние трябва да сме безкрайно щастливи, че са избрали да инвестират именно тук тези мощни инвеститори. Избрали са именно нашата красива страна, нашия прекрасен Средногорски район, за да позиционират производствата си... Наред с... Африка...
В нашият регион са се пръкнали модерните напоследък и много шикови „зелени компании”, които „не просто спазват законите, садят дръвчета или замърсяват по-малко – те създават стойност”. И тя е над всичко... Ходят по форуми, тракат ченета и се самовъзхваляват надълго и нашироко колко са прецизни и екологично-чисти. А тук, на село, в дълбоката провинция заводите им ежеминутно бълват отрови и генерират само и единствено... Крупна печалба... И тя е над всичко... Ден след ден...
И няма значение, че все по-често от отровите им умират хора... И деца... Нали изпълняват мижавите си социални програми... Плащат си, където трябва... Правилата и нормите са за това – да се нарушават... Аборигените – да мълчат, че... Лошо им се пише. Те имат правото само и единствено... да дишат отрови и да... умрат!!!
Най-болното е, че зачестиха предателствата на местните хора, назначени на някоя по-висока длъжност, които за няколкото гроша, които получават в повече, отдавна са продали душите си на дявола и мачкат наред, без дори да се замислят, че давайки на децата си повече финансови средства, ги убиват със сигурността и прецизността на всяка глътка въздух и вода... Отровите не подминават никого... Ни беден, ни богат...
Доста стряскащ и тревожен факт е, че виждащият се от километри отровен облак, не бе засечен от нито един измервателен апарат и никъде не бяха публикувани данни за стойността на отровните газове, с които за пореден път бе обгазено Средногорието. Нито една национална медия не спомена за ефекта от поредното залпово замърсяване от иначе претендиращия за екологично чист производител. Така стана и преди около два месеца с разлива хвост на Елаците, когато тонове от отровата се изляха през пропукалата се стена на хвостохранилището.
В тези нередки случаи на масови замърсявания в „черната точка” на Европа – Средногорието, все още се процедира, както по времето на Чернобил – при пълно затъмнение и лишаване на населението от информация на какво са подложени ежедневно.
След тези често случващи се инцидентни изпускания и залпови замърсявания, никак не е учудващо, че все по-често умират 30-40 годишни мъже от някоя форма на рак, над 90% от жителите страдат от астма и други остри дихателни заболявания, всяко второ дете има всевъзможни известни и неизвестни алергии, а процента на увредените деца расте с неконтролируема скорост.
А иначе, настоящите управници и собственици на завода демонстрират изключителна загриженост за хората и природата – на думи, и изпълняват своята амбициозна дарителска програма, която на година възлиза на 200 хиляди лева при годишна печалба за предприятието в размер на няколко стотин милиона евро.
И единствено страхът, който е обзел работниците, че ще бъдат уволнени и няма да могат да покриват разходите си и да осигуряват хляб за децата си, ги кара всеки ден да рискуват своя и техния живот, като премълчават престъпното замърсяване, на което всеки ден стават преки свидетели.
А държавата тихичко се е скрила зад комисионните и мърка доволно... Какво тук значат няколко хиляди люде, които всеки ден са подложени на геноцид?! Важни са данъците, които влизат в държавната хазна и другите финансови отчисления, давани под и над масата.
След няколко разговора с различни обществени личности разбрахме едно – всяка една българска лаборатория, която би могла да направи изследвания на населението в нашия регион, както и на водата, въздуха и почвите, не е много заинтересована да го извърши. Пък и има доста съмнения по отношение верността на данните, които се предоставят след това.
Интересен е фактът, че в Златица на три места има монтирани контролно-измервателни уреди, но данните от тях първо отиват в завода и чак след това се връщат обработени в Общината и се показват на телевизора във фоайето, за да може всеки да се убеди, че няма никакво замърсяване в района – въпреки горчивия лепкав вкус в устата, силното главоболие, болките в корема, гаденето и повръщането.
Да сте живи и здрави, докато може да издържи организма ви, уважаеми читатели. Останалото е... Божа работа!!! Друг няма кой да помогне и да се грижи за живота и здравето ви.
Харчете си с радост отпуснатите 200 хиляди лева за социални проекти от завода и им благодарете, че са толкова добри да дадат и тях, че то в тая криза за кое по напред – за автомобилни състезания и състезатели ли, за социални нужди ли, за коктейли и гостувания по нощни тв-предавания ли – за какво ли?...
А от екологичните списания можете да научите всичко за опазването и грижата за околната среда, но преди да вземете информацията на сериозно, погледнете долу на втора страница кои са тези, които спонсорират изданието. Ще откриете много познати фирми!!! Е може за общините пари да няма, но за помпозни статии в лъскави скъпи издания – има, има. Нали там пише, че са изрядни и че всички ние трябва да сме безкрайно щастливи, че са избрали да инвестират именно тук тези мощни инвеститори. Избрали са именно нашата красива страна, нашия прекрасен Средногорски район, за да позиционират производствата си... Наред с... Африка...
В нашият регион са се пръкнали модерните напоследък и много шикови „зелени компании”, които „не просто спазват законите, садят дръвчета или замърсяват по-малко – те създават стойност”. И тя е над всичко... Ходят по форуми, тракат ченета и се самовъзхваляват надълго и нашироко колко са прецизни и екологично-чисти. А тук, на село, в дълбоката провинция заводите им ежеминутно бълват отрови и генерират само и единствено... Крупна печалба... И тя е над всичко... Ден след ден...
И няма значение, че все по-често от отровите им умират хора... И деца... Нали изпълняват мижавите си социални програми... Плащат си, където трябва... Правилата и нормите са за това – да се нарушават... Аборигените – да мълчат, че... Лошо им се пише. Те имат правото само и единствено... да дишат отрови и да... умрат!!!
Най-болното е, че зачестиха предателствата на местните хора, назначени на някоя по-висока длъжност, които за няколкото гроша, които получават в повече, отдавна са продали душите си на дявола и мачкат наред, без дори да се замислят, че давайки на децата си повече финансови средства, ги убиват със сигурността и прецизността на всяка глътка въздух и вода... Отровите не подминават никого... Ни беден, ни богат...
01 октомври 2009
"Не Ви Верваме"
Какво се оказа: „Облякъл се Илия, пак в тия”.
Изминалите избори го доказаха категорично и безапелационно.
Особено в района ни, където всички лидери, ама абсолютно всички лидери на ГЕРБ, си гукаха толкова явно с БСП, ДПС, Евророма и кой ли не още, че местните хора губеха представа кой от кои е, кой кого представлява и каква програма води, а и ще я изпълнява ли въобще, като спечели изборите.
То не бяха черпенета преди евроизборите, то не бяха седенки след тях.
То не бяха софри и почерпушки преди и след парламентарни избори, навеждания за комисиите, прехвърляне на места от БСП на ГЕРБ, РЗС, ДПС и кой ли не още.
Не ви ли е познато!?!
При това – до болка. Но всичко вече е наредено, изборите свършиха и очакваме с нетърпение новото правителство. И както вече е прието да анализираме действията на партийците в района, започваме именно от там, като зачекнем общините от Мирково, та до Антон.
В Мирково горките си въобразиха, че кметицата е вече депутат, та чак и на нов джип се зарадваха. То не бяха изявления в пресата, че видите ли аз съм готова вече - за депутат, де, разбира се. То не бяха призиви, молби, та чак имахме чувството, че го удряме на плач. Само, че къде бяха тия призиви - в ляво ориентираните местни вестници. Кой ги чете тези издания? То се знае, хората на БСП, eстествено. Па се дивят и се чудят толкова ли много пари има тя, че ги дава за лицето на вестниците? Нейсе, видяхме я какво направи, като кучето на нивата.
Чавдар или „Радославово”, или „Коланларе”, или в близко бъдеще „Бойково” може би, едва ли не, въобще не се повлия от боядисаната нова стара вълна и си гласува по партийна съвест, т.е. за БСП. Нищо, че и там имаше кандидат за депутат от ГЕРБ. Ние си се знаем, викаше някакви женица на площада, която едва ли е ходила по-далеч в живота си от това да се мотае по Златишкия пазар в неделя, но на която, ако пусне друга бюлетина, освен тази на БСП, ще й изсъхне ръката!
Челопеч! Челопеч, естествено, се припозна в ГЕРБ, при това воден от човек, толкова свързан с БКП, БСП и производните му, че не знам как да я опиша създалата се ситуация. Парадоксалното в Челопеч беше, че де що имаше места в комисиите, бяха подарени на ГЕРБ, РЗС и други партии от местния лидер на БСП по причини, които ще лъснат тепърва не само тук, но и в национален мащаб.
В Златица още от местните избори си има седянка, в която си гукат всичките местни представители на партии в града. Е, почти всички! Затова и избирателите предпочетоха „Атака” в национален мащаб, която обаче на градски избори я има, я няма един микробус хора (толкова бяха отишли на предизборното мероприятие в Батак).
Маргиналната партия на жената, която масово защитавахме и на която масово повярвахме, късаше месо от другите малки партии и си броеше гласовете за след две години. Не четете достатъчно, госпожице!
Естествено, че и тук гореспоменатите лидери на гореспоменатите партии бяха преди и след изборите на почерпушка, така че ситуацията си е ясна от самото начало – бистра като златишка ракия.
В Пирдоп видяхме огромната хидра на БСП как усвои местната власт, като докара даже президента, а К. Добрев беше през ден в града. Освен тях, то не бяха съветниците на Станишев, водачите на листите му, кметицата от Ихтиман и още, и още велики и огромни „капацитети” в областите си от същата тая листа. Гледат хората и не вярват на „ушите си”! ГЕРБ не управляваше ли града? Какво правят тук тия? Как какво? Ще се сетите след една година, когато същата тази ситуация се повтори отново със същите муцуни в различни краски.
Чакат си хорицата промяна, гласуват против ДПС. Ама какво стана?
Я чакайте! Оказа се, че в района само ДПС си умножи в пъти гласовете, а и областния управител даже влезе в парламента, като при това удари в земята и Атака, и Синята коалиция в райони без турско население. „Аферим”. Всъщност, областният управител не е навредил почти на никой в Софийска област и името му не е спрягано в скандали, като при други управления.
Като се сетих за „Партията на верния път”, искам да ви припомня, че и правителството на малцинството на Филип Димитров оцеля точно 9 месеца и беше бламирано точно от ДПС!
В Средногорието, обаче, ни чакат доста катаклизми, които бушуват вече и над повърхността, защото надеждите на хората са за това не да гледат местните лидери как си пият пиенето заедно и си редят техните си работи, а да изпълняват волята на избирателите, а именно: да се вкарат в затвора престъпниците, да се спрат нагласените конкурси и вземанията под масата, да се облагодетелстват местните общини, да управлява ГЕРБ, но с хора, които не са свързани по никакъв начин с тези, които са им ментори от БСП.
И да не забравим новоизлюпилите се лидери на Лидер, които се хванаха за ръка с Новото време. Познати муцуни от стари ленти – погледнете в листите от местните избори (Атака, ГЕРБ), може и по-назад във времето – ще откриете доста познати лица в нови премени.
И за каква промяна говорим всъщност, когато за депутат се издига син на кмет от Ботевград с много „оригинална” диплома, момче „рапър”, който едва ли го интересуват съдбините на България и т.н., т.н. „Карнавалната група” се допълва и от водачите на листи от Синята коалиция и РЗС с депутати като Краси Каракачанов и Мария Капон.
Този филм вече сме го гледали - при Царя. Стягайте се за нови избори, а дотогава, в условията на избори –
„Я камилата, я камиларя”.
Гаци ЛАЙФ
Изминалите избори го доказаха категорично и безапелационно.
Особено в района ни, където всички лидери, ама абсолютно всички лидери на ГЕРБ, си гукаха толкова явно с БСП, ДПС, Евророма и кой ли не още, че местните хора губеха представа кой от кои е, кой кого представлява и каква програма води, а и ще я изпълнява ли въобще, като спечели изборите.
То не бяха черпенета преди евроизборите, то не бяха седенки след тях.
То не бяха софри и почерпушки преди и след парламентарни избори, навеждания за комисиите, прехвърляне на места от БСП на ГЕРБ, РЗС, ДПС и кой ли не още.
Не ви ли е познато!?!
При това – до болка. Но всичко вече е наредено, изборите свършиха и очакваме с нетърпение новото правителство. И както вече е прието да анализираме действията на партийците в района, започваме именно от там, като зачекнем общините от Мирково, та до Антон.
В Мирково горките си въобразиха, че кметицата е вече депутат, та чак и на нов джип се зарадваха. То не бяха изявления в пресата, че видите ли аз съм готова вече - за депутат, де, разбира се. То не бяха призиви, молби, та чак имахме чувството, че го удряме на плач. Само, че къде бяха тия призиви - в ляво ориентираните местни вестници. Кой ги чете тези издания? То се знае, хората на БСП, eстествено. Па се дивят и се чудят толкова ли много пари има тя, че ги дава за лицето на вестниците? Нейсе, видяхме я какво направи, като кучето на нивата.
Чавдар или „Радославово”, или „Коланларе”, или в близко бъдеще „Бойково” може би, едва ли не, въобще не се повлия от боядисаната нова стара вълна и си гласува по партийна съвест, т.е. за БСП. Нищо, че и там имаше кандидат за депутат от ГЕРБ. Ние си се знаем, викаше някакви женица на площада, която едва ли е ходила по-далеч в живота си от това да се мотае по Златишкия пазар в неделя, но на която, ако пусне друга бюлетина, освен тази на БСП, ще й изсъхне ръката!
Челопеч! Челопеч, естествено, се припозна в ГЕРБ, при това воден от човек, толкова свързан с БКП, БСП и производните му, че не знам как да я опиша създалата се ситуация. Парадоксалното в Челопеч беше, че де що имаше места в комисиите, бяха подарени на ГЕРБ, РЗС и други партии от местния лидер на БСП по причини, които ще лъснат тепърва не само тук, но и в национален мащаб.
В Златица още от местните избори си има седянка, в която си гукат всичките местни представители на партии в града. Е, почти всички! Затова и избирателите предпочетоха „Атака” в национален мащаб, която обаче на градски избори я има, я няма един микробус хора (толкова бяха отишли на предизборното мероприятие в Батак).
Маргиналната партия на жената, която масово защитавахме и на която масово повярвахме, късаше месо от другите малки партии и си броеше гласовете за след две години. Не четете достатъчно, госпожице!
Естествено, че и тук гореспоменатите лидери на гореспоменатите партии бяха преди и след изборите на почерпушка, така че ситуацията си е ясна от самото начало – бистра като златишка ракия.
В Пирдоп видяхме огромната хидра на БСП как усвои местната власт, като докара даже президента, а К. Добрев беше през ден в града. Освен тях, то не бяха съветниците на Станишев, водачите на листите му, кметицата от Ихтиман и още, и още велики и огромни „капацитети” в областите си от същата тая листа. Гледат хората и не вярват на „ушите си”! ГЕРБ не управляваше ли града? Какво правят тук тия? Как какво? Ще се сетите след една година, когато същата тази ситуация се повтори отново със същите муцуни в различни краски.
Чакат си хорицата промяна, гласуват против ДПС. Ама какво стана?
Я чакайте! Оказа се, че в района само ДПС си умножи в пъти гласовете, а и областния управител даже влезе в парламента, като при това удари в земята и Атака, и Синята коалиция в райони без турско население. „Аферим”. Всъщност, областният управител не е навредил почти на никой в Софийска област и името му не е спрягано в скандали, като при други управления.
Като се сетих за „Партията на верния път”, искам да ви припомня, че и правителството на малцинството на Филип Димитров оцеля точно 9 месеца и беше бламирано точно от ДПС!
В Средногорието, обаче, ни чакат доста катаклизми, които бушуват вече и над повърхността, защото надеждите на хората са за това не да гледат местните лидери как си пият пиенето заедно и си редят техните си работи, а да изпълняват волята на избирателите, а именно: да се вкарат в затвора престъпниците, да се спрат нагласените конкурси и вземанията под масата, да се облагодетелстват местните общини, да управлява ГЕРБ, но с хора, които не са свързани по никакъв начин с тези, които са им ментори от БСП.
И да не забравим новоизлюпилите се лидери на Лидер, които се хванаха за ръка с Новото време. Познати муцуни от стари ленти – погледнете в листите от местните избори (Атака, ГЕРБ), може и по-назад във времето – ще откриете доста познати лица в нови премени.
И за каква промяна говорим всъщност, когато за депутат се издига син на кмет от Ботевград с много „оригинална” диплома, момче „рапър”, който едва ли го интересуват съдбините на България и т.н., т.н. „Карнавалната група” се допълва и от водачите на листи от Синята коалиция и РЗС с депутати като Краси Каракачанов и Мария Капон.
Този филм вече сме го гледали - при Царя. Стягайте се за нови избори, а дотогава, в условията на избори –
„Я камилата, я камиларя”.
Гаци ЛАЙФ
Силуети във времето
Васил Левски,
Филип Тотю
и Панайот Хитов
в Златишкия Балкан
на 20 и 21 юли 1867 г.
През 1968 година, незабравимият председател на читалището в Златица Никола Младенов ми възложи да отида в Народната библиотека в София и открия книгата на Филип Симидов – „Прочутият Филип Тотю войвода”. Причината бе, че в тази книга е описана срещата на двете чети, състояла се в Златишкия Балкан на 20 юли 1867 г. и последвалото сражение с изпратената срещу тях потеря от Златишката кааза, състояло се на 21 юли 1867 г.
Естествено, изпълних заръката на Никола Младенов и намерих книгата. Прочетох я на един дъх, а страниците, в които е описана срещата в Златица преснимах и донесох в златишкото читалище за радост на всички патриоти от Патриотичното дружество към читалището – Недялко Патриота, Никола Панджеров, Захари Зашев, Алма Найденова, Георги Златанов и други. Във връзка с това бе организиран и поход с участието на ученици от Основно училище „Отец Паисий” до „Старата бачия”, където е станало сражението на тези велики българи с турската потеря.
Край големия огън, под тежките корони на дърветата, помнещи онези заветни времена, тържествено прочетохме тези свидни страници. На другия ден започнахме да събираме камъни и изградихме с тях пирамида, за да отбележим това свято място и след време да сложим паметен знак-плоча, което за съжаление не се случи, мечтите ни не можаха да се реализират.
Да се надяваме, че днес, Община Златица, прекланяйки се пред историята на града ни, ще разработи проект в тази насока и ще изгради еко-пътека до „Старата бачия”, където всеки, носещ в сърцето си подвига на нашите априлци, ще има възможността да се преклони пред паметта им.
Местността е прекрасна. Голяма поляна, оградена от всички страни с вековна букова гора (все още оцеляла от дървосекачите) и чудна студена вода, извираща наблизо в „Топал кая”.
Пътят от Златица до това свидно за всички ни място минава по река Куру дере, а след „Изсипаният път” пресича реката и тръгва по стар коларски път за „Кара алан” и „Старата бачия”. Маршрутът е лесен, без стръмни изкачвания и в по-голямата си част е сред вековна букова гора – от Златица до „Старата бачия” се отива за около 2-3 часа.
Но, да се върнем към историята и пожълтелите страници на книгата „Филип Тотю – Хвърковатий войвода”, които разказват за събитията, случили се в онези години. През юли 1867 година двете чети минават река Дунав на различни места. Четата на Филип Тотю води непрекъснати сражения с турската войска и башибозук, които искат да й преградят пътя към Балкана. Най-известното сражение е при с. Върбовска – Великотърновско. Сражението трае цял ден. През нощта четниците си пробиват път с бой през турците и поемат към Балкана-закрилник.
Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски минава Дунава при Тутракан. Опитният войвода я превежда през засади и боеве до Стара планина. Те поемат по билото към Централна Стара планина. На последната страница от своето джобно тефтерче Апостола е отбелязал следният факт: „Упокои се капитан Иван от Търново между Тетевени и Златица”.
От стари златичани знам, че на това място (където е погребан капитан Иван от четниците), му казват „Гроба”. Така се казва и сега тази местност. Там също трябва да се постави кръст на мястото, където е погребан капитан Иван. Трябва да се знае, че по това време (1867 г.) са изградени телеграфни линии в Турската империя. Телеграф е имало и в Златишкият конак, а Златица е била Кааза с околийски управител – каймакан и полицейски началник – мюдюрин. По телеграфа е било съобщено в Златица, че двете чети се движат по билото на Стара планина и е заповядано срещу тях да бъде изпратена голяма потеря, начело с каймаканина и мюдюрина. На всички пастири е заповядано да свалят стадата си от Балкана, за да бъдат лишени четниците от храна.
На 19 юли 1867 г. потерята заема позиции и прави засада на пътеката под връх „Свищи плаз”. На 20 юли 1867 г. двете чети случайно се срещат, след като четата на Панайот Хитов е погребала капитан Иван. Двете чети решават да се движат заедно по билото на Стара планина към Сърбия с общо командване и знаменосец Васил Левски.
Вечерта на 20 юли 1867 г. те забелязват на една поляна голям огън. Филип Тотю, Панайот Хитов и Васил Левски отиват пълзешком до огъня, за да разберат какви хора има около него. Когато те стигат до огъня, виждат край него да спи човек, завит с хубаво халище. Решават да го пленят и занесат при четите, които ги чакат в края на гората. Филип Тотю го хваща за краката, Панайот Хитов за ръцете, а Левски му запушва устата, за да не вика, като се събуди. Понасят го към четите, но Левски се спъва, изпуска устата на турчина и той започва да вика... Тримата се навеждат над него и започват да го кълцат с ножовете си, но в това време върху тях се изсипва огън от пушките на събудилите си турци, които са се намирали в края на гората. Филип Тотю, Панайот Хитов и Левски се спасяват от турските куршуми, наведени над турчина. След стрелбата срещу тях, те изпускат турчина. Веднага се втурват към четниците и се започва сражението...
Потерята е голяма и добре въоръжена с пушки „Уинчестър” – най-модерните и ефективни за времето си. В тъмнината обаче те не знаят броя на четниците, които се хвърлят срещу тях в лют ръкопашен бой. Турците се стъписват и бягат към Златица. Изоставят оръжията си, мунициите и всичко останало, с което са били. Това са богати трофеи за четниците. Два ата (жребци) с богато украсени седла, пищови с позлатени дръжки, скъпи саби и ятагани са сред останалите на бойното поле. На сутринта четниците разбират от едно овчарче, скрито в клоните на една бука, че тези богати трофеи принадлежат на златишките каймаканин и мюдюрин – предводителите на потерята. Тогава те пишат следното писмо до каймаканина и го изпращат в Златица по овчарчето:
„До каймаканина в Златица. Ако питате за нас и ни търси някой друг каймаканин, кажете му, че пак сме на същото място, гдето се срещнахме с вас тази сутрин рано. Нека дойде, ний го чакаме и ще го дочакаме като вас”.
Такива чеда е раждала българската майка юнашка тогава. За съжаление сега не е същото. Сега в Златица на последните парламентарни избори има над 5% гласоподаватели за ДПС, а в страната са и много повече. И вместо да помним и се гордеем с юнашкото си минало, ние сме свели глави пред съвременните си поробители, спечелили без бой. Превърнахме се в безродници и предатели, които не помнят историята си.
Стоян Шиеков
Филип Тотю
и Панайот Хитов
в Златишкия Балкан
на 20 и 21 юли 1867 г.
През 1968 година, незабравимият председател на читалището в Златица Никола Младенов ми възложи да отида в Народната библиотека в София и открия книгата на Филип Симидов – „Прочутият Филип Тотю войвода”. Причината бе, че в тази книга е описана срещата на двете чети, състояла се в Златишкия Балкан на 20 юли 1867 г. и последвалото сражение с изпратената срещу тях потеря от Златишката кааза, състояло се на 21 юли 1867 г.
Естествено, изпълних заръката на Никола Младенов и намерих книгата. Прочетох я на един дъх, а страниците, в които е описана срещата в Златица преснимах и донесох в златишкото читалище за радост на всички патриоти от Патриотичното дружество към читалището – Недялко Патриота, Никола Панджеров, Захари Зашев, Алма Найденова, Георги Златанов и други. Във връзка с това бе организиран и поход с участието на ученици от Основно училище „Отец Паисий” до „Старата бачия”, където е станало сражението на тези велики българи с турската потеря.
Край големия огън, под тежките корони на дърветата, помнещи онези заветни времена, тържествено прочетохме тези свидни страници. На другия ден започнахме да събираме камъни и изградихме с тях пирамида, за да отбележим това свято място и след време да сложим паметен знак-плоча, което за съжаление не се случи, мечтите ни не можаха да се реализират.
Да се надяваме, че днес, Община Златица, прекланяйки се пред историята на града ни, ще разработи проект в тази насока и ще изгради еко-пътека до „Старата бачия”, където всеки, носещ в сърцето си подвига на нашите априлци, ще има възможността да се преклони пред паметта им.
Местността е прекрасна. Голяма поляна, оградена от всички страни с вековна букова гора (все още оцеляла от дървосекачите) и чудна студена вода, извираща наблизо в „Топал кая”.
Пътят от Златица до това свидно за всички ни място минава по река Куру дере, а след „Изсипаният път” пресича реката и тръгва по стар коларски път за „Кара алан” и „Старата бачия”. Маршрутът е лесен, без стръмни изкачвания и в по-голямата си част е сред вековна букова гора – от Златица до „Старата бачия” се отива за около 2-3 часа.
Но, да се върнем към историята и пожълтелите страници на книгата „Филип Тотю – Хвърковатий войвода”, които разказват за събитията, случили се в онези години. През юли 1867 година двете чети минават река Дунав на различни места. Четата на Филип Тотю води непрекъснати сражения с турската войска и башибозук, които искат да й преградят пътя към Балкана. Най-известното сражение е при с. Върбовска – Великотърновско. Сражението трае цял ден. През нощта четниците си пробиват път с бой през турците и поемат към Балкана-закрилник.
Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски минава Дунава при Тутракан. Опитният войвода я превежда през засади и боеве до Стара планина. Те поемат по билото към Централна Стара планина. На последната страница от своето джобно тефтерче Апостола е отбелязал следният факт: „Упокои се капитан Иван от Търново между Тетевени и Златица”.
От стари златичани знам, че на това място (където е погребан капитан Иван от четниците), му казват „Гроба”. Така се казва и сега тази местност. Там също трябва да се постави кръст на мястото, където е погребан капитан Иван. Трябва да се знае, че по това време (1867 г.) са изградени телеграфни линии в Турската империя. Телеграф е имало и в Златишкият конак, а Златица е била Кааза с околийски управител – каймакан и полицейски началник – мюдюрин. По телеграфа е било съобщено в Златица, че двете чети се движат по билото на Стара планина и е заповядано срещу тях да бъде изпратена голяма потеря, начело с каймаканина и мюдюрина. На всички пастири е заповядано да свалят стадата си от Балкана, за да бъдат лишени четниците от храна.
На 19 юли 1867 г. потерята заема позиции и прави засада на пътеката под връх „Свищи плаз”. На 20 юли 1867 г. двете чети случайно се срещат, след като четата на Панайот Хитов е погребала капитан Иван. Двете чети решават да се движат заедно по билото на Стара планина към Сърбия с общо командване и знаменосец Васил Левски.
Вечерта на 20 юли 1867 г. те забелязват на една поляна голям огън. Филип Тотю, Панайот Хитов и Васил Левски отиват пълзешком до огъня, за да разберат какви хора има около него. Когато те стигат до огъня, виждат край него да спи човек, завит с хубаво халище. Решават да го пленят и занесат при четите, които ги чакат в края на гората. Филип Тотю го хваща за краката, Панайот Хитов за ръцете, а Левски му запушва устата, за да не вика, като се събуди. Понасят го към четите, но Левски се спъва, изпуска устата на турчина и той започва да вика... Тримата се навеждат над него и започват да го кълцат с ножовете си, но в това време върху тях се изсипва огън от пушките на събудилите си турци, които са се намирали в края на гората. Филип Тотю, Панайот Хитов и Левски се спасяват от турските куршуми, наведени над турчина. След стрелбата срещу тях, те изпускат турчина. Веднага се втурват към четниците и се започва сражението...
Потерята е голяма и добре въоръжена с пушки „Уинчестър” – най-модерните и ефективни за времето си. В тъмнината обаче те не знаят броя на четниците, които се хвърлят срещу тях в лют ръкопашен бой. Турците се стъписват и бягат към Златица. Изоставят оръжията си, мунициите и всичко останало, с което са били. Това са богати трофеи за четниците. Два ата (жребци) с богато украсени седла, пищови с позлатени дръжки, скъпи саби и ятагани са сред останалите на бойното поле. На сутринта четниците разбират от едно овчарче, скрито в клоните на една бука, че тези богати трофеи принадлежат на златишките каймаканин и мюдюрин – предводителите на потерята. Тогава те пишат следното писмо до каймаканина и го изпращат в Златица по овчарчето:
„До каймаканина в Златица. Ако питате за нас и ни търси някой друг каймаканин, кажете му, че пак сме на същото място, гдето се срещнахме с вас тази сутрин рано. Нека дойде, ний го чакаме и ще го дочакаме като вас”.
Такива чеда е раждала българската майка юнашка тогава. За съжаление сега не е същото. Сега в Златица на последните парламентарни избори има над 5% гласоподаватели за ДПС, а в страната са и много повече. И вместо да помним и се гордеем с юнашкото си минало, ние сме свели глави пред съвременните си поробители, спечелили без бой. Превърнахме се в безродници и предатели, които не помнят историята си.
Стоян Шиеков
ЗЛАТИЦА ОТНОВО УНИКАЛНА?!
Преди една година Община Златица получи сертификат за уникален град от една асоциация на експертите в България.
Веднага плъзнаха най-различни мнения относно уникалността на Златица и нейните жители. Едни твърдяха, че Златица е обявена за уникален град, а нейният кмет инж. Нонка Каменова бе наградена със златна значка, защото тя е избрана като партийно независим кандидат-кмет с 62% от гласувалите... Единствен партийно независим кмет в цяла България.
Други твърдяха, че Златица е обявена за уникален град заради географското си разположение и историческото си древно минало.
Трети, като Георги Острев, ходиха и се ровиха, за да докажат, че подобни сертификати и значки са получили още много общини и кметове срещу съответната такса.
Аз, пък реших, да се разровя в миналото, за да докажа и покажа на многобройните читатели на списание „Средногорски БАГРИ”, че наистина Златица и златичани са уникални като брой политици на глава от населението...
Политици Златица е раждала още преди и след Освобождението от турско робство. След бягството на турците от Златица през 1878 г. в града се заселили бежанци – въстаници от Кресненско-Разложкото въстание. В града се заселват и много бежанци от изгорените села в Средногорието по време на Априлското въстание – Мухово, Поибрене, Петрич.
Единствената чета от Средногорието, която отива да се бие в Македония за освобождението на братята роби, е тази на войводата Цено Куртов от Златица. Златица дава и най-много жертви в национално-освободителните войни през 1912-1918 година. Справка: Паметника в центъра на Златица.
Златичани протестират срещу въвеждане на десятъка след Освобождението с масов митинг и обстрелват файтона на министър-председателя Петко Каравелов с яйца и камъни. Поради тази причина Петко Каравелов е принуден да отложи отиването си в Копривщица. Връща се в София и заповядва околийското управление да се премести от Златица в Пирдоп.
В тази връзка трябва да отбележим, че въпреки култа към личността на Вълко Червенков, той не върна околийското управление от Пирдоп в Златица, но Тодор Живков от село Правец направи град! Омразата на Тодор Живков към Вълко Червенков стигна до там, че за да заличи името Златица от географската карта, той направи град Средногорие. Срещу това покръстване протестираха трима комунисти от Златица, които бяха изключени от редовете на БКП след статия във в-к „Работническо дело”. Един от тях все още е жив – бай Вецо Хубавеца.
Освен министър-председател на България, Златица е дала и други имена в по-новата ни политическа история. По-старите си спомнят, че кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и дългогодишен председател на държавните профсъюзи бе Тодор Прахов – също златичанин.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. отново златичани бяха основатели на СДС в района на Средногорието в лицето на Иван Медаров.
Последните парламентарни избори, състояли се на 5 юли, отново доказаха, че Златица и златичани са уникални и в политическо отношение.
Едва ли има град или община в България, които на тези избори да са излъчили шест кандидати за депутати... От 6 хиляди избиратели! Или - по един кандидат-депутат на 1000 жители.
Мисля, че това постижение е не само уникално, но и е достойно за рекордите на „Гинес”. За сведение на читателите и историята ще цитирам техните имена:
1 Георги Кадиев – мажоритарен кандидат за депутат от БСП в София. Завършил международни икономически отношения, внук на Никола и Мария Кадиеви от Златица и син на Стоян Кадиев. Победил като мажоритарен кандидат Иван Костов в София! Един от реформаторите в БСП и според моята прогноза бъдещ председател на партията.
2 Георги Бояджиев – доктор на икономическите науки, кандидат за депутат от пропорционалната листа на БСП в София област. Председател на БСП в община Златица.
3 Тодор Рашев – професор на техническите науки. Изобретил най-ефективните зенитно-ракетни установки. Кандидат за депутат и водач на листата в Софийска област от НДСО.
4 Асен Згуровски – военно образование, завеждащ военно-отчетно бюро в община Златица, съдружник в информационна агенция „Нов поглед”, бивш съветник в ОбС-Златица от ПП „ГЕРБ”, след подаване на оставката станал лидер на ПП „Лидер” за община Златица. Кандидат за депутат от ПП „Лидер” в 26-ти МИР.
5 Иван Каменов – бизнесмен, координатор на ПП „Другата България” за Софийска област. Водач и единствен кандидат за депутат в пропорционалната листа на тази партия в София област.
6 Росица Иванова – ревизьорка в „Елаците МЕД” ЕАД. Кандидат за депутат от ПП „Социалдемократи” на Камов.
От Златица е също и лидера на ПП „Евророма” Цветелин Кънчев, който на тези избори се яви като коалиционен партньор на „Коалиция за България”.
При тези факти става ясно, че Златица е раждала и ще ражда политици от местен и национален мащаб.
Обичам те моя родна и уникална Златица. После Отечеството, обичам най-много тебе и твоите уникални жители, твоите уникални семейства, които раждат политици и кандидат-депутати на калпак.
Стоян Шиеков
PS: Изненадан съм, че „Синята коалиция” НЕ включи в листата си с кандидат-депутати видната общественичка от Златица Дочка Тинчева – медицинска сестра в Поликлиниката, която бе издигната за кандидат-кмет на отминалите местни избори и помощник-лидер на СДС в Златица.
Изненадан съм също, че ПП „Атака” не включи в листата си видният общественик и бивш кандидат за кмет на Община Златица Иван Стайков – лидер на „Атака” в Златица и настоящ горски работник към ДСГ-Пирдоп.
Но нищо, другият път, може би!
Веднага плъзнаха най-различни мнения относно уникалността на Златица и нейните жители. Едни твърдяха, че Златица е обявена за уникален град, а нейният кмет инж. Нонка Каменова бе наградена със златна значка, защото тя е избрана като партийно независим кандидат-кмет с 62% от гласувалите... Единствен партийно независим кмет в цяла България.
Други твърдяха, че Златица е обявена за уникален град заради географското си разположение и историческото си древно минало.
Трети, като Георги Острев, ходиха и се ровиха, за да докажат, че подобни сертификати и значки са получили още много общини и кметове срещу съответната такса.
Аз, пък реших, да се разровя в миналото, за да докажа и покажа на многобройните читатели на списание „Средногорски БАГРИ”, че наистина Златица и златичани са уникални като брой политици на глава от населението...
Политици Златица е раждала още преди и след Освобождението от турско робство. След бягството на турците от Златица през 1878 г. в града се заселили бежанци – въстаници от Кресненско-Разложкото въстание. В града се заселват и много бежанци от изгорените села в Средногорието по време на Априлското въстание – Мухово, Поибрене, Петрич.
Единствената чета от Средногорието, която отива да се бие в Македония за освобождението на братята роби, е тази на войводата Цено Куртов от Златица. Златица дава и най-много жертви в национално-освободителните войни през 1912-1918 година. Справка: Паметника в центъра на Златица.
Златичани протестират срещу въвеждане на десятъка след Освобождението с масов митинг и обстрелват файтона на министър-председателя Петко Каравелов с яйца и камъни. Поради тази причина Петко Каравелов е принуден да отложи отиването си в Копривщица. Връща се в София и заповядва околийското управление да се премести от Златица в Пирдоп.
В тази връзка трябва да отбележим, че въпреки култа към личността на Вълко Червенков, той не върна околийското управление от Пирдоп в Златица, но Тодор Живков от село Правец направи град! Омразата на Тодор Живков към Вълко Червенков стигна до там, че за да заличи името Златица от географската карта, той направи град Средногорие. Срещу това покръстване протестираха трима комунисти от Златица, които бяха изключени от редовете на БКП след статия във в-к „Работническо дело”. Един от тях все още е жив – бай Вецо Хубавеца.
Освен министър-председател на България, Златица е дала и други имена в по-новата ни политическа история. По-старите си спомнят, че кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП и дългогодишен председател на държавните профсъюзи бе Тодор Прахов – също златичанин.
След преврата на 10-ти ноември 1989 г. отново златичани бяха основатели на СДС в района на Средногорието в лицето на Иван Медаров.
Последните парламентарни избори, състояли се на 5 юли, отново доказаха, че Златица и златичани са уникални и в политическо отношение.
Едва ли има град или община в България, които на тези избори да са излъчили шест кандидати за депутати... От 6 хиляди избиратели! Или - по един кандидат-депутат на 1000 жители.
Мисля, че това постижение е не само уникално, но и е достойно за рекордите на „Гинес”. За сведение на читателите и историята ще цитирам техните имена:
1 Георги Кадиев – мажоритарен кандидат за депутат от БСП в София. Завършил международни икономически отношения, внук на Никола и Мария Кадиеви от Златица и син на Стоян Кадиев. Победил като мажоритарен кандидат Иван Костов в София! Един от реформаторите в БСП и според моята прогноза бъдещ председател на партията.
2 Георги Бояджиев – доктор на икономическите науки, кандидат за депутат от пропорционалната листа на БСП в София област. Председател на БСП в община Златица.
3 Тодор Рашев – професор на техническите науки. Изобретил най-ефективните зенитно-ракетни установки. Кандидат за депутат и водач на листата в Софийска област от НДСО.
4 Асен Згуровски – военно образование, завеждащ военно-отчетно бюро в община Златица, съдружник в информационна агенция „Нов поглед”, бивш съветник в ОбС-Златица от ПП „ГЕРБ”, след подаване на оставката станал лидер на ПП „Лидер” за община Златица. Кандидат за депутат от ПП „Лидер” в 26-ти МИР.
5 Иван Каменов – бизнесмен, координатор на ПП „Другата България” за Софийска област. Водач и единствен кандидат за депутат в пропорционалната листа на тази партия в София област.
6 Росица Иванова – ревизьорка в „Елаците МЕД” ЕАД. Кандидат за депутат от ПП „Социалдемократи” на Камов.
От Златица е също и лидера на ПП „Евророма” Цветелин Кънчев, който на тези избори се яви като коалиционен партньор на „Коалиция за България”.
При тези факти става ясно, че Златица е раждала и ще ражда политици от местен и национален мащаб.
Обичам те моя родна и уникална Златица. После Отечеството, обичам най-много тебе и твоите уникални жители, твоите уникални семейства, които раждат политици и кандидат-депутати на калпак.
Стоян Шиеков
PS: Изненадан съм, че „Синята коалиция” НЕ включи в листата си с кандидат-депутати видната общественичка от Златица Дочка Тинчева – медицинска сестра в Поликлиниката, която бе издигната за кандидат-кмет на отминалите местни избори и помощник-лидер на СДС в Златица.
Изненадан съм също, че ПП „Атака” не включи в листата си видният общественик и бивш кандидат за кмет на Община Златица Иван Стайков – лидер на „Атака” в Златица и настоящ горски работник към ДСГ-Пирдоп.
Но нищо, другият път, може би!
Абонамент за:
Публикации (Atom)